Никола Бьогле
Пациент 488 (48)

48

Марк Дейвисбъри бе застанал високо над грамадната зала, върху нещо подобно на метален мостик. Залата бе дълга осемдесет и два метра и таванът й представляваше свод. С други думи, бе почти с размерите на футболно игрище. Бе широка колкото магистрала с четири платна и висока колкото четириетажна сграда.

В центъра на залата бе разположена метална сфера с тегло шест хиляди тона и диаметър осем метра. Бе покрита с хиляди осмоъгълни фотодетектори и представляваше най-съвършеният капан за неутрино. На моменти светлинни импулси заливаха повърхността на сферата, а това означаваше, че натоварена с електричество частица бе проникнала в капана. Това „разтоварване“ бе начаса анализирано, за да се елиминират частиците от фотони, протони и други познати материи и да остане само загадъчното неутрино, което до изобретяването на капана не се бе регистрирало на екрана на нито един от десетината действащи в света детектори. Около сферата се бяха насъбрали двадесетина души със защитни каски върху главите и наблюдаваха технологичния шедьовър, благодарение на който щяха да влязат в историята. Главният техник вдигна въпросително поглед към архитекта на титаничния проект. В приповдигнато настроение поради тържествеността на момента, Марк Дейвисбъри пое дълбоко въздух.

— Скъпи колеги и приятели, предтечи на бъдещето и неуморни гении, днес излиза наяве резултатът от вашата работа. След няколко часа, всъщност след няколко минути, историята на света ще направи завой и ще тръгне по нов път.

Дейвисбъри направи знак с глава на главния техник, който стоеше пред контролния компютър. Той натисна някакъв зелен бутон. Всички светлини в центъра моментално угаснаха и силна вибрация разтърси пода. Хората от екипа, които в този момент бяха затаили дъх, нададоха радостни викове.

Марк Дейвисбъри се видя като по-млад, молещ се на колене в църквата на родното си селце в Пенсилвания, усещайки поривите на безсмъртната си душа. Преживя отново неудържимия ентусиазъм на мига, когато бе решил да финансира и надзирава налудничавото изследване на Натаниел Евънс и ЦРУ. После си спомни за първите експерименти върху хора — „опитни зайчета“, а после — и за нощните четения на книгите на мъртвите, както и за първите резултати — петте точки. Дойде ред на спомена за безкрайните нощи, прекарани във взиране в пространството, докато го осени гениалната идея за черната материя и накрая… и накрая помисли за доказателството, което щеше да промени всичко… То щеше да постави религията на почит в обществото, щеше да преобрази човешките мъки, да превърне тревогите в надежди.

Кратко, но много силно бибиткане го изтръгна от мислите му. И той като присъстващите учени знаеше какво означава този сигнал. Главният техник наблюдаваше екраните и проверяваше бързо всичко. Провери два пъти, за да е сигурен. А целият екип очакваше преценката му. Накрая той вдигна глава, а очите му блестяха. Марк Дейвисбъри стисна ръце в юмрук: за няколко минути техният капан бе доказал изумителните си свойства. Гигантската сфера току-що бе уловила едно неутрино. Но тази световна премиера представляваше само половината от крайната цел на проекта. Предстоеше последният тест. Чрез него щеше да бъде дешифриран електрическият код на неутриното, за да се провери дали то изразява някаква форма на интелигентна мисъл. Това бе нечуван до момента експеримент, основан на последните открития на бинарното мислене.

— Преминете към анализа! — нареди трескаво Дейвисбъри, като слезе с невероятна бързина в залата.

Техникът, отговорен за програмата, взе един стол и седна пред друг компютър. Зад него стоеше целият му екип и всички надничаха над рамото му. Пръстите на учения затанцуваха по клавиатурата и подадоха поредица от команди, а на екрана моментално се изписаха множество единици и нули.

— Изпраща ни сигнал — прошепна той с облещени очи. — Изпраща ни сигнал…

Марк Дейвисбъри вече бе дошъл при компютъра. Едната му ръка бе върху устата. Не можеше да повярва на ушите и очите си. Мъжете и жените от екипа му се кръстеха, въртяха между пръстите си висящите на вратовете им медальони и разпятия, а някой четеше тихо специално написаната за случая молитва. Екранът престана да бълва цифри и мигащият курсор зачака потвърждаване за дешифрирането. Марк Дейвисбъри вдигна тържествено пръста си и натисна клавиша с надпис „Enter“. Върху екрана се появи нещо като брояч, който отчиташе процентите на дешифрирането.

