Марк Хименес
Делото срещу Уилям (9)

Глава 8

Случаят се въртеше около „той каза, тя каза“. Тя обаче беше мъртва. А той беше изправен пред съда.

— Брадли, изнасили ли Рейчъл Труит? — попита Франк клиента си.

— Не, сър.

— Прави ли секс с нея?

— Да, сър.

Франк насочваше клиента към детайлите на срещата му с Рейчъл в съблекалнята на баскетболната зала.

— След като Рейчъл си тръгна, виждал ли си я някога отново?

— Не, сър.

— Ти ли удуши Рейчъл през онази нощ?

— Не, сър.

Новината за победата на футболния отбор на Университета в Тексас, спечелил републиканското първенство на Роуз Боул, след две седмици изчезна от заглавните страници на вестниците в Остин. Тя беше изместена от заглавия като „Щатът Тексас срещу Брадли Тод“. Репортери с камери бяха окупирали площада пред съдебната зала на Травис Каунти в центъра на Остин. Зрители чакаха отрано за място в залата, като че ли процесът за изнасилване и убийство беше риалити шоу. Франк си мислеше, че ако случаят „Енрон“ беше цирк, а той наистина беше, процесът срещу спортна звезда беше като цирк с три арени.

В началото на януари Франк отново се озова пред съдия Харолд Рууни и окръжния прокурор на Травис Каунти — Дик Доркин. Прокурорът още не беше се примирил с оправдателната присъда, произнесена за сенатора отпреди две години. В досъдебното производство имаше спорни моменти. Окръжният прокурор беше твърдо решен да осъди Брадли Тод. Искаше да победи Франк Тъкър. Също и за да спечели губернаторския пост.

Франк бе поискал възможно най-ранната дата за процеса, съгласно закона за бързото производство и отказваше всички отлагания, поискани от окръжния прокурор. Когато прокурорът не разполага с доказателства, тактиката е да вкараш делото в съда. Да принудиш прокурора или да отхвърли обвиненията, или да ги докаже.

Брадли Тод беше изключен от баскетболния отбор и от университета, след като феминистки и преподаватели бяха организирали протести. Той беше невинен до доказване на противното, но щеше да остане в ареста, докато съдът не постанови присъда. Сега това беше въпрос на дни.

— Господин Доркин — призова съдията.

Окръжният прокурор на Травис Каунти — Дик Доркин, се изправи и се приближи към Брадли Тод.

— След като прави секс с Рейчъл, къде отиде?

— В мъжката съблекалня. Изкъпах се, след това отидох в апартамента на Сара.

— Сара Барнс, твоята годеница?

— Да, сър.

— И къде прекара останалата част от онази нощ?

— Със Сара в апартамента й.

— И не сте напускали апартамента?

— Не, сър.

— Сара е извън тази зала в очакване да свидетелства, знаеш ли това?

— Да, сър.

— Сега, господин Тод, трябва да знаеш, че ако Сара излъже, за да те защити, тя ще бъде обвинена в лъжесвидетелстване.

— Да, сър. Но тя няма да лъже. Няма да лъже заради мен. Тя не трябва да лъже. Ние бяхме заедно през цялата нощ.

— Но ако тя все пак излъже и това бъде доказано, тя също може да бъде обвинена и осъдена. Знаеш ли това?

— Да, сър.

Полицията разполагаше със семенна течност на Брадли, взета от жертвата, но не и с други веществени доказателства, свързващи го с нейната смърт. Те не бяха открили нищо, което да постави алибито му под съмнение. И годеницата на Брадли щеше да свидетелства за местонахождението му по време на убийството — че е бил с нея в нейния апартамент. Франк зададе въпроси и на нея. Той не се съмняваше, че тя казва истината.

Но окръжният прокурор беше все още убеден, че Брадли Тод е виновен. Склонен беше да вярва, че той е отишъл на Шеста улица онази вечер, че се е срещал с Рейчъл Труит в някой бар. Че грубият секс е причина за насилствената й смърт. Но той нямаше доказателства. Нямаше свидетели. Нямаше записи от видеонаблюдение. Не разполагаше с нищо. Окръжният прокурор можеше да отхвърли обвиненията и да чака да открие доказателствата, за които беше толкова сигурен, че съществуват, а после отново да подведе Брадли под отговорност. Това можеше да стане след година, пет или десет — за убийство нямаше давност. Едно отхвърляне на обвиненията щеше да го злепостави в пресата. Щеше да насочи вниманието към него и заради дебата между кандидатите за губернатор. Така че окръжният прокурор трябваше да продължи напред със случая. Единствената му надежда да осъди Брадли беше да намери пропуск в свидетелските показания на годеницата му.

Сара Бърнс беше мила и беше християнка. Тя носеше кръст на верижка около врата си и се закле да „каже истината, цялата истина и нищо друго освен истината, така че Бог да й помогне“.

Тя седна на свидетелския стол. Франк зададе няколко предварителни въпроса, касаещи връзката й с обвиняемия, след което попита за единственото, което имаше значение.

— Сара, беше ли с Брадли Тод в апартамента си от 18 часа на осми октомври, събота, миналата година, до следващата сутрин, в неделя?

— Да, сър.

— Нямам повече въпроси.

Окръжният прокурор атакува.

— Госпожице Барнс, Брадли каза ли ви, че е правил секс с Рейчъл същия следобед?

