Джоана Линдзи
Зимни огньове (32)

Глава тридесет и втора

Празникът продължаваше и дори ставаше все по-шумен. Гарик и Хю започнаха да спорят за нещо, но Анселм ги укроти. След това Хю и Феърфакс имаха някакво недоразумение, но отново Анселм беше този, който потуши напрежението между тях. Но някои препирни завършиха с проливане на кръв и дори един мъж, който Брена, за щастие, не познаваше, намери смъртта си в едно състезание, започнало като проверка на силата. Беше ужасно такива неща да се случват и още повече победителят да бъде възхваляван.

Брена се чудеше по какъв начин тези хора показват култа си към силата. Ако не притежаваше сила, мъжът беше срам за семейството си. Много от присъстващите разказаха различни случки и Анселм повтори разказа за нейното залавяне. Той не пропусна да изтъкне куража и смелостта й и Брена видя, че Морна не повярва на казаното.

По-късно, когато повечето от присъстващите бяха пияни, Морна убеди брат си да я изпрати и застана до вратата да го чака, докато той отиде за пелерината й. Тогава Брена каза на Перин:

— Мисля, че празненството не ти се понрави, Перин.

Той я погледна учудено.

— Знаех, че сестра ми не е канена, но тъй като тя настоя, аз я доведох.

— Кажи ми, Перин, тя отново ли има планове за Гарик?

— Да. Това огорчава ли те?

— Само, ако Гарик реши да скочи отново в огъня, който вече веднъж го е опарил.

— Нека да вярваме, че няма да направи тази грешка.

Брена се засмя.

— Ти май не си съгласен да им бъдеш посредник?

— Морна ми е сестра. Но няма да й простя това, което причини на най-добрия ми приятел.

— Ти не се сбогува с домакина си, Перин. Върви и му благодари за гостоприемството, а аз ще занеса пелерината на сестра ти.

По лицето на Перин премина безпокойство.

— Не, Брена, сестра ми и без това е недоволна от вниманието, с което Гарик се отнася към теб. Точно сега ще бъде много щастлива, ако успее да ти припомни, че не си свободен човек.

— Може ли да дойда с теб до вратата? Тогава ще можеш да си сигурен, че няма да се случи нищо лошо.

Не му се искаше, но с усмивката, която му отправи, Брена го спечели и той се съгласи. Морна се беше изнервила от чакане и нетърпеливо се обърна към брат си.

— Не мога да повярвам, че ме принуди да чакам толкова дълго, за да говориш с някаква робиня — просъска тя през зъби. — Как можа да направиш това, Перин?

— Не си чакала толкова дълго, Морна — уморено отвърна той.

— Ако беше говорил с някой друг, не бих имала нищо против — възмутено продължи тя, — но да ме принуждаваш да те чакам заради нея! Не ти ли е достатъчно, когато гостуваш на Гарик?

Перин се изчерви.

— Не е това, което си мислиш, Морна. Гарик не дава това момиче на никой друг. Тя е само негова.

Като каза това, той изпита облекчение.

Морна още повече се ядоса и погледна Брена с презрение.

— Сложи ми пелерината!

Тъй като Брена я погледна с неразбиране, Морна се обърна към брат си.

— Ти знаеш нейния език, кажи й какво искам от нея.

— Отиваш прекалено далеч, Морна. Тя не е твоя робиня, за да й заповядваш.

— Тя е робиня, а сега й преведи!

— Какво иска сестра ти? — невинно попита Брена и Перин въздъхна.

— Один, помогни ми! Тя иска да й сложиш пелерината. Просто иска да излее гнева си върху теб.

Брена се усмихна.

— Няма нищо, Перин. Само й кажи, че отказвам.

Перин подаде връхната дреха на сестра си и й каза:

— Брена отказва да изпълни заповедта ти, Морна. А сега да си тръгваме. — И той напусна залата.

Морна беше извън себе си от ярост и се обърна към Брена:

— Ще заповядам да те бият с камшик.

— Това няма да стане — отвърна Брена, изненадвайки Морна, че говореше на нейния език. — Гарик няма да разреши. А и преди да си казала нещо такова, аз ще ти отрежа главата като на пиле. Ти не беше желана гостенка на това празненство. Тук няма нито един, който да тръгне да търси убиеца ти.

