Уилям Грифин
Специална част (63)

(Шест)

Спа курорт „Портофино“

Пенсакола Бийч, Флорида

15:30, 6 януари 2006

— Добре дошли в Портофино, господин Кастило — поздрави дежурният управител.

Кастило позна гласа.

„Това е кучият син, с когото разговарях вчера.“

„Същият кучи син, който се опита да ми пробута всичко, защото било буквално без пари, а и така престоят ми щял да бъде по-приятен.“

— Преди да се настаним — рече Кастило и посочи информационното табло, сложено до рецепцията, — бихте ли махнали това, защото донорите ни може и да не проявят разбиране.

Надписите бяха с местещи се букви на черен фон.

— Напълно разбирам, господин Кастило — съгласи се угоднически управителят. — Смятайте, че е изпълнено.

Той щракна с пръсти, за да привлече вниманието на един от носачите, и щом хилавият младеж дотича, двамата отнесоха някъде таблото.

— Досега не бях разбрал — подхвърли Дешамп, — че си изпълнителният ни директор. Какво значи това?

Кастило му показа среден пръст.

— Хрумна ми нещо притеснително — рече сериозно Дешамп. — След като приятелчетата ти от ФБР са пуснали заповед да бъдеш открит, но не и задържан, ще разберат къде се намираш веднага щом приятелчето ти управител прокара кредитната ти карта през посттерминала.

— Господи! Дори не ми беше минало през ума.

— Защото си влюбен. В такива моменти хората забравят.

Управителят се върна.

Дешамп му подаде платинената си карта „Американ Експрес“.

— Аз плащам.

— Господин Кастило няма ли да използва своята карта?

— А, не. Изпълнителният ни директор не плаща за нищо. Това е моя работа. Аз съм директорът по корпоративните подаръци. Докато сме тук, ще бъдете ли така любезен да ни отделите няколко минути от безценното си време?