С. Джей-Джоунс
Песен за Сянката (33)

Финал

Получател: Ана Катарина Магдалена

Енгеборг Фоглер

До: Повярвалите, Виена

 

Моя скъпа Кете,

Пристигнахме благополучно в Бавария и вече сме при мама и Констанце. Въпреки опасенията ни, странноприемницата процъфтява; постоянен приток на клиенти попълва „ковчежницата“ ни, изпразнена от татковите дългове. Баба ни е раздразнителна и сприхава както винаги. Излезе обаче от покоите си, за да поздрави Волфганг. Макар да би отрекла ожесточено, остана очарована от него — както всеки впрочем, когото срещахме по обратния път към Дъбравата на гоблините. „Къде го намери? — попита ме — Как дребно и неугледно девойче като теб успя да си хване такъв съпруг?“ „Неведоми са пътищата Господни“, отговори й Волфганг и стопли сърцето на нашата набожна майка. За жалост думите му не се сториха тъй угодни на Констанце — еретичка до дън-душа. „Пфу — изсумтя баба ни, — младежът явно не е от сродените с Горския цар“. „Уви, не — съгласи се той. — Сроден съм само със себе си.“ Всички ме изгледаха, сякаш съм полудяла. Е, смеех се до полуда наистина.

Затънтеното ни селце се изуми не по-малко от Констанце при вида на съпруга ми. Най-поразен от всички остана хер Баумгертнер. Изпитах, признавам, дребнаво задоволство, че Волфганг е несравнимо по-красив от Ханс. Знам, че е недостойно и ти позволявам да ме скастриш, а и да ми се подиграваш, Кете.

Отидох да отдам почит на татко в църковното гробище. Стария пастор го няма. Миналата зима изчезнал от постелята си и само макове останали след него. На тръгване забелязах нова паметна плоча до татковата. Сигурна бях, че я виждам за пръв път, но изглеждаше потъмняла и покрита с плесен, все едно е стояла там с години.

Франц Йозеф Готлиб Фоглер

Отиде си без време

Оставих мак на гроба.

Утре ще отида да занеса даровете ни в Дъбравата на гоблините. Кичурите от твоите коси и от косата на Франсоа оцеляха по време на пътуването. Ще ги заровя под дърветата. После, когато слънцето залезе на запад през първата лятна нощ, ще изсвиря „Горския цар“ на новата ми цигулка. Волфганг поръча да я украсят с женската фигура — ценност, пазена в семейството ни от незапомнени времена. Това е сватбеният ми подарък. Не е за вярване как ти и Франсоа сте я открили в гримьорната.

Като малка се чудех дали лицето на жената изразява болка, или наслада. Сега разбирам — изразява радост.

Откакто напуснахме Виена, нямам ни вест, ни кост от граф и графиня Прохазка. Носят се слухове, че имението „Сновин“ е съвсем буренясало. Понякога си спомням синьо-зеленото езеро, скрито зад хълмовете на имението им.

Ще се върнем веднага, щом уредим продажбата на странноприемницата. Мама не е на себе си от вълнение, че ще те види скоро. Дори Констанце изглежда очаква с нетърпение да се сбогува с това място.

„Пълно е с призраци — повтаря — Нямам мира от досадния им брътвеж.“

Съселяните ни мислят, че се е побъркала. Сега обаче разбирам по-добре какво се върти в ума на баба. Ние, с единия крак в Подземния свят, винаги долавяме тайнствата на незримото. Лудост ли е това? Или просто друг начин на живот?

Предай сърдечни поздрави на Франсоа. Кажи му, че очаквам с нетърпение да видя как трупата ще представи операта ми. Винаги ще му бъда благодарна за мъдрите напътствия, докато я композирах. Разказах своята история, но музиката е плод на съвместна работа.

Преди да тръгнем, Фолфганг настоява да изпълним Сватбената соната тук в селото. Иска да ни запомнят с музиката ни.

„Така ще те разберат, Елизабет. Ще разберат нас двамата.“ Предавам ти думите му.

Не знам как месарят и пекарят ще възприемат музиката, но все пак концертът ще им хареса, предполагам. Финалът на сонатата постоянно се променя. Навярно ще продължи да се променя до смъртта ми. Но така е с творбите, обобщаващи житейския ни път. Щастлива съм да композирам, да пиша, докато открия най-правдивия завършек.

Едно последно нещо, преди да приключа. Знам, че би желала да запазя пръстена с вълчата глава, или поне да се допитам каква е стойността му. Обещанието обаче наистина няма цена. Когато отида за сетен път в Дъбравата на гоблините, ще го оставя на брат ни, заедно с твоя кичур коса и с обичта ни.

Винаги твоя:

композиторката на Горския цар