Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Villa, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 61 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Xesiona (2009)
Сканиране
?

Издание:

Автор: Нора Робъртс

Заглавие: Отрова

Преводач: Таня Виронова

Година на превод: 2001

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2002

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска

Излязла от печат: 14.01.2002

Редактор: Олга Герова

ISBN: 954-585-307-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13451

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от Недка Г.)

30.

Рене се отпусна на дивана до Джери и посегна към чашата с шампанско.

— Научих много интересна информация днес във фризьорския салон.

— И каква е тя?

— Ще ти кажа. — Тя прокара пръст по гърдите му и спря по средата. — Но ще трябва да си платиш.

— Наистина ли? — Той взе ръката й и я ухапа леко по китката. — Готов съм.

— О, този вид плащане също е хубав, но аз искам нещо по-така. Хайде да излезем, любовнико. Изморих се да стоя все тук. Изведи ме някъде, в някой клуб, където има хора и музика и стават интересни неща.

— Скъпа, знаеш, че също обичам забавленията. Но няма да е особено умно да ни виждат заедно на публични места. Все още не.

Тя се намуси, сетне се гушна кокетно в него.

— Ще отидем някъде, където никой не ни познава. Пък дори и да ни познаят, Тони е мъртъв от месеци. Никой не очаква от мен да живея цял живот сама.

От информацията, която бе получавал в Ню Йорк, Джери бе наясно, че Рене не бе тъгувала нито ден за Тони.

— Изчакай съвсем мъничко още. Ще бъдеш възнаградена за лишенията. Когато приключим тук с всичко и всички, ще отидем в Париж. Е, какво успя да научиш днес?

— Ако си послужа с речника на онази пачавра Крис, кучка номер три дава за кучка номер две малко парти в петък вечер. Нощта преди сватбата. Женско парти. Обзавела е истински фитнес-център за цялата нощ във Била Джиамбели. Масажи, маски, маникюр, бодибилдинг, сауна, басейн, изобщо всички глезотии.

— И какво ще правят мъжете, докато жените се оставят да ги мачкат и масажират?

— Предполагам, че ще гледат порнофилми и ще мастурбират. Те пък ще си правят тяхното ергенско парти в къщата на Макмилън. Булката и младоженецът не бива да бъдат заедно в нощта преди сватбата. Носело нещастие! Лицемери!

— Това е интересно! — И беше точно възможността, която беше очаквал. — Трябва да разберем къде ще бъде всеки от тях. А какъв по-подходящ момент за нашата акция от нощта преди щастливото събитие. Рене, ти си истинско бижу!

— Не искам да бъда бижу. Искам да имам бижута!

— След една седмица, в Париж, ще получиш всичко, което заслужаваш. Но първо ти и аз ще си направим една разходка до Вила Джиамбели в петък вечер.

 

 

Искаше всичко да бъде идеално. Да бъде нощ, която всички да запомнят и след години да си говорят за нея с удоволствие и смях. Беше го планирала, организирала и премислила, с всички подробности и в детайли. Чак до аромата на свещите, необходими за ароматерапията. След двадесет и четири часа, мислеше си Софи, майка й щеше да облече своята сватбена рокля, но последната си вечер като свободна жена щеше да прекара по невероятно женствен начин.

— Когато произведем нашите продукти, може би ще трябва да ги продаваме директно на фитнес-центровете за известно време — се обади Мади, докато нареждаше маслата на масажната маса. — Трябва да ги направим толкова привлекателни, че хората да умират за тях.

— Ти си умно момиче, Маделин. Но тази вечер никакъв бизнес. Тази вечер ще поглезим женствената си същност.

— А ще си говорим ли за секс?

— Разбира се. Няма да си обменяме рецепти, като някои лелки я! Ето това е жена, която държи на точността.

— Софи! — Облечена в своята дълга бяла роба, Пилар заобиколи басейна. — Не мога да повярвам, че си направила всичко това.

Около басейна бяха подредени няколко дивана и салонни столове. Вечерното осветление се смесваше със светлината на залеза, а откъм градината се носеше ухание на цветя, Масите бяха отрупани с различни екзотични плодове и шоколад, бутилки вино и газирана вода, кошници и вази с цветя.

От бронзовата скулптура в стената, изтичаше вода и падаше в басейна, като добавяше ромоленето си към чувствената нежна музика.

— Исках да постигна ефекта на римска баня. Харесва ли ти наистина?

— Прекрасно е. Чувствам се като кралица.

