Стефани Гарбър
Легендата (4)

2

Минали бяха седем години, откакто Палома, майката на Тела и Скарлет, беше изчезнала.

Имаше период, приблизително година след изчезването, когато Тела се надяваше майка й наистина да е мъртва. Противното би означавало, че сама е избрала да изостави дъщерите си, защото не ги е обичала достатъчно. От друга страна, ако е загинала, значи е възнамерявала да се върне при тях, но просто не е успяла. Ако беше мъртва, имаше шанс да е обичала Скарлет и Тела.

И така, Тела години наред живя с утешителната мисъл, че майка им е срещнала смъртта си. Беше й по-лесно да повярва, че е мъртва, отколкото че е спряла да ги обича, защото въпреки искрените си усилия да постигне обратното, Тела продължаваше да обича майка си.

Извади писмото от „приятеля“. Скарлет беше отишла да съобщи на Джулиан, че ще тръгнат с него за Валенда, но Тела не знаеше колко ще се забави сестра й, затова зачете бързо.

Моя най-скъпа Донатела,

Поздравления, задето избяга от баща си и оцеля по време на Каравала. Радвам се, че планът ни работи, макар да не се съмнявах нито за миг, че ще издържиш играта докрай.

Сигурен съм, че майка ти ще се гордее с теб. Знам, че нямаш търпение да се срещнете. Ще спазя обещанието си да те заведа ори нея. Но първо трябва да изпълниш своята част от сделката. Надявам се, не си забравила какво ми дължиш в замяна на всичко, което споделих с теб.

Смятам скоро да се събера дължимото.

Искрено твой,

Приятел

Отново я заболя главата, но този път болката нямаше нищо общо с шампанското от снощи. Не можеше да се отърси от усещането, че нещо липсва в писмото. Можеше да се закълне, че когато го прочете снощи, там имаше и друго.

Вдигна листа към маслената светлина, която се лееше през прозореца. Не се появиха скрити редове. Думите не се разместиха пред погледа й. За разлика от Легендата нейният „приятел“ не подправяше писмата си с магически трикове, уви. Ако го правеше, това сигурно би й помогнало да отгатне кой е.

За пръв се беше свързала с него преди повече от година с надеждата да им помогне да избягат от баща си. Но все още не знаеше кой всъщност е той. Известно време се бе чудила дали не е Легендата, но после бе отхвърлила тази мисъл — заради сделката, която странният „приятел“ бе поискал от нея.

Тепърва трябваше да се докопа до това, което авторът на писмото искаше от нея. Ала сега, когато двете със Скарлет отиваха във Валенда с трупата на Легендата, всичко щеше да стане по-лесно. Трябваше да стане по-лесно.

Пулсът й се ускори, докато прибираше писмото и отваряше най-малкия си куфар. Онзи, който беше скрила от любопитните участници в Каравала. Беше го натъпкала с пари, откраднати от баща й, ала те не бяха единственото съкровище, скрито в него. Отвътре куфарът беше тапициран с грозен брокат в опърлено оранжево и лимоненозелено. От онези ужасни цветови комбинации, които отблъскват погледа. Никой не би се вгледал в куфара толкова внимателно, че да забележи прореза покрай ръба, където Тела бе скрила първопричината за цялата тази ситуация. Оракулът.

Усети познатия гъдел в пръстите си — усещането се появяваше неизменно, щом докоснеше зловещата карта. Когато майка й изчезна, баща й откачи. Буквално превъртя. Марчело Драгна изхвърли всичките й дрехи, насече леглото й за подпалки, а всичко останало изгори. Спасили се бяха само алените обици, които Палома бе подарила на Скарлет, пръстенът с опал, който Тела беше откраднала, и мистериозната карта, която сега държеше в ръцете си. Ако не беше взела картата и пръстена дни преди Палома да си тръгне, нямаше да й остане нищо за спомен от майка й.

Пръстенът с опал бе променил цвета си малко след изчезването на майка й, станал бе огненочервен с пурпурни отблясъци. Колкото до картата, краищата й все така бяха обточени със стопено злато, ала образът в трептящия център на Оракула се бе променял безброй пъти. Когато открадна картата от тестето на майка си, Тела не беше разбрала какво представлява образът в средата. Дори когато няколко дни по-късно видя в огледалото едри сълзи да се стичат по страните й, съвсем същите като онези на картата, Тела не беше направила връзката. Чак по-късно осъзна, че образите, разкрити от Оракула, винаги се сбъдват.

Отначало картата показваше дребни неща — как слугиня пробва любимата рокля на Тела или как баща й мами на карти. После образите започнаха да стават все по-обезпокоителни, докато един ден, веднага след годежа на Скарлет, Тела не видя в центъра на картата нещо, което искрено я изплаши.

Скарлет беше облечена в снежнобяла булчинска рокля, украсена с рубини и фина дантела. Роклята несъмнено е била прекрасна в началото, но Оракулът я показваше изцапана с кал, кръв и сълзи, а Скарлет плачеше с глас, скрила лице в шепи.

Страшният образ се бе задържал с месеци, сякаш подтикваше Тела да осуети уредения брак на сестра си и да промени бъдещето. Не че тя се нуждаеше от допълнителна подкана. Вече обмисляше план как двете да избягат от баща си, план, който включваше Легендата и Каравала. Знаеше, че единствено Каравалът може да изкуши Скарлет, да й вдъхне смелост и надежда за друг живот. Само че Легендата така и не отговаряше на писмата й, както не бе отговорил и на сестрините й.