След няколко минути щяха да прочетат посланието, съдържащо се в уловената от тях частица черна материя. Нечувано откритие, което щеше да докаже съществуването и оцеляването на душата. Броячът показваше малко над 50 процента и учените бяха обзети от трескаво нетърпение. Марк Дейвисбъри, който обикновено бе толкова спокоен, не можеше да се сдържи и гризеше палеца си. 72 процента… Всички се задъхваха от вълнение. На една от изследователките й прилоша. Двама от колегите й я придържаха, без да откъсват поглед от екрана. 96 процента. Марк Дейвисбъри затаи дъх. От двете му страни членовете на екипа инстинктивно се бяха приближили до екрана. Изведнъж ново бибиткане оповести края на дешифрирането. Марк Дейвисбъри не смееше да отвори очите си, които бе затворил от напрежение. Чу, че някой до него изрече: „Боже мой… проработи… Вечният живот е реалност“.

— Погледнете, господине! Имаме доказателство, че частицата е жива и… съзнателна.

— Божието спасение и избавлението на душата съществуват — прошепна с огромно облекчение една жена… — Съществуват…

Марк Дейвисбъри се бе подпрял на ръба на бюрото и се бореше със световъртежа си. Беше успял. Обърна се към изследователите, чиито победоносни викове огласяваха въздуха. Някои се прегръщаха. Други плачеха от радост. Дейвисбъри ги гледаше. Първоначално сърцето му се преизпълни с радост и очите му заблестяха, но когато пренесе вниманието си върху екрана, ликуването му отстъпи място на безпокойство. Мощната машина, която бяха създавали в продължение на години, бе дешифрирала част от паметта на пленената душа. Видя нещо и се вледени от ужас. Не, това бе невъзможно… Сигурно имаше някаква грешка. Трябваше да има грешка!

Ръцете и краката му трепереха. Дейвисбъри се канеше да нареди дешифрирането на уловената частица да се направи отново, когато детекторът сигнализира улавянето на нови пет неутрино. Докато около него хората от научния екип все по-гръмко изразяваха удовлетворението си, Дейвисбъри се страхуваше от най-лошото. Той единствен следеше контролния екран и нареди ново дешифриране на първата частица и паралелно дешифриране на петте нови електрически сигнала. Резултатите се появяваха един след друг и само заради огромната си гордост той не рухна пред очите на екипа си.

— Прости ми, Боже! — прошепна Дейвисбъри.

Смъртнобледен, той се канеше да нареди на всички да млъкнат и да прекратят необузданото си веселие, за да им съобщи за провала им, за чудовищния им провал, но промени намерението си. Грешката бе твърде сериозна. Без никой да му обърне внимание, насред поздравленията и помрачените от радост умове, той бавно се отдалечи от групата и отиде в кабинета си.

Кристофър и Сара се бяха възползвали от разсейването, предизвикано от пускането на новия гигантски капан за неутрино, и бяха влезли в голямата зала. Скрити зад натрупаните с материали колички, бяха изчакали Марк Дейвисбъри да слезе при екипа си и после незабележимо да се качи върху приличащия на мостик проход. После бяха проникнали в кабинета му и влезли в компютъра му благодарение на разкритата от Джонас парола. Бяха започнали да свалят съдържанието на диска върху флашка. Клекнал до компютъра, Кристофър неотлъчно следеше копирането на информацията, а Сара снимаше събитието под краката им.

— Имам чувството, че скоро ще приключат…

— Хайде, хайде — нервно промълви Кристофър, защото се бе свалила едва 56 процента от информацията.

Сара чу приближаващи се стъпки и застана точно до вратата, като направи знак на Кристофър да се скрие веднага. Прехвърлянето щеше да приключи всяка минута и мъжът вече се канеше да дръпне флашката, когато вратата на кабинета се отвори. Сара сграбчи ръката на влезлия и го събори на земята, а после постави ръката си върху устата му. Марк Дейвисбъри уплашено извика от страх и болка. Сара вдигна ръка, за да го довърши.

— Чакай — каза й Кристофър. — Вие сте Марк Дейвисбъри, нали?

Мъжът примигна утвърдително.

— Тя ще махне ръката си от устата ви, но ако извикате за помощ, ще ви счупи врата. Ясно ли е?

