Уилям Грифин
Специална част (80)

(Две)

07:00, 10 януари 2006

На световната карта сега личеше, че „727“ на „Съб Сахаран Еъруейс“ е презаредил в Мароко, в момента лети над пустинята Сахара на път към международно летище „Килиманджаро“ в Танзания.

Полковник Хамилтън и Деуит бяха в Брюксел, Белгия, където се качваха на полет на „Ер Франс“ за международното летище в Дар Ес Салаам, Танзания, в 23:00.

От Шандор Тор научиха (свързаха се с него по радиото, инсталирано в апартамента на Ерик Кочиан в хотел „Гелерт“ в Будапеща с изглед към река Дунав), че Едгар Дешамп е все още във Виена. Звъннал, за да каже, че ще се забави ден или два, защото трябвало да се погрижи за нещо във Виена.

Тъй като Дешамп не вдигаше мобилния си телефон, а не бе оставил резервен номер, подполковник Кастило не можеше да го попита какво става. На Чарли му се искаше Едгар час по-скоро да отиде в Будапеща, за да прегледа файловете на Били Кочиан, да сканира най-важното и да го изпрати в Мидланд.

На вечеря — доня Алисия и Естела приготвиха свинско, Светлана направи картофено пюре с чесън и огромна салата, извадиха няколко бутилки чудесно чилийско каберне совиньон — Дмитрий Березовски призна пред Кастило, че се притеснява за Дешамп. Руснакът заяви, че много харесва Едгар — мислеше, че двамата са приятели — че макар да е много мил човек, трябва да бъде държан изкъсо.

— Струва ми се, че се пошегува, когато каза, че има желание да очисти шефката на ЦРУ — отвърна Кастило.

— Естествено, Карлос — намеси се Светлана. — Аз бях тази, която искаше да я убие.

По изражението на доня Алисия Чарли не можа да разбере дали е решила, че Светлана се шегува.

След вечеря Дмитрий би Пищовлията на шест партии шах, като едната продължи точно две минути и двайсет секунди по часовник.

След това гледаха телевизия, наблюдаваха мониторите и чакаха.