Джоана Линдзи
Зимни огньове (23)

Глава двадесет и трета

Брена стоеше пред огъня в кухнята, наметната с топло вълнено одеяло, и енергично разтриваше ръцете си, за да прогони студа от тях. Съмняваше се, че някога би могла да свикне с това мразовито време, но следващия път, когато отново излезеше навън, щеше да е по-добре подготвена.

Тих шум привлече вниманието й и тя бавно се отдалечи от огъня. Загърна се и отвори вратата, като остана скрита зад нея, за да не чувства толкова студа, който веднага нахлу. Яни, Рейна и Мойда бързо влязоха. Старата жена закачи наметалото си на вратата.

— Защо заключваш къщата, момиче? Това няма да се хареса на господаря.

— Да не би да не си чула за закланото куче? — язвително запита Брена.

— Всички знаем, но то не е причина да заключваш — каза Рейна и отиде до огнището, за да прибави още дърва. — Без съмнение, това е дело на клана Боргсен — продължи тя. — Войната между двата клана Хаардрад и Боргсен отново взема жертва. Сега те убиват само животните.

— За какво воюват? — попита Брена.

— Сега няма време за това — намеси се Яни, докато събличаше горната си дреха. — Гарик се завърна и отново е поканил приятели.

Брена се развълнува, но мисълта, че щеше да има празник като предишния, й причини болка.

— Къде е той?

— Отиде да събере хора, за да донесат мечката, която е убил — радостно отвърна Мойда, оживена от мисълта, че къщата отново щеше, да се изпълни с веселие.

— Ерин ни изпрати, за да приготвим стаята за гости. Коран ще донесе бира от склада.

— И колко време ще продължи празникът?

— Това не може да се каже. Сега е зима и тъй като няма работа, може да продължи със седмици.

Как щеше да се държи Гарик след триседмичното отсъствие? Дали щеше да се зарадва, като я види? Но осъзнала за какво всъщност мисли, тя се ядоса на себе си и забърза към голямата зала. Не трябваше да забравя, че се беше заклела да мрази Гарик. Нямаше дори да му се усмихне за добре дошъл. Преди той да влезе, Брена беше решила как да се държи. Но когато го забеляза застанал недалеч от нея, почувства сърцето й да бие по-бързо и моментално гневът й изчезна. Той беше заедно с Перин. Смееха се на нещо, което другите бяха казали. Тогава той я видя и двамата се обгърнаха нежно с погледи.

Тя се загуби в тези сини очи, които все още се смееха, но това беше съвсем за кратко. Нещо в нея й прошепна, че не трябва да се поддава на чувствата си и тя с мъка отвърна поглед. Само след миг усети присъствието на Гарик точно зад себе си. Той хвана ръката й и я изведе от залата. Минаха край Перин, който се усмихна, но не каза нищо. Гарик я поведе нагоре по стълбите.

Когато стигнаха втория етаж, тя се откъсна от него.

— Къде ме водиш?

— В леглото — отвърна той и бързо я сграбчи, преди тя да успее да избяга.

— Но ти имаш гости!

Гарик весело се разсмя, нещо, което рядко правеше.

— Те могат да чакат, аз не мога.

Докато я носеше към стаята, Брена се почувства обзета от желание. Затвори очи и започна да се бори със себе си, за да не се отдаде на Гарик.

— Пусни ме!

Той дяволито се засмя.

— Щом искаш.

Той я пусна върху леглото и я последва, разтваряйки краката й с колене.

Тя съсредоточи всичката си сила в ръцете си и го удари, но не успя дори да го помръдне.

— Възможно ли е да не съм ти липсвал? — подразни я той, докато разкопчаваше колана си.

Тя се отпусна на лакти и предизвикателно го погледна.

— Да си ми липсвал? Ти не си единственият мъж тук.

Студенината, която се появи в очите му, я изненада.

— Няма да се занимаваш с други мъже, освен с мен.

Сега Брена се ядоса.

— А приятелите ти? Казаха ми, че ти им позволяваш да имат, която от робините ти си изберат.

Той се засмя.

— Съгласи ли се накрая, че те притежавам, Брена?

