Джоана Линдзи
Зимни огньове (33)

Глава тридесет и трета

Рано сутринта небето бе обсипано с безброй звезди. Една жена забърза надолу към фиорда, където две канута бяха завързани за брега.

Водата беше съвсем спокойна и както бе потънала в сянка, имаше цвят на мастило. Жената потрепери и се загърна още по-плътно в пелерината си. Бързо развърза едно от канутата и влезе в него. Течението веднага го пое и го понесе. Тя взе едно от греблата и в този миг осъзна, че вече няма време да променя решението си.

Планът, който си беше начертала през нощта, беше много опасен.

Трябваше да стигне другата страна на фиорда и да отиде в селището на клана Боргсен. Никой друг, освен клана Боргсен, не би направил това, което тя искаше. Течението бързо я отнесе на другия бряг. Само веднъж беше стъпвала на него.

Много отдавна, когато двата клана бяха в добри отношения, беше идвала на сватба в къщата на Латам Боргсен. Тогава дъщеря му се женеше. Това беше голямо празненство, което трая около месец, и всички съседи бяха поканени. Зачуди се дали би могла да намери пътя до къщата. Толкова години бяха минали от тогава.

Жената стъпи на брега и забърза навътре в сушата. Толкова прост беше планът й, не би могла да се провали. Оставаше й около половин час път до селището на Боргсен. Точно в този момент насреща й изскочиха двама ездачи, които бързо яздеха към нея. Тя е отдръпна изплашено и те се разсмяха.

Единият слезе от коня, очевидно той беше по-младият.

— Жена, която толкова рано е на такова място, трябва да има среща с някой мъж. Няма да чакаш, защото вместо един, сега имаш двама на разположение.

Другият викинг все още беше на коня, а по изражението му се разбираше, че също иска да говори с жената.

— По-спокойно, Седрик. Как се казваш? — обърна се той към нея.

— Адосинда — излъга тя.

— Не съм чувал това име. А ти, Арно?

— Аз също. Откъде идваш?

За миг тя се поколеба.

— От другата страна на фиорда.

Изведнъж и двамата мъже станаха много сериозни.

— Ти си от клана на Хаардрад?

— Аз съм много далечна тяхна роднина.

— Ако наистина идваш оттам, трябва да знаеш, че не си добре дошла тук! — възкликна Арно.

— Това е заговор, Арно — заподозря по-младият викинг. — Не ти ли казах, че Хаардрад много дълго мълчаха. Ето, сега са ни изпратили жена, която да се промъкне в къщите ни и да ни избие, докато спим. Кой би се усъмнил в жена?

— Това не е вярно, кълна се! Никой не знае, че съм тук.

— Недей да лъжеш! Аз съм третият син на Латам. Хю Хаардрад уби най-големия ми брат. Ако усетя и най-малка измама, веднага ще умреш!

— Дойдох тук без оръжие — каза Ярмил и усети как я обхваща страх.

— Защо тогава отиваш там, където знаеш, че не си желана гостенка?

— Нужна ми е помощта ви.

— Ами ако лъжеш?

— Не, не! Не познавам мъж, който би могъл да ми помогне, а моето намерение е да дам урок на Хаардрад и знам, че само един Боргсен би могъл да направи това.

— Думите ти не звучат убедително. Кой Хаардрад би сторил лошо на друг от същия род?

— Жена, която има причини да го направи.

— Чуваш ли я, Арно? Започвам да ставам любопитен.

— Това, което искам от вас, е много просто и ще ви платя добре за услугата. Хаардрад имат една нова робиня, красива е, с черна коса и сиви очи. Тя стои на пътя ми и аз не искам това да продължава.

— Искаш да я убием?

— Не ме интересува какво ще стане с нея, след като я хванете. Можете да я задържите колкото си искате, но знайте, че тя ще се опита да избяга. Можете и да я продадете, така ще изкарате пари от нея. Може и да я убиете.

— А Хаардрад как ще реагират?

— Гарик ще бъде отчаян, защото се интересува от момичето, и ако тя избяга, това ще го сломи.

— Да избяга?

— Трябва така да изглежда. Той ще я търси навсякъде, но накрая ще се откаже. Ако обаче разбере, че е била отвлечена, няма да спре, докато не я намери.

— Това ми звучи като капан — каза Арно. — Пресичаме фиорда и попадаме на Хаардрад, които ни очакват.

— Ако поне малко познаваш Хаардрад, ще знаеш, че те не се занимават с измами.

— Това е вярно — неохотно призна Седрик. — Хю уби брат ми в честна борба.

— Може и да е така, но ние трябва да съобщим на баща си за този план — скептично каза Арно. — Той добре познава врага и ще бъде глупаво да не кажем на Латам за това.

— Нима си мислиш, Арно, че сам не мога да реша какво да правя?

— Не, но смятам, че ще бъде хубаво да кажем на баща ти. По тези места от години не се е проливала кръв, а това, което ни предлага тази жена, може да предизвика кръвопролития.

— Но може и да ни направи по-богати — алчно каза Седрик.

— Ами тази робиня, как ще обясниш присъствието тук?

— Приятелю мой, сам си измисляш проблеми. Ще я държим в твоята ферма, докато решим какво да правим с нея. Толкова е просто.

Жената беше доволна да чуе, че алчността надделява над опасенията им.

— Не трябва да се пролее кръв. Трябва така да го направите, че да изглежда, сякаш тя сама е избягала. Ще получите една торба злато. Има и още нещо: ще сте причинили нещастие на един Хаардрад, а той няма да знае това. Ако сте съгласни, ще ви платя веднага и повече никога няма да ме видите. Какво ще кажете?

— Първо ни кажи какво точно да правим.

Жената се усмихна доволно, сигурна, че това, което искаше, скоро щеше да стане.