Метаданни
Данни
- Серия
- Агентът на президента (5)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Black Ops, 2009 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Цветана Генчева, 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,3 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- dave (2010 г.)
Издание:
У. Е. Б. Грифин. Специална част
Американска, първо издание
Редактор: Мая Арсенова
Коректор и технически редактор: Никола Христов
Художествено оформление: Огнян Илиев
ИК „Калпазанов“, 2010 г.
ISBN 13: 978-954-17-0262-8
История
- — Добавяне
(Три)
Нуестра Пакеня Каза
Кънтри клуб „Майерлинг“
„Пилар“, Провинция Буенос Айрес, Аржентина
15:45, 29 декември 2005
Сеньор Пол Сиено и съпругата му Сузана бяха наели „нашата малка къща“ в кънтри клуба за избрани „Майерлинг“ в предградие „Пилар“ на Буенос Айрес за две години с месечен наем четири хиляди американски долара. Собственикът бе решил, че са аржентинци, богата двойка от Мендоса.
Собственикът на къщата се убеди, че симпатичната двойка разполагат с пари, тъй като те не се опитаха да се пазарят за наема, или да оспорват желанието му да получи първия и последен наем плюс депозит, равен на два месечни наема, преди да се нанесат. Той получи парите на ръка — шестнайсет хиляди долара, в долари — в деня, когато ги поиска.
Нуестра Пакеня Каза — така я бе нарекъл собственикът — можеше да се опише най-общо като внушителна къща сред подобни внушителни къщи. „Майерлинг“ се намираше на няколко километра встрани от магистрала „Панамерикана“ и на петдесет и няколко километра от Плаза дел Конгресо, монолита пред Конгреса в центъра на Буенос Айрес, откъдето се мереха разстоянията във всички посоки.
Според аржентинските закони „кънтри клуб“ бе ограден квартал, в който поне трийсет процента от земята бе заета от терени за поло, голф и други зелени площи. Освен това „ограден квартал“ в Аржентина означаваше частен квартал, отделен с триметрова ограда от външния свят, над която бе прокарана бодлива тел, бяха монтирани датчици за движение, а наоколо патрулираха частни охранители, въоръжени с пистолети, пушки, някои дори с „Узи“.
Зелените площи в „Майерлинг“ бяха много повече, отколкото се изискваше по закон. Имаше пет игрища за поло и две голф игрища. Най-малкият имот бе от един хектар, или 2.45 акра.
„Майерлинг“, както Кастило бе отбелязал, когато семейство Сиено наеха собствеността, бе името на кралска ловна хижа край Виена, където — в зависимост от това на коя версия човек предпочита да вярва — принц Рудолф застрелял шестнайсетгодишната си любовница, а след това се самоубил; или принц Рудолф бил застрелян по заповед на бащата, император Франц Йосиф, който бил убеден, че младият Руди има намерение да раздели Австро-Унгарската империя и да стане крал на Унгария.
Много от къщите в „Майерлинг“ бяха построени на два или повече парцела. Нуестра Пакеня Каза се простираше на два, имаше шест спални, всяка една с отделна баня и гардеробно помещение, три отделни тоалетни с бидета, библиотека, хол и трапезария, кухня, помещения за прислугата (предвидени за четирима), плувен басейн и навес за барбекю в задния двор.
Така нареченият навес за барбекю представляваше нещо като американска къща край басейна с тази разлика, че обитателите на дома можеха да се хранят вътре или вън и имаше монтиран грил.
Навесът на Нуестра Пакеня Каза бе зидана постройка с покрив от червени испански керемиди. Верандата бе просторна, също покрита, гледаше към басейна и имаше плъзгащи се стъклени врати.
Както и повечето къщи в „Майерлинг“, Нуестра Пакеня Каза бе оградена от три страни с жив плет от туи. Сред тях бяха монтирани датчици за движение. Същите датчици бяха монтирани и по фасадата на къщата, където нямаше ограда.
Къщата — както и всички други къщи в „Майерлинг“ — бе създадена с цел да осигури на обитателите лукс, усамотение и най-вече сигурност, тъй като отвличанията на богаташи бе една от най-доходоносните индустрии в Аржентина.