Бизнесменът погледна двамата натрапници, които считаше за мъртви, и мигна веднъж в знак на съгласие. Сара бавно отмести ръката си.

— Слушайте ме внимателно — каза Кристофър с треперещ от напрежение глас. — Не правя това заради слава, а за да спася детето си. Кажете ми какво открихте, когато пуснахте в действие новата си програма. Тази информация ми е нужна, за да го спася.

Дейвисбъри поклати отрицателно глава. В същия момент Кристофър чу сигнала, оповестяващ, че свалянето на информацията е приключило. С опънати нерви, Сара допусна грешката за миг да отклони вниманието си. Дейвисбъри се възползва от това и се освободи, втурна се към едно чекмедже и извади оттам пистолет.

— Кристофър! — извика Сара, виждайки как бизнесменът се прицелва в него.

Дейвисбъри се целеше в главата му, но в паниката пропусна целта. Прицели се в Сара, но тя се хвърли зад едно кресло, за да избегне куршума, и той мина над главата й. Когато дойде на себе си, Дейвисбъри бе изчезнал. Кристофър извади флашката, но бе много нервен и я изтърва. Тя падна зад бюрото. Марк Дейвисбъри бе избягал и слизаше с бясна скорост по стълбите към залата. Заобиколи екипа си, който малко по малко идваше на себе си, и прекоси помещението тичайки. Насочи се към една врата в дъното на залата. Пъхна ръка в джоба си и извади оттам голям ключ за блиндирана ключалка. Отвори вратата и хвърли последен поглед към екипа си. Видя, че един от членовете му го гледа объркано, и затръшна тежката врата. Помещението, в което влезе, бе празно. Върху отсрещната стена имаше само магнитен детектор. Той постави върху него баджа си и стената се отвори, разкривайки ниша. Там имаше само ключалка, в която пъхна ключа. Дейвисбъри пое дълбоко въздух.

— Прости ми, Боже, сгрешил съм.

После завъртя ключа.

Първата експлозия стана точно до гигантската сфера и здраво разтърси цялата лаборатория. Кристофър и Сара усетиха как до тях достига гореща вълна. Долу окървавените и овъглени тела на учените лежаха на земята, а пламъците разрушаваха стените на модула. Сара едва има време да отиде при Кристофър, когато втора експлозия разпръсна на парчета стъклата на прозорците в кабинета.

— Трябва да изчезваме оттук, Кристофър!

Обсебен от желанието си да вземе флашката, партньорът й легна на хълбок, за да я достигне. Вибрациите на експлозията го бяха запратили по-близо до бюрото. В крайна сметка успя да я хване с крайчеца на пръстите си. Канеше се да се изправи, но нова експлозия го накара да загуби равновесие. Кристофър падна по гръб. Част от тавана се сгромоляса върху бюрото и засегна крака му. Виковете му на болка бяха заглушени от нова експлозия. Видя над себе си друга част от бетонната плоча, която всеки момент щеше да се откъсне. Сара започна да бута с всички сили парчето бетон, което притискаше крака на Кристофър, но плочата бе прекалено тежка и тя не успя да я помръдне. Поредна експлозия раздруса стените и цели части от тавана. След няколко секунди подземието щеше да се превърне в развалини.

— Няма време, Сара! Вземи флашката и върви — извика Кристофър. — Излез, махни се оттук и спаси Симон. Закълни ми се!

Сара още веднъж бутна плочата, като ревеше от гняв и безсилие, но тя не помръдна и на милиметър. Нямаше да успее. Около тях се чуваха нови взривове. Кристофър сложи в ръцете й флашката и ключовете от колата. Тя стисна пръстите му. Очите й се навлажниха. Това не можеше да е истина! Не, тя нямаше да може да живее след този потресаващ момент.

— Спаси Симон — каза Кристофър. — Кажи му, че го обичам. И че майка му и баща му ще бъдат винаги с него.

Сара почти не виждаше Кристофър през сълзите, които се стичаха от очите й. Хвана лицето му с ръце и го целуна.

— Гледай звездите — прошепна Кристофър с трепереща челюст. — За този живот вече е твърде късно, но там горе… Ще имам много време да ти казвам, че те… обичам.

Върху ръката на Сара падна парче бетон. Кристофър я отблъсна. Тя го пусна, обърна глава и изчезна тичайки.