— А когато свършим, ще се чувстваш като богиня. Къде са другите? Не бива да губим ценно време.

— Горе. Сега ще ги доведа.

— Не, ти стой тук, мамо. Мади, налей на мама малко вино. Тази вечер тя няма да вдигне дори малкото си пръстче, за да си вземе шоколад. Аз ще се погрижа за всичко.

— Какво вино предпочиташ? — попита Мади.

— Засега само вода, мила, благодаря. Каква прекрасна вечер! — Пилар отиде до отворената врата и се разсмя. — Масажи и маси на верандата. Това само Софи може да го измисли!

— Никога досега не съм ходила на масаж.

— Ммм, Ще ти хареса.

Докато говореше, Пилар хвърли поглед към градината и прекара ръка по косата на Мади, след което я задържа на рамото й. Това движение накара всичко вътре в момичето да затрепти. Тя се почувства стоплена и закриляна по особен начин и въздъхна.

— Какво не е наред?

— Нищо. — Мади подаде чашата на Пилар. — Всичко е наред. Аз съм готова и очаквам… нещо прекрасно.

— Блъфираш — рече Дейвид, докато пуфтеше с пурата между зъбите си и се опитваше да фиксира Илай.

— Така ли мислиш? Залагай, синко, и сваляй картите си.

— Хайде, татко! — Тео също държеше пура между зъбите си и се чувстваше истински мъж. — Трябва, да имащ здрави гащи!

Дейвид сложи своите чипове върху купчината.

— Плащам. Покажи ги.

— Три малки аса — започна Илай и видя в очите на Дейвид блясък. — Които обаче стоят точно до две красиви дами.

— Кучи син!

— Един шотландец никога не блъфира, когато става дума за пари, синко. — Илай прибра чиповете с широк замах.

— Същият този шотландец ме е скалпирал толкова пъти, че трябва да нося перука, когато сядам да играя покер с него. — Джеймс махна с ръка, в която държеше чаша. — Ще се научиш, няма страшно.

Линк се упъти към вратата, където се почука.

— Някой да не е поръчал стриптийзьорки? Знаех си, момчета, че няма да ме оставите на сухо.

— Това е пицата — отвърна Тео и скочи.

— Още пица? Тео, ти не можеш да погълнеш повече пица!

— Със сигурност мога — отвърна той на баща си през рамо. — Тай каза, че мога.

— Аз пък казвам, че може да е поръчана за мен. Защото той изгълта цялата последна поръчка.

Линк хвърли на Тайлър поглед, изпълнен със съжаление.

— Не можа ли да уредиш някоя стриптийзьорка да донесе лицата?

— Нямаше нито една. Имало конференция на погребалните агенти и всички бяха наети.

— Ясно, позната история. Е, дано поне да е с люти чушлета.

 

 

— Господи, Софи, каква прекрасна идея!

— Благодаря ти, лельо Хелън. — Те седяха една до друга, с плътни зелени маски, наложени върху лицата им. — Исках мама да се отпусне и да се почувства добре.

— Това със сигурност ще стане. Виждаш ли там Тереза и Мади, правят си педикюр и спорят?

— Ъхъ — усмихна се Софи. — Не са на едно мнение за името на козметичната серия, която все още дори не сме произвели. Не знам дали е заради Мади или заради идеята, но настроението на баба е доста приповдигнато.

— Радвам се да го чуя. Бях се притеснила много за нея, за всички вас, след последния ни разговор. Идеята на Рене да превърне Тони в невинен герой, а теб да изкара виновна за онази работа с Кардианили… Това направо ме шокира.

Софи се стегна.

— Това беше глупав и грешен ход. Според мен зад всичко стои Де Морни. И това е първата наистина грешна стъпка, която предприема. Значи се е паникьосал.

— Може би. Но ни създаде достатъчно главоболия. — Тя вдигна ръка. — И това е последното, което смятам да кажа по този повод. Тази нощ не е нощ за проблеми. А за прошка. Къде е Пилар?

Няма да мисля за това сега, напомни си Софи. Ще мисля само хубави неща.

— В зала В, по-известна като банята за гости на долния етаж. Пълен масаж на тялото. Трябва да си близо до душовете.

— Супер. Аз съм следващата.

— Шампанско? — попита Мария.

— Мария! — спря я Софи и стана. — Днес няма да сервираш. Ти си гостенка.

— Но лакът ми вече изсъхна! — Тя показа ръцете си. — След малко отивам на педикюр.

— Тогава можеш да ми го донесеш там.

— Ето това вече е приказка. Сега те харесвам.

