Джоана Линдзи
Зимни огньове (47)

Глава четиридесет и седма

Пролетта дойде бързо и предупредиха Брена, че трябва да се приготви за по-малко от две седмици. Тя посрещна новината със свито сърце, въпреки това беше уверена, че е взела правилното решение. Не би могла да стои тук, без да има Гарик до себе си, а не би могла да бъде с него, ако той не й вярваше. Само да не държеше толкова на доверието. Но беше уверена, че без него любовта им нямаше да бъде истинска.

Още повече страдаше, когато погледнеше сина си. Тя всъщност му отказваше правото да има баща. За един кратък миг беше решила да го остави тук, но той беше животът й и никой, и нищо на земята не би могло да я отдели от него. Никога нямаше да забрави страха, който беше преживяла, преди да го роди. След това беше продължила да се тревожи, тъй като в началото той беше толкова слабичък и малък. Сега Селиг беше силен и тя нямаше вече предишните страхове.

Беше се молила за дъщеричка, която да прилича на нея. Селиг имаше гарвановочерна коса и сиви очи, но все повече заприличваше на баща си. Винаги когато прегръщаше сина си, тя си спомняше за Гарик. Не би могла да забрави този мъж.

За нейна изненада Лейла беше решила да отпътува с нея. Тя нямаше семейство тук и казваше, че единственото важно нещо в живота й е Селиг и че не би могла да се раздели с него. Брена беше щастлива, защото, въпреки че Селиг вече нямаше нужда от Лейла, самата тя беше свикнала с нея и двете се разбираха отлично.

В деня преди заминаването Лейла отиде да се сбогува с приятелите си, а Брена приготви Селиг, за да го заведе при Гарик. За последен път детето щеше да види баща си. За нея това също щеше да бъде последният път, когато щеше да я види любимия.

— Хайде, душичката ми, баща ти не знае, че ще го посетим, но аз съм сигурна, че той ще се зарадва. — Тъй като детето я загледа въпросително, тя каза: — Благодаря ти, Господи, че той все още не разбира, защото за него пътуването по морето ще бъде само едно приключение, а за мен…

Не довърши изречението си, защото болката не й позволи, но все още беше уверена, че това е верният път.

Тръгна към вратата, но тя се отвори и на прага застана Гарик. Върху лицето му бяха изписани мъка и желание. Изведнъж пожела той да я прегърне и двамата никога да не се разделят. Вече не го винеше, че не й вярва. След като й беше казал, че Седрик е жив, тя беше започнала да се съмнява, че може наистина да не го е убила.

— Трябваше да те предупредя, Гарик. Тъкмо идвахме със Селиг у вас, за да можеш да прекараш деня с него.

— Пусни момчето, Брена.

Гласът му прозвуча странно. Брена остави детето и се зачуди дали не се е случило нещо.

— Ти можеш да останеш тук с него, а аз ще отида да се сбогувам с Ерин и останалите.

Той не каза нищо. Тя видя, че на колана му висят всякакви оръжия, а в ръцете си държи въже.

— Защо си дошъл тук, Гарик? Изглеждаш така, сякаш си тръгнал на война. Или ще използваш тези неща срещу мен? Ако го обичаш толкова, че би ме убил, за да го задържиш при себе си, тогава го направи, защото знай, че аз не мога да живея без него.

— Няма значение колко много го обичам, не бих убил майка му.

— Тогава защо?

— Бих могъл да те задържа тук насила, неведнъж съм мислил за това. Миналата година, когато отплавах на изток, за да избягам далеч от теб, разбрах, че това е най-малкото, което искам. Аз те исках до себе си, за да бъдем задно до края на дните си. Тъй като допуснах, че баща ми те е върнал в страната ти, понеже знаех, че те е направил свободна, бях решил да дойда при теб и да те доведа отново тук, като ти отнема свободата.

— Това ли си решил да правиш сега?

Гарик поклати глава.

— Знам, че най-много държиш на свободата си, затова има и друго решение.

— Аз също бих искала да има, но не виждам такова.

— Истината, това е единственото разрешение, Брена. Моля се с цялото си сърце да съм грешал, като не съм ти вярвал. Ако си ме лъгала, сега ще разберем това. И тогава аз само ще се надявам никога вече да не ти се налага да лъжеш.

— Не те разбирам, Гарик. Ти не ми повярва преди, а аз нямам никакво доказателство, което да ти представя сега.

— От този ден нататък ще ти вярвам винаги, защото те обичам, но аз трябва да зная истината.

