Джоана Линдзи
Зимни огньове (34)

Глава тридесет и четвърта

Брена се събуди от шума на галопиращи коне и когато се огледа, видя, че е сама. Разбра, че конното състезание е започнало. Бързо се облече и излезе. Студеният въздух й помогна напълно да се разсъни и тя се зачуди как е спала през цялото време, когато мъжете са подготвяли конете си. Споменът от предната нощ беше толкова болезнен за нея, че й изглеждаше невъзможно да остане повече на това място.

В тълпата, която се бе събрала да наблюдава състезанието, видя леля си и отиде при нея. Лини изглеждаше много добре и сърдечно се усмихна на племенницата си.

— Мислех, че ще си тук, за да пожелаеш късмет на твоя викинг. Той те търсеше.

— Ако е искал нещо такова, да ме е събудил — с равен тон отвърна Брена.

— Какво има, Брена? Не изглеждаш добре.

— Просто съм уморена, не спах добре тази нощ.

Лини веднага й предложи да поспи в нейните помещения, но Брена отказа.

— Ще си ходя, лельо. Днес нямам желание да виждам Гарик.

— Но празникът…

— Ще продължи и без мен.

— Какво се е случило, Брена? Ти беше толкова щастлива вчера.

— Била съм глупачка.

— Заради Гарик ли е това? Нима той не се интересува от теб, както си мислехме?

— Знам нещо за него, но не чак толкова.

— Но той ще пита за теб. Какво да му кажа?

Брена се обърна и сви рамене.

— Истината. Отишла съм си вкъщи и няма да се връщам.

От къщата на Анселм до дома на Гарик не беше далеч, но на Брена й се видя като едно безкрайно пътешествие. Когато стигна конюшните, видя, че Ерин го нямаше и веднага се качи в своята стая. Бе обхваната от гняв. Той извираше от болката, която я измъчваше. Тъй като Гарик го нямаше тук, за да излее гнева си върху него, тя извади пръстена от ръката си и го хвърли на земята. Но не успя да му направи нищо. Разярена, запали огън и го хвърли в пламъците. След това разкъса роклята и я хвърли на парчета на пода. Гледката предизвика сълзи в очите й и тя съжали за труда, който жената беше положила, за да изработи тази рокля. Разрида се и се хвърли на леглото. Бързо заспа, но се събуди от шума пред вратата. Веднага се мушна под завивките, защото беше гола, и точно тогава вратата се отвори. Гарик влетя в стаята, а по лицето му се четеше гняв.

— Не съм те пускал да се връщаш тук.

— Знам.

— Но си го направила.

Той видя парчетата от скъсаната рокля на земята и гневът му се удвои.

— Дойдох, за да те взема със себе си, но виждам, че си направила това невъзможно.

— Няма да е добре да доведеш на баща си гостенка, която е облечена в груба вълнена рокля, нали?

— Това е вярно, но тъй като ти явно предпочиташ такива дрехи, никога вече няма да получиш подарък от мен.

— Нямам нужда от тях.

— Ще останеш в тази къща, щом това е желанието ти, а аз ще си намеря друга, с която да прекарам празника.

Тези думи я нараниха много жестоко.

— Нима мислиш, че това ме интересува?

— Малко значение има дали те интересува, или не — отвърна той. — И отсега нататък ще се подчиняваш на това, което ти казвам, защото вече няма да бъда снизходителен с теб.

— Какво ще направиш? Може би ще отнемеш живота ми, така както отне любовта ми?

Той само й повтори, че не трябва да напуска къщата, и излезе от стаята. Отиде право в конюшните и също не забеляза, че Ерин не е там. Възседна жребеца и безмилостно го пришпори. На състезанието беше загубил от Хю и това го беше ядосало, но чашата преля, когато разбра, че Брена си е тръгнала.

— Такава проклетия е тази жена! Първо ме мрази, след това ме обича и сега отново ме мрази. Дадох й всичко каквото можех, но на нея това не й е достатъчно. Нямам нужда от такава досада. Тази вечер ще се опия с медовина и ще забравя всичко.