Мария погледна към младата жена, с майчина нежност и любов.

— Ти направи майка си наистина щастлива тази вечер.

 

 

— Вече всичко ще бъде добре.

— Ти със сигурност знаеш как да доставиш удоволствие на една жена.

Джери прокара ръка по бедрата на Рене, стегнати в тесните черни панталони.

— Още не си видяла всичко. Това ще бъде нощ, която ще се помни. От всички.

Вървяха през лозята. Трябваше да повървят доста пеша, а и сакът, който носеше, ставаше все по-тежък с всяка измината стъпка. Но това нямаше значение. Защото щеше да го направи сам, със собствените си ръце. Нещо, което не бе правил никога. Какво ли щеше да изпита? Дали само приятното забавление и удовлетворение, което бе чувствал досега, или нещо истинско и дълбоко. Вълнуващо и опасно.

А ако нещо се провалеше, щеше да пожертва Рене, без да се замисли. Но Джери нямаше намерение да се проваля.

Знаеше разположението на всички сгради. Благодарение на Дон и Крис имаше пълна представа за алармените инсталации и как да ги избегне. Беше само въпрос на търпение и внимание. И на чиста амбиция.

Преди да е дошла зората Джиамбели щяха да бъдат по един или друг начин унищожени.

— Стой до мен — нареди той на Рене.

— Това и правя, Не знам дали ще им развалим партито, но ми се щеше да бъда толкова сигурна, колкото си и ти, че ще успеем.

— Никакви колебания. Знам какво правя и как да го извърша. Когато винарната избухне в пламъци, те всички ще излязат да се погреят на огъня, като лелки на пикник.

— Не ми пука дали ще превърнеш шибаната им винарна в пепел. — Всъщност цялата се разтреперваше при мисълта за изгорялата винарна. Дори й се искаше да танцува около нея. — Само не искам да ни хванат.

— Прави, каквото ти казвам и няма да ни хванат. Когато излязат и са прекалено заети да гасят пожара, ние ще се вмъкнем и ще поставим пакета в стаята на Софи. После ще избягаме. Скачаме в колата и за пет минути сме в града. Обаждаме се на полицията от уличен автомат, правим анонимното си донесение и се прибираме в твоя апартамент, където ще пием шампанско, преди димът да се е разсеял.

— Старата баба ще подкупи ченгетата. Няма да позволи скъпоценната й внучка да влезе в затвора.

— Може би. Нека се опита, това за нас няма значение. Те ще бъдат разорени. Рано или късно човек намира правилната клечка, онази, която ще подпали останалите. Нали и ти това искаш?

Нещо в гласа му накара по гръбнака й да преминат студени тръпки. Но тя кимна.

— Точно това искам.

Когато стигнаха винарната, Джери извади ключове. Дон беше достатъчно хитър да направи дубликати, а той пък бе още по-хитър да си извади свои собствени.

— Това трябва да бъде хвърлено в залива, след като приключим — рече той и пъхна ключа в първата ключалка. — Никой няма да има нужда от тях след тази нощ. Ще трябва доста да се потрудят, за да обяснят как е започнал пожарът в заключена сграда. — С това изречение Джери отвори вратата.

 

 

Софи лежеше на масажната маса и гледаше звездите.

— Мамо, аз маниачка ли съм?

— Да.

— Това лошо ли е?

Пилар погледна дъщеря си.

— Не. Понякога е много досадно, но не е лошо.

— Дали не пропускам да видя гората заради дърветата? Защото непрекъснато задълбавам в детайлите.

— Понякога. Защо питаш?

— Чудя се какво бих могла да променя в себе си, ако можех. Ако изобщо бих могла.

— Не трябва да променяш нищо.

— Защото съм идеална? — попита Софи с усмивка.

— Не, защото си моя дъщеря. Това заради Тайлър ли?

— Не, заради мен. Откакто… е, не съм съвсем сигурна откога, но започнах да се съмнявам, че знам какво искам и как да го постигна.

— Не си ли сигурна вече?

— О, не, все още съм сигурна. Все още знам какво искам и как да го направя. Но нещата, които искам, се промениха. Чудя се дали всъщност те не са били през цялото време около мен и под носа ми, а аз не съм ги виждала. Аз… може ли да ни оставите за малко — помоли тя масажистката. След което седна, вдигна чаршафа до гърдите си и се обърна към майка си. — Моля те, не се разстройвай.

— Няма.

