Уилям Грифин
Специална част (56)

(Три)

Ресторант „Ло де Тере“

„Рамбла Артигас енд Кале“ № 8

Пунта дел Есте, Провинция Малдонадо

Република Уругвай

20:25, 3 януари 2006

Чарли държеше ръката на Светлана, докато я чакаше да прецени дали уругвайският хайвер — както обеща сервитьорът — е наистина хубав като хайвера от Каспийско море.

Кастило усети, че ги наблюдават, и забеляза възрастна двойка през няколко маси. Непознатите им се усмихваха.

„Ромео и Жулиета се държат за ръце, пият хубаво шардоне, чакат хайвера, който са си поръчали, докато една възрастна двойка, вероятно дошли тук, за да си припомнят младостта, им се усмихват мило.“

„Ромео и Жулиета са наблюдавани зорко от две руски горили и ефрейтор Лестър Брадли от морската пехота — готови да се разправят с лошите. Настанили са ни на удобно място, така че ако лошите нахлуят с «Узи», да ни защитят.“

— За какво мислиш? — попита Светлана.

Той я излъга:

— Питах се дали ще признаеш честно, че уругвайските рибешки яйца са не по-лоши от руските?

— Ще бъда любезна и ще кажа, че са много хубави, макар да се съмнявам, че изобщо стават за ядене.

Всичко течеше гладко и безпроблемно, но Кастило така и не можеше да избие седмо правило от ума си.

Като пристигнаха с лимузината в „Конрад“, привлякоха много по-малко внимание, отколкото той бе очаквал. Мислеше си, че ще има хора, които да зяпнат в очакване да видят съпругата на някоя рок звезда или самата рок звезда, може би дори двамата заедно.

Оказа се, че никой не зяпа.

Апартаментите бяха първокласни, което означаваше, че Седрик Лий-Уотсън е не само играч от класа, ами играч без всякакъв късмет. Настаниха ги на последния етаж на хотела, в апартаменти с балкони, така че Лестър лесно успя да монтира радиото, а Светлана имаше изглед към басейна.

— Нося си бански — заяви тя и Кастило веднага си припомни последния път, когато я видя в бански — по-скоро без бански.

Потисна плътското желание, докато се върнат от басейна, и едва се сдържа, когато тя влезе под душа.

Телефонът прекъсна желанието му. Обади се Алекс Дарби от Монтевидео, за да му каже, че заедно с останалите са в Монтевидео, предложи да пренощуват там и да потеглят за „Шангри-Ла“ на сутринта, вместо да се срещат в Пунта дел Есте и да пътуват заедно към имението.

Кастило веднага се съгласи, че предложението е разумно не само тактически, ами защото щеше да има възможност да прекара една романтична вечер със Светлана в някой ресторант с изглед към Южния Атлантик.

Само със Светлана.

— Нямам нищо против, Алекс — съгласи се бързо той. — Ще се видим в имението към единайсет, може би малко по-късно.

„Защо да скачам от леглото рано сутринта? Могат да се случат какви ли не интересни неща, ако не ставам по първи петли.“

Този план не мина безпроблемно. Едва затвори телефона и влезе в спалнята, когато Светлана излезе гола от банята, стиснала включен сешоар в ръка.

Когато забеляза, че той я гледа, тя изключи сешоара.

— Какво ще правим сега?

Той галантно отхвърли първата мисъл, която му хрумна, и предложи тя да се облече.

— Не бързай, любима.

След това предложи да отидат на дълга разходка по плажа и да си харесат някой приятен ресторант.

Тя му се усмихна и отново включи сешоара.

Само че и това не стана, както го мислеше. Едва минали половин километър, забелязаха, че по пътя покрай плажа ги следва автомобил, в който се бяха настанили ефрейтор Брадли и двама от руските горили, които дойдоха да ги посрещнат на летището. Лестър беше с черна раничка, която висеше на гърба му, и вътре сигурно бе скрито оръжие, най-вероятно автоматичен „Колт“ четирийсет и пети калибър, модел „1911“ с три или четири пълнителя, докато руснаците бяха със сака, под които бяха скрити техните оръжия.

Оберкелнерът в ресторант „Ло де Тере“ им съобщи, че някой е отменил резервацията си в последния момент, веднага след като Кастило пъхна в ръката му банкнота, еквивалент на двайсет американски долара.

— Днес имам желание да съм щедър — заяви той на оберкелнера и му подаде втора банкнота на същата стойност. — Пред вратата виждам един младеж, прилича на изгладнял студент, сигурно се пита дали ще може да си позволи вечеря в този прекрасен ресторант. Кажете му, че имате специални цени за студенти, а аз ще покрия разликата.

Оберкелнерът бързо дръпна банкнотата от ръката му.

„Нека горилите сами подкупят оберкелнера.“

Пет минути по-късно, докато настаняваха Брадли на маса край вратата, той забеляза, че горилите разговарят с оберкелнера, и минута по-късно се оказа, че още някой е отказал резервацията си в последния момент, защото ги настаниха на маса близо до Лестър.

Донесоха уругвайския хайвер в леденостудена сребърна купа с препечени триъгълни филийки хляб, а сервитьорът предположи, че хайверът върви чудесно с шампанско и по случайност разполагали с няколко изстудени бутилки „Тетанже“ от 1992.

— Донесете ни бутилка от най-хубавото уругвайско шампанско — поръча Кастило. — Чувал съм, че също като хайвера, шампанското ви е по-добро от европейското.

Сервитьорът на вина очевидно се разкъсваше между националната гордост и желанието си да продаде бутилка от скъпото френско шампанско, но се усмихна.

Върна се след малко — тъкмо когато Светлана подозрително оглеждаше хайвера — с бутилка „Бодегас“ от 1994.

Когато Кастило опита шампанското, тя се престраши и с малка лъжичка гребна хайвер, след това я лапна — с удивително изящество, поне според Кастило.

Намръщи се.

— Лош ли е?

— Трябва да е руски! Великолепен е.

С малката лъжичка бързо намаза препечена филийка и му подаде хапка. След това намаза и за себе си.

„Сега не е моментът да признавам, че никак не обичам рибешки яйца.“

— Какво ще кажеш? — попита Светлана.

— Великолепен — отвърна той и се насили да се усмихне и да преглътне.

Погледнаха се в очите.

Светлана вдигна ръка към лицето му и бавно плъзна пръсти по бузата му.

— Карлос, моят Карлос, да знаеш колко съм щастлива!

— И аз, Свет.

„Говоря искрено.“

„А вечерта едва започва.“

„Повече няма да си припомням седмо правило.“