Джоана Линдзи
Зимни огньове (40)

Глава четиридесета

Ерин не посмя да не се подчини на Гарик. Той знаеше, че господарят му греши и затова съжаляваше за Брена, тъй като тя не заслужаваше такова отношение. Ако не беше онази жена, сега Гарик щеше да отстъпи и да повярва на Брена. Но той окончателно се беше затворил в себе си, а това правеше Брена безкрайно нещастна.

По пътя за къщата на Анселм тя не каза нищо. Когато влязоха, Лини се засуети край нея и Ерин я остави в нейните ръце. Леля й се отнасяше към нея като към инвалид, не й разрешаваше да става от леглото, а тя и не се опитваше. Би изпълнила всяка нейна молба, но Брена не искаше нищо. Едва се докосваше до храната и вместо да се оправя, все повече отслабваше. Не говореше и не реагираше на нищо до деня, в който не я посети Корделия.

— Лини ми каза, че си много зле, Брена. Това ме радва — със задоволство каза Корделия.

Брена сякаш не я чу. Гледаше сестра си и сякаш не я виждаше. Това вбеси Корделия повече, отколкото какъвто и да било отговор от страна на Брена.

— Чуваш ли ме, Брена? Радвам се, че умираш. Това означава, че няма да си покрай Хю, за да го изкушаваш.

Брена продължаваше да стои безучастна и Корделия стана от мястото си.

— Аз все още не съм получила такъв подарък, какъвто ти получи от викинга. Толкова си разглезена, Брена, и винаги си била недоволна. Защо избяга от него? Сега си на място, където не си добре дошла. Винаги, когато си била близо край мен, съм губила това, което е мое. Няма да ти разреша да ми отнемеш Хю, защото преди това ще те убия.

Брена я проследи с поглед.

— Ти си голяма глупачка, Дела. По-скоро бих умряла, отколкото да се занимавам с Хю. Той ме отвращава — с едва доловим глас каза Брена.

— Лъжеш! Ти винаги си искала това, което е мое.

— Страховете ти са напразни и на мен ми се повдига от тази твоя ревност. Не искам нищо твое и не искам никога повече да си имам работа с мъж.

— Дори и твоя безценен викинг, който те захвърли заради друга? Да, аз знам за Морна, неговата единствена любов.

Корделия рязко се изсмя.

За първи път от толкова дни Брена се изправи на леглото и остро каза:

— Напусни стаята, Дела!

Корделия се отправи към вратата и изненадващо се обърна с усмивка на уста.

— Значи се върна към живота. Може би сега ще живееш само за да ми създаваш неприятности.

С тези думи Корделия напусна стаята, оставяйки Брена напълно объркана. Дали сестра й нарочно я ядоса, за да я извади от състоянието, в което беше изпаднала?

В стаята влезе Лини и облекчено въздъхна.

— Изглеждаш по-добре.

Брена веднага запита:

— Какво й става на Корделия?

— Откакто очаква дете, тя много се промени. Притесняваше се за теб, когато ти беше изчезнала, и неведнъж плака пред мен. Съжаляваше за това, което ти е причинила.

— Не мога да повярвам.

— Всички ние много се притеснявахме за теб, Брена. Не биваше да постъпваш така.

Брена въздъхна дълбоко и отново легна.

— Единствената грешка, която направих, беше, че се върнах при Гарик.

— Не, детето ми. Сега ти си жива и единственото, което трябва да направиш, е да възстановиш по-бързо силите си.

— Ако знаеш колко неща имам да ти разказвам, лельо.

— Първо ще говориш с Елоиз. Тя отдавна иска да говори с теб. Ще я намеря и ще ти донеса храна. И този път ще я изядеш всичката.

Брена търпеливо зачака. Щеше да се възстанови. Никой друг, освен самата тя не страдаше от това, че се затваряше в себе си и се самосъжаляваше. Изведнъж в съзнанието й прозвучаха думите на Анселм, че би предпочел тя да е свободна, отколкото да бъде притежавана от друг. Сега тя принадлежеше на Анселм и според неговите думи той би трябвало да й дари свободата, а това означаваше, че страданията й не са били напразни.

В стаята влезе Елоиз, следвана от Лини, която носеше подноса с храната. Изведнъж Брена почувства невероятен глад, но реши, че това би могло да изчака известно време.

— Убих ваш враг и според тукашните закони това означава, че трябва да ми върнете свободата.

Тези думи така изненадаха жените, че и двете за миг останаха безмълвни. Брена веднага им разказа цялата история. Накрая завърши с това, че може би няма да й повярват, така както Гарик не й беше повярвал, но тя се закле във всичко най-свято, че това е истината.

— Това е невероятна история, Брена, и ти би трябвало да ни разбереш, че е трудно да повярваме как си успяла да оцелееш в такива условия — каза накрая Елоиз.

— Сигурно е така и аз също съм убедена, че ако не беше любовта ми към Гарик, която ми даваше сили да се боря, сега нямаше да съм между живите.

— Аз ти вярвам, Брена, защото знам, че любовта преодолява всякакви препятствия, но не съм сигурна, че другите ще те разберат.

— Не ме интересува какво си мислят другите, за мен е важно твоят съпруг да ми повярва. Не бих могла да понеса след всичко, което преживях, да не получа свободата си.

— Аз ще му разкажа твоята история, Брена, но няма да има никакво значение дали той ще я приеме, или не, защото от деня, в който Гарик се отказа от теб, ти си свободна.