— Не, но ужасните ти приятели мислят, че съм твоя — разгорещено отвърна тя.

— Не се тревожи за това. Те няма да те безпокоят.

— Значи ще им кажеш да не ме закачат? — не можа да скрие изненадата си.

— Да.

— Защо го правиш? — Въпросът й прозвуча скептично. — Със сигурност не е заради мен.

— Достатъчно е, че засега не искам да те деля с други.

Това я ядоса дори повече.

— Засега! Значи, когато ти омръзна, просто ще ме подхвърлиш на тях. Нека тогава ти кажа нещо. Ти ме предупреди да не се занимавам с други мъже. Сега запомни какво ще ти кажа. Ако пожелая някой мъж независимо дали е роб или свободен, ще го имам и ти няма да ме спреш.

— Ще те бия с камшик, ако направиш това.

— Тогава направи го сега, проклетнико! — избухна тя. — Няма да ме изплашиш.

— Това ще ти хареса, така ли?

Той се наведе към нея.

— Имаш страхотни начини да ме отвличаш от целта ми.

Сълзи запариха в очите й, когато той повдигна с едната си ръка роклята й, а с другата смъкна панталона си. Чувстваше се като блудница.

— Мразя те, Гарик! — просъска, опитвайки се отчаяно да спре сълзите на безсилие.

Той не каза нищо, но когато я погледна и видя сълзите в очите й, се вцепени.

— Защо плачеш? — Беше безкрайно нежен. — Нараних ли те?

— Не, мога да понеса всякаква болка, която ми причиниш.

— Тогава защо плачеш?

— Никога не плача — сопна се тя по детски.

— Очите ти са пълни със сълзи, Брена. Нима това е само защото искам да правя любов с теб?

— Ти не правиш любов. Ти се налагаш над жертвата си.

— Ще ми позволиш ли да те любя?

— Не.

Той се наведе и изпи с целувки сълзите й.

— Не можеш да разбереш, Гарик.

— Не е вярно — каза той, взе лицето й в ръцете си и я целуна. — Ти предпочиташ да съм нежен с теб, не да те насилвам. — Накрая прошепна в ухото й: — Но от всичко най-много предпочиташ да не го правя. — Отново я целуна страстно по устните и тя инстинктивно му отвърна. — Нали съм прав, Брена?

Тя се почувства като кукла в ръцете му и механично отвърна.

— Да, прав си.

— Тогава си върви.

Брена широко отвори очи. Магията на мига се беше стопила.

Той си обу панталона.

— Можеш да си вървиш. Нали това е твоето желание?

— Не разбирам — отвърна тя и когато го погледна, изненадата й беше видима. — Не ме ли искаш повече?

Той се засмя.

— Казваш, че ме мразиш, че си против желанията ми и когато направя това, което искаш, започваш да спориш с мен. Решавай, Брена.

Тя стана и бързо излезе от стаята. Слезе по стълбите и срещна Яни, която носеше празни чаши. Спря момичето и й предложи да занесе чашите вместо нея. Преди Яни да успее да каже нещо, Брена ги грабна от ръцете й и влезе в залата.

Когато видя за кого са предназначени, почувства как отвътре в нея се надига гняв. Анселм и Хю бяха пристигнали заедно с Баярд и още двама мъже. Брена изскърца със зъби и отиде до дългата маса, където се бяха разположили мъжете. Когато мина край Перин, той й смигна и това неволно я накара да се усмихне. Подаде чашите на двамата мъже, които не познаваше. След това сложи друга до Баярд, който разговаряше с Горм и не я забеляза. Когато накрая стигна до Анселм и Хю, върху лицето й се изписа омраза, която бързо беше сменена от усмивка, тъй като видя Гарик, който зае мястото си на масата.

В следващия момент Брена се намери в ръцете на Хю, който я сграбчи за кръста и я събори в скута си.

— Значи си я опитомил, братко. Не мислех, че ще успееш.

Брена си наложи да не мърда. Ако беше някой друг, щеше да се закачи с него, но не и с Хю, когото презираше.

— Имаш я от три месеца и рядко си вкъщи, за да я използваш както трябва. Защо не ми я продадеш? Ще ти дам три от най-хубавите ми коне, а ако настояваш, може да ти дам и четири.