Той дръпна въжето и Брена се възмути как е възможно да вкара коня си в къщата й. Но това, което беше на края на въжето, не беше жребецът му, а Седрик Боргсен. Ръцете му бяха вързани, а от главата му течеше кръв. Брена изведнъж пребледня, сякаш е видяла жив мъртвец. Седрик също пребледня, но бързо се възстанови от изненадата.

— Защо ме доведе тук, Хаардрад? Знаеш, че това няма да остане безнаказано. Дълго време не се бяхме ровили в миналото. Брат ти уби моя брат и това беше достатъчно за бащите ни. Нима искаш още кръв?

— Миналото няма нищо общо с твоето присъствие тук. Ти имаш да отговаряш за друго, съвсем скорошно престъпление.

— Така ли?

Гарик се приближи до него и му посочи Брена.

— Познаваш ли тази жена?

Седрик погледна Брена, сякаш я виждаше за първи път.

— Изглежда доста добре, но никога преди не съм я виждал.

— Той лъже, Гарик! — Тя нарочно говореше на техния език, за да я разбира и Седрик. — Кълна ти се, че той лъже.

— Това няма значение, Брена.

— Не е вярно.

Тя се обърна към Седрик и извън себе си от яд извика:

— Кажи му истината. Кажи му как ме отвлякохте!

Седрик само вдигна рамене, преструвайки са на отегчен:

— Какво й става на тази жена. Не мога да разбера за какво ми говори.

— Лъжец! — избухна Брена. — Аз си помислих, че съм те убила, но е трябвало да проверя това, преди да тръгна. — Тя извади ножа си от ножницата и каза: — Този път ще бъда сигурна в това.

Но преди да е направила и една крачка, Гарик изби оръжието от ръката й.

— Той е вързан и е съвсем безпомощен, не можем да убием невъоръжен човек.

Брена беше отчаяна. И изведнъж се сети. В очите й блесна надежда.

— Острието прониза гърдите му, Гарик — бързо каза тя. — Той може да не е умрял от раната, но ще има останал белег — доказателството, което ти търсиш.

Гарик приближи Седрик, който се беше ухилил до уши.

— Имам много белези, кой точно искаш да видиш?

Гарик разтвори туниката му. Наистина по гърдите му имаше безброй белези. Той го бутна към вратата.

— Ще те заведа обратно там, където те хванах.

— Не си мисли, че това ще мине безнаказано. Заради някаква полудяла жена ме хващаш и ме довличаш тук, за да бъда обиждан и обвиняван в несъществуващи грехове.

Гарик не обърна внимание на думите му. Той беше заложил всичко на тази карта и се беше молил историята на Брена да беше вярна. Сега…

— Гарик, почакай! — извика Брена.

Не можеше да повярва, че той ще се предаде толкова лесно. Сега вече никога нямаше да й вярва и дори да й се кълнеше, че това няма значение, знаеше, че няма да е вярно.

— Брена, няма смисъл да продължаваме.

— Той има друг белег, който не е като никой друг. Много е голям и се намира на предната част на бедрото му. Видях го, когато се опита да ме насили.

Изведнъж видя как Гарик пребледня, а по лицето на Седрик също се изписа тревога, но тя забеляза това прекалено късно. Той вдигна вързаните си ръце и удари отзад Гарик. Той падна, удряйки главата си в масата, и остана да лежи неподвижно.

Брена не повярва на очите си. Беше същото, както когато в гората мечката нападна Гарик. Той лежеше в безсъзнание, може би мъртъв, но врагът беше все още жив. Тя се огледа за камата си, но беше късно. Седрик я беше взел и се опитваше да среже въжетата. Брена се хвърли към него, но той я отблъсна и тя падна. Веднага се надигна и се опита да достигне някое от другите си оръжия. И този път закъсня. Седрик се беше освободил и като я завъртя, я метна на пода.

— Искам да знаеш какво те очаква. Ако Арно не беше дошъл навреме да спре кървенето, щях да умра от раната, която ми нанесе. Тогава не можах да те проследя, но след това го направих. От един роб научих, че не си се върнала и че те смятат за мъртва. Сега виждам, че не е било вярно.

— Аз обиколих фиорда, а това отне много време.

Той се разсмя.

— Тогава не е чудно, че той не ти вярва. Ако си могла да оцелееш тогава, значи доста дълго ще издържиш на това, което съм намислил.

— Не прави глупости — каза Брена. — Гарик те доведе тук само за да му кажеш истината.

— И той я чу. Всичко вървеше добре до момента, в който ти каза за белега, който той ми направи преди години. Само той и аз знаем за него. Беше случайно, но аз никога няма да го забравя, нито пък той.

Той погледна Гарик с омраза.

— Ако си тръгнеш сега, можеш да бъдеш сигурен, че той никога вече няма да те потърси.

