Стефани Гарбър
Легендата (42)

40

Онези, които още са гледали към небето в търсене на улики, макар играта вече да беше спечелена, сигурно са забелязали появата на нови звезди, звезди, които никой не бил виждал от столетия. Защото много отдавна не били правени саможертви от такава величина.

Хората са себични по природа. Звездите били виждали хиляди доказателства за това.

Ала в онази нощ, докато гледали отвисоко към света, звездите видели прояви на истинско себеотрицание.

Първо, от страна на младата жена.

Глупава млада жена.

А изглеждала толкова обещаваща. Сега била безполезна. Хартия.

Но било интересно да се наблюдава реакцията на младия мъж.

Звездите се навели да видят по-отблизо. Той бил свалил гарда си и това им позволявало да се движат по-свободно, отколкото през последните няколко нощи. Приятно било да го гледат как страда. Това момче, което се интересувало само от себе си, сега се тресяло от гняв. Дано младежът не направел нещо твърде глупаво. Сключил бил сделка с тях и те нямали търпение да получат обещаното. Мъртъв или уловен в карта не им вършел работа.

Е, всъщност не вярвали докрай, че ще се жертва за нея. Хората не са способни на чак такова себеотрицание. От друга страна, младежът не бил съвсем човек.

Навел се да вземе пръстена, който паднал от ръката на момичето, щом то се превърнало в карта. Камъкът на пръстена горял в червено и виолетово, прокълнат отново, но все още достатъчно остър да пробие кожа. Младият мъж го прекарал през дланта си. Шурнала кръв, червена като разбито сърце и страх, и пълна с вълшебство.

Звездите наблюдавали с мрачен интерес как младежът размазвал магия от вените си по картите от тестето, повече магия, отколкото се полага на простосмъртен. А после изрекъл думите, древните ужасни думи, които не би трябвало да знае, още по-малко да изрече с охота.

Кръвта по картите почерняла и светът се променил отново.