Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Шеринг Крос (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Love Me Forever, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 203 гласа)

Информация

Начална корекция
Xesiona (2008)
Корекция
maskara (2008)
Сканиране и разпознаване
?
Сканиране
bobych (2008)
Допълнителна корекция
Kukumicin (2013)
Форматиране
in82qh (2013)

Издание:

Джоана Линдзи. Разбойникът и зеленооката

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 1998

Редактор: Иван Тотоманов

Оформление на корицата: Петър Христов

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция

Четиридесет и девета глава

Празничната вечеря мина весело, само с няколко изключения, които обаче не успяха да развалят доброто настроение на всички. А след като Лаклан на всеослушание разказа за Уинифред, за това, че най-после са я открили и че е върнала наследството му, настана истинска веселба.

Модернизацията обаче си имаше и лоши страни. След преустройството на голямата зала в замъка вече нямаше достатъчно място за много хора, да не говорим за истинско пиршество, както беше в случая. Така че храната се сервираше в трапезарията, но гостите се хранеха в коридора и салона по пейки и столове, наслагани покрай стените.

Едно от изключенията беше Неса, разбира се. Тя се беше сгушила на един диван, гледаше недоволно и от време на време, ако някой се опиташе да я заговори, избухваше. Малцина обаче се осмелиха да го направят.

Кимбърли се помъчи да се успокои — нали една дама никога не показва тъгата си. Но беше прекалено обидена, за да се усмихва. Уверението на Лаклан, че всичко може да се оправи и отново да изглежда като чисто ново, след като беше прегледал щетите, не й беше помогнало. Първо, тя се съмняваше, че това е възможно. Освен това не искаше нещата й да изглеждат нови. Те бяха антики. Трябваше да изглеждат стари, но добре запазени.

Реши да изчака. Съпругът й беше твърдо решен да поправи тази несправедливост. Ако изобщо можеше да се направи нещо, той щеше да го направи, и то както трябва. Само при мисълта за това тя се почувства по-добре и той й стана близък. Не че сърцето й имаше нужда от някакво насърчаване в това отношение.

Гейвин Кърн, за разлика от нея, беше много щастлив. Очевидно отдавна беше молил Неса да се омъжи за него. Кимбърли не можеше да проумее защо насила карат момичето да се омъжва за него, докато не й се предостави възможност да поговори с Гейвин насаме.

Лаклан, който през цялото време беше неотлъчно до нея, беше извикан да се справи с някаква разпра, избухнала между двама малко по-буйни гости, преди тя да прерасне в размяна на удари. Точно когато го извикаха, двамата разговаряха с Гейвин, така че Кимбърли остана насаме с него и успя да задоволи любопитството си.

Гейвин, както вече беше разбрала, беше от замъка от другата страна на езерото, всъщност той беше собственикът. Там бил роден, така че открай време бил съсед, но беше към тридесетте, доста по-възрастен от Лаклан и Неса, и затова не бяха расли заедно. Той обаче бил първият, който забелязал мига, в който Неса започнала да разцъфва и да се превръща в красавица. Все още не се интересувала от мъже, но това не го възпряло и оттогава я ухажвал, но безуспешно.

— Значи нямаш нищо против да се ожениш за жена, която… — попита Кимбърли, след като научи тези подробности.

— Която ме презира? — услужливо довърши въпроса й той. — Но тя не ме презира. Твърди, че ме презира, и до едно време й вярвах, но вече знам, че не е така. Винаги се обръща към мен, когато има нужда от помощ. Винаги ме търси, за да си поплаче, когато й е тъжно. Споделя мечтите си с мен, разказва ми желанията си. И винаги ми ставаше много криво, когато ми разказваше как обича Макгрегър, докато не разбрах, че това й е просто навик от детинство.

Той наистина изглеждаше добър човек, прекалено добър за отмъстителната Неса. Беше рус, с кафяви очи, на ръст колкото нея, чертите му бяха правилни, а не необичайни като на Лаклан, излъчваше сила и топлина.

