Джоана Линдзи
Зимни огньове (36)

Глава тридесет и шеста

Седрик не се появи на следващия ден, нито на другия. Нямаше го цяла седмица. Издръжливостта й беше поставена на изпитание. Не допускаше, че Гарик би могъл да я открие, защото още първия ден заваля сняг и продължи цели три дена. Никога не би се досетил, че са я взели с кораб. Би проклинал снега, че е покрил следите й, но никога не би я открил.

Проклет да е тоя сняг! Проклети да са Арно и Седрик. Проклета да бъде жената, за която говореха. Не би могла да бъде Корделия, защото тя не знаеше техния език. И тогава пред очите й изникна сцената с Морна. Само тя би могла да действа по този начин. Но освен нея имаше много мъже, които й имаха зъб — Баярд, Горм и дори Хю, всеки един от тях би могъл да изпрати жена, която да се уговори с Арно и Седрик.

На втория ден Арно махна въжето от ръцете й и същата нощ Брена се опита да избяга, но той беше поставил капан пред вратата и я хвана. Тя го проклинаше на собствения си език и се бореше с него, но без успех.

Заради това той я завързваше през нощите, но поне през деня беше свободна.

След като мина една седмица, Арно също стана неспокоен. Това й вдъхна кураж. Може би със Седрик се беше случило нещо и той никога нямаше да дойде. Арно вече беше показал, че не иска Брена край себе си. Може би щеше да я пусне.

Изминаха девет дена, откакто я бяха затворили в тази къща, и Брена реши да заговори на Арно на неговия език. Той приготвяше хляб, когато го приближи.

— Изглежда, че приятелчето ти е забравило за нас — започна тя, изненадвайки го, че говори езика му. — Колко време ще ме държиш тук?

— Много добре говориш моя език.

— Също като теб — отвърна тя.

— Бяха ми казали, че от не много време си тук. Трябва да си имала много добър учител, за да го научиш така добре за толкова кратко време. Твоят господар ли те учи?

— Той ме научи на много неща. И едно от тях е, че по тези земи не може да се вземе нещо, което да не се заплати след това…

Предупреждението й подейства така на Арно, че той се почувства, сякаш Гарик вече бе при тях.

— Младият Хаардрад никога няма да разбере, че си тук.

— Ще научи след време. Той много добре познава областта и ще провери всеки сантиметър. И когато не ме намери никъде из владенията си, ще обърне поглед към земите ви.

— Преди това ще се откаже.

— Така ли мислиш? Но има нещо, което ти не знаеш, и то е, че аз и Гарик се обичаме и той няма да спре, преди да ме е открил.

Арно я загледа по начин, който я накара да се почувства неудобно.

— Може и да е така, но нищо не зависи от мен. Аз само те държа тук за друг човек.

— Ти помогна за моето залавяне, след това ми попречи да избягам, значи си толкова замесен, колкото е и твоят приятел.

— Престани да говориш. Повече ми харесваше, когато си мълчеше.

— Знаеш, че говоря истината. Гарик няма да ви прости, ако не ме освободиш сега.

— Сам не мога да реша. Така че запази убедителните си думи за Седрик. Сега ти си негова.

— Ще умра, но няма да бъда негова. — След това с по-нисък глас продължи: — Седрик не е тук, така че можеш да ме пуснеш, преди да се е върнал.

— Той е мой приятел, единственият, който имам. Може да не съм съгласен с това, което прави, но не мога да го излъжа.

— Твоят приятел ще причини смъртта ти! — предупреди го Брена.

— Не бъди толкова сигурна в това, което казваш, защото Гарик няма да те търси тук. И ако някога го направи, то ще е минало достатъчно време и ти отдавна ще си била продадена някъде надалеч. Трябва да знаеш, че аз съм честен спрямо Седрик и неговото семейство. Васал съм на бащата на Седрик, Латам Боргсен. Това, за което ме молиш, по-сигурно би причинило смъртта ми, отколкото, ако твоят господар дойде тук.

