Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Villa, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 61 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Xesiona (2009)
Сканиране
?

Издание:

Автор: Нора Робъртс

Заглавие: Отрова

Преводач: Таня Виронова

Година на превод: 2001

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2002

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска

Излязла от печат: 14.01.2002

Редактор: Олга Герова

ISBN: 954-585-307-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13451

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от Недка Г.)

8.

Софи изчакваше благоприятния момент. Искаше да говори с баща си насаме, да му каже какво мисли, но не и докато Рене висеше на врата му като отровен бръшлян върху дърво. Обеща си да бъде спокойна, овладяна и кристално ясна. Да загуби самообладание или да се поддаде на емоциите, не би било оправдано, нито правилно.

Докато чакаше удобния момент, Софи се разхождаше сред гостите, танцува с Тео, който беше толкова възхитен, че почти успя да повдигне отвратителното й настроение.

Изобщо не се изненада, като видя баща си, приютил се на една ъглова маса, да флиртува с Крис. Това леко я отврати, но не я изненада. Явно не можеше да устои на очарованието на никоя жена дори в деня на сватбата си.

Софи долови много точни и определени сигнали, че между тях имаше нещо. Леки докосвания, обещаващи погледи, споделени усмивчици — всичко говореше за повече от флирт. А това вече доста я изненада.

Значи баща й, вече беше сигурна, мамеше Рене с Крис. Е, какво пък, това бе толкова присъщо и естествено за него.

Не знаеше кой от тримата в този блудкав триъгълник беше най-големият глупак, но в момента това изобщо не я интересуваше. Приближи се към масата и хладно каза:

— Крис, съжалявам, че прекъсвам този така нежен миг, но трябва да говоря с баща си. Насаме.

— Радвам се да те видя — хвърли й леко неприязнен поглед и стана. — Толкова отдавна не си минавала през офиса, че направо забравих как изглеждаш.

— Не си спомням някога да съм се разписвала при теб, но ако толкова ти е мъчно, ще ти изпратя снимка.

— Е, какво има, принцесо? — прекъсна размяната на хапливи забележки Тони.

— Спокойно, не насилвай нещата. — Софи запази тона си тих, безизразен й равен, но погледът, който отправи към баща си, го накара да се изчерви и да затвори уста. — Нека отдадем цялата тази случка на настроението, създадено от коледното празненство. Крис, ще се срещнем в офиса, когато ми позволи програмата. Тази вечер ще оставим бизнеса настрани. Все пак бъди благодарна, че те видях аз, а не Рене. А сега искам да говоря с баща си по семейни въпроси.

— Ако ти си на волана, семейният ви бизнес едва ли ще стигне много далеч. — Крис се наведе и доста интимно прекара пръсти по гърба на Тони. — До скоро, скъпи. — После се отдалечи.

— Софи, какви са тези абсолютно погрешни впечатления? Крис и аз просто пиехме по едно питие като приятели.

Погледът й стана режещ като острието на бръснач.

— Това обяснение си го запази за пред Рене. Аз те познавам по-добре и по-отдавна. Достатъчно отдавна, че да забележа и най-слабите признаци за безразборните ти връзки. Моля те, не ме прекъсвай — предупреди тя преди баща й да успее да протестира. — Няма да ни отнеме много време. Чух, че поздравленията вече вървят с пълна сила. Ако не се изливат като пролетен дъжд, то е защото хората все пак спазват някакво елементарно приличие. Шибаните ви поздравления.

— Слушай, Софи. — Тони стана и посегна да хване ръката й, но тя рязко избегна докосването. — Знам, че не харесваш Рене, но…

— Не давам и пукнат грош за Рене. А в този момент не давам повече и за теб.

Баща й изглеждаше искрено изненадан и дълбоко засегнат.

Софи се зачуди дали не бе репетирал това изражение пред огледалото.

— Не, ти не мислиш така! Съжалявам, че те разстроих.

— Изобщо не съжаляваш за това! Съжаляваш, че те хванах в това кюше. Че си се оженил днес, а дори не си направи труда да ми съобщиш. Това първо.

— Принцесо, това беше една съвсем скромна и малка церемония. Нито Рене, нито аз чувствахме…

— Само, моля те, по-тихо. — Софи знаеше истината. Не беше необходимо някой да й я казва. — Ти дойде на семейното парти под прикритието, че си свързан с бизнеса ни, и не се посвени да парадираш с новата си жена. Това е безчувствено, но то говори достатъчно за много неща, едното, от които е, че нямаш капка почтеност. Трябваше да кажеш на мама за брака си. Първо на мама. Това второ.

