Уилям Грифин
Специална част (46)

(Едно)

Нуестра Пакеня Каза

Кънтри клуб „Майерлинг“

„Пилар“, Провинция Буенос Айрес, Аржентина

16:05, 2 януари 2006

Когато Джак Дейвидсън зави с беемвето на посолството към „Майерлинг“, джипът „Мерцедес-Бенц“ на жандармерията го последва, след това направи обратен завой, спря встрани от пътя, за да има готовност да последва беемвето, когато излезе от кънтри клуба, независимо в коя посока щеше да се насочи.

Щом забеляза, че автомобилът на жандармерията го няма, Кастило си каза, че трябва да намери начин да се отърве от опашката. Искаше му се час по-скоро да отиде при Светлана в кънтри клуб „Голф енд Поло Пилар“, а не искаше хората на Дъфи да го проследят до там. Така само щяха да привлекат нежелано внимание.

Щом влязоха в къщата, Джак Бритън, стиснал „Узи“ между краката си, отвори вратата на Кастило и заяви, че „всички“ са под навеса.

„Всички“ се оказа, че са много повече, отколкото Кастило бе очаквал.

Когато влезе на сенчестата веранда, „всички“ се бяха изтегнали удобно на шезлонги, сякаш бяха на круиз.

Сузана и Пол Сиено, Сандра Бритън, Боб Кенсингтън и Дик Спаркман, до един в бански, бяха край басейна. Кастило знаеше, че Пол Сиено е дошъл от Асунсион, докато той е бил в Барилоче. Джейк Торине, Тони Сантини и Джак Бритън, в панталони и тениски, бяха седнали на шезлонги на сенчестата веранда. Кошчето за боклук беше пълно с празни кутии бира, която им помагаше да се справят с горещината, а по масата бяха разхвърляни огромни пакети солени бисквити и чипс.

Кастило не очакваше да завари Едгар Дешамп и Алекс Дарби. Двамата агенти също бяха на верандата. Бяха облечени в мокри от пот ризи, а панталоните от костюмите им, саката и кобурите бяха пуснати върху плочките до шезлонгите.

„Нали трябваше да пазят Березовски и семейството му във втората квартира на Певснер в другия край на «Пилар»?“

Кастило заговори, без да мисли:

— Какво, по дяволите, правите тук? Кой пази семейство Березовски?

Тонът на Чарли никак не допадна на Дешамп и той се сопна:

— В отговор на първия ти въпрос, шефче, наливаме се с бира, докато чакаме да ни разкажеш какво става с Монтвейл. — Той отпи дълга глътка бира, за да покаже нагледно. — Що се отнася до втория въпрос, полковник Березовски и семейството му ги пазят шестима тежковъоръжени хора, които работят за полковник Мунц, четирима от тях аржентинци, другите двама са бивши сътрудници на полковника.

Замълча и по изражението на Кастило забеляза, че няма нищо против, след това продължи:

— А след като ни разкажеш какво е казал посланикът, трябва да поговорим.

Макс прекъсна разговора, промуши се под масата, мина покрай столовете и предпазливо открадна плик чипс, след това без всякакво усилие прескочи оградата около плувния басейн, отдалечи се от шезлонгите, легна и отпусна глава между лапите си, разкъса опаковката и вдигна небрежно глава, за да провери дали някой от хората възразява.

— Макс, мръснико! — провикна се Кастило.

Макс прие думите му за разрешение и побърза да пъхне нос в плика.

Кастило поклати глава, но не се сдържа и се усмихна.

— Може и да е грешка, но първо ще ви кажа лошите новини — заяви Кастило и махна на останалите около басейна да дойдат.

Всички се надигнаха от шезлонгите и влязоха под навеса.

 

 

— Съберете се около мен, деца — подкани ги Чарли, след като „всички“ влязоха и се настаниха около масата. Бяха донесли столовете отвън.

