Джоана Линдзи
Разбойникът и зеленооката (48)

Четиридесет и осма глава

Искаше й се да остане на безопасно място в стаята, докато се възстанови от ужаса на първата си среща с Неса. Господарят обаче си беше у дома и вечерта щеше да даде галавечеря за всички членове на клана, както и за близките съседи.

Докато я водеше към горния етаж, за да й покаже покоите й, Лаклан я засипа с извинения за поведението на Неса. Опита да я развесели, като изтъкна, че от четирите преходни стаи — едната беше много голяма баня, изцяло модернизирана с топла и студена течаща вода — можела да си избере една за дрешник или за каквото си пожелае, стига да не се опитва да спи в нея. Леглото щяло да е само едно, каза той, и на него щели да спят заедно.

Тя не се беше изчервила при думите му, всъщност почти не беше реагирала. После той я остави да си почине и да се настани.

От почивка нямаше нужда, но искаше да свърши някои неща. Да, това определено беше цяр за лошото й настроение. Ето защо Кимбърли помогна на Джийн да разопакова багажа, а през това време прислужницата почти не млъкна — обсъждаше просташките маниери на недодяланите шотландки, за да се опита да я разсее.

После Кимбърли я изпрати да намери вещите й от Нортъмбърланд. Нямаше да се почувства у дома си в замъка Крегора, докато не видеше скъпоценните си мебели на избраните вече места.

Покоите на Лаклан бяха много хубави и тя го забеляза, когато най-после отдели време да ги разгледа. През големите прозорци струеше много светлина, а от всяка стая се откриваше великолепна гледка към езерото и планините. В спалнята, най-голямата стая, дори имаше малко балконче с френски прозорец с изглед към кея с лодките. Представи си колко хубаво щеше да е да закусват там през лятото.

Тъмнозелени пердета от меко кадифе бяха спуснати на всеки прозорец. Тапетите бяха в няколко тона пастелносиньо, с многобройни рисунки на придворни от френския двор от времето, когато белите напудрени перуки са се носели и от мъже, и от жени. Дебели килими покриваха почти всеки сантиметър от дървения под и по всяка вероятност бяха направени по поръчка, тъй като бяха на сини и черни кръгове на зелен фон — цветовете на клана Макгрегър.

Една от стаите Лаклан определено използваше за дрешник — гардеробите бяха пълни с негови дрехи — както и за почивка. Имаше шезлонг, голямо бюро, няколко фотьойла за четене и маси. Беше достатъчно голяма и за двете си предназначения, също като другата стая, която Кимбърли щеше да използва за дрешник и почивка поне докато не станеше време да се мисли за детска. А това щеше да се наложи, ако такава стая нямаше.

При мисълта, че собствените й деца някой ден ще тичат из тези стаи, настроението на Кимбърли се разведри и тя с нетърпение се зачуди кога ли ще разгледа останалата част от замъка. Скоро Джийн се върна и съобщи, че вещите й са пристигнали от Нортъмбърланд и са складирани в мазето — всички, дори дрехите й — и Кимбърли реши да провери какво става. Може би мазето беше преустроено също като голямата зала.

Очакванията й обаче не се оправдаха. Мазето беше влажно и мрачно, старите каменни стени не бяха измазани. Гъмжеше от паяци. Беше много мръсно, защото там складираха въглищата — основния източник на гориво в Шотландия, където нямаше много дървета.

Върнаха се да намерят фенер и повикаха и двама слуги здравеняци, за да пренесат куфарите и мебелите на горния етаж. След като ги откриеха, разбира се, защото долу имаше безброй стаи и стаички и множество тесни коридори, които се простираха във всички посоки. Там сякаш бяха складирани вещи, събирани от векове, най-вече стари мебели, целите покрити с паяжини.

Най-после успяха да открият стаята, в която бяха оставили вещите на Кимбърли — но по-добре да не бяха. Тя вдигна високо фенера и заразглежда изпотрошеното си семейно наследство.

Големият часовник беше хвърлен на земята, малката му стрелка я нямаше, целият беше нащърбен, напукан, сякаш бяха го секли със секира. Краката на китайския шкаф липсваха, вратичките му бяха изтръгнати от пантите, изящната дърворезба беше накълцана — може би със същата секира.

Голямата картина изглеждаше сякаш някой беше скачал по нея — скъсана, а рамката — пукната. Малките масички, тристагодишната пейка, античните вази, богато украсената с дърворезба китайска ракла — всичко беше изпотрошено. Дори скриновете й бяха изтърбушени, а дрехите й бяха разпилени по мръсния под.

Кимбърли гледаше невярващо, не можеше да си поеме дъх. Направи крачка напред, после още една, но не посегна към нищо. Разплака се. Това беше всичко, което й беше оставила майка й, а сега вече и него го нямаше. Само изпотрошени боклуци, които ставаха единствено за огъня. Умишленото вандалство — тя не се и съмняваше, че е умишлено, дори и в ужаса си — беше невероятно. А в замъка имаше само един човек, който би могъл да извърши подобно нещо.

Неса!

— Госпожо, тези изпочупени неща — това ли е багажът ви? — попита Джийн ужасено.

Кимбърли не отговори, а погледна един от обърканите прислужници и смразяващо тихо попита:

— Къде е Неса?

— Най-вероятно при господаря. Следва го като сянка — отвърна той.

— А той къде е?

И двамата слуги свиха рамене. Нямаше нужда Кимбърли да задава повече въпроси. Щеше да го намери, нея също, дори и да трябваше да претърси сантиметър по сантиметър целия замък. А когато я откриеше, щеше да й даде да се разбере. Направо се задавяше от обидата, беше бясна и не знаеше какво щеше да направи, но не беше изключено да се стигне до убийство.