Гласът й се повиши дотолкова, че няколко глави около тях се обърнаха. Притеснен, Тони приближи по-близо до дъщеря си. Хвана я за ръката и я придърпа леко.

— Защо не излезем навън и ще ти обясня. Няма нужда да правиш сцени тук.

— О, напротив, има. Има голяма нужда. Аз определено се опитвам да потисна изкушението да направя истински скандал. Защото това е ритник, кучи син такъв! Ти навираш тази жена в лицето на майка ми! — Тя заби пръста си в гърдите му, защото беше много ядосана и не можеше да се сдържа. — Позволи на Рене да я измъчва, да я натика в ъгъла, позволи й да плюе по нея, да прави сцени и да й причинява болка, а ти си седеше тук и се лигавеше с друга. При това достатъчно млада, за да ти бъде дъщеря, ако изобщо си спомняш ти кой си. Това трето, дяволите да те вземат! Това беше третото нещо, което исках да ти кажа. А сега вън! Ще стоиш далеч от мама, а също и от мен. Пази дистанция и внимавай жена ти да прави същото. Или ще те побъркам, обещавам ти, ще те накарам да виеш от болка и да храчиш кръв.

Софи се обърна, преди той да успее да се съвземе, я забеляза развеселеното изражение върху лицето на Крис. Направи крачка към нея, после промени решението си и тръгна в друга посока. Не беше напълно сигурна какво ще направи. Почувства как някой хвана ръката й.

— Това, което ти се върти в главата, не е особено добра идея — рече тихо Тай и прехвърли ръката си през кръста й, така че тя не можеше да мръдне. — Да убиеш член от екипа си на празненството на фирмата по случай Коледа, е много лоша идея. Хайде да излезем навън.

— Не искам да излизам навън!

— Трябва. Нуждаеш се от въздух. Навън е студено. Ще се охладиш. Освен това вече успя да разсмееш един куп хора, които бяха достатъчно близо, за да чуят какво каза на Авано. Беше добро изпълнение, между другото.. Но с тази пара, която излиза от ушите и ноздрите ти, скоро ще станеш за смях.

Той направо я изтикваше към вратата.

— Престани да ме буташ и престани да ме поучаваш! Не обичам някой да ми нарежда. — Софи се освободи, завъртя се и съвсем лекичко го блъсна.

— Продължавай. Първият изстрел винаги е безплатен. След това аз ще съм наред.

Тя си пое въздух, издиша го, отново си пое, като продължаваше да го гледа. С всеки дъх блестящата рокля сякаш тръпнеше на лунната светлина.

Беше прекрасна. И опасна като пръчка динамит, на която фитилът вече е запален.

— Точно така — рече с кимване той. — Още малко и ще можеш да виждаш достатъчно добре през кървавата мъгла, която заслепява очите ти.

— Копеле!

Софи се отдалечи от покритата с бръшлян стена на избата, по клонките наоколо висяха празнични лампички. По-далеч от смеха, от музиката, която сякаш избликваше през високите тесни прозорци. Скри се в сенките на старите кипарисови дървета, където можеше да си се пеняви и ругае на спокойствие, докато се успокои и й мине.

Тайлър я чу да си говори сама на италиански и от малкото, което разбра, му стана ясно, че изрича доста неприятни неща.

— Не можах да се въздържа. — Тя се обърна към него. Ръцете й се отпуснаха като прекършени клони покрай тялото.

— Не съм и допускал, че би могла. Винаги си била голямо изчадие. — Тъй като беше студено и тя явно започваше да трепери, той свали сакото си и я наметна.

Гневът й полека се стопяваше, оставяйки я някак си празна и изчерпана.

— Не ми пука за него и Рене, нито пък за Крис, въпреки че тази история ще усложни отношенията в отдела. Но мога да се справя с това и с Крис също. Но той обиди майка ми.

— Тя е силна жена, Софи. Ще видиш, че всичко ще бъде наред. — Тайлър пъхна ръцете си в джобовете преди да се поддаде на импулса да я прегърне. Изглеждаше така дяволски нещастна. — Съжалявам, че наранява теб.

— Всъщност какво ново под слънцето? — Последният остатък от гнева я напусна и за него останаха да й напомнят само главоболието и празният стомах. — Сигурно трябва да ти благодаря, че ме измъкна оттам, преди да се бях нахвърлила върху зяпачите с юмруци.

— Ако имаш предвид Крис, тя никак не ми прилича на зяпачка. Нещо повече, май е главно действащо лице. Но няма защо да ми благодариш.

Софи се обърна и по изражението на лицето му разбра, че той се чувства неловко. Тъй като намери това за много мило, тя се повдигна на пръсти и леко го целуна по бузата.

