Никола Бьогле
Пациент 488 (46)

46

Всички религии ни обещават живот на душата след смъртта. Било то чрез прераждане според хиндуизма, изпадане в нирвана според идеологията на будизма, отиване в рая в догмата на християнството или исляма, завръщане на душата в мумифицираното тяло в представите на египтяните. Дълго и търпеливо изучавах тибетските, египетските и християнските книги на мъртвите. Всички те мъдро ни съветват да умрем достойно и всички ни уверяват, че душата ни ще надживее тялото. Текстовете са написани между 2000-та година преди Христа и 14-и век след Христа. Всички религии старателно описват, при това със смущаваща точност, какво става след кончината ни.

Марк Дейвисбъри вдигна глава, отпи глътка кафе и разтри челото си. През нощта бе мислил твърде много и не си бе починал. Струваше му се, че речта, която бе започнал да пише предишната вечер и която се канеше да произнесе пред изследователския си екип по повод пускането на новия модул, не бе на висотата на събитието.

Обърна поглед към черно-бялата снимка пред себе си. На нея той бе заедно с Натаниел Евънс. Двамата мъже гледаха към обектива с горд вид, почти предизвикателно, а зад тях се виждаше входът на постройката на остров Възнесение. Същия ден бяха научили за незабавното затваряне на всички центрове от програма „MK-Ultra“ и единодушно бяха решили да продължат невероятните си изследвания въпреки волята на властите. Единият щеше да осигури финансовата и политическата подкрепа, за да настанят тайно двете най-обещаващи опитни зайчета в европейски болници, а другият щеше да подсигури надзора от разстояние на експериментите върху старите и новите субекти. Предвид статута му на директор по научните изследвания към ЦРУ и чрез фондацията „Форд“ Марк Дейвисбъри бе успял да активизира контактите си с Норвегия, където първият субект 488 бе настанен в клиниката „Гаустад“ с подкрепата на министъра на отбраната навремето. Вторият пациент бе пренесен в психиатрична болница във Франция, благодарение на френското разузнаване, с което Дейвисбъри бе в близки отношения, откакто им бе помогнал да разкрият промъкнала се в редовете им къртица. Договорът между Евънс и Дейвисбъри бе осигурил сътрудничество, продължило повече от тридесет години — толкова ефикасно и плодотворно, че бе дало възможност да започнат втората и последна фаза от операцията им.

Дейвисбъри се зае отново с речта, като се опита да отдаде дължимата почит на научния и практически дух, който през цялото време бе ръководил амбицията им.

Да оставим за момент настрана историческия реверанс, който дължим на тези велики текстове, да забравим за миг вярата и убеждението ни, че тези древни народи са знаели повече от нас. Върху какво почиват тези писания? Върху какви основи са стъпили, за да изложат безкрайните си описания? Върху какъв опит? Има ли макар и една дума, която да ни доказва, че тези разкази не са чисто и просто плод на човешко въображение? Как тези хора са могли да знаят какво ще се случи после? И дали някои от тях са се върнали от отвъдното? И вие като мен знаете отговора и той е: не. Тези текстове не са преразкази, а просто измислени гледни точки, които сме облекли в дрехите на абсолютната истина…

И вие, и аз вярваме, че душата ни надживява и нямаме нужда от доказателство. Защото имаме вярата. Крайно време е обаче да разширим нашия кръг и да разбием веднъж завинаги всички атеистични съпротиви. Време е да очароваме света, като му дадем доказателства за немислимото и недопустимото. Скъпи колеги, работата, която вършим тук от години, ще запише имената ни в историята — не в тази на сегашния век или на миналите векове, а в световната история. Благодарение на нас, човечеството ще бъде залято от религиозна вълна, която ще донесе прилив на радост и надежда…

Доволен от себе си, Марк Дейвисбъри отпи още глътка кафе и възобнови писането, обхванат от истинска еуфория.

Религиите най-после ще възобновят правата си, ще станат отново водачи, каквито винаги е трябвало да бъдат, а светът ще спре пагубния ход към гибелта си. Защото към нас ще се присъединят дори и най-скептичните. Скъпи приятели, ние ще сме пионерите на най-голямото сближаване на човека с Бога… Ще докажем научно, че душата… оцелява след смъртта.

Дейвисбъри затвори лаптопа си и се отпусна, за да преживее телом и духом думите, които току-що бе написал. Залюля облегалката на креслото си и качи краката си върху бюрото. В това време мобилният му телефон даде знак, че е дошло съобщение. Беше от Джоана. „Договорът е изпълнен. Рисковете са отстранени. Доказателствата ще пристигнат скоро.“

Дейвисбъри остави телефона си на бюрото. Изпрати съобщение на асистента си Джонас, за да му съобщи, че всичко е уредено и че го кани на тържествената церемония за пускането на новия модул на другия ден в 15 часа. А после въздъхна дълбоко с чувство за изпълнен дълг.