— Откъде разбрахте, че съм с Монтвейл? — попита Кастило и погледна Дешамп.

— Обадих се тук точно след като Дейвидсън ни каза, че идваш насам след среща с Монтвейл и искаш всички да се съберем. Двамата с Алекс преценихме, че сме част от „всички“.

— И че можете да оставите семейство Березовски на непознати.

— Единственият въпрос, който ме измъчваше, шефче, беше дали пазачите ще ни пуснат да си тръгнем. Те бяха шестима, а ние само двама. Обадиха се на Алфредо и едва тогава ни пуснаха.

— Дали ще са все още там, когато се върнете?

— Ти май не ме слушаш, шефче. Шестима са. Двамата с Алекс бяхме малцинство и много по-леко въоръжени. Ако Березовски искаше да си тръгне, досега да е намерил начин.

— Много интересно.

— Той ми каза, че искал да си поговори mano a mano с теб.

— За какво?

— Защо не избистрим този въпрос, след като ни разкажеш за посланика? Започни от самото начало и не изпускай нищо.

— Става — съгласи се Чарли и започна: — Когато кацнах на „Хорхе Нюбъри“, на пистата беше кацнал президентски „Гълфстрийм“. Пилотът ми каза, че е докарал Монтвейл, че Монтвейл вдигнал страшна пушилка, когато посланик Силвио му казал, че няма никаква представа къде се намирам. Затова тръгнах да го търся. Беше седнал в „Рио Алба“, после отидохме в посолството да си поговорим…

 

 

На Кастило му трябваха пет минути, за да разкаже какво е станало.

— Това е всичко. Някой да има въпроси?

Полковник Джейк Торине поклати глава. Беше удивен. И той, както и останалите, бяха научили току-що, че го изпращат в комплекс „Небраска“, където, с помощта на госпожа Агнес Форбисън, личния им експерт по всички бюрократични процедури, трябваше да е готов да убеди господин Хари Уилън от „Уошингтън Поуст“, че Звеното за организационен анализ отговаря на името си, че е поредната правителствена агенция, на която е поверен анализът на данни от Вътрешна сигурност.

Кастило погледна Торине.

— Джейк?

— Защо ми се струва, че има нещо, което не ми казваш, Чарли?

— Защото по природа си недоверчив.

— А не е ли, защото се познаваме твърде добре, стари приятелю?

— Да не би да пропуснах да кажа, че двамата със Спаркман ще имате възможност да се откъснете от задълженията си на аналитици за няколко часа, за да обмислите как да вкараме тайно хора и подръчни материали в Демократична република Конго, за да ликвидираме една химическа лаборатория, по-точно казано, завод?

— Май си пропуснал да го споменеш — подхвърли Торине.

— А след като изпълним тази незначителна задачка, трябва да ги изведем от Демократична република Конго, без никой да разбере.

— Това предполага, че ще ти бъде позволено да използваш „727“ на Делта Форс.

Кастило кимна.

— И кадри на Делта. Сещам се за чичко Рем.

Офицер Колин Левърет, легендарен кадър на Делта Форс, беше огромен чернокож мъж, когото най-близките приятели наричаха чичко Рем — единствено и само най-близките приятели — и славата му се носеше в Специалните части.

— След разговора с посланик Монтвейл, сигурен ли си, че ще стане така, както е обещал?

— Не — отвърна простичко Кастило.

— Тогава какво ще правим, Чарли?

— Трябва да помислим.

— Браво!

— Ако имаш някакви задръжки, Джейк, просто не участвай. Да забаламосаш Хари Уилън, и задълженията ти приключват.

— Всеки път, когато хукнеш да раздаваш справедливост, имам известни задръжки — отвърна Торине. — Въпреки това всеки път съм с теб и ти го знаеш много добре.

— Преди наистина беше така — съгласи се Кастило, — когато се заблуждаваше, че не съм луд.

— Не беше никак лесно да се заблуждавам — разсмя се Торине.