— Все пак, благодаря. Поне не стрелях, нали? Изпускам си нервите, когато съм в лошо настроение.

— Не бе толкова страшно, пък и музиката, слава Богу, беше достатъчно висока.

— Един плюс за нея. Е, вярвам, че си свърших работата тук. Защо не се разходим до голямата къща? Мога да те уверя, че повече няма да изпадам в лошо настроение.

— Надявам се. Искаш ли палтото си?

— Така ми е добре. — Тя се усмихна и се загърна по-плътно в сакото му. Ще използвам твоето.

 

 

Градините на Вила Джиамбели блестяха с хиляди празнични лампички. Отоплените тераси бяха украсени с цветя и декоративни дървета. Масите подканяха гостите да излязат навън, да се насладят на нощта и музиката, която се лееше откъм балната зала.

Пилар използва това като извинение, за да открадне един миг за усамотение и за глътка въздух, преди да се върне сред гостите и да изпълни задълженията си на домакиня. Дори смяташе да изпуши тайно една цигара.

— Криеш ли се?

Тя едва не подскочи в сянката, където се бе притаила, но след като видя втория си баща, въздъхна с облекчение.

— Хвана ме.

— Аз самият търсех начин да се измъкна. — С пресилен жест той завъртя глава наляво и надясно, уж оглеждайки се, и прошепна. — Имаш ли?

Тя се засмя заговорнически.

— Само една — прошепна му в отговор. — Но можем да я изпушим заедно.

— Пали тогава, партньоре. Майка ти е заета. Ще имаме достатъчно време да си дръпнем по няколко пъти.

Пилар запали цигарата. Останаха скрити в сенките и си подаваха цигарата като войници в окоп.

Тя се чувстваше спокойно в неговата компания, затова се облегна на стената и се загледа в нощта. Светлините осветяваха полята, дърветата и голите преплетени клони на лозите. Зад тях, във въздуха, се носеше обаянието на музиката.

— Хубаво празненство.

— Както винаги. — Със съжаление Илай всмукна за последен път от цигарата. — Ти, майка ти и Софи надминахте себе си тази година. Надявам се, че Тереза ти е показала колко високо оценяваме труда и усилията ти за организирането на това тържество.

— Да, направи го. По нейния си начин.

— Тогава ми позволи и аз да ти благодаря от мое име. — Той я прегърна през раменете и я поведе в танц. — Една хубава жена не бива никога да остава без кавалер в танците.

— О, Илай! — Пилар сложи ръка върху рамото му. — Какво бих правила без теб? Толкова съм объркана, приличам на пате в кълчища.

— О, не бива, Пилар. Ти си голяма жена, а дъщеря ти е на твоите години, когато аз се ожених за майка ти. Тогава се опитвах да не се меся в живота ти.

— Знам.

— Тереза се бъркаше достатъчно и заради двама ни — продължи той и я накара да се разкикоти. — Обаче, трябва да си призная нещо. Не бях достатъчно добър с теб.

— Илай…

— Никога не бях достатъчно добър. Ти прахоса толкова много години с Тони Авано, но въпреки всичко успя да възпиташ чудесна дъщеря. Искам винаги да помниш това и да не губиш остатъка от живота си в тюхкане, че не ти е провървяло.

— Той се ожени за Рене. Това е.

— Още по-добре. — Илай кимна, когато очите й срещнаха неговите. — За теб, за Софи, за всички. Те са си лика-прилика, просто идеалната двойка. И техният брак го отдалечава с още една стъпка от теб. Ако питаха мен, щях да го извадя и от бизнеса. Напълно. Подозирам, че в следващите няколко години и това ще стане.

— Тони е добър в работата си.

— Има и други добри колкото него, че и повече. Моля те, не ми разваляй храносмилането. Майка ти си имаше своите причини, за да го държи. Но те вече не са толкова важни, както преди. Остави го — рече Илай и я целуна поя челото. — Или ще потъне, или ще изплува. Така или иначе той повече не е твоя грижа.

От долната тераса Тони чу целия разговор и лицето му се вкамени. Все още беше силно уязвен от с нищо непредизвиканата и ненавременната атака според него, от страна на собствената му дъщеря. Беше в състояние да я отбие, но всичко стана на публично място. Пред много хора, при това на тържеството на фирмата.

А и бизнесът, помисли си той, вече не е онова, което беше.

Не му се вярваше, че Джиамбели ще го отстранят. Но можеха да направят му живота доста труден.

Мислеха си, че е глупав и безгрижен. Много се лъжеха. Той имаше план. Как да осигури своята финансова независимост. Да я запази. Ей Богу, Господ му беше свидетел, че се нуждаеше от пари, при това от много пари. Рене вече бе изсмукала спестяванията му.