— Тогава ме заведи при твоя господар. Разбирам, че той не би одобрил това, което сте направили двамата със сина му.

— Стига приказки.

— Моля те.

Арно излезе от стаята, оставяйки я изтощена от безполезната борба, която бе водила, и съкрушена от изхода й. Когато се върна, тя отново бе потънала в мълчание и той не се опита да я заприказва. Някъде по обяд дойде Седрик.

Начинът, по който я гледаше, не остави никакви съмнения у Брена за намеренията му. Желанието му беше толкова очевидно, че дори Арно се отказа да го пита защо се е забавил.

Седрик махна пелерината си и по голите му ръце се откроиха мускули, които недвусмислено говореха за сила. Брена знаеше с какво трябва да се справя и беше сигурна, че ако й се отдаде възможност, би убила този човек, без ни най-малко да съжалява за това.

— Създаваше ли ти проблеми моята красавица?

— Не до днес.

— Така ли?

— Тя говори нашия език.

— Наистина ли?

Брена се премести по-близо до леглото, където се намираше едничката й надежда.

— Освен това тя знае имената ни, така че ако някога Гарик я намери, ще му каже всичко. Казвах ти да не се забъркваме в тази каша.

— Разтревожен си, а няма от какво да се притесняваш. Той никога няма да я намери.

— Ще я продадеш ли скоро?

— Не, не мисля. Ако някога Хаардрад я потърси тук, ще го убием. Толкова е просто.

— Нима си вярваш на това, което казваш, Седрик?

— Стига приказки. Достатъчно време загубих да изпълнявам различни поръчки на баща ми. Единственото, за което мислех, беше тя и няма да се бавя повече.

Изведнъж той се разсмя.

— Ще стоиш и ще гледаш, Арно, или ще отидеш да покажеш уважението си към баща ми?

Арно погледна първо Седрик, после Брена и виждайки в очите й молбата й за помощ, бързо се обърна на другата страна и избяга от стаята, като затръшна вратата след себе си.

Брена не бе очаквала нещо по-различно, защото Арно беше човек, разкъсван между предаността към приятеля си и това, което чувстваше в сърцето си. Накрая избра приятелството и остави Брена да се справя сама с положението си.

Какво трябваше да направи: да напусне това място, обагрена с кръвта на този мъж, или да бъде победена от него и така завинаги да загуби любовта на Гарик? Защото Гарик не беше по-различен от останалите мъже и не би се съгласил да дели с други това, което е негово.

Седрик бавно се приближи.

— Хайде, красавице моя. Ти разбираш моя език и прекрасно знаеш какво искам от теб.

Тя нищо не отговори, но вместо нея говореха очите й. Тъмносиви очи, в които се четеше отвращение и омраза.

— Какво, нима ще се биеш с мен? Нямам нищо против, ако искаш да минеш за девственица.

Брена не можеше да се сдържа повече.

— Ако само ме докоснеш, няма да оживееш, за да съжаляваш после за това!

Той се засмя.

— Няма да съжалявам за нищо. Ти наистина ли вярваш, че в този момент твоят господар ще влети през тази врата и ще те отърве? Това няма да стане и нищо не може да ме спре да те имам.

Брена нарочно не каза нищо. Нека той си мисли, че тя е безпомощна. Това беше единственото, което би й помогнало сега.

Седрик бавно започна да сваля оръжията от себе си. Тя си помисли колко ли хора е убил и в този момент той я изненада, хващайки я на място, откъдето не можеше да стигне камата. Разпори роклята й до кръста и започна да сваля колана й, а тя отчаяно се бореше, но не беше силна колкото него. Той я удари и тя почти загуби съзнание, коланът й се отвори и роклята й се разкъса на две. Болката беше толкова непоносима, че тя припадна и вече не чувстваше нищо.