Образът в центъра на Оракула я накара да потърси още информация за Легендата. Плъзнали бяха слухове, че по време на друга игра, преди години, Легендата е убил някого, и Тела се надяваше да научи нещо повече за това, нещо, с което да привлече вниманието му.

Бе направила и невъзможното, за да постигне тази цел, поискала си бе всички дължими услуги, докато не й подсказаха да се обърне към „Най-издирваните от Елантин“. Уж някакъв магазин в столицата на Меридианната империя. Нямаше представа що за магазин е, но след като писа с молба за информация относно Легендата, получи следното писмо в отговор:

Открихме човек, който се съгласява да Ви помогне, но знайте, че той взема скъпо и не само в пари.

Когато Тела отправи молба да й съобщят името му, получи кратък отговор от самия него:

По-добре е да не знаеш.

Приятел

От самото начало Тела прие, че „приятелят“ е престъпник, но към кореспонденцията им се отнасяше сериозно. Информацията, която й предостави за Легендата, я изненада, но в следващото си умолително писмо до господаря на Каравала тя я използва и този път получи отговор.

Веднага щом Легендата се съгласи да им помогне, образът върху картата се промени и вместо в съсипана булчинска рокля показа Скарлет на бал в прекрасна дреха, обшита с рубини, която привличаше погледите на всички мъже в балната зала. Ето такова бъдеще искаше Тела за сестра си — живот, пълен с великолепие, празненства и свободен избор.

Уви, този образ трая само ден, изместен от видение за бъдещето, което и досега си оставаше непроменено.

Тела не знаеше дали и днес вълшебната карта ще покаже същия ужасен образ. Надяваше се да не е така след всичко, случило се по време на играта.

Уви, образът си беше същият.

Главата й се замая, надеждите й повехнаха.

Картата все така показваше майка й. Приличаше на Затворничката, друга карта от тестето на съдбата, цялата в кръв и зад железните решетки на мръсна затворническа килия.

Именно това предречено бъдеще я бе накарало да пише отново на „приятеля“, да го попита дали не би могъл да й помогне отново, този път да намери майка си. Собствените й проучвания не бяха довели доникъде, но за разлика от нея новият й кореспондент не беше заточен на малък остров далече от цивилизацията и имаше далеч по-надеждни източници на информация.

Помнеше отговора му наизуст.

Моя скъпа Донатела,

Работя по въпроса с майка ти и вече открих нещо. Смятам, че не си я намерила, защото истинското й име не е било Палома. Но не мога да те заведа при нея, преди да ми платиш за информацията, която ти изпратих за господаря на Каравала.

В случай че си забравила, нужно ми е истинското име на Легендата. Възлагал съм и на други тази задача, но всички те се провалиха. Ала ти ще прекараш известно време на частния му остров и вярвам, че ще успееш. След като научиш името, ще обсъдим как да ми платиш за майка си.

Твой, Приятел

Новината за името на майка й беше единствената нова информация, до която Тела се беше добрала през последните седем години, и тя силно я обнадежди. Нямаше представа защо странният й „приятел“ иска името на Легендата, дали за лична употреба, или по поръка на друг клиент, но не я беше грижа — щеше да открие истинското му име каквото и да й струва това. Вярваше, че успее ли, ще си върне майката. Досега новият й „приятел“ бе изпълнявал обещанията си.

— Мили боже!

Тела вдигна глава и видя сестра си на прага, с разширени очи.

— Откъде взе всички тези монети? — ахна Скарлет и посочи отворения куфар.

Думата „монети“ удари Тела като юмрук между очите. В последното писмо на „приятеля“ беше приложена странна монета. Затова бе имала чувството, че нещо липсва! Явно е паднала от джоба й, докато се въргаляла с Данте в гората.

Трябваше да се върне и да я намери. Пъхна Оракула в джоба си и хукна към вратата.

— Къде отиваш? — извика след нея Скарлет. — Не ми казвай, че си откраднала всички тези пари!

— Спокойно. Взех ги от баща ни, а той ме мисли за мъртва.

И изскочи от стаята, преди Скарлет да се опомни от смайването си.

Преди да се усети, вече стоеше на някаква улица с магазинчета като цилиндричните шапки на Легендата. Осъзна, че в бързината е излязла боса. Грешка, която побърза да й напомни за себе си.

— Богу зъбите! — писна тя. До гората имаше много да върви, а вече за трети път си удряше големия пръст на крака. Можеше да се закълне, че камъчето е отскочило по своя воля от калдъръмената улица и нарочно е нападнало босия й крак. — Кълна се, че ако още някое ми ухапе пръста, ще ви удавя всичките в океана, където русалките да ви…

Зад гърба й се чу нисък, дълбок и изнервящо познат смях.

Не се обръщай, нареди си тя. Не се поддавай на любопитството. Но всяка забрана, дори когато идваше от самата нея, по правило тласкаше Тела към противното.

Тя погледна предпазливо през рамо и моментално съжали.

Данте крачеше от другата страна на тихата улица и гледаше към нея.

Тела отклони поглед с надеждата, че ако не му обърне внимание, той ще подмине и ще се престори, че не я е видял да пустосва калдъръма.

Данте обаче пресече тясната улица и тръгна към нея с невъзможно дългите си крака и усмивката на човек, който крие тайна.