Разбира се, беше глупаво да се забърква с Крис. Щеше да прекъсне тази връзка, колкото по-скоро, толкова по-добре. Още повече че тя се оказа по-проблематична, отколкото очакваше. Беше наистина много вълнуващо, а и ласкателно, че красива млада жена като Крис бе така привлечена от него. Определено не можеше да я подмине. Освен това тя беше ядосана, при това много ядосана, щом си позволи да звъни на Рене посред нощ. Добре че успя да оправи нещата. Рене реши, че анонимният телефонен глас е на Пилар, а той изобщо не си направи труда да я разубеди. Че защо трябваше да го прави?

Тони отпи от виното си, загледан в звездите, и се опита да забрави неприятностите, преди да са пуснали корени, така както правеше обикновено.

Беше използвал Крис. Беше й обещал да й помогне да се издигне в службата при Софи и подхранваше тази надежда, така както лъжеше и Рене.

Но това си беше, както той сам се убеждаваше, просто познаване на слабостите на партньорите.

А познавайки ги, човек можеше да ги използва в своя полза. И да поддържа своето положение.

Тони възнамеряваше да продължи да живее живота, който смяташе, че заслужава. Идваше време да попълни ресурсите си. Малко оттук, малко оттам. И да погледне напред в бъдещето.

 

 

Софи се движеше сред приятелите си и се опитваше по всякакъв начин да избягва братовчедка си Джина. Тази жена се превръщаше все повече и повече в истинска напаст. Сгромолясваше се с пълна скорост по скалата на непоносимостта. Не само защото се бе облякла в нещо, което приличаше повече на червена коледна палатка с два килограма пайети по нея, но и защото досаждаше на всеки, когото можеше да хване за слушател, с цвърченето си за незаменимостта и качествата на съпруга си.

А той, както забеляза Софи, през цялото време се въртеше близо до бара. Вече беше полупиян и се опитваше да остане незабелязан.

— Майка ти добре ли е?

Софи спря и се усмихна на Хелън.

— Последния път, когато я видях, да. Здравей, чичо Джеймс. — Тя прегърна с две ръце съпруга на Хелън. Джеймс Мур беше един от прекрасните хора в живота й и доста често бе играл ролята на баща на мястото на нейния собствен.

Беше понапълнял, беше загубил повече коса, отколкото бе останала на главата му, но зад очилата със сребърни рамки очите му я гледаха все така млади и зелени. Изглеждаше наистина като добродушен чичо, макар да беше един от най-добрите адвокати по криминални престъпления в Калифорния.

— Тя е най-хубавото момиче тук, нали, Хелън?

— Както винаги.

— Отдавна не си наминавала да ме видиш.

— Ще го направя в най-скоро време. — Софи го целуна за втори път. — Ла Синьора ме натовари с много работа.

— Чух за това. Донесли сме ти подарък.

— Обичам подаръците. Къде е, дай ми го!

— Ей го там, забавлява се с онази червенокоска.

Софи се огледа и когато зърна Линкълн Мур, нададе лек вик на изненада и удоволствие!

— Мислех, че Линк е все още в Сакраменто.

— Той ще ти обясни — рече Джеймс. — Върви. И му кажи този път да се ожени за теб.

— Джеймс! — укори го Хелън. — Да вървим да намерим Пилар. Вие се забавлявайте, деца.

Линкълн Мур беше висок, тъмнокос и красив. Беше й най-близкият човек, почти като брат. През различните периоди от живота им фактът, че бе по-голям с два месеца, бе използван като предимство и от двамата. Приятелството между майките им беше връзката, която осигури и тяхната близост. Бяха израснали заедно. Поради това никой от двамата не беше се чувствал самотен.

Софи се приближи, мушна ръката си в сгъвката на лакътя му и попита червенокосото момиче.

— Досажда ли ви този младеж?

— Софи! — Линк се извърна със смях, вдигна я от пода и завъртя във въздуха. — Моята сестра по заместителство — обърна се той към червенокосата. — Софи Джиамбели, Андреа Уейнрайт. Бъди любезна, моля те.

— Здравей, Андреа — подаде ръка Софи. — Ще трябва да си поговорим. Мога да те открехна относно това момче тук.

— Не, не позволявам! Софи непрекъснато лъже за мен. Това й е хоби.

— Приятно ми е да се запознаем. Линк непрекъснато ми говори за теб — включи се в разговора Андреа.

— О, и той непрекъснато лъже. Заедно ли дойдохте от Сакраменто?

— Всъщност не. Аз съм интернист във Фриско, в спешната медицинска помощ.