— Не би посмяла да ме докоснеш!

— Можеш да се убедиш. Извикай за камшик.

Морна се поколеба.

— Ще съжаляваш за думите си в деня, в който стана съпруга на Гарик.

— Този ден никога няма да дойде.

— Не бъди толкова сигурна! — каза Морна и излезе от залата.

Брена прехапа устни. Ами ако предсказанието на Морна се сбъдне и Гарик я вземе за съпруга, която да го дари със законни наследници, а Брена му остане като наложница? Потръпна при тази мисъл. Не, това нямаше да се случи. Ако нямаше надежда да стане съпруга на Гарик, тя нямаше никаква надежда. Но беше сигурна в едно: Гарик имаше чувства към нея.

Когато се обърна, видя, че той е съвсем близо до нея и се помоли да не я е чул, че говори с Морна, защото тогава трябваше да му разкрие тайната си. Това би предизвикало гнева му, последното нещо, което искаше в този момент. Тя се върна на мястото си и нервно зачака да я заприказва. Когато най-накрая той се обърна към нея, затаи дъх.

— Липсваше ми. Къде беше?

— Изпратих Перин.

Брена бързо смени темата.

— Няма ли да си ходим скоро?

— Изморена ли си?

— Денят наистина беше много дълъг за мен, а и пих не малко.

Той стана.

— Хайде, знам местенце, където ще прекараме нощта.

Брена не се помръдна от мястото си.

— Няма ли да си ходим у дома? Не е толкова далеч.

— Ще бъде само губене на време. Конните състезания започват рано сутринта и аз трябва да бъда тук.

Тъй като тя се намръщи, той продължи:

— Може би, ще те заведа вкъщи утре вечер и на другия ден отново ще се върнем.

— Ще се върнем?

— Да, празникът ще продължи около две седмици.

Брена въздъхна и го последва. Все още имаше хора по масите, някои спяха пияни на пейките. Елоиз и Лини си бяха легнали.

Анселм и Хю все още се държаха. Гарик се сбогува с тях, но тъй като никой от двамата не го чу, с Брена бързо напуснаха залата. Тя не почувства ледения вятър, тъй като се беше сгушила в Гарик. Толкова близо до него, сякаш не стъпваше на земята, а се носеше над нея. Главата й леко се въртеше и тя се притисна още по-плътно в него, обхваната от пълно спокойствие. Когато той я въведе в конюшнята, Брена ядосано се обърна към него.

— Нима очакваш да спя тук?

— По-удобно е, отколкото на пейките в залата, а и тук никой няма да ни безпокои.

Брена почувства безпокойство да се надига в гърдите й, искаше й се да се хвърли в обятията му, но знаеше, че не по този начин ще го спечели. Знаеше, че щеше да й бъде хубаво, но колко време щеше да е така? Нямаше да се ожени за нея, ако му се отдаваше толкова лесно. С неохота отстъпи от него и затърси тема, която би отдалечила с малко това, което скоро щеше да се случи.

— Мога ли да взема участие в състезанието, което ще се проведе утре?

Гарик се разсмя.

— Всеки мъж би могъл да участва, но не и жена.

— Но аз ще се маскирам, Гарик, и никой няма да разбере коя съм. У дома хора, които не ме познаваха, често ме приемаха за момче. Страхотно удоволствие би ми доставило да победя брат ти.

— Откъде знаеш, че брат ми ще се състезава?

Брена пребледня и се обърна на другата страна. Как да му каже, че ги е чула, когато си говореха за това.

— А нима той няма да вземе участие?

— Да, той ще се състезава, но аз също ще бъда състезател, нима искаш да победиш и мен?

— Предполагам, че няма да е добре да го направя пред всички. — И след това с игрива усмивка добави: — Достатъчно ми е да знаеш, че наистина мога да го направя.

— Нямам нищо против в близко време да приема такова предизвикателство, но сега друг по-интересен спорт ме интересува.

Той се опита да я докосне, но Брена избяга към входа на конюшнята.

— Знаеш, че доброволно няма да легна теб, Гарик. Ще спя вън, ако трябва.

Той направи една стъпка към нея, но спря.

— Искам само да ти кажа, че днес ми беше много хубаво да те чувствам близо до себе си. Мислех, че тази вечер ще преживея още радости, но щом ти не искаш, няма да те насилвам.