Тъкмо затова Нуестра Пакеня Каза бе съвършеното място за Звеното за организационен анализ, което се нуждаеше от сигурна квартира. В разузнавателната общност сигурната квартира бе мястото, за чието съществуване лошите не подозираха, където можеха да скрият и хора, и вещи.
Джак и Сандра Бритън, заедно с Боб Кенсингтън, всички до един по бански, бяха на верандата на Нуестра Пакеня Каза, когато малкият конвой пристигна. Зад тях се бяха изправили икономката и две прислужници.
В мига, в който Кастило отвори вратата на „Събърбан“-а на посолството, усети как го притискат топлината и влагата на аржентинското лято. Замисли се за рускините, облечени като за зимата в Северна Европа.
Кастило затвори шумно вратата и тръгна към къщата.
— Не очаквахме да те видим толкова скоро — заговори Бритън и протегна ръка.
— Случиха се непредвидени неща — отвърна небрежно той, след това промени тона. — От този момент стягаме дисциплината. Първо, всички ще слязат от автомобилите и влизат в антрето. Кенсингтън, вземи си оръжие.
Сержант Кенсингтън влезе в къщата, наведе се и вдигна „Узи“.
— Трябваше да се сетя, че си готов, Боб. Извинявай.
Чарли забеляза, че Сандра се кани да каже нещо.
— Сандра, влез вътре и запази забележките за по-късно.
Тя го погледна гневно, след това изви очи към съпруга си, но се подчини и влезе в къщата.
По изражението на Джак Бритън стана ясно, че не му е никак приятно Кастило да се държи толкова рязко със съпругата му, но той премълча.
— Боб — продължи Кастило, — оставаш тук. Джак, върви при „Събърбан“-а и отвори задната врата. Кажи на хората да слязат и веднага да отидат в къщата.
— Кои са? — попита Бритън.
— Моля те, Джак, просто го направи.
Макс изскочи от „Събърбан“-а в мига, в който задната врата се отвори, и хукна към къщата. София, стиснала в ръце едното кутре, скочи на земята.
— Внеси ги в къщата, миличка — провикна се Кастило на руски.
Усмивката по лицето на София застина, когато видя Кенсингтън и оръжието му. Погледна отново към „Събърбан“-а, след това към Кастило.
— Всичко е наред, мила — провикна се отново той, когато майката на София, стиснала другото кученце, се измъкна тромаво от високия автомобил.
— Насам, госпожо, Березовски — даде й знак Кастило и след това премина на английски: — Сега мерцедеса, Джак. Много внимавай!
Кенсингтън се приближи към втория автомобил, мерцедес джип „230“ на Алфредо Мунц. Отвори предната врата, видя, че на седалката няма никой, хлопна вратата и посегна към задната.
Подполковник Алексеева слезе, полата й се вдигна и откри цялото й бедро. Жената се огледа.
— Насам, подполковник — повика я Кастило на руски откъм отворената врата.
Тя се отправи с бърза крачка към къщата и влезе, без да поглежда Кастило.
— Сега колата на Сантини — нареди на английски Чарли. — Този път повишено внимание.
Бритън отвори предната врата на пежото седан на Сантини. Полковник Березовски слезе и се огледа. Сантини заобиколи колата отпред. Едгар Дешамп също слезе.
Дешамп даде знак на Березовски да влезе в къщата. След малко, достатъчно дълго, за да покаже, че няма намерение да се подчинява на ничии команди, Березовски тръгна към къщата.
Кастило го последва в антрето.
— Сега ще се прехвърлим в навеса — обясни той на руски. — Преди да излезем, искам да ви предупредя, че районът е ограден. Забранено ви е да се приближавате на повече от два метра до оградата. Ако не се подчините, ще бъдете застреляни.
Обърна се към Джак Дейвидсън.
— Вземи си оръжие…
— Зад теб, в дрешника — кимна Кенсингтън.
— Заведи ги навън. Ще им изпратя нещо студено за пиене. През това време ще свалим багажа им и ще го внесем. След това ще разкажа на всички какво става.