— Причината да я познавам е една незначителна рана, получена при игра на баскетбол. — Линк вдигна дясната си ръка и показа белега върху пръста си. — Изкълчих го; Анди го погледна, намести и готово. Сетне аз пък я свалих.

— Всъщност той ме свали, преди аз да го наместя. Но тъй като не можах да изкълча останалите му пръсти, ето ме тук. Където много ми харесва.

— Аз отново живея в Сан Франциско — обърна се Линк към Софи. — Реших да започна работа във фирмата на татко. Искам да получа известен опит като юрист, преди да се задълбоча в политиката. Сега съм славен чиновник в юридическа кантора и се надявам да получа, каквото искам, преди да премина преградата, която разделя съдиите от подсъдимите.

— Линк, това е чудесно! Родителите ти сигурно са много доволни, че отново си вкъщи. Ще се виждаме по-често, вали?

— Разбира се. Чух, че си много заета?

— Не чак толкова. Кога ще получиш адвокатските си права?

— Следващия месец.

— Той е страхотен, да знаеш — обърна се Софи към Андреа. — Може да бъде истински трън в задника.

— Не започвай отново, Софи!

— Добре, приятно прекарване. — Тя забеляза, че Тай влиза в залата с нещастен вид. — Дългът ме зове. Да не си отидеш, преди да видиш мама. Знаеш колко държи на теб. — Софи го дръпна за сакото. — Един Господ обаче знае защо!

— Няма. Ще ти се обадя.

— Надявам се. Радвам се, че се запознахме, Андреа.

— И аз. — Анди погледна Линк. — И така, бил си трън в задника значи?

— Ами, да. Това е нещо като ругатня помежду ни. — Той се усмихна и я завъртя на дансинга.

— Усмихни се, Макмилън.

Тай я погледна.

— Защо?

— Защото ще трябва да танцуваш с мен.

— Защо? — Той въздъхна, докато тя хвана ръката му. — Извинявай. Прекалено дълго говорих с Мади Кътър. Хлапето не спира да задава въпроси.

— Двамата изглежда доста се спогаждате. Ще танцуваме по-добре, ако ме прегърнеш.

— Добре. — Той сложи ръката си на кръста й. — Тя е интересно хлапе и много умно. Виждала ли си дядо ми?

— Не. Защо?

— Искам да го видя. Него и Ла Синьора. След което смятам да се прибирам вкъщи. Стига ми толкова за днес.

— Ти си истински динозавър. — Тя плъзна ръка към косата му и се заигра с нея. Има прекалено много коса, помисли си Софи. Твърда и непокорна. — Отпусни се малко, Тай. Отдай се на удоволствията. Коледа е.

— Не все още. Има още много работа да се свърши, преди да дойде Коледа, а и след нея.

— Хей! — Тя го дръпна за перчема, за да спре да се оглежда из тълпата за дядо си и да погледне към нея. — Тази нощ нямаш друга работа за вършене, пък и аз съм ти задължена, че ме спаси.

— Ти не беше в опасност. Виж другите бяха, но не и ти.

Тай не искаше благодарностите й, държеше я на разстояние. Едно безопасно разстояние Тя винаги е била опасна, а толкова близо до един мъж ставаше направо смъртоносна.

— Освен това има няколко графики, които трябва да прегледам. Какво толкова смешно има? — попита, когато Софи се разсмя.

— Чудех се на какво ще приличаш, ако поне един път се отпуснеш. Обзалагам се, че всъщност си много луд, Макмилън.

— Аз съм се отпуснал — промърмори той.

— Я ми разкажи нещо. — Софи прокара пръсти по шията му, наслаждавайки се на начина, по който сините му очи с цвят на езерна вода потъмняха и се изпълниха с тревога. — Но което няма нищо общо с виното или с работата.

— И какво например?

— Например литература, изкуство, някаква забавна случка от детството ти, тайна мечта или фантазия.

— Моята тайна мечта в момента е да се измъкна оттук.

— Продължавай. Хайде! Кажи първото, което ти идва в момента наум.

— Да смъкна роклята ти и да пробвам дали си толкова сладка и на вкус, колкото миришеш. — Той изчака една секунда реакцията й. — Виж ти, това май ти затвори устата.

— Само за малко и само защото се замислих какво да ти отговоря. Открих, че съм доста заинтригувана от предложението ти. Повече отколкото очаквах. — Тя отметна глава назад, за да го огледа по-добре. О, да, харесваха й очите му, особено сега, когато в тях играеха пламъчетата на страстта. — И знаеш ли защо?

— Отговорих на достатъчно въпроси за една вечер. — Той се опита да се измъкне, но Софи задържа ръката му на рамото си.