— До не много отдавна все още исках ти и татко да се съберете, да бъдете заедно. Исках го, защото не знаех как да искам нещо друго. Смятах, че той трябва да бъде онова, което аз искам от него. Не онова, което ти искаше, или онова, което той си беше, а онова, което аз исках да бъде. Това беше детайл, нещо, което ме бе завладяло, и затова пропусках цялостната картина. Трябваше да променя начина си на мислене.

— Аз не бих го направила. Ти беше добра дъщеря, когато той ти позволеше. Ти искаше да бъдеш такава, нуждаеше се от това. Ето защо не бих го променила.

— Благодаря ти. Много ми помогна. — Тя хвана китката на майка си и я обърна, за да провери колко е часът. — Точно полунощ е. Бъди щастлива, мамо! — Софи притисна ръката на майка си към бузата си и понечи да легне отново.

— Какво е това? Прилича на… О, Господи! Винарната! Винарната гори! Мария, бързо! Върти на девет-едно-едно. Винарната гори!

Софи се изтърколи от масата, скочи и в движение нахлузи робата си.

Както предсказа Джери, всички изскочиха от къщата. Викове, тревожни гласове, забързани тичащи стъпки. Скрит в сенките на градината, той преброи фигурите, завити в бели халати, които тичаха по пътеката и през поляната към винарната.

— Влизаме и излизаме — прошепна Джери на Рене. — Елементарно като игра на дама. Този път ти водиш.

Беше му дала разположението във вилата и бе обяснила къде се намира стаята на Софи, но той настоя тя да влезе първа. Възможно бе да е направила грешка или да се бе объркала. Кълнеше се, че е влизала в стаята на Софи само веднъж, но според него го беше правила поне два пъти.

Не можеше да рискува да запали лампите, надяваше се, че светлината на фенерчето ще му бъде напълно достатъчна. Трябваше само да остави пакета в гардероба й, където полицаите, дори и да бяха пълни идиоти, неминуемо щяха да го намерят.

Джери вървеше след Рене по стъпалата към терасата, оглеждайки се през рамо. Можеше да види прекрасните оранжеви и златни отблясъци на пожара в нощното небе. Прекрасна, живителна светлина. Какво удоволствие му доставяше само! Осветяваше фигурите, които тичаха и се суетяха като изплашени нощни пеперуди, привлечени от пламъците.

Щяха да успеят да загасят пожара, разбира се, но не бързо. Щеше да им трябва време, за да осъзнаят, че водата е спряна заради системата за поливане, време, за да дойдат на себе си, време, през което щяха да гледат безпомощно как избухват бутилките, как изгаря оборудването, машините, как техният бог се превръща в пепел.

Е, какво щеше да каже онова селянче сега? Нямал бил кураж и здрави гащи да си свърши сам мръсната работа? Нали така му бе подхвърлил Макмилън. Джери сви счупената си ръка. Тя все още го болеше. Ще видим кой има по-здрави гащи, когато изгрее слънцето!

— Джери, за Бога! — просъска Рене откъм стаята на Софи. — Какво правиш? Не сме тръгнали на екскурзия! Сам каза, че трябва да бързаме.

— Винаги трябва да си оставяш един миг за удоволствие, скъпа. — Той пристъпи и прескочи на терасата. — Сигурна ли си, че това е нейната стая?

— Да.

— Добре тогава. — Джери отвори вратата и се шмугна вътре. И в този миг лампите светнаха. Отсрещната врата се отвори и на прага й застана Софи.

Неочакваната гледка замъгли съзнанието му, а изненадата скова мозъка му. Преди да успее да се осъзнае, беше нападнат от една разярена жена.

Тя скочи върху него, полузаслепена от яростта, която я изгаряше. Когато заби зъбите и ноктите си в плътта му, зрението й все още беше замъглено и преливаше по краищата в червено от кръвта, която я бе ударила в главата. Единствената й мисъл беше да му причини болка, истинска, непоносима болка. Когато той започна да вие, тръпката на задоволство се разля в нея като изригваща от вулкан лава.

Джери я отблъсна, удари я в лицето, но Софи дори не усети. Опитваше се да стигне очите му с току-що оформените си остри нокти, лакирани в яркочервено. Задъхана, останала без въздух, с ръце, свити като щипки на рак, тя заби нокти в лицето му.

Болката го подлуди. Без да мисли, единствено с цел да се освободи, той я отхвърли настрани и я запрати право върху треперещата Рене. Можеше да помирише собствената си кръв. Това не беше предвидено. Софи отново проваляше идеалния му и толкова внимателно обмислен план. Недопустимо! Когато тя отново се изправи, готова да скочи върху него, той извади пистолета от джоба си и сложи пръст на спусъка.

