Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Агентът на президента (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Black Ops, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,3 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
dave (2010 г.)

Издание:

У. Е. Б. Грифин. Специална част

Американска, първо издание

Редактор: Мая Арсенова

Коректор и технически редактор: Никола Христов

Художествено оформление: Огнян Илиев

ИК „Калпазанов“, 2010 г.

ISBN 13: 978-954-17-0262-8

История

  1. — Добавяне

(Три)

Нуестра Пакеня Каза
Кънтри клуб „Майерлинг“
„Пилар“, Провинция Буенос Айрес, Аржентина
15:45, 29 декември 2005

Сеньор Пол Сиено и съпругата му Сузана бяха наели „нашата малка къща“ в кънтри клуба за избрани „Майерлинг“ в предградие „Пилар“ на Буенос Айрес за две години с месечен наем четири хиляди американски долара. Собственикът бе решил, че са аржентинци, богата двойка от Мендоса.

Собственикът на къщата се убеди, че симпатичната двойка разполагат с пари, тъй като те не се опитаха да се пазарят за наема, или да оспорват желанието му да получи първия и последен наем плюс депозит, равен на два месечни наема, преди да се нанесат. Той получи парите на ръка — шестнайсет хиляди долара, в долари — в деня, когато ги поиска.

Нуестра Пакеня Каза — така я бе нарекъл собственикът — можеше да се опише най-общо като внушителна къща сред подобни внушителни къщи. „Майерлинг“ се намираше на няколко километра встрани от магистрала „Панамерикана“ и на петдесет и няколко километра от Плаза дел Конгресо, монолита пред Конгреса в центъра на Буенос Айрес, откъдето се мереха разстоянията във всички посоки.

Според аржентинските закони „кънтри клуб“ бе ограден квартал, в който поне трийсет процента от земята бе заета от терени за поло, голф и други зелени площи. Освен това „ограден квартал“ в Аржентина означаваше частен квартал, отделен с триметрова ограда от външния свят, над която бе прокарана бодлива тел, бяха монтирани датчици за движение, а наоколо патрулираха частни охранители, въоръжени с пистолети, пушки, някои дори с „Узи“.

Зелените площи в „Майерлинг“ бяха много повече, отколкото се изискваше по закон. Имаше пет игрища за поло и две голф игрища. Най-малкият имот бе от един хектар, или 2.45 акра.

„Майерлинг“, както Кастило бе отбелязал, когато семейство Сиено наеха собствеността, бе името на кралска ловна хижа край Виена, където — в зависимост от това на коя версия човек предпочита да вярва — принц Рудолф застрелял шестнайсетгодишната си любовница, а след това се самоубил; или принц Рудолф бил застрелян по заповед на бащата, император Франц Йосиф, който бил убеден, че младият Руди има намерение да раздели Австро-Унгарската империя и да стане крал на Унгария.

Много от къщите в „Майерлинг“ бяха построени на два или повече парцела. Нуестра Пакеня Каза се простираше на два, имаше шест спални, всяка една с отделна баня и гардеробно помещение, три отделни тоалетни с бидета, библиотека, хол и трапезария, кухня, помещения за прислугата (предвидени за четирима), плувен басейн и навес за барбекю в задния двор.

Така нареченият навес за барбекю представляваше нещо като американска къща край басейна с тази разлика, че обитателите на дома можеха да се хранят вътре или вън и имаше монтиран грил.

Навесът на Нуестра Пакеня Каза бе зидана постройка с покрив от червени испански керемиди. Верандата бе просторна, също покрита, гледаше към басейна и имаше плъзгащи се стъклени врати.

Както и повечето къщи в „Майерлинг“, Нуестра Пакеня Каза бе оградена от три страни с жив плет от туи. Сред тях бяха монтирани датчици за движение. Същите датчици бяха монтирани и по фасадата на къщата, където нямаше ограда.

Къщата — както и всички други къщи в „Майерлинг“ — бе създадена с цел да осигури на обитателите лукс, усамотение и най-вече сигурност, тъй като отвличанията на богаташи бе една от най-доходоносните индустрии в Аржентина.

