Стефани Гарбър
Легендата (40)

38

Толкова магия имаше навсякъде, че въздухът лепнеше като захар по небцето на Тела, сладко приветствие в свят на тъмни вълшебства. Изобилие от орисии и техните символи.

Вътрешният двор на двореца беше преобразен в пазар, сякаш изтръгнат от легенда. Шатри с чудати надписи.

Вълшебните рокли на Нейно величество

Магазията за жречески магии на Жрицата

Убийствени приспособления от Убиеца

Вълшебните чаши на Оракула

Табелки и големи плакати в чест на още орисии:

Дай на Късметлийката целувка и тя ще сбъдне най-съкровеното ти желание.

За забавление кратко, но жарко намерете Лудия шегаджия!

Не си падайте по Падналата звезда, че може и да не се изправите повече.

Ако видиш Бременната слугиня, очаквай в бъдещето си промяна…

Тела подмина всичко това. Трябваше да стигне до Храма на звездите, но дворът беше пълен с хора и някои от тях се опитваха да я заговорят. Тъмна фигура в одеждите на Отровителя й предложи да опита от отровата му. Няколко Паднали звезди я изкушаваха да близне от звездния им прах.

Не си правеше труда да им отговаря. Пробиваше си упорито път през навалицата. Спря само за миг, когато зърна Скарлет, маскирана като Невенчаната невеста с воала от сълзи, спуснат пред лицето й като плачещи диаманти. Но ако Скарлет разбереше какво планира Тела, щеше да се опита да я разубеди.

А Тела не искаше никой да спира устрема й. Това беше единственият й шанс да спаси майка си и ако не се възползваше от него, щеше да съжалява до сетния си час.

Докато пътуваше с небесна карета до Храмовия квартал, се почувства виновна, задето изобщо обмисля идеята да предаде Легендата на Джакс. Ала тази й реакция сигурно се дължеше на чувствата й към Данте. На усещането, че ако предаде Легендата, ще предаде Данте. Но може би те не бяха един и същ човек. А ако Данте наистина беше Легендата, значи самият той е предавал Тела през цялото време.

Стигна до Храма на звездите малко след като камбаните отброиха десет удара.

Не се наложи да чука на тежките врати. Те се отвориха мълчаливо, сякаш светилището я поздравяваше с добре дошла.

Терон стоеше в преддверието, истински гигант, още по-страховит заради осемлъчната звезда, жигосана на безжалостното му лице. Облечен беше както преди, с широка кожена препаска и наметало в кралско синьо.

Бе така добър да не спомене бягството на Тела от предната нощ. Каквото и да мислеше за поведението й, не го показа.

Шепотът на пантофките й по излъскания под беше единственият звук в сумрачното преддверие. Огненият фонтан в центъра не беше запален и дебел пласт студ лепнеше по пода и стените.

Изгубила беше наметалото си някъде във вътрешния двор на двореца, гърбът и раменете й бяха голи и би трябвало да зъзне от студ. Но ето че по тила й се стичаше пот.

— Дойдох да отворя трезора на майка си — каза тя.

Терон сведе очи към пръстена на ръката й.

— Късметлийка си, че имаш толкова добър приятел.

Тръпки на страх се присъединиха към потта, която се стичаше по гърба й, при мисълта за Данте.

— Какво ви даде той, за да премахнете проклятието на пръстена?

— Има само един начин да се развали заклинание. И само един да се заобиколи. В този случай направихме размяна, която вдигна проклятието временно. Въпроси ли ще задаваш, или ще видиш трезора?

— Първо ми кажи какво ви е дал Данте в замяна.

— Даде ни обещание. Не мога да ти кажа какво е, но ако държиш на приятеля си, гледай да го изпълни.

— Какво ще стане в противен случай?

Терон плъзна пръст по звездата, жигосана на лицето му.

— Ако не изпълни даденото ни обещание, ще умре.

Устата на Тела пресъхна внезапно.

Терон я поведе мълчаливо към вратата в дъното на преддверието, онази, която се охраняваше от агонизиращите каменни статуи. Отвори я със своя пръстен.

Топъл въздух с аромат на заровени загадки и стара магия изпълваше осмоъгълната стая. За разлика от преддверието, тук не доминираха лъскавото златно и перленото бяло. Интериорът беше от старо дърво и излъчваше онази особена тържественост, която Тела бе доловила на първия етаж в златната кула на Елантин. Предвечна светлина танцуваше по неравния под, а магия, много по-стара от тази Джакс и на Легендата, близна ръцете на Тела с невидими езици.

Терон не я беше излъгал, когато каза, че този храм не е туристическа атракция.

Трезорите бяха дълбоко под земята. Терон я преведе през една врата към спирално стълбище, издълбано в скалата. Стъпалата сякаш нямаха край, двамата слизаха толкова дълго, че краката на Тела полепнаха от пот под бляскавата й рокля. Когато най-после стигнаха дъното, проходът се беше стеснил. Осветяваха го само редица свещи, сякаш поникнали от земята. Терон и Тела ги заобиколиха предпазливо.