Почти бе натиснал спусъка с треперещия си пръст. Но тя се дръпна, очите й просветнаха, пълни с ярост, страх и изненада.

Е, ето ни най-накрая, помисли си Джери, очи в очи. Но той искаше повече от отмъщение. Той искаше да бъде задоволен.

— Какво, не е ли интересно? Би могла да изтичаш навън с останалите, Софи. Но това сигурно е съдба. Да свършиш като своя нищо и никакъв баща. С куршум в сърцето.

— Джери, трябва да се махаме оттук! Веднага! — Рене също се изправи, като гледаше стреснато пистолета. — Господи! Какво правиш? Не можеш да я застреляш!

— Нима? — Напротив, помисли си той. Можеше и това беше като откровение. Повече нямаше да има никакви неприятности от нейна страна. — И защо да не мога?

— Но това лудост! Това е убийство! Не искам да бъда съучастница в убийство. Аз си отивам! Още сега. Дай ми ключовете от колата. Дай ми проклетите ключове, ти казах!

— Млъкни, да ти го начукам! — произнесе студено Джери и с почти отсъстващ поглед и незабележим жест обърна пистолета и я удари по главата. Рене падна като покосена, но той дори не погледна към нея. Защото не откъсваше очи от Софи.

— Тя беше досадна като конска муха. По този въпрос и двамата сме на едно мнение, нали? Освен това беше безполезна. Сега всичко е точно. Ти ще го оцениш, Софи. Чуй какво е станало. Рене е запалила пожара. През цялото време е искала да ти отмъсти. Преди няколко дни е ходила при ченгетата, опитвайки се да ги убеди, че ти си убила баща си. А тази вечер е дошла тук, запалила винарната и влязла в твоята стая, за да остави доказателства срещу теб. Ти си я хванала, борили сте се и тогава е изгърмял пистолетът. Пистолетът — добави Джери, — използван при покушението срещу Дейвид Кътър. Накарах ги да ми го изпратят. Много съм предвидлив, нали? Това също ще можеш да оцениш. Ти си мъртва, а нея ще я обесят за това. Колко чистичко и подредено!

— Защо?

— Защото никой не може да свърже моето име с тази работа. И защото никой не може да си позволи да си играе с него. Вие, Джиамбели, си мислехте, че имате всичко, а сега ще свършите в калта.

— Заради баща ми ли? — Можеше да види ярките оранжеви пламъци през отворената врата зад него. — Правиш всичко това, защото баща ми те измами?

— Измами ли каза? Той ме обра! Окраде ме! Жена ми, гордостта ми, живота ми. А какво загуби ти? Нищо. Само получи някоя и друга синина. Аз трябва да си взема всичко обратно. Щях да съм доволен само да ви разоря, но убийството е по-добро решение. Ти си ключът, Софи. Тереза вече не е млада. Майка ти няма способностите, които биха възстановили фирмата. Без теб всичко ще бъде мъртво. Сърцето, душата и мозъкът на фирмата си ти. Баща ти беше използвач, лъжец и крадец.

— Да така е. Такъв беше. — Никой нямаше да се сети да я потърси, помисли си отчаяно Софи. Никой нямаше да се откъсне от пожара и да се върне тук, за да я спаси. Щеше да бъде убита след няколко секунди. И щеше да посрещне смъртта сама. — И ти си същият, че и много повече.

— Ако имахме време, можеше да поспорим по този въпрос. Но аз съм малко притеснен, така че… — Той вдигна пистолета с още един сантиметър. — Ciao bеllа.

— Via a farti fottere — прокле го Софи с най-спокойния си глас. Искаше да си затвори очите, да се помоли, да си помисли за нещо хубаво, да си представи нещо, което иска да вземе със себе си. Но ги остави отворени. Очакваше смъртта. Когато изстрелът прозвуча, тя се люшна. И видя как на ризата на Джери Де Морни се появява червено петно, което става все по-голямо и по-голямо.

По лицето му премина изненада, след което още един изстрел разтърси тялото му и той падна. На вратата стоеше Хелън с димящ пистолет в ръката.

— О, мили Боже! Лельо Хелън! Господи! — Краката й се подгънаха и Софи се свлече на леглото. — Той щеше да ме убие. Най-хладнокръвно!

— Знам. — Хелън бавно прекоси стаята и седна тежко на леглото до Софи. — Върнах се да ти кажа, че мъжете дойдоха. Да не се тревожиш. Видях…

— Той искаше да ме убие! Така както е убил баща ми!