— Предполагам, че можеш да направиш това. Но ти няма да си тук, за да видиш каквото и да било, защото ще дойдеш с мен.

Седрик тръгна към Гарик, изваждайки камата на Брена от ножницата си. Брена скочи и го хвана за ръката.

— Не можеш да направиш това. Той те спаси, когато аз исках да те убия. Той те спаси!

— Той трябва да умре, както и ти ще умреш! Но първо ще преживееш мъките на ада. Съдбата ти беше решена, когато се опита да ме убиеш.

— Ти ще го убиеш, но след това също ще умреш. Ако не аз, то баща му или брат му ще те убият. Те знаят моята история и когато открият, че Гарик е мъртъв, а аз съм изчезнала, ще се досетят кой го е направил.

— Не, те ще обвинят теб.

— Аз не бих убила бащата на детето си, мъжа, когото обичам с цялото си сърце.

Тя имаше право и Седрик за миг се поколеба. Тогава видя Селиг в ъгъла, който си играеше с играчките и не разбираше какво, става край него.

— Ако си решил да ми отмъщаваш, тогава ме отведи някъде, където Гарик няма да може да ни намери, но остави него жив, направи го заради себе си.

Няколко секунди той се колеба, след това я дръпна към себе си и двамата излязоха от къщата. Качиха се на конете, с които той и Гарик бяха дошли, и се отправиха към къщата на Гарик. Сега, когато Брена вече не се страхуваше за Гарик, тя се изплаши за себе си. Веднъж беше избягала от този мъж и щеше отново да го направи, беше сигурна, че ще успее. Не бяха яздили много, когато насреща им се появи друг ездач, който се оказа жена. Брена се изненада, когато видя двамата със Седрик да се поздравяват. Когато Ярмил видя Седрик и Брена заедно, тя се разтревожи. Много време беше загубил, за да изпълни задачата, за която му беше платила. Защо трябваше да идва сега, когато Брена щеше да заминава на следващия ден, отвеждайки сина си със себе си?

Толкова пъти се беше опитвала да премахне Брена, която се явяваше препятствие за целите й. Когато Брена беше в треска, тя й беше давала вредни лекове, нарочно беше оставила вратата отворена, но момичето оживя. Беше сигурна, че детето няма да оцелее, след като събори Брена в гората, но и този път се провали. Тя беше решила как ще премахне Гарик и брат му, а после и синовете им. Ако сега Седрик отведеше Брена, поне нямаше да има други наследници, с които да трябва да се оправя.

Брена почувства някаква надежда, когато позна Ярмил, но след като тя ги приближи, Брена разпозна коня, който я беше връхлетял в гората.

— Помниш ли ме, Боргсен? Аз съм Адосинда.

Седрик се разсмя.

— Мислех те за по-млада.

— Отне ти прекалено много време, за да свършиш това, за което ти платих — сърдито каза тя, без да обърне внимание на думите му.

— Аз мислех, че е мъртва. Но Гарик ме доведе тук и аз я видях с очите си. Тя никога вече няма да се върне.

— Гарик те е довел! Къде е той? — развълнувано запита Ярмил. — Уби ли го?

— Не. Но той няма да е още дълго в безсъзнание.

— Няма за какво да се страхуваш, Боргсен — засмя се тя. — Аз ще се погрижа за Гарик и за сина му. Той няма да те последва.

— Не прави това, защото ще обвинят мен.

— Глупак! Ще набедят нея. Всички знаят, че тя мрази и бащата, и сина. Анселм Хаардрад щеше да я върне в земите й, преди да ги е убила всичките.

— Тя лъже, Седрик! Нейното име е Ярмил и има син от Анселм.

— Точно така и ги мразя толкова, колкото и тя. Но нейният, а не моят син ще бъде наследник на Анселм.

— Наследник е Хю и той има син. И тях ли ще убиеш?

— Хю няма син й никога няма да има. Когато той беше дете, се разболя от треска, която го осакати като мъж. Сестра ти излъга и аз казах това на Анселм, но той не ми повярва. Да, те също ще умрат. Всички синове и внуци на Анселм.

Ярмил продължи към къщата на Брена.

— Трябва да я спреш! — извика Брена.

— Няма време.

— Ще преследват теб за това, което тя ще направи.

Изведнъж, тя се сети.

— Тя ще убие детето ми!

Опита се да обърне коня, но Седрик хвана юздите му. Вече единствено смъртта би могла да спре Брена. Тя скочи от коня и се затича към Гарик и рожбата си. Трябваше да попречи на Ярмил! Седрик я последва и я метна на коня си. Тя се бореше с всички сили до момента, в който силен удар по главата я зашемети и сложи край на страховете и страданията й.