— Хайде да приключим със задълженията си тук, след което можем да отидем у вас?

— Толкова ли е лесно за теб?

— Би могло да бъде.

— Не и за мен, благодаря. — Гласът му стана студен и очите му отново зашариха из залата.. — Бих казал, че тук има достатъчно много възможности, ако си падаш по бързата свалка за една нощ. Аз лично си отивам вкъщи.

Той се отдръпна и тръгна.

Трябваха й поне десет секунди, за да дойде на себе си и още три преди яростта да се надигне в гърлото й и да я задави. Това все пак му даде възможност да се измъкне от залата и вече беше слязъл няколко стъпала, когато Софи го настигна.

— Не, не си отиваш вкъщи! — просъска с приглушен глас, като мина покрай него и затвори вратата на салона зад себе си. — Задник такъв! Кучи син! — Независимо че ругаеше, гласът й бе овладян и почти спокоен. Той не можеше обаче да знае какви усилия й струваше това.

— Права си. — Прекъсна я преди да е произнесла целия си репертоар от италиански ругатни. — Беше грубо от моя страна, за което се извинявам.

Извинението, поднесено съвсем безразлично, превърна гнева и в сълзи но Софи успя да ги преглътне.

— Според теб аз съм развратница, нали? Курва, защото мисля за секса така, както го възприемат мъжете.

— Не! Господи! — Той нямаше предвид нищо подобно, само искаше тя да го пожелае, както я желаеше той. — Не беше това!

— Щеше да ти хареса повече, ако се преструвах на недостъпна, ако те бях оставила да ме сваляш и съблазняваш. Но понеже съм честна, значи съм евтина.

— Не. — Тай хвана ръцете й с надеждата, че ще успее да успокои и нея, и себе си. — Знаеш, че те желая. Винаги си ме възбуждала. Не биваше да ти го казвам. Не биваше. Моля те, не плачи.

— Не плача!

— Добре, добре. Виж, ти си красива, интелигентна, страхотна и струваш много повече от мен. Досега успявах да си държа ръцете далеч от теб и смятам да продължа да го правя.

— Сега ръцете ти са върху мен.

— Извинявай. — Той веднага свали дланите си от раменете й. — Извинявай.

— Искаш да кажеш, че ме обиди, защото си страхливец?

— Виж, Софи. Трябва да си отида у дома. Главата ме боли. Ще се видим утре на работа и ще забравим какво се е случило тази вечер.

— Не мисля така. Каза, че съм те възбудила, нали? — Тя го побутна и той отстъпи още една крачка. — И заради това ми удари един шамар.

— Беше глупаво от моя страна. Казах, че съжалявам.

— Не е достатъчно. Сега опитай по друг начин. Преди да успее да отговори или да направи нещо, тя вече се бе притиснала към него. Всичко останало беше инстинкт.

Устните й бяха горещи, меки и много изкусни. Изсмукваха неговите. Тялото й беше тънко, гладко и много гъвкаво. Усещаше женствените му извивки.

Разумът му се замъгли. Но това Тай щеше да осъзнае по-късно. Сега просто изключи, сякаш някой завъртя електрически ключ и го остави без защита срещу възбудата, която го връхлетя като пантера. Да, вкусът й беше толкова сладък, както и уханието й. И Тайлър вече го знаеше.

Беше тъмна и опасна, и страшно женствена.

Той я притисна още по-силно към себе си, преди да може да се спре, отговаряйки на леките ухапвания на зъбите й; докато цялото му същество пропадаше в някаква бездна.

В един миг тя се бе увила около него като екзотично южно растение, а в следващия Тай осъзна, че се е отдръпнала, докато кръвта блъскаше в главата му и пред очите му плуваха червени петна.

— Сега се оправяй сам. — Софи прекара леко пръста си по долната си устна и се обърна да отвори широко вратите.

— Чакай за момент! — Той я сграбчи и я обърна към себе си. Не беше сигурен какво смята да прави, но едва ли щеше да бъде мил и внимателен.

И тогава видя ужаса, изписан върху лицето й. Преди да успее да направи каквото и да е, тя го отблъсна силно и прекоси стаята към масичката пред огледалото.

— Dio! Маdоnnа! Света Богородице! Кой е направил това?

Тогава Тай също ги видя. Трите ангела на Джиамбели. Червената боя се бе стекла по лицата им като кръв от пресни рани. Върху гърдите на всеки със същата боя бе написано грозно съобщение.

Кучка номер 1

Кучка номер 2

Кучка номер 3

— Седни, Софи. Ще ги махна оттук, преди баба ти или майка ти да са ги видели. Ще ги занеса вкъщи и ще ги почистя.