— Не, скъпа. Той не е убил баща ти. Аз го направих. Аз — повтори Хелън и пусна пистолета на пода. — И много съжалявам за това.

Не! Но това е пълна лудост!

— Използвах точно това оръжие. То е на баща ми. Никога не е било регистрирано. Не знам защо го взех с мен онази нощ. Не мислех да го убивам. Аз… Не бях планирала това. Тони искаше пари. Отново, пак. Това никога нямаше да свърши.

— За какво говориш? — Софи хвана Хелън за раменете и я разтърси. В стаята миришеше на барут и на кръв. — За какво говориш, за Бога!

— За Линк. Баща ти използваше Линк срещу мен. За да ме изнудва. Линк… Боже, помогни ми! Линк е син на Тони.

— Ще го овладеят! Те вече… — Пилар връхлетя в стаята откъм терасата и спря като закована. — Господи! Софи!

— Почакай. — Софи се изправи на крака. — Не влизай! Не пипай нищо! — Въздухът не й стигаше, но тя мислеше, при това мислеше много бързо. — Лельо Хелън, ела с мен! Веднага ела с мен! Не можем да останем тук.

— Това щеше да съсипе Джеймс и Линк. Аз бях виновна за всичко.

Софи вече можеше да върви, повлече Хелън към терасата.

— Кажи ни! Кажи ни бързо, нямаме много време.

— Аз убих Тони. Пилар, аз те предадох. Предадох и себе си. Всичко, в което вярвах.

— Но това не е възможно! В името на Бога, какво става тук! Кажете ми!

— Тя спаси живота ми — рече тихо Софи. Във въздуха се чуваха експлозии, защото бутилките гърмяха в избата. — Джеръми де Морни щеше да ме убие с пистолета, с който е било стреляно по Дейвид. Поискал да му го изпратят, като сувенир. Хелън, какво се случи с баща ми?

— Искаше пари. През всичките години се свързваше с мен винаги когато му трябваха пари. Всъщност никога не ги поиска направо, нито ме заплашваше. Само споменаваше името на Линк. Какво добро момче бил, колко умен и обещаващ младеж. След което казваше, че се нуждае от малко пари назаем. Аз спах с Тони, Пилар — рече изведнъж Хелън и започна да плаче тихичко. — Преди много години. Бяхме млади. Джеймс и аз имахме проблеми. Бях му сърдита и бях така объркана. Разделихме се за няколко седмици.

— Спомням си — прошепна Пилар.

— Отидох при Тони. Той беше мил, разбираше ме, успокояваше ме. Беше така симпатичен и нежен. Вие вече не живеехте заедно, ти дори мислеше да се разделите. Наистина беше очарователен, привличаше вниманието. Такъв, какъвто Джеймс никога не е бил. Не, нищо не ме оправдава. Нямам извинение. Аз позволих това да се случи. След това бях толкова засрамена, толкова отвратена от себе си. Но всичко бе свършило и не можеше да се поправи. Открих, че съм бременна. Не беше от Джеймс, защото не бяхме спали заедно от няколко седмици. Тогава направих следващата ужасна грешка. Казах на Тони. Какво очаквах? Със същия успех бих могла да му кажа, че смятам да сменя прическата си. От него не можеше да се очаква да плаща за една нощ неблагоразумие, нали? Така че трябваше да плащам аз. — Сълзите безмълвно се стичаха по лицето й. — И аз плащах.

— Значи Линк е син на Тони?

— Не, Линк е син на Джеймс. — Хелън погледна предизвикателно и умолително Пилар. — Той е син на Джеймс, единствено гените не са негови. Той не знае, никой от двамата не знае. Направих всичко, което можах, за да залича онази нощ. За Джеймс, за Линк. Господи, за тебе, Пилар! Спах със съпруга на най-добрата си приятелка. Бях млада, глупава и много сърдита, но никога не си го простих. Направих всичко за да откупя тази грешка. Давах му пари всеки път, когато поискаше. Дори не знам колко.

— И не си могла повече да му даваш — заключи Пилар.

