Уилям Грифин
Специална част (41)

(Пет)

Голямата стая

Ла Каза ен Боск

Сан Карлос де Барилоче

Провинция Рио Негро, Аржентина

09:15, 1 януари 2006

Предишната вечер Чарли научи, че Нова година се отбелязва с две празненства. Първото бе семейното, обилна вечеря — на огромната маса бяха поднесени две печени гъски и прасе сукалче — което започна в десет и трийсет.

В началото на вечерята Певснер прочете дълга молитва (много подобна на американската), в която отправи благодарност не само към бог, но и към дълъг списък от светци (Чарли бе чувал само някои от тях) за проявената от тях щедрост към семейството, включително „срещата със Светлана и в най-скоро време с Дмитрий, Лора и София с онези, които ги обичат“, а също и за „присъствието на масата и в живота ни на Чарли, Лестър, Алфредо и Янош, които са готови да рискуват живота си за нас и един за друг.“

В този момент Светлана стисна ръката му — жестът не беше интимен — под масата и когато той я погледна, забеляза, че по бузите й се стичат сълзи.

След това се преместиха в голямата стая, където бе подредена новогодишната елха. Някои от прислугата, облечени като дядо Мраз и Снегурочка, потанцуваха на музиката, изпълнявана от квартет балалайки. Балалайките бяха с различна големина, най-голямата колкото чело.

Чарли се засрами малко от първоначалната си реакция, защото реши, че костюмът на Дядо Мраз е като на Дядо Коледа, че Снежанка е госпожа Коледа и най-вероятно са шити от будисти някъде в Китай.

Остана силно развълнуван и го призна.

Децата — Елена притискаше Иван Грозни до себе си — изпяха няколко коледни песни, след което дядо Мраз и Снегурочка с танци въведоха останалите от прислугата, които подредиха подаръците под елхата.

Светлана му каза, че децата ще получат подаръците си на сутринта.

Тогава Чарли, вероятно под въздействието на шампанското, което се лееше по време на обяда, стигна до философското заключение, че идеята на руснаците е по-добра и че е по-разумно подаръците да се дават на Нова година, вместо на Коледа, тъй като Коледа беше християнски празник — свят ден — в който Дядо Коледа едва ли одобряваше подобно пиршество.

Сподели наблюденията си със Светлана, а тя го погали по бузата и го целуна.

Пет минути преди полунощ, всички излязоха на кея, последвани от слугите, които носеха огромен часовник и количка с десетки бутилки шампанско.

Точно в полунощ часовникът отмери дванайсет удара.

Певснер брои високо до едно.

Когато и последният удар заглъхна, се чу глух взрив, който стресна Кастило, последван от още един и още един.

Изпита облекчение, когато разбра, че това са фойерверки, които продължиха да ги радват цели петнайсет минути.

Остана много доволен, когато Светлана го целуна, а Ана целуна съпруга си.

Днешното празненство, както се изрази Певснер, било както при „другите хора“.

Състоя се в голямата стая, която Кастило реши — вероятно заради изпитото шампанско, след което винаги имаше махмурлук — че е направена като тронната зала на цар Александър I, императрица Ана, великата херцогиня Светлана, императорските деца и гостуващите благородници като него, ефрейтор Брадли и полковник Мунц.

Троновете не бяха истински, но столът на Певснер беше с по-висока облегалка, отколкото на съпругата му, а той пък бе с по-висока облегалка, отколкото на останалите. Янош го нямаше и Чарли се запита къде е.

Дядо Мраз и Снегурочка се появиха отново, както и квартетът балалайки. Дядо Мраз и Снегурочка застанаха край огромната купчина пакети. Квартетът засвири. Появи се Янош, въведен от поне осемдесет човека, от брадати възрастни до деца, след това се приближи до Дядо Мраз.

Дядо Мраз взе малък пакет от купчината, подаде го на Певснер, който го разопакова, отвори малка кутия, извади часовник и го вдигна високо, за да го видят всички. „Хората“ замърмориха одобрително.

След това Дядо Мраз подаде пакет на Ана и тя вдигна наниз перли, за да ги видят всички. Следващата бе Светлана, която също получи наниз перли.

Кастило реши, че децата са получили подаръците си по-рано. Погледна Елена и забеляза наниз перли, който не бе виждал досега.

„Сега пък какво следва?“

Дядо Мраз му подаде малка кутийка.

„Мили боже, «Ролекс».“

— Вдигни го, вдигни го! — изсъска Светлана.

Той го вдигна.

Ефрейтор Брадли получи своя пакет и след малко вдигна своя „Ролекс“, за да го видят хората.

И полковник Алфредо Мунц получи „Ролекс“.

„Сигурно Певснер получава отстъпка, ако купува по десетина, ако не и повече.“

„Какво каза: «Взех много повече от един милиард в злато, Чарли. И три пъти повече от платината.»“

Накрая и Янош получи „Ролекс“.

Един старец се отдели от групата, пристъпи към трона и буквално заскуба коса пред Певснер. Певснер кимна. Дядо Мраз подаде пакет на стареца и той го отвори. Вътре имаше малък телевизор с плосък екран. Хората замърмориха одобрително.

Янош повика млада жена и тя пристъпи към трона, заскуба коси, след това пое пакет от Дядо Мраз.

Мина повече от час, докато и последният излезе от тронната зала, стиснал доволно новогодишния си подарък.

Цар Александър стана от трона.

— Ана няма да остане много доволна — заяви той, — но независимо от часа ми се иска да пийна една чаша. Тази работа винаги ме отегчава. Само че хората очакват да го направя. Нали ще пийнете с мен?

„Сега е моментът да кажа: Алек, двамата с Лестър не можем да приемем часовниците «Ролекс».“

Кастило забеляза, че Лестър разглежда новия си часовник.

„Какво пък толкова? Той все пак спаси живота на Певснер.“

— Само една чаша — съгласи се Кастило. — След това отивам да поспя. Утре сутринта ме чака полет.

— Честита Нова година, Чарли! — рече Певснер, вдигна чашата с леденостудена водка и се чукна с Кастило.

— Честита Нова година — отвърна гостът. — Алек, тези хора бяха руснаци, нали? Поне повечето от тях.

Певснер кимна.

— Откъде се появиха?

— От Русия — отвърна Певснер, очевидно доволен от себе си. Когато забеляза изражението на Кастило, продължи: — Научих го от теб. Ако кажа подобно нещо на Ана, ще ме замери с нещо.

— А как са дошли тук?

— Повечето са евреи. Работили са за хора от опричнината години наред. Когато комунистите решиха да пуснат голяма част от тях да се върнат в Израел, ние ги предупредихме, че там едва ли ще им хареса, след това уредихме пътуването им. Наистина не им хареса. Културният шок, климатът — какво казвате вие американците: „Поредният противен слънчев ден в Ел Ей“; в Тел Авив е още по-зле — видяха бомбаджиите, самоубийствата и разбраха какво ще бъде бъдещето им. Искаха да се махнат, но не искаха да се върнат в Русия. Затова уредих да дойдат тук. Един ден децата им ще се присъединят към всички руски евреи в Аржентина. Тук живеят четирийсет хиляди еврейски гаучос, по произход от Източна Европа. Това знаеше ли го?

Кастило кимна.

— Чувал съм.

— Засега родителите им работят за мен.

— Алек, не знам какво да кажа за „Ролекс“-а.

— Можеш да кажеш „благодаря“.

— Наистина си нахитрял.

— Хората, евреите, казват: „Носи го със здраве.“

— Благодаря ти.