— Не. Аз ще го направя. Мисля, че е лак за нокти. Стар ученически гаден номер — рече доста спокойно тя. Гневът нямаше да й помогне особено, помисли си Софи, докато вземаше трите фигури в ръце. И освен това не откриваше гняв под тъгата. — Предполагам, че е Рене. Или Крис. Те двете със сигурност мразят жените от рода Джиамбели.

— Дай на мен. — Тайлър сложи ръка на рамото й. — Никой не бива да научава за това. Ще ги почистя и ще ги върна, преди някой да е забелязал липсата им.

Софи изпита желание да сложи ангелите в големите му силни ръце, а заедно с тях и тя да потъне в прегръдката му. Отстъпи крачка встрани, наистина беше готова да го направи.

— Остави, сама ще се оправя. А и нали бързаше да се прибереш вкъщи.

— Софи! — Гласът му беше спокоен и търпелив, мил и толкова нежен, че тя въздъхна.

— Трябва да го направя. Аз. И освен това искам да ти се посърдя още малко. Така че върви.

Той я остави да си тръгне, но веднага щом остана сам, се обърна и изкачи каменните стъпала на балната зала. Реши, че ще се помотае още малко тук. Само за да бъде сигурен, че единственото повредено и наранено нещо тази вечер, ще си останат трите ангела.

 

 

Софи се затвори в стаята си и внимателно почисти фигурите. Беше наистина, както и очакваше, червен лак за нокти. Чист вандализъм, отвратително деяние, но за щастие поправимо.

Не можеш толкова лесно да навредиш на Джиамбели, помисли си тя. Ние сме достатъчно устойчиви и твърди. Достатъчно жилави, за да не обръщаме внимание на гадостта на деянието, но и твърде упорити, за да не оставим автора на престъплението неразкрит.

След като почисти фигурките, тя ги отнесе долу, постави ги на мястото им и откри, че това възвърна увереността й. Беше се някак поразклатила след случката между нея и Тайлър.

Малоумник, помисли си тя, отивайки към античното огледало, за да сложи малко пудра на носа си. Вярно, че се целуваше добре, но пак си оставаше малоумник. Надяваше се той да страда. Да прекара дълги, потни и мъчителни часове тази нощ. Ако на следващия ден изглеждаше измъчен и нещастен, тя може би, но само може би, щеше за малко да го откачи от ченгела на мъченията.

И после да го окачи отново.

Софи се огледа в огледалото и докосна с пръсти устните си.

Но бързо започна да оправя червилото си, защото чу, че вратата се отваря.

— Софи!

— Nоnnа? — Тя погледна към трите ангела. Всичко беше наред. — Просто дойдох да пооправя. Веднага се връщам.

Тереза затвори вратата зад себе си.

— Видях те да излизаш след Тай.

— Ммм. — Трябваше й време, затова се направи, че си черви устните.

— Нима си мислиш, че понеже съм стара не мога да позная какво пише в очите ти?

— За какво говориш, nonnа?

— За горещата кръв.

Софи сви рамене и притисна устните си една към друга.

— Имахме малък спор.

— Един спор не изисква да си оправяш червилото.

Този път Софи се разсмя и се обърна към баба си.

— Ама че набито око имаш, бабо! Ние наистина имахме спор и аз го реших по мой си начин. Освен това мога да целуна Тай, имам както морално, така и юридическо право на това. Ние не сме кръвни роднини.

— Обичам те, Софи. Обичам и Тай.

Софи почувства как се размеква. Такива думи не излизаха лесно, нито често от устата на Тереза.

— Знам.

— Но не ви събрах да работите заедно, за да се наранявате или обиждате.

— А защо ни събра?

— За доброто на семейството. — Тъй като денят беше дълъг и уморителен, Тереза приседна. — Страстта може да попречи на правилното решение. Това е много важна година за нас и преди да започне, ние трябва направим промените и да разместим пластовете. Ти с много красива млада жена.

— Хората казват, че приличам на баба си.

Тереза се подсмихна лекичко. Тя също погледна към трите ангела и очите й омекнаха.

— Може би малко. Повече приличаш на дядо си. Той наистина беше красив, като картинка. Аз се омъжих по задължение за него, но бракът ни не беше грешка. Освен това беше добър човек. Красотата е оръжие, cara. Внимавай как ще я използваш, защото без доброта тя може да се обърне срещу теб.

Софи също седна.

— Аз… Твърда ли съм, бабо?