Откри Лаклан в нещо като кабинет. Десетки хора от клана настояваха той да ги изслуша, искаха да му докладват, да се оплакват и така нататък. Очевидно в Крегора хората не се церемоняха много и човек на практика не можеше да остане насаме. Вместо да чакат реда си в коридора, всички се бяха скупчили в стаята, която за щастие беше голяма.

Лаклан й се усмихна, после забеляза сълзите й и веднага стана. Тя обаче почти не го погледна, защото се оглеждаше за братовчедка му. Не я видя, но тъкмо когато понечи да излезе, Неса се надигна да види какво е привлякло вниманието на Лаклан.

Беше седяла на едно столче до стената, без да се меси — сигурно слушаше за какво си говорят.

— Какво е станало, Кимбър? — загрижено попита Лаклан.

Тя не го чу. Погледът й беше прикован в Неса и единственото нещо, за което си мислеше, беше как да стигне до нея. Неса обаче разбра какво ще стане и тичешком заобиколи писалището, за да е по-далече от Кимбърли.

— Лаклан, спаси ме от това чудовище! — изкрещя Неса. — Тя е луда!

— Луда ли? — отвърна Кимбърли, докато си проправяше път през тълпата. — Съзнаваш ли какво си направила? Нещата, които си унищожила, бяха безценни! Те бяха единственото нещо, което ми остави майка ми, когато почина!

— Нищо не съм унищожила! Донесоха ги така, както ги виждаш!

Кимбърли млъкна, но после се сети за следите от секирата.

— Не ти вярвам…

— Вярно е — не се отказваше Неса. — Каруцарят каза, че му се откачило едно колело и всичко изпопадало, защото не било вързано както трябва.

— Ако са паднали от един-два метра, нямаше всички да са изпотрошени!

— Станало е край някаква клисура и всичко се е разбило долу в камъните.

Възможно беше. Невероятно, но все пак възможно. А това, че Неса вече си беше показала рогата, не означаваше, че това е нейна работа.

Кимбърли спря и я погледна в очите.

— Значи ще питам каруцаря.

— Няма го. Замина си.

Кимбърли настръхна. В изражението на Неса се четеше прекалено задоволство. Разбра, че лъже, а после получи и потвърждение.

— Няма смисъл да питаш каруцаря — каза един от мъжете и неодобрително изгледа тъмнокосото момиче. — Ти си лъжкиня, Неса Макгрегър, и ме е срам да те нарека моя роднина. Аз помагах при разтоварването на каруцата. Нищо му нямаше на багажа. Не помниш ли, че дори те попитах, защо искаш да сложиш такива красиви неща в мазето?

Лицето на Неса почервеня. Кимбърли също пламна — от гняв. И докато Неса гневно стрелкаше с поглед човека, който я обвиняваше, тя бързо се приближи и я зашлеви.

— Как смееш!… — викна Неса и се хвана за бузата.

— Имаш късмет, че не ти посегнах с брадвата, както си направила ти с моите съкровища. Това, което те е тласнала да извършиш злобата ти, Неса, е непоправимо. Отказвам да живея в една къща с толкова зъл човек.

Тя веднага осъзна грешката си, но вече беше изрекла ултиматума и гордостта не й позволяваше да си върне думите назад. Вече беше твърде късно — не можеше да се направи нищо. За нейно огромно облекчение обаче и мъжът й беше на същото мнение.

— Няма да има нужда, Кимбър — каза Лаклан зад нея и я прегърна. — Още тази вечер Неса си стяга багажа и утре сутринта си тръгва, защото и аз няма да търпя толкова зла жена в къщата си. И ти се кълна, че ще намеря най-добрите майстори да поправят мебелите на майка ти, а Неса ще си плати за повредите с парите, които твърди, че е намерила.

Неса пребледня.

— Това е моят дом — каза тя сподавено.

— Вече не. С твоето поведение ти вече нямаш право да го наричаш така.

— Не е честно! Тя трябва да си върви, не аз! Не й е мястото тук. Това е мой дом!

— Неса, миличка, ти дори не разбираш какво си направила — тъжно отбеляза Лаклан.

Може би заради неодобрението, което прочете в гласа му, тя отново се ядоса.

— Това значи е благодарността след всичко, което направих за теб? Ти дори не ме попита как ти намерих парите! Продадох се на Гейвин Кърн — това направих!

Каза го, сякаш очакваше той да се разкае. Лаклан обаче се изненада, а после се ядоса, но не и заради това, на което тя се надяваше.

— В такъв случай ще вдигаме още една сватба — хладно заяви Лаклан, след като се овладя.

— Няма да се омъжа за него! — изпищя Неса.

— Спала си с него, значи ще се омъжиш за него, и това ти го казва главатарят на клана Макгрегър, Неса.

Тя ахна и Кимбърли разбра, че след като й го е заявил по този начин, това е неоспорима заповед. Неса запретна поли и избяга от стаята.

— Ще се скрие някъде, обзалагам се. Нали знам как мрази Гейвин Кърн — обади се някой в настъпилата неловка тишина.

— Поне десет пъти я е молил да се омъжи за него — отбеляза друг. — Е, най-сетне успя. Не може да му откаже.

— Ако успее да я намери.

— Стигнете я и я спрете — заповяда Лаклан на двамата мъже, които бяха най-близо до вратата. — Някой друг да доведе Гейвин, за да му вдигнем сватба. Още тази вечер. Иначе ще си имате работа с мен.

Незнайно защо, на Кимбърли й стана жал за Неса. Не й беше по вкуса да принуждават жена да се омъжва за мъж, когото презира. Тя обаче си замълча. В края на краищата не й беше чак толкова жал.