Джоана Линдзи
Зимни огньове (37)

Глава тридесет и седма

Гарик беше в стаята на Брена, а в ръка държеше свещ. Той с яд загледа в огнището това, което бе останало от златния пръстен. Ето как се отплащаше тя за щедростта му. Вече не можеше да сдържа яда си. Защо трябваше да се прави пред другите, че нищо не се е случило? Беше толкова бесен, че ако я откриеше, щеше да я убие. Но много малко се надяваше на това, този път беше организирала бягството си много добре.

Никога вече не би повярвал на жена. Брена му беше дала думата си, той й имаше вяра. Глупак! Реши, че ще изгори всичко, което му напомняше за Брена.

Отиде в голямата стая, където Мойда тъкмо слагаше яденето му на масата.

— Къде е Ерин?

Тя нервно подскочи и се отдалечи от пътя му.

— Ще дойде. Той вече не е толкова млад и не може да върви така бързо.

— Один, Тор, помогнете ми! Нима вече никой от робите ми не ми се подчинява?

Обръщението му към боговете изплаши Мойда дори повече отколкото я беше стреснал гневът му и тя избяга от стаята, сякаш всички божества щяха да я погълнат. На излизане от къщата попадна на Ерин, който видя, че е пребледняла, а очите й са изпълнени с ужас.

— Няма защо да изливаш гнева си върху бедната жена — осмели се Ерин да укори Гарик.

Това още повече го ядоса.

— Престъпваш правата си и ще бъде добре да си припомниш кой е господарят тук.

— Знам на кого служа с любов и преданост.

Гарик потисна раздразнението си и отново попита това, което го вълнуваше най-много сега:

— Още веднъж ми кажи какво си спомняш за деня, в който Брена е заминала.

— Отново да повтарям? Гарик, казал съм ти всичко.

В този момент при тях влезе Перин, но изражението на лицето му говореше, че не носи обнадеждаващи новини. Гарик само го погледна и отново се обърна към Ерин.

— Нека още веднъж чуя тази история, Ерин.

— Не знаех, че момичето се е върнало, нито че ти си идвал и после отново си заминал. Проклинам се, че тогава бях болен и съм пропуснал всичко.

— Въпреки това кажи ми как мина денят.

— Не очаквах някой да има нужда от мен и отидох при Рейна да ми помогне с нейните лекове. Тя ме сложи да легна и бог ми е свидетел, че се вдигнах много бързо на крака. По-късно се върнах в конюшните и чух кучето да вие като на умряло. Бурята все още не беше започнала, затова го чух. Намерих го само в къщата, но забелязах, че в огнището имаше огън. Тъй като знаех, че жените не влизаха в къщата, аз веднага изпратих Коран да ти каже какво съм открил. В конюшните липсваха твоят кон и на Брена, затова предположих, че двамата сте на празненството. А преди ти и Коран да дойдете, започна бурята и скри всички следи.

Гарик прехапа устни, спомняйки си как беше проклинал тази буря, която толкова им попречи да открият Брена. Бяха минали не малко дни, откакто напразно я търсеше.

— Ти каза, че когато си отворил вратата, кучето е излязло пред къщата.

— Точно така беше — потвърди Ерин.

— Претърсих всеки инч на изток, стигнах до планините, но от нея нямаше и следа.

— А планините? — попита Перин.

— И глупакът знае, че не би оцелял там през зимата, въпреки това аз претърсих по-ниските хълмове.

— Ами кучето? То би могло да има повече успех от теб. Беше ли го взел със себе си?

— Когато тръгнах първия път, него го нямаше. Ерин ми каза, че се е завърнал на следващия ден мокър и ранен.

— Съжалявам, Гарик, зная, че го отгледа от сукалче.

Гарик нищо не отговори.

— Мисля, че тя не е избягала — твърдо каза Ерин. — Може би е някъде, където има нужда от нас, може дори да е ранена…

— Само не казвай, че е мъртва — отряза го Гарик.

Перин се опита да отслаби напрежението, което неочаквано беше изпълнило стаята.

— Ако кучето се е завърнало мокро, най-близкото езеро е на северозапад от тук, ти ходи ли нататък, Гарик?

— Да, и на север. А баща ми все още е по брега, на запад. Мисля, че вече трябва да се откажа. Този път изглежда, че няма да мога да я открия.

— Ще се откажеш?

— Веднъж тя ми каза, че ако избяга, няма да мога да я намеря. Предния път я хванах само защото кучето беше с нея.

— Но представи си, че е някъде ранена и се нуждае от помощ.

— Баща ми ще продължи да я търси, а на мен ми омръзна да ме правят на глупак. Тя е заминала и аз не искам повече да чувам името й в тази къща.