Брена внимателно наблюдаваше какво ще отговори Гарик. Веждите му се сключиха, той сложи ръце на кръста и се отпусна на стола.

Тъй като не отговори веднага, Брена почувства в себе си да се надига паника. Не бе допускала, че би могъл да я продаде, но сега с ужас осъзна, че наистина я притежава. Имаше правото да я продаде, а тя не можеше да направи нищо.

Брена се канеше да издаде тайната си, като признае, че разбира езика им и да помоли Гарик да не се съгласява, но Хю нетърпеливо я изпревари.

— Е, какво реши, братко?

— Ако беше я поискал в началото, щеше да имаш момичето, без да плащаш каквото и да било, но вместо нея ти избра сестра й — припомни му Гарик.

— Мислех, че е невъзможно това момиче да бъде подчинено. Исках немирна жена, но тази едва не отхапа езика ми, когато я пробвах. Но сега очевидно се е смирила.

— Значи промени решението си, така ли? Започвам да си мисля, че ще си правиш харем, каквито имат халифите на изток. Цяло щастие е, че имаш скромна жена, която не държи сметка за останалите ти връзки.

Наоколо се чуха смехове, Анселм също се разсмя. Всички, освен Хю се развеселиха.

— Ти все още не си ми отговорил, Гарик — студено каза той.

— Защо искаш момичето? — вече със сериозен глас попита Гарик. — Тя не е толкова непоносима, колкото си мислиш. Езикът й е толкова остър, колкото острието на меча ти, но ти няма да успееш да я разбереш. Тя е упорита, предизвикателна и много темпераментна. Единственото й положително качество е, че е хубава.

— Точно заради нещата, които изброи, я искам. Възхищавам се от твърдостта и решителността й.

— Ще я пречупиш, Хю, защото няма да имаш търпение да се пребориш с твърдоглавието й — рязко каза Гарик, след това продължи по-меко: — Но това няма значение, защото все още аз не възнамерявам да я продавам.

— Тогава аз ще се позабавлявам сега с нея — каза Хю и стана от масата хванал Брена с една ръка през кръста.

Гарик също стана, а изражението му беше мрачно и заплашително.

— Не, братко, няма да я продавам, но няма и да я деля.

За момент Хю се поколеба, след това нервно се разсмя и пусна момичето. Брена замръзна на мястото си, почувствала напрежението в стаята като огромна тежест върху раменете си.

Докато синовете му спореха, Анселм не се месеше, но когато млъкнаха, той се обърна към Хю.

— Имаш червенокосата й сестра у дома, а тази забрави. Дал съм я на Гарик и тя е негова. Ако той някога реши да я продава, ще я взема аз, защото мога да предложа повече от теб.

Синовете изгледаха баща си невярващо.

— Ти вече каза, че не би я взел в дома си, защото би се опитала да те убие — припомни Гарик на баща си. — Защо искаш да я откупиш от мен, след като си ми я подарил?

— Дадох я на теб с надеждата, че ще искаш да я задържиш, но ако не я искаш, предпочитам да я видя свободна, отколкото да я притежава някой друг.

— Значи ще ми платиш колкото поискам и след това ще я освободиш?

— Да.

— Това е нечувано, татко! — обади се Хю.

— Това е моето решение.

Брена учудено се загледа в Анселм. Отново би трябвало да му е благодарна. Проклет да бъде! Как би могла да го убие, след като е чула тези думи?

— Върви в кухнята — заповяда й Гарик.

Брена се обърна и видя, че той беше намръщен. Тогава разбра, че думите на баща му са го разстроили.

— Няма нужда да ми викаш, чувам прекрасно — надменно се обърна тя към него, преди да напусне помещението.

На излизане спря при Перин и прошепна в ухото му:

— Очевидно няма да дочакаш да го видиш в добро настроение. Бедничката Яни.

— Също и аз — каза той с тъга. След това прибави: — Ще ми помогнеш, ако поне му се усмихнеш.

Брена се изсмя високо.

— Засрами се от думите си, Перин.

След това тя излезе и не видя буреносния поглед, с който я изпрати Гарик.