С. Джей-Джоунс
Песен за Сянката (1)

Признателност

Първите книги са сбъднат красив сън, вторите — кошмар. Ако прелистите благодарностите на почти всеки автор, възнаграден (или наказан) с възможността да напише втора книга, вероятно ще видите множество варианти на една и съща тема: МНОГО Е ТРУДНО ДА ПИШЕШ.

Дебютните романи невинаги са първите написани; Зимна песен не беше моят първи роман. Според мен обаче Песен за Сянката е първият ми истински роман — написан със сключен договор, в определен срок и със съзнанието, че ще бъде публикуван и четен не само от мен. Зимна песен ме представи пред по-широка аудитория, а с Песен за Сянката станах истинска писателка.

Няма книга, написана във вакуум, и не бих допуснала нехайството да не благодаря на хората, с чиято помощ преминах през странния и удивителен процес, предшестващ издаването на всяка книга. На първо място благодаря на издателката ми Айлин Ротшилд — с теб се чувствам като у дома. Опозна ме като приятелка, съмишленичка и колежка, преди да ме опознаеш като писател, и съм ти признателна за напътствията при оформянето на този ръкопис. Дано да има още!

Както винаги благодаря на Кетлин Детвайлер, агентка и неповторима писателка, и на всички от Литературната агенция „Джил Гринбърг“, помогнали Зимна песен и Песен за Сянката да видят бял свят: Черил Пиентка, Денис Сен Пиер и Джил Гринбърг. Благодаря и на Тифани Шелтън, Британи Хилс, Карън Масника, Диджей Смайтър и на всички от St. Martin’s Press u Wednesday Books, работили върху книгата ми.

Изкуството и търговията са особени сподвижници; сърдечна благодарност на всички от писателската общност, помогнали ми да не изгубя посоката през границите. Дължа благодарност и кафе с уиски на Рошани Чокши, Сара Никол Лемън и Рене Ахдие за професионалните съвети и съчувствието, но най-вече, че ме приземяваха и ми бяха маяци в бурите. Прегръдки и почерпка дължа и на Мари Лу, Вики Лейм, Кел Ван Сант, Лей Бардуго, Саба Тахир, Кери Райън, Бет Ревис, на всички от клуб „Пребори ме“ и от тайфата за давене на писателски мъки в чаша — за смеха, рамото за утешителен плач и крайно необходимите дози вразумяване.

На читателите ми — искрена благодарност за всичко. Прекрасно е да знам, че не съм сама в обичта към Дейвид Бауи и всичко готическо.

И накрая, но определено не на последно място — благодаря на обичното ми семейство. На баба, чичо Стив, леля Робин и Скот — благодаря, че ме подкрепяте и се гордеете с работата ми. На мама, татко, малкото ми братче и Халмеони — вие сте моята крепост и котва. Благодаря, че сте ме дарили с живот.

И на Беър. Благодаря, че ми показа как чудовищните сърца заслужават любов. Обичана съм. Обичам те.