Продължиха по коридор, толкова тъмен, че Тела трудно различаваше силуета на водача си. Накрая Терон спря пред каменна врата без дръжка.

— Тази врата ще се отвори единствено за теб. Трябва само да допреш пръстена си до нея. Но имай предвид, че сделката, която твоят Данте сключи с нас, ти позволява само еднократен достъп. Ако се наложи да избираш какво да изнесеш от трезора и какво да оставиш, внимавай в избора си. Затвориш ли тази врата, единственият начин да я отвориш отново е да платиш дълга на майка си.

— А ако изобщо не я отворя — попита Тела, — това ще анулира ли сделката, направена от мое име?

— Не. Тази клетва вече е подпечатана. Ако не влезеш в трезора, само ще похабиш жертвата, направена от него.

Дланите на Тела лепнеха от пот. Данте изобщо не е трябвало да й помага. Така само я обнадеждаваше, че не е Легендата. Господарят на Каравала не беше склонен на саможертва и макар че противното би я поласкало, Тела мълчаливо се помоли истината да е друга, защото самата тя не би се жертвала за него. Дошла беше тук да спаси майка си, без значение от цената.

Тела изчака Терон да си тръгне, преди да отвори вратата на трезора. За разлика от тесния коридор стаята от другата й страна беше просторна и ярко осветена от някакъв невидим източник. Беше празна, ако не се броят млечнобелите лавици по стените, отрупани с фантастични съкровища. Прекрасни картини, златни инструменти, изящно изработени оръжия, танцуващи статуетки, древни реликви, обсипани със скъпоценни камъни тиари, тежки книги и шишенца без етикет, пълни с бълбукаща течност, вероятно магическа.

Сувенири от живота на Палома, преди тя да дойде на Трисда.

Тела спря в средата на стаята и обходи съкровищата с поглед. Изгаряше я любопитство, сърбяха я ръцете да пробва някоя тиара или бижу, но не искаше да губи време, а и се страхуваше да не докосне някой предмет, прокълнат като тестето на съдбата.

Стисна ръце пред себе си и продължи да се оглежда, докато не забеляза кутията. Неестествен повей обля раменете й. Най-обикновена дървена кутия, ако не се брои тъмният ореол, който пулсираше около нея, така че светлината в стаята не можеше да я докосне.

Тела отиде при кутията и вдигна капака. Картите бяха каквито ги помнеше. Толкова тъмен нюанс на среднощно синьо, че изглеждаха почти черни, с намек за златни люспици, които улавяха светлината, и спирали в червено-виолетово, които навремето й бяха нашепвали мисли за влажни цветя, вещерска кръв и магия.

Зачуди се какво ли биха й показали картите, ако се опиташе да прочете бъдещето си сега, но не посмя да го направи.

Постави внимателно Оракула върху тестето. После извади от джоба на роклята си картата, която държеше майка й в затвор.

Ореолът около тестето стана още по-тъмен, сякаш добавяйки нови карти, Тела беше подсилила магията му.

Опита се да пренебрегне споходилото я лошо предчувствие. Издиша продължително, с надежда да се освободи от тежестта в гърдите, която й крещеше да спре. Беше на крачка от успеха. Оставаше да вземе тестето и да спечели играта. И да си върне майката.

Ръката й се спря на педя над малкото тесте карти. Колко ли време щеше да е нужно на Легендата да я намери? Данте сигурно му е казал, че картите са в храма. Нищо чудно Легендата вече да я чакаше на стълбите. А Найджъл й беше обещал, че ако спечели играта, лицето на Легендата ще е първото лице, което ще види.

Тела си пое дълбоко дъх. За да проработи планът й, трябваше да призове Джакс, преди официално да е спечелила играта и да е излязла от Храма на звездите. Бръкна в джоба на сребърната си рокля за злополучната монета.

Гласът на Терон отекна в трезора:

— Не смей да използваш тази зла магия тук, иначе ще затворя вратата и никога няма да излезеш.

Тела измъкна като опарена ръка от джоба си. Пръстите й трепереха неудържимо.

Трябваше да призове Джакс, преди да влезе тук. Дали пък този обрат не беше знак, че още има време да промени решението си? Но вече бе направила своя избор. Вземеше ли картите и излезеше ли от трезора, връщане назад нямаше да има. Просто трябваше да използва злополучната монета по най-бързия начин.

Но пак щеше да поеме риск. Излезеше ли от храма, всички орисии и хора, заключени в картите, или щяха да се озоват на свобода, след като Джакс отнемеше силата на Легендата, или всички орисии, заедно с нейната майка, щяха да бъдат унищожени от Легендата, ако Джакс не се появеше навреме.

Светът много скоро щеше да се промени. Или всички орисии и майката на Тела щяха да се освободят, или Легендата щеше да ги унищожи и да се превърне в най-могъщия човек на света.

Нищо чудно, че звездите бяха примигнали по-рано тази вечер. Сигурно примигваха и в момента, помисли си Тела, после бръкна в дървената кутия, стисна смело майчиното си прокълнато тесте на съдбата и официално спечели Каравала.