— В нощта на празненството… ми каза, че трябва да ме види. Каза ми къде и кога. Аз отказах. За пръв път. Това го ядоса, вбеси го и той ме заплаши. Ако не съм направела каквото искал, щял да отиде при Джеймс, при Линк, при теб и да ви разкаже всичко. Не можех да рискувам, не можех нито да позволя, нито да понеса това. Детето ми, Пилар! Моето малко момче с незавързаните връзки на обувките! Когато се върнах вкъщи, извадих пистолета на татко от касата. Стоеше там от години, не знам защо се сетих за него, Не знам защо го взех. Сякаш някаква завеса беше паднала пред очите ми. Той беше пуснал музика в твоя апартамент, Софи, на масата имаше бутилка вино. Седеше и ми говореше за финансовите си проблеми. Очарователно, много мило, сякаш бяхме стари близки приятели. Не си спомням всичко, което ми каза, дори не съм сигурна, че го чух. Искаше отново онова, което наричаше малък заем. Този път четвърт милион. Щял, разбира се, да ме изчака за половината до края на седмицата, а за другата половина до следващия месец. Не било кой знае колко много, нали, онова което иска? Нали бе ми дал такъв прекрасен син! Дори не осъзнах, че оръжието е в ръката ми. Не знаех, че съм натиснала спусъка до момента, в който не видях червеното петно върху снежнобялата му копринена риза. Той ме гледаше изненадано и малко раздразнено. Направо можех да го чуя как казва: „По дяволите, Хелън, съсипа ми ризата! Знаеш ли колко струва!“ Но Тони не каза нищо. Отидох си вкъщи и се опитах да се убедя, че нищо не се е случило. Никога, нищо. Това е бил само един лош кошмар. Оттогава нося пистолета със себе си. Навсякъде.

— Би могла да го изхвърлиш — рече тихо Пилар.

— Как бих могла? Ами ако арестуваха някоя от вас заради смъртта на Тони? Как щях да им докажа, че не сте вие? Трябваше да го запазя, за да мога да докажа, че аз съм го убила. Нямаше да му позволя да Нарани нито момчето ми, нито Джеймс. Мислех си, че всичко е свършило. А сега… Сега трябва да кажа на Джеймс и на Линк. Първо на тях. И после на полицията.

Въртележка. Всичко се върти и се повтаря. Някой ден този кръговрат просто трябва да бъде прекъснат, помисли си Софи.

— Ако току-що не беше използвала този пистолет, за да спасиш живота ми, нямаше да бъде необходимо да им казваш нищо.

— Аз те обичам, Софи — отвърна просто Хелън. — Не можех да го оставя да те убие.

— Знам.. Ето какво се случи тук тази нощ. Сега ще го чуеш, погледни ме и запомни онова, което казвам. — Тя хвана Хелън за раменете. — Слушай ме внимателно и запомни. Ти се връщаш и виждаш Джери, който ме държи на мушката. Той е донесъл и двата пистолета със себе си, искал е да ги подхвърли в стаята ми, за да ме натопи. Ние сме се борили и единият пистолет, оня, с който е убит баща ми, е бил на пода близо до вратата. Ти го вземаш и преди той да ме застреля, стреляш в него.

— Софи!

— Ето това се случи.. — Тя хвана ръката на Хелън и я стисна силно. Сетне хвана ръката на майка си. — Нали, мамо?

— Да. Точно това се случи. Ти спаси моето дете, Хелън. Нима мислиш, че аз няма да спася твоето?

— Не, не мога да направя това.

— Можеш. Разбира се, че можеш. И ще го направиш заради мен! — заповяда Пилар. — Няма значение какво се е случило онази нощ преди тридесет години. Важното е какво се случи тази нощ. Има значение какво беше ти за мен през всичките тези години, през по-голямата част от живота ми. Няма да позволя някой, когото обичам, да бъде унищожен. И заради какво? За пари, гордост, репутация, имидж? Ако ме обичаш и ако искаш наистина да поправиш грешката си отпреди толкова години, ще направиш точно това, което ти казва Софи. Тони беше неин баща. Кой друг освен нея има повече право да решава?

— Джери е мъртъв — намеси се Софи. — Той убиваше, заплашваше и причиняваше болка и мъка само заради една егоистична постъпка на баща ми. Но всичко свърши. Ще се обадя на полицията. Някой трябва да се погрижи за Рене. — Тя се наведе и целуна Хелън. — Благодаря ти. За остатъка от живота си.

 

 

Късно, много късно същата нощ Софи седеше в кухнята и пиеше чай с малко бренди. Беше дала показания.

Правосъдието, мислеше си Софи, не винаги идва, когато го очакваш. Хелън беше казала това веднъж. И ето че то бе дошло. Неочакваното правосъдие. Рене беше изпаднала в истерия и непрекъснато говореше на всички, в това число на Клермонт и Магуайър, че Джери бил убиец, луд, който я накарал под заплахата на оръжие да влезе с него във Вила Джиамбели.