Тъкмо затова Нуестра Пакеня Каза бе съвършеното място за Звеното за организационен анализ, което се нуждаеше от сигурна квартира. В разузнавателната общност сигурната квартира бе мястото, за чието съществуване лошите не подозираха, където можеха да скрият и хора, и вещи.

 

 

Джак и Сандра Бритън, заедно с Боб Кенсингтън, всички до един по бански, бяха на верандата на Нуестра Пакеня Каза, когато малкият конвой пристигна. Зад тях се бяха изправили икономката и две прислужници.

В мига, в който Кастило отвори вратата на „Събърбан“-а на посолството, усети как го притискат топлината и влагата на аржентинското лято. Замисли се за рускините, облечени като за зимата в Северна Европа.

Кастило затвори шумно вратата и тръгна към къщата.

— Не очаквахме да те видим толкова скоро — заговори Бритън и протегна ръка.

— Случиха се непредвидени неща — отвърна небрежно той, след това промени тона. — От този момент стягаме дисциплината. Първо, всички ще слязат от автомобилите и влизат в антрето. Кенсингтън, вземи си оръжие.

Сержант Кенсингтън влезе в къщата, наведе се и вдигна „Узи“.

— Трябваше да се сетя, че си готов, Боб. Извинявай.

Чарли забеляза, че Сандра се кани да каже нещо.

— Сандра, влез вътре и запази забележките за по-късно.

Тя го погледна гневно, след това изви очи към съпруга си, но се подчини и влезе в къщата.

По изражението на Джак Бритън стана ясно, че не му е никак приятно Кастило да се държи толкова рязко със съпругата му, но той премълча.

— Боб — продължи Кастило, — оставаш тук. Джак, върви при „Събърбан“-а и отвори задната врата. Кажи на хората да слязат и веднага да отидат в къщата.

— Кои са? — попита Бритън.

— Моля те, Джак, просто го направи.

Макс изскочи от „Събърбан“-а в мига, в който задната врата се отвори, и хукна към къщата. София, стиснала в ръце едното кутре, скочи на земята.

— Внеси ги в къщата, миличка — провикна се Кастило на руски.

Усмивката по лицето на София застина, когато видя Кенсингтън и оръжието му. Погледна отново към „Събърбан“-а, след това към Кастило.

— Всичко е наред, мила — провикна се отново той, когато майката на София, стиснала другото кученце, се измъкна тромаво от високия автомобил.

— Насам, госпожо, Березовски — даде й знак Кастило и след това премина на английски: — Сега мерцедеса, Джак. Много внимавай!

Кенсингтън се приближи към втория автомобил, мерцедес джип „230“ на Алфредо Мунц. Отвори предната врата, видя, че на седалката няма никой, хлопна вратата и посегна към задната.

Подполковник Алексеева слезе, полата й се вдигна и откри цялото й бедро. Жената се огледа.

— Насам, подполковник — повика я Кастило на руски откъм отворената врата.

Тя се отправи с бърза крачка към къщата и влезе, без да поглежда Кастило.

— Сега колата на Сантини — нареди на английски Чарли. — Този път повишено внимание.

Бритън отвори предната врата на пежото седан на Сантини. Полковник Березовски слезе и се огледа. Сантини заобиколи колата отпред. Едгар Дешамп също слезе.

Дешамп даде знак на Березовски да влезе в къщата. След малко, достатъчно дълго, за да покаже, че няма намерение да се подчинява на ничии команди, Березовски тръгна към къщата.

Кастило го последва в антрето.

— Сега ще се прехвърлим в навеса — обясни той на руски. — Преди да излезем, искам да ви предупредя, че районът е ограден. Забранено ви е да се приближавате на повече от два метра до оградата. Ако не се подчините, ще бъдете застреляни.

Обърна се към Джак Дейвидсън.

— Вземи си оръжие…

— Зад теб, в дрешника — кимна Кенсингтън.

— Заведи ги навън. Ще им изпратя нещо студено за пиене. През това време ще свалим багажа им и ще го внесем. След това ще разкажа на всички какво става.