— Трябва да ви кажа още нещо, което сигурно ще ви убеди, че този път наистина съм преминал границата.

— Казвай, Чарли, няма да ни е трудно да ти повярваме.

— Имам връзка със Светлана Алексеева — заяви той.

Торине го погледна напрегнато, в очите му се събра тревога, макар лицето му да си остана напълно безизразно.

— За да няма грешки, Джейк, ще уточня — влюбен съм в нея и съм сигурен, че тя отвръща на чувствата ми.

— Искрено се радвам, че е така, шефче — обади се Дешамп.

Кастило реши, че не е чул правилно думите на Дешамп.

— Моля?

— Ако бе казал нещо друго, щяхме да решим, че имаме още един проблем за разрешаване, а именно да те защитаваме от големия й брат. През краткото време, прекарано с него, научих, че е корав мъж, умен гадняр и едва ли щяхме да успеем да те опазим.

На Чарли му се стори, че забеляза пълно недоумение в очите на Сузана Сиено, след това се запита дали е било недоумение, или презрение.

Пол Сиено и Спаркман гледаха в пода.

— Чарли — заговори най-сетне Торине, — нали не си признал това пред Монтвейл?

Кастило поклати глава.

Последва ново дълго мълчание, преди Торине да продължи:

— Като говорим за споделени чувства, те ли са причината полковник Березовски да промени отношението си и да се разприказва?

Чарли пръв забеляза колко напрегнато прозвуча въпросът на Торине, след това се досети: „Той мисли на глас. Това не е приятелят ми Джейк, а полковник Джейкъб Д. Торине от Военновъздушните сили на Щатите, висш офицер, който обмисля сериозен проблем и прехвърля всички възможности.“

— Певснер му каза, че съм почти част от семейството…

— Убеден — продължи Торине, — от думите на подполковник Алексеева, които ми се сториха доста странни: „Той е моето семейство и пред бога, и пред света.“

— Точно така каза — съгласи се Кастило.

Дешамп се намеси.

— Ако трябва да вярвам на полковник Березовски — в интерес на истината аз му вярвам — цялото семейство, включително небезизвестният Александър Певснер, са силно религиозни, чиито семейни ценности ще се понравят дори на най-набожните баптисти от юга. Няма да сбъркам дори ако кажа презвитерианци, защото те обичат да си пийват.

Погледна Алекс Дарби.

— Напълно съгласен съм — кимна Дарби.

Сузана Сиено, изглежда, искаше да каже нещо, но премълча.

— След това — продължи Торине, сякаш бе замаян и не бе чул какво каза Дешамп, — полковник Березовски започна не само да отговаря на въпросите, на които дотогава отговаряше уклончиво, ами се разприказва и сам разказа каквото знаеше.

— Друго обяснение за промяната в отношението му — подхвърли саркастично Сузана Сиено — може да е, че Чарли е потвърдил, че ще плати два милиона за информацията.

Дешамп я погледна студено, но не каза нищо.

„Уважава я“, помисли си Кастило.

„Сузана може и да прилича на симпатична млада домакиня от реклама за прах за пране, но е добър шпионин, която е изплатила дълга си към Агенцията.“

— Не, Сузана — отвърна той, — не е това. Когато бяхме във влака, поискаха два милиона, за да повярвам, че наистина искат да се предадат. Само че те нямат никаква нужда от пари. Осигурили са си достатъчно — в различни банки по света — много повече от моите два милиона. Разполагат с толкова много пари, че просто не е за вярване.

Торине, все още замислен, погледна към вратите на навеса.

— Казва го един от разпитващите — продължи той със строг глас. — Следователно възниква въпросът, доколко е правилна преценката на разпитващия, след като той сам призна, че има романтична връзка и е пренебрегнал задълженията на професионалист, които е спазвал през целия си живот.

Торине замълча и започна да барабани с пръсти в продължение на цели трийсет секунди.

След това вдигна очи към Кастило.

— Ти разбираш ли, подполковник, пред каква дилема съм изправен?

— Джейк, достатъчно е да кажеш една-единствена дума и се качвам безропотно на самолета на Монтвейл. Ако прецениш, че не мога…

Торине вдигна ръка.

— Въпросната дилема ме кара да се съмнявам, че си напълно изперкал.

Джак Дейвидсън се изкиска.

— Значи мислиш, че трябва да се кача на самолета на Монтвейл, така ли?

— Не съм казал подобно нещо. Нямах предвид нищо подобно. Просто не бива да забравяш, че не мислиш рационално.

— Това е… — започна Сузана Сиено, но замълча.

— Продължи, Сузана — настоя Кастило. — Кажи направо, каквото имаш да казваш.

Тя срещна погледа му, сви рамене и продължи.

— Исках да кажа, Чарли, че това се подразбира.

— Чувствам се виновен — призна Кастило. — И на мен ми мина същата мисъл през ума.

— Въпреки това си убеден, че си влюбен.

Той кимна.

— В такъв случай е най-добре да замълча.

— Предпочитам да кажеш каквото има — отвърна той. — Най-добре е всичко да се каже.

Сузана се замисли за момент над думите му, отново сви рамене и продължи:

— Трябва да помислим над две неща. Чарли… По дяволите, исках да кажа, че Светлана е не по-лош шпионин от мен, не по-лош от теб. Но съм сигурна, че ти си помислил над този въпрос. Както и да е, при това положение, ако бях на нейно място и се опитвах да впримча човек като теб, независимо по какъв начин — дори ако се налага да отворя крака — щях да си постигна целта.

— Боже, мила! — възкликна Пол Сиено.

— Престани да разсъждаваш като съпруг, Пол — сряза го Сузана.

— Освен това — намеси се Джак Бритън, — след като сме започнали този разговор, Чарли, ти беше нещастен, след като Бети Шнайдер те заряза, готов да бъдеш впримчен от някоя, особено от някоя умна красавица, чиято най-важна цел е да си покрие задника.

— Бети го е зарязала? — ахна изненадано Сандра Бритън. — Не си ми казал!

— Просто не беше наша работа — заяви Бритън.

— Ти пък откъде знаеш? — попита Кастило.

— Дочух разговор на Агнес и Джоуел Исаксън — призна Бритън.

Кастило сви рамене.

— Наистина ме заряза. Заяви, че не искала да се ожени за човек, който, вместо да се прибере за вечеря, ще остави съобщение на гласовата поща, че заминава за Тимбукту. Струва ми се обаче, че връзката с мен щеше да попречи на кариерата й в Тайните служби, а тя искаше да докаже, че е по-способно ченге от брат си. Освен това не смятам, че съм лесна плячка.

По изражението на Бритън стана ясно, че не вярва нито на една казана дума.

— Грешката в аргументите ти, Сузи — обади се Алекс Дарби, — е, че нито един от руснаците вече няма нужда от Чарли. Ако тя, както каза ти, беше отворила крака, преди да ги доведем тук…

— Не знаем нито кога, нито къде се е случило — прекъсна го Сузана и погледна Кастило.

Той тъкмо се канеше да й каже, че не й влиза в работата кога за пръв път е спал със Светлана, но разбра, че има право да знае.

Кастило почука с пръст по масата.

— Тук, първата нощ.

Всички мълчаха.

— На масата ли? — ахна Сандра Бритън. — Чарли!

— Не, исках да кажа в Аржентина, не преди това.

— След като горнището на банския й случайно падна, нали? — продължи без капка смущение Сузана.

Кастило кимна.

— Стана случайно — опита се да обясни Сандра. — Сигурна съм.

— Тя се прикри много бързо, не мога да отрека — съгласи се Сузана.

Кастило си припомни как Светлана придърпваше смъкналото се от едната страна долнище на банския.

— Ако не те познавах, Сузи — намеси се Дарби, — щях да предположа, че не харесваш много подполковник Алексеева.

— Че то си е така, глупако — сопна се Сузана. — Тя е подполковник от ФСБ…

— Беше подполковник от СВР — поправи я Дешамп, без да помисли.

— Et tu, Едгар? — подхвърли саркастично Сузана. — Да не би и ти да вярваш на тези простотии с любовта от пръв поглед?

— Че какво лошо има? — предизвика я Сандра. — Случва се.

— Глупости! — отвърна Сузана.

— Не знам за вас — сопна се в отговор Сандра, — но се е случвало на някои ченгета и учителки. Кажи й, Джак.

— Така си е — потвърди Бритън.

— За бога! — възкликна презрително Сузана.

— Исках да кажа, Сузи — продължи Дарби, — че грешката в аргументите ти е, че руснаците повече не се нуждаят от Чарли.

— Какво от това? — попита тя.

— Бяхме във втората квартира около петнайсет минути, когато руснаците започнаха да ни носят дарове.

— Какви например?

— Паспорти и лични карти за всички — аржентински, уругвайски, парагвайски, южноафрикански, мексикански.

— Сигурна съм, че са били безупречни фалшификати — каза Сузана, без да крие презрението си към подправените паспорти, които всички знаеха, че са добри, докато имиграционните власти не ги прекарат през компютърната база данни.

Дарби извади два паспорта и две лични карти от пластмасов калъф и подаде единия комплект на Сузана, другия на Кастило.

— Тези са истински. Имам познат в аржентинската имиграционна служба и той ги провери.

Кастило не откъсваше поглед от снимката на Светлана, загледана в него от уругвайската лична карта и паспорт, в който пишеше, че се казва Сузана Барлоу, родена във Варшава, Полша, натурализирана гражданка на Малдонадо, Уругвай. Спомни си, че Малдонадо е курортно градче на север от Пунта дел Есте.

— Какво е името на твоя, Сузана? — попита Кастило и й протегна своя комплект документи.

Тя не отговори. Подаде му паспорта и личната карта, които Дарби й беше дал. Когато Кастило ги провери, снимката на Светлана — същата като на уругвайските документи — беше и на аржентинския паспорт, и на личната карта. Името й отново бе Сузана Барлоу, родена във Варшава, Полша, сега натурализирана гражданка на Росарио.

— Парагвайските, южноафриканските и мексиканските документи може и да са фалшиви, но се съмнявам — призна Дешамп. — Щом има как, ще проверя и тях.

Сузана го погледна, но не каза нищо.

— Интересното тук, Сузана — продължи Дешамп, — като изключим новото малко име на Светлана, е, че когато казах на Березовски, че ще се видя тук с Чарли и доколкото знам, той ще доведе Светлана… — Той замълча и погледна Кастило. — Всъщност тя къде е?

— В друга от тайните квартири на Певснер, в клуб „Голф енд Поло“. Мунц и Лестър са с нея — обясни Кастило.

Дешамп кимна, след това насочи вниманието си към Сузана.

— Березовски просто ми даде документите и ме помоли да й ги предам. Едва ли щеше да го направи, ако смятаха да се измъкнат.

— А Березовски как се казва сега? — полюбопитства Кастило.

— Томас Барлоу, разбира се. Роден е в Манчестър, Англия — отвърна Дешамп.

— Оказа се, че руснаците си носят джобни пари — обади се Дарби. — Сто хиляди долара в чисто нови банкноти от федералния резерв. Все още са опаковани. Пакетът е горе-долу толкова голям. — Протегна ръце и изви пръсти също като нападаща мечка. — Освен това са истински, Сузи. Новички, неизползвани стотачки, само за харчене.