Някои змии успяват винаги да се изплъзнат, помисли си Софи. Защото животът е мръсно нещо.

Сега полицията си бе отишла и къщата беше тиха. Вдигна очи към баба си и майка си, които влязоха в кухнята.

— Как е леля Хелън?

— Най-после заспа. — Пилар отиде до бюфета и извади още две чаши. — Поговорихме си. Ще се оправи. Смята да се оттегли от съдийството. Предполагам, че чувства потребност да го стори. — Пилар сложи чашите на масата. — Казах на мама всичко, Софи. Мисля, че тя има право да знае.

— Nonnа? — Софи протегна ръка на баба си. — Правилно ли постъпих?

— Постъпила си както трябва, момичето ми. А това често пъти има по-голямо значение. Много смело си постъпила, Софи. Както и майка ти. Гордея се с вас. — Тереза седна и въздъхна. — Хелън е отнела един живот, но е спасила друг. Това затваря кръга. Няма да говорим повече. Утре дъщеря ми се жени и в тази къща отново ще има радост. Скоро ще настъпи гроздоберът, щедростта на природата. И краят на още един сезон. Следващият ще бъде твой — обърна се тя към Софи. — Твой и на Тайлър. Вашият живот, вашите права, вашите мечти. Ние с Илай се оттегляме на първи януари.

— Nonnа!

— Факлите са за предаване. Вземи тази, която ти подавам.

Лекото раздразнение в гласа на баба й я накара да се усмихне.

— Ще го направя. Благодаря ти, nonnа.

— Вече е късно. Булката трябва да поспи, аз също. — Тереза стана и остави чая си недокоснат. — Твоето момче се върна във винарната. Върви при него. Вие, младите, не се нуждаете от много сън.

Напълно вярно, помисли си Софи, докато прекосяваше градината към винарната. Изпълваха я толкова много енергия и сила, толкова много живот, та й се струваше, че изобщо няма нужда от сън. Че никога няма да заспи отново.

Тайлър беше запалил лампите и старата сграда се виждаше съвсем ясно. Можеше да види счупените стъкла на прозорците, да помирише дима и обгорелите дървени греди. Но въпреки големите поражения, винарната беше цяла.

Беше устояла.

Вероятно Тайлър почувства присъствието й. Стана й приятно, когато си го помисли. Той излезе през счупената врата и тя затича към него. И той я прегърна и притисна силно към себе си.

— Вече си тук? Мислех, че искаш да останеш за малко с майка си. После щях да мина да те взема.

— Но аз дойдох първа. Дръж ме здраво! Просто ме дръж здраво.

— Можеш да разчиташ на това. — Докато я прегръщаше, в сърцето му отново се прокрадна студ. Притисна лице към косите й. — Господи! Като си помисля…

— Недей да мислиш. Недей — прошепна Софи и поднесе устните си към неговите.

— Няма да те изпускам от очи през следващите десет-петнадесет години.

— Това засега ме задоволява. Сам ли си тук?

— Да. Дейвид отиде при децата, а аз изпратих дядо преди да се съсипе съвсем. Беше напълно изтощен. Джеймс целият трепереше, така че Линк го заведе у тях, докато майка ти беше с Хелън.

— Добре. Значи всичко е наред. — Софи отпусна глава на рамото му и погледна винарната. — Можеше да бъде и по-лошо.

Той докосна с устни бузата й.

— Можеше да бъде много по-лошо.

— Трябваше да видиш оня приятел.

Тайлър успя да се засмее, докато отново я прегръщаше.

— Е, това е слабо успокоение.

— Може би, но така се чувствам. Умря със следите от моите нокти по лицето и затова съм много доволна Радвам се, че му причиних болка. А сега мисля да забравя всичко. Забравям и започвам отначало. Всичко, Тай — повтори Софи. — Ще възстановим винарната, също и живота си. И ще създадем свой. „Джиамбели-Макмилън“ се завръщат, още по-добри и по-силни от когато и да е. Ето това искам.

— Съгласен съм, защото и аз искам същото. Да си вървим у дома, Софи.

Тя пъхна ръката си в неговата и двамата се отдалечиха от опожарената сграда. Далече на изток небето започваше да просветлява. Когато слънцето изгрее отново, помисли си Софи, ще започне един прекрасен ден. Първият ден на едно прекрасно ново начало.

Край
Читателите на „Отрова“ са прочели и: