Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Шеринг Крос (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Love Me Forever, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 203 гласа)

Информация

Начална корекция
Xesiona (2008)
Корекция
maskara (2008)
Сканиране и разпознаване
?
Сканиране
bobych (2008)
Допълнителна корекция
Kukumicin (2013)
Форматиране
in82qh (2013)

Издание:

Джоана Линдзи. Разбойникът и зеленооката

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 1998

Редактор: Иван Тотоманов

Оформление на корицата: Петър Христов

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция

Осма глава

— Ти да не уплаши до смърт девойчето, Лаклан? — попита Гилян, щом Лаклан се върна в стаята. — Не я чух да пищи за помощ, значи сигурно си е глътнала езика от страх.

Лаклан мрачно изгледа братовчед си.

— Защо пък да пищи за помощ? И с пръст не съм я пипнал.

— Защо не? Може би дори трябваше, нежно обаче. Много повече те бива да ласкаеш и да съблазняваш, отколкото да плашиш, освен това с по-малко оплаквания. Поне когато си дадеш труда да го направиш де.

— С девойчета, които познавам, да, сигурно е така. Тези, които обаче не знаят какво свястно момче съм, все бягат, ако ги погледна накриво.

Раналд, който се беше излегнал на един фотьойл, направо се запревива от смях при думите му.

— Свястно момче, а? Главатарят на клана може да е всичко друго, но не и свестен. — Последва още смях.

Това накара Лаклан да се намръщи, а Гилян да каже:

— Не му обръщай внимание. Като че ли е попрекалил с ейла, но си има причина.

Упрекът в тона на Гилян не убягна на Лаклан и го подразни. Раналд не беше спрял да пие още от мига, в който научи коя се е оказала домакинята им. И двамата му братовчеди хич не бяха доволни, че отново беше намерил своята Меган. А Раналд така се беше напил, че дори не забеляза, че отново неусетно бяха заговорили за това, за което си говореха преди опърничавата кавгаджийка от съседната стая да ги беше прекъснала.

— Когато тази отново събере кураж, пак ще вдигне голяма патърдия — не се и съмнявам в това — продължи Раналд. — Едва не ми проглуши ушите в онази странноприемница. Ти и Гил още спяхте, а аз току-що се бях събудил и нямах представа за какво се е развикала. Ако не беше такава кресла, просто щях да си я погледам, защото фигурата й е много хубава, не може да се отрече.

Лаклан се ококори. Гилян, който беше застанал с чаша ейл до огъня, кротичко се подсмиваше.

Раналд имаше слабост към хубавите фигури. Жените можеха да са големи грозотии, но ако имаха фигура, която да му е по вкуса, той направо затаяваше дъх от възхищение. Освен това и Лаклан трябваше да си признае, че дори той беше забелязал красивите й форми, здраво пристегнати с колана.

Всъщност той беше забелязал и още няколко неща, на които преди, когато тя носеше тъмната си и широка рокля, не беше обърнал внимание. Гърдите й бяха много хубави — нещо, което не личеше преди. Освен това беше висока. За мъж, който обикновено беше по-висок от жените с повече от две педи, направо беше рядкост да открие някоя, която да е подходящо висока, за да не се чувства до нея като исполин. Освен това очите й бяха изумително зелени и искряха от гняв, а лицето й беше гладко като праскова. Не остана незабелязана и красивата й руса коса, пусната до кръста, което й придаваше особено очарование и чувственост.

Необикновена жена наистина. Първоначално му се беше сторила незабележима — като пиленце, което лесно се плаши, на което човек не обръща внимание. Очевидно обаче тя си имаше скрити перца. Освен това не си поплюваше, когато трябваше да си покаже нрава на непознат, за което определено беше нужна смелост — или пълна липса на здрав разум.

Да, за Раналд определено щеше да представлява интерес. Самият Лаклан също би проявил интерес, ако не го беше зашеметила Меган. Той обаче беше влюбен в нея и именно с нея възнамеряваше да прекара остатъка от дните си. Единственият проблем беше, че тя вече си имаше съпруг. А братовчедите му като че ли си мислеха, че той не знае за това.

Когато Лаклан им беше доверил коя е херцогиня Ротстън и намеренията си по отношение на нея, Гилян направо го беше попитал:

— Ти да не си полудял да крадеш дамата на херцог? Или може би забравяш, че тя вече се е клела пред Бога да бъде негова?

Лаклан не можеше да забрави това, но не му придаваше чак такава важност, каквато братовчедите му смятаха, че заслужава.

— Направила е погрешен избор — отговори той на въпроса на Гилян. — Възнамерявам да я убедя в това. Разводът също е решение.

— За благородниците той означава разруха — изтъкна Гилян. — Освен това ти ще искаш тя да се откаже от херцогство. Не виждам коя жена ще го направи.

— О, това е просто изпитание на любовта…

— Изпитание на идиотщината, според мен — изсумтя Гилян. — Освен това, Лаклан, ти забравяш, че си тук, за да си намериш госпожица с пари и дълбоки джобове. Ами ако тя няма пукнат грош?

Сега дойде ред на Лаклан да изсумти.

— Херцог да се ожени за бедно девойче? Тя по всяка вероятност също произхожда от херцогско или от маркизко семейство. Херцозите не се женят за хора, които стоят по-долу от тях.

— По-вероятно е да се женят, за когото си пожелаят, а човек, богат като този, не би се притеснявал, ако момичето е бедно. Той няма нужда от нищо повече, освен от жена и от децата, които тя ще му роди. А за тази жена той сто на сто би се оженил, независимо от всичко, както би направил и ти, защото е много красива. Ти обаче имаш нужда от пари. Или забрави и тази незначителна подробност?

В този момент спорът им беше прекъснат от шумно чукане по вратата и досадните оплаквания на девойчето от съседната стая. Ако Лаклан вече не беше изнервен от братовчедите си, които не разбираха неговата гледна точка, може би щеше да послуша момичето. От друга страна, тя направо беше нахълтала, беше го гледала така, сякаш искаше да го изпепели на място, и му бе държала такъв език, който със сигурност би накарал и по-кротък човек да побеснее, така че той при всички положения щеше да кипне, независимо от първоначалното си настроение.

И все още беше ядосан, така че отбеляза:

— Ако гласът ти не ставаше все по-висок с всяка чаша погълнат ейл, Раналд, нямаше да идват разгневени гости в този час да се оплакват.

— О, да, за всичко значи съм виновен аз, така ли излиза? — изсъска Раналд. — Ти значи не крещеше?

— Само за да можеш да ме чуеш сред шума, който вдигаш.

— Освен ако не сте го забелязали — спокойно се намеси Гилян, — и двамата пак сте се разкрещели.

И двамата гневно го изгледаха, после Лаклан прокара пръсти през косата си.

— За Бога, ще трябва да се извиня на девойчето на сутринта и вероятно ще получа още някой гневен поглед.

— Бездруго щеше да го направиш — засмя се Гилян. — Когато позволиш на темперамента да те води, по-късно винаги съжаляваш и поправяш стореното, за да няма засегнати.

— Невинаги — отвърна Лаклан. — Само когато знам, че греша. А в този случай, след като девойчето първо ме нападна, вместо да ме помоли, не изпитвам никакви угризения. Но това, че все още я безпокоим, ме кара да се чувствам виновен. — В този момент и Гилян, и Раналд получиха по един смразяващ поглед, за да са наясно у кого се корени вината. — За бога, защо вие двамата просто не се порадвате, че намерих дамата на сърцето си?

— Заради трудностите, пред които трябва да се изправиш, за да я спечелиш, Лаклан. Няма човек, който лесно да може да се справи с тях. По-разумно е да предположим, че няма да успееш и ще си съкрушен.

— Значи не вярвате, че ще успея, така ли?

— Не става въпрос за вяра, а просто за фактите, пред които сме изправени — каза Гилян. — Как мислиш, дали щеше да се омъжи за този човек, ако не го е искала?

— Ами че той е херцог — презрително изсумтя Лаклан.

— Добре де, така е, но въпреки всичко този херцог има нещо повече от титлата и положението си, което да го направи привлекателен. Забравяш, че всички добре го огледахме, Лаклан, и е съвсем сигурно, че може да омайва девойчетата със същата лекота, с която го правиш и ти, при това от повече време. Много вероятно е тя да е влюбена в него. Искаш да кажеш, че очакваш тя да изостави човека, в когото е влюбена, и високото си положение в обществото, за да забегне с някакъв си обеднял лорд? Ако използваше главата вместо… ъъъ, сърцето си… щеше да ти е не по-малко ясно, отколкото на мен и на Раналд, че това няма да стане.

— Има други неща, които мога да й предложа, неща, които този надут англичанин никога няма да може.

— Като?

— Като радост и смях.

Гилян се ококори.

— Не всяко девойче обича тези неща. Освен това ти дори не знаеш дали тя отговаря на целта на посещението ти.

— Що се отнася до това, бих предпочел друг начин да се сдобия с пари и да не се отказвам от моята Меган.

— Не успяхме да измислим друг начин, Лаклан. И това ли забрави?

Сарказмът на Гилян беше възнаграден с още един страховит поглед.

— Аз ще си я отвоювам, Гил — отсече Лаклан, — и тогава ще наричам най-хубавото момиче в кралството мое. Така че ме оставете на мира по този въпрос.

Гилян поклати глава.

— Не мога. Няма да си изпълня дълга, ако не ти изтъкна колко глупаво решение си взел. Освен това едно красиво момиче невинаги се оказва добра съпруга, Лаклан. Да, тя наистина е голяма красавица. Никой не може да го отрече. Но тя постоянно ще ти натяква за нещо, също като Неса. Има и други девойчета, които ще са не по-малко приятни за окото, но които няма да са толкова дразнещи за ухото. Ти обаче дори отказваш да ги потърсиш.

— Защото ако го направя, би означавало да си загубя времето, при положение, че сега отново открих Меган. А обстоятелствата, при които я срещнахме, Гил, не са показателни за истинския й нрав. Тя беше обяснимо разстроена по това време, като се има предвид как я отвлякох. Това не означава, че е постоянно в лошо настроение.

— А може би означава точно това.

Лаклан изгледа братовчед си с присвити очи и мрачно заяви:

— В такъв случай по това ще си подхождаме. А сега ще ме оставиш на мира, преди да съм направил нещо, за което и на теб да ти се извинявам на сутринта.

Гилян невинно се усмихна.

— Е, добре, време е да си лягам. Но първо ще се погрижа за нашия братовчед. — С тези думи той вдигна хъркащия Раналд и го повлече към вратата.

На прага обаче се обърна и нанесе последния си удар.

— Дълбоко съм убеден, че на сутринта ще ти дойде акълът, Лаклан. Имаш едно много хубаво качество — да избягваш грешките, преди да ги направиш.

Лаклан изсумтя. Грешка щеше да бъде, ако се откажеше от Меган, грешка, за която щеше да съжалява цял живот.