Зачака реакцията й. Тя сви рамене, сякаш искаше да каже: „И какво от това?“, а той продължи:

— Затова двамата с Едгар сме убедени, че ако те, най-вече тя, искаха да се отърват от Чарли, след като ги прекара от Виена и им помогна да се настанят, или пък искаха да изчезнат, моментът е изпуснат. Березовски е като пойна птичка, а…

— Чарли е все още жив — отвърна Дешамп. — Най-удобно щеше да им бъде да ликвидират Чарли в Барилоче, да си покрият следите, още повече че и Певснер, и Березовски много ги бива в тази работа, и нямаше да им трепне окото да направят онова, което са намислили.

— Какво се опитваш да кажеш? — попита Тони Сантини.

— Нямам търпение да видя изражението на Светлана, когато й го кажа — обясни Дешамп. — Убеден съм, също и брат Дарби, че, първо, полковник Березовски и подполковник Алексеева са рискували да се измъкнат от Русия, защото са имали подозрения, че Владимир Путин има намерение да върне старото време на Съветския съюз, а не са имали желание да търпят подобно нещо…

— Не мога да повярвам — обади се Сузана Сиено.

— … още повече че самият Путин, виден член на опричнината, — нали не сте забравили, че баща му е бил готвач на Сталин, е напълно наясно каква заплаха ще бъдат убедените опричници на режима му, така че са щели да прекарат остатъка от живота си в някоя лудница, където да ги натъпчат с опиати, тъй като в новата Руска федерация лудниците са заменили стария ГУЛАГ като място, където да наврат всички недоволни.

— Да не би да се опитваш да ми кажеш, че вие двамата с Алекс — тя погледна от единия към другия — вярвате в тези безумни твърдения за държава в държавата?

— С цялото си невинно доверчиво сърце, Сузи — отвърна Дарби и притисна дясната си ръка към гърдите. — Не бива да забравяш обаче, че през дългогодишната ми кариера в разузнаването съм си извоювал репутацията на човек, който вярва на всичко, което му се каже.

— Може ли да продължа? — обади се Дешамп. — Двамата с Дарби сме убедени, че, второ, семейство Березовски, семейство Певснер и Светлана, новата приятелка на Чарли, са ревностни християни — затова пък не сме така сигурни за съпруга на госпожата, подло копеленце, което може да се окаже безбожен комунист…

— Тя омъжена ли е? — поклати глава Сузана.

— За полковник Евгени Алексеев от СВР — потвърди Дешамп, — който по последни данни е обикалял по улиците на Виена с надеждата да открие съпругата си и да я убие по най-жестокия начин, който успее да измисли.

— О, Чарли! — въздъхна Сандра Бритън.

— Няма ли най-сетне да ме оставите да довърша? — възмути се Дешамп. — Докъде бях стигнал? А, да! Та казвах, че те са ревностни християни и за тях отравянето на два милиона невинни жени и деца е не само нехристиянско, ами са готови да помогнат на Чарли да елиминира завода на мръсниците в Конго, за който Березовски знае адски много. Освен това ще останат силно обидени, ако нашият водач, известен в Тайните служби като Дон Жуан, което си е самата истина, ако мога да съдя по онова, което разказа при завръщането си в малкото ни уютно гнездо, се е позабавлявал с подполковник Алексеева, за да я накара да проговори, или просто за кеф, вместо ясно да покаже намерението си да се ожени за госпожата, когато е възможно, и двамата да останат заедно, докато смъртта ги раздели. Амин. — Той замълча. — Схвана ли картинката, Сузана?

— Ако бях чула всичко това от някой друг, не от вас двамата…

— Не говорех за това.

Тя кимна.

— Разбрах, Едгар.

— Сега се извини на нашия лидер, миличка — настоя Пол Сиено.

Сузана погледна Кастило.

— Кажи, Дон Жуан, обикновена сватба ли ще правиш, или трябва да облечем униформи?

— Най-добре униформи, но само при условие, че когато слизаме от олтара ръсиш розови цветчета и пееш „Обичам те завинаги.“