Той легна на сламата и й посочи мястото до себе си.

— Ела, трябва добре да се наспиш тази нощ, защото утре ще бъде дълъг ден.

Не беше очаквала Гарик да отстъпи толкова лесно и едва не въздъхна от облекчение. Не бе сигурна, че толкова близо до него ще спи спокойно, но реши поне да опита. Но преди дори да се е настанила удобно, Гарик беше върху й и тежестта му я приковаваше.

— Ти ме излъга!

— Не, аз казах само, че няма да те насилвам.

Целуна я, преди да е успяла да каже нещо. Тя се опита да обърне глава настрани, но той я взе в широките си длани и обсипа с целувки лицето й. Натискът на тялото му, силата, желанието му отслабиха съпротивата й. Той разкопча колана й и преди да има време да го помисли, и двамата бяха без дрехи. Ръцете му нежно се движеха по тялото й, разпалвайки пожари.

Тя се разтопи в тази лава от желания, която я заливаше като неспирни потоци и я подтикваше по-скоро да му се отдаде, и когато накрая той влезе в нея, Брена изпадна в екстаз, към който сетивата й отдавна се стремяха. Сякаш двамата бяха създадени един за друг. А след това им беше приятно да лежат един до друг и да чувстват как сладката умора завладява телата им. Когато Брена отвори очи, видя, че той я гледа със странно изражение на лицето си. Тя се зачуди, но след това изведнъж се досети за думите, които беше изрекла по време на акта и в този момент й се прииска да избяга и да се скрие. Не беше мислила да разкрива чувствата си по този начин и не толкова скоро. Все още не беше съвсем сигурна в него.

— Истината ли говореше, Брена, наистина ли ме обичаш?

Тя затвори очи. Можеше да излъже, но така би изгубила вярата му. А това беше най-важното, ако искаше някога двамата да бъдат щастливи.

— Да, обичам те. — Тя прошепна думите, които преди малко бе извикала високо.

Отвори очи и видя, че той се усмихва нежно.

— Сигурна ли си, Брена?

— Знам какво чувствам, не мога да се излъжа в себе си.

— Тогава ще ми обещаеш, че никога вече няма да бягаш от мен.

— Имаш думата ми.

— Добре. Днес за мен е ден, който няма да забравя.

— Това ли е всичко, което имаш да ми кажеш, Гарик?

— Щастлив съм, че ти промени отношението си към мен, Брена. — Той й обърна гръб и каза: — Вече е късно и аз съм уморен. Хайде да спим.

Тези думи бяха като удар за нея.

— Май ти подарих повече, отколкото заслужаваш тази нощ.

— Какво?

Той не се помръдна и тя почувства как я обзема сляп, неконтролируем гняв. Тя го разтърси, отново привличайки вниманието му към себе си.

— Искам да знам намеренията ти, Гарик. Ще се ожениш ли за мен?

Той се намръщи.

— Един викинг не може да се жени за робиня.

— Баща ти може да ме освободи. Ти можеш да ме освободиш.

— От това няма никакъв смисъл. Аз няма да се оженя за теб. Ако те освободя, ще те загубя. А като моя робиня винаги ще си до мен. Ще ми бъдеш като жена.

— Докато остарея? Ако ме познаваш малко по-добре, ще знаеш, че гордостта ми няма да позволи да бъда твоя, ако това не е скрепено със закон. Ти си единственият мъж, за когото бих се омъжила. Ако откажеш, никога не бих ти простила.

— С времето ще ти мине.

— С времето любовта ми ще се загуби.

— Искаш прекалено много от мен. Аз съм се заклел никога да не се женя!

— Също и да обичаш?

— У мен вече няма чувства. Те умряха много отдавна. — Той взе ръката й в своята. — Но към теб чувствам някаква топлота, Брена, и не искам да я загубя. Не мога да ти дам нищо повече, освен грижите и вниманието си.

— Но ти можеш да се промениш.

Той поклати отрицателно глава.

— Съжалявам, Брена.

— Също и аз, защото не ми даваш никаква надежда.

От болка и съжаление в очите й се появиха сълзи, но тя се обърна на другата страна, за да скрие от Гарик колко е нещастна.