— Много е сърдита — каза Кимбърли. — И е дошла при теб… — Тя спря, защото й стана неудобно.

— Винаги идва при мен, когато има нужда от помощ — отвърна той. Беше разбрал какво иска да каже Кимбърли. — В случая тя просто можеше да поиска парите и аз щях да й ги дам. Тя го знаеше. Обаче е честолюбива и знаеше, че няма как да ми ги върне, затова предложи себе си. Трябваше да й откажа, но… — той се изчерви — от много отдавна я искам и се молех и се надявах, че това ще се случи и че Макгрегър ще научи, и че…

— И ще я принуди да се омъжи за теб?

— Да — каза той и се усмихна. — А и знаех, че тя знае каква ще е неговата реакция. Прекалено много пъти ми беше отказвала. Просто честолюбието й пречеше да ме приеме.

— Искаш да кажеш, че си е променила мнението и е искала да се омъжи за теб, но не е знаела как да ти го каже?

— Да — кимна той. — Прекарах с нея цяла нощ. И разбрах много неща за чувствата й, неща, за които и самата тя не знаеше. Сега не иска да си признае, но всичко е заради гордостта й. Сложен характер има моята Неса.

„Тя е злобна, поставя се над всички и…“ — е, след тази нощ на Кимбърли вече нямаше да й се налага да гадае за мотивите й. Неса можеше да си бъде сложна, колкото си иска, стига да си проявяваше сложността от другата страна на езерото, а не в Крегора.

Поговориха си още малко, после дойде Лаклан.

Малко след това започна венчавката, направо в салона.

Неса все така се мръщеше. Не се беше преоблякла в нещо по-подходящо за случая, нито си беше оправила косата. Не беше хапнала от храната, която й бяха предложили. Освен това отказваше да отговаря на въпросите, които й задаваха.

Церемонията обаче се ръководеше от човек от клана Макгрегър и всеки път, когато Неса откажеше да отговори, той просто вдигаше поглед към събралите се и казваше нещо от рода на:

— Неса Макгрегър казва, че е съгласна. Всички сте свидетели.

На Кимбърли това й се стори малко средновековно, но Неса определено не изглеждаше изненадана, че я омъжват насила. А когато всичко приключи, Гейвин Кърн радостно възкликна, преметна Неса през рамо и я понесе към вратата като победител.

Всички шумно изразиха одобрението си.

— Не виждаш ли, че имам крака, дървеняк такъв! Пусни ме! — изкрещя Неса.

Гейвин се разсмя.

— Не и преди да съм те пренесъл на сигурно място оттатък езерото, миличка.

— Ако смяташ, че бракът ти дава право да се налагаш… — Неса за момент млъкна, после упорито продължи: — Е, ще видим.

— Мисля, че я поверих в сигурни ръце — каза Лаклан.

Кимбърли косо го изгледа.

— Тя обаче май не е съгласна.

Лаклан се усмихна.

— Виж, ако изпитваше някаква злоба към него, тя щеше да се закълне, че ще изтръгне сърцето му. Обзалагам се, че след месец ще ми благодари.

— Или ще се закълне, че ще изтръгне твоето сърце.

Той се засмя и я целуна пред всички. Гостите заръкопляскаха. Макар че тази показност я смути, й стана приятно. Кланът Макгрегър я приемаше. А Неса… е, Неса вече беше от клана Кърн.

След изпълнения със събития и емоции ден Кимбърли си легна рано. Лаклан се извини пред гостите и я придружи, но не се опита да я люби, както тя очакваше, а просто я прегърна и успокоително й зашепна. Тя отново се разплака. Но сълзите не бяха за нещата на майка й. Кимбърли си мислеше, че не може отново да се разгневи, че Лаклан не я обича — защото вече със сигурност знаеше, че сърцето й не й принадлежи, че то вече е изцяло негово.