— Да. — Тереза протегна ръка и докосна леко ръката на внучката си. — Но това не е лошо качество. Една мека жена много лесно може да бъде смачкана и наранена. Майка ти преживя и двете. Тя е моя дъщеря, Софи — рече хладно и спокойно Тереза, когато почувства как младата жена се стегна. — Мога да ти кажа всичко, което мисля. Ти не си мека и вървиш по своя път. Което ме радва Доволна съм от теб. Казах само, че твърдостта може да се превърне в грубост без доброта. Бъди добра!

— Защо си доволна от мен, nonnа? Защото, вървейки по моя път, всъщност вървя по твоя?

— Може би. Ти си Джиамбели. Кръвта вода не става.

— Но съм и Авано.

Тереза наклони глава и гласът й стана гневен.

— Точно така. И ти си доказателството чия кръв е по-силна. Във вените ти тече кръвта и на баща ти. Той е потаен човек и ти можеш да бъдеш потайна. Той е амбициозен, такава си и тя. Но неговите слабости никога не са били твои. Той няма сърце и това го погуби, а също и страхливостта му. Баща ти не е смел човек. А ти имаш и сърце, и кураж, и въпреки това можеш да бъдеш твърда и добра.

— Знам, че го мразиш — рече тихо Софи. — Тази вечер аз също го мразя.

— Мразя е силна дума. Не бива да я използваш, когато говориш за баща си какъвто и да е той и каквото и да е сторил. Аз не мразя Антонио Авано. — Тереза отново стана на крака. — Не изпитвам никакви чувства към него. Той направи своя избор. С него ще се видим само още веднъж и след това повече няма да съществува за мен.

— Ти ще го освободиш?

— Той направи своя избор — повтори Тереза. — Сега ще трябва да си понесе последствията. Ти няма защо да се притесняваш. — Тя подаде ръката си. — Хайде, трябва да се върнем на празненството. Ще намерим майка ти и ще им покажем трите поколения жени от рода Джиамбели.

 

 

Беше много късно през нощта, когато Тони влезе в апартамента на дъщеря си в Сан Франциско. Чудеше се дали някой знаеше, че има ключ от жилището през всичките тези години.

Носеше със себе си бутилка вино, избрана от личната му изба. Една бутилка „Барало“ щеше да придаде на нещата цивилизован оттенък. Думата изнудване не беше от неговия речник. Пък и никога нямаше да бъде спомената. Тук щеше да се проведе делови разговор. Тони отвори бутилката в кухнята и остави виното да подиша, докато вземе две чаши. Ядоса се, че няма пресни плодове в хладилника, но реши да ги замести със сирене „Бри“.

Дори в три часа сутринта традициите трябва да бъдат спазвани.

Беше доволен от себе си, че определи срещата толкова късно. Трябваше му време да сложи Рене да спи. Тя остана будна повече от час, след като се прибраха обратно в апартамента, говорейки за Джиамбели, за тяхното отношение към него, за неговото бъдеще във фирмата. И за пари, разбира се.

Парите бяха основната й тема.

Но той не можеше да я обвинява за това.

Животът, който водеха, изискваше много пари. За разлика от Пилар, Рене не беше сложила на масата зестра от неограничени капитали. И, за разлика от Пилар, Рене преминаваше през парите като парен валяк и ги пилееше така, сякаш ако в джоба й останеха малко стотинки, щяха да я опарят.

Няма значение, мислеше си Тони, докато нареждаше бисквити до сиренето. След малко щеше много бързо да увеличи паричните си ресурси.

Джиамбели имаха намерение да се освободят от него. Да го прогонят. Беше сигурен в това. Нито Пилар, нито Софи щяха да застанат на негова страна или да се застъпят за него. Знаеше какво щеше да стане, но предпочете да не обръща внимание и да се надява, че ще му се размине. Или по-скоро, даде си сметка Тони, сам позволи на Рене да го заклещи в ъгъла.

Но все още имаше възможности. Няколко. Първата, от които щеше да влезе тук само след няколко минути.

Тони вече подреждаше планове в главата си. Трябваше да си потърси заместник, с което щеше да спечели време Имаше и други пътища и те можеха да бъдат разширени, ако станеше необходимо. Тони разполагаше с много контакти и перспективи, познаваше доста хора от бизнеса. Тереза Джиамбели щеше да съжалява, че го бе подценила. Много хора щяха да съжаляват. В края на краищата той щеше да си стъпи на краката, така както винари бе правил досега. Тони не се съмняваше нито за секунда в това.

Почукването на вратата го накара да се усмихне. Той напълни двете чаши с вино и ги постави заедно с бутилката върху таблата със сиренето и бисквитите. После отнесе подноса върху малката масичка в хола.

И като затегна копчетата си за ръкавели, приглади коса и се усмихна, отиде да отвори вратата, готов да води преговори.