— Не, господине.

— Значи ви е излъгал?

— Той нищо не ми каза. Но, да, това е същото, като да ме излъже.

— Той ви е изневерил.

— Да.

— Но вие все още го обичате?

— Да.

— Въпреки че той ви е излъгал и е предал любовта ви?

— Да.

— Защо?

— Той е добър човек. Или той ще бъде добър човек, когато стане мъж.

— Той е висок шест фута и осем инча. Не е ли мъж?

— Не. Той е само едно голямо момче, което може да играе глупавата игра, наречена баскетбол. И това по някаква причина, която не мога да разбера, го прави много привлекателен за момичетата от колежа. Погледнете го — не изглежда ли като Брад Пит? И момичета са готови да си свалят гащите за него, както и за всеки един от играчите, по всяко време. Жал ми е за тях.

— За футболистите?

— Не, за момичетата.

— За момичета, които са правили секс с Брадли?

— Да. Моля се за тях.

— Защо?

— Защото те се нуждаят от нещо. Нещо, което той не може да им даде.

— Какво е то?

— Любов.

— И вие мислите, че той ви обича?

— Да, знам, че е така. Но той е само едно двадесетгодишно момче. Аз ще остана с него, защото, когато порасне, той ще бъде един добър четиридесетгодишен мъж. Ще бъде добър баща и добър лекар. — Тя се обърна към съдебните заседатели, очите й не трепнаха. — Брадли беше у дома с мен онази нощ. Цялата нощ. Кълна се в Бога.

И така, съдът оправда Брадли Тод.

Брадли Тод беше здраво, чисто, подстригано бяло момче, което казваше учтиво: „Да, госпожо“ и „Не, сър“. Свидетелят, който потвърждаваше алибито му, беше красиво бяло момиче, християнка. Ако Брадли беше татуиран черен гангстер с коса, сплетена на кичури, ако говореше неправилно, ако имаше татуировки по цялото тяло, ако носеше изсулени отзад панталони, а негов свидетел беше проститутка — наркоманка, щяха да приберат за отрицателно време задника му в затвора. Франк знаеше това. Но той знаеше също, че Брадли Тод е невинен.

 

 

Уилям седеше в стаята си и гледаше професионален футбол по телевизията — плейофите. Не играеха „Далас Каубойс“, те отново пропуснаха да се класират. Той си представи себе си, облечен в сребристобял екип с номер дванадесет на гърба и със звезда на шлема, как води Каубоите към Суперкупата. Те имаха две спечелени Суперкупи, когато Роджър Стаубах беше техен куотърбек, но това беше отдавна — през седемдесетте години. Бяха печелили три пъти Суперкупата в началото на деветдесетте, когато Трой Айкман играеше защитник, но не бяха печелили трофея, откакто Уилям беше роден.

Това все още беше мечтата му, да бъде куотърбек на „Далас Каубойс“. Да бъде богат и известен. Но първо трябваше да играе футбол в отбор от Първа дивизия. Което пък означаваше, че трябва да получи футболна стипендия. Не можеше просто да стои и да чака. Щяха ли първодивизионните треньори да дойдат в Академията и да наемат Уилям Тъкър? Дори ако беше добър? Много добър?

В гимназията неговият отбор имаше резултат 0 на 10. На Уилям в началото на сезона не му пукаше за загубите, но накрая беше много уморен от тях. От това да си най-добрият играч на терена и да губиш всеки мач. Той мразеше да губи. Мислеше, че обича да печели, но не беше сигурен, защото никога не беше печелил мач. И училищният отбор губеше всеки мач, без изгледи нещата да се променят през следващата година. Или по-следващата година. Или изобщо някога. В Академията спортните отбори губеха. Това някак си се очакваше.

Но да губиш, беше гадно. Дали щеше да получи стипендия за колеж, ако играеше за губещ отбор? За отвратителен отбор? Ако рекордът на неговия училищен отбор беше 0 на 40? Той много мислеше за това напоследък, защото следващата година щеше да бъде в девети клас. Първия клас на гимназията, когато момчетата стават мъже. Когато се доказват на футболния терен. Доказват, че са достатъчно добри, за да играят футбол в колежа. Че са победители. На треньорите в колежа не им плащат, за да губят, така че те не наемат губещи.

— Тук е пълна бъркотия — каза майката на Уилям, когато влезе в стаята му.

Беше доста разхвърляно и той си помисли, че тя ще го накара да разчисти. Тя обикаляше, клатеше глава както винаги, когато е отвратена. Майка му спря и взе една снимка в рамка на Уилям и баща му отпреди две години. Беше я направил Джери от Клуба по фотография след един мач. След още една загуба. Тя премести снимката и седна на леглото до него.

— Имаш преглед утре. Лупе ще те вземе след училище.

— Това включва ли инжекции?

— Уилям, ти си твърде голям, за да се страхуваш от игли.

— Ако не ме беше страх от игли, щях да имам татуировки като професионалните играчи.

— В такъв случай предполагам, че е добре да се страхуваш. Но утре няма да има инжекции.

— Не ме лъжеш отново, нали? И последния път каза никакви инжекции, но имаше.

— Майка ти би ли те излъгала?

— Да.

— Баща ти се обади. Спечелил е.

— Наистина ли? Брадли Тод е невинен?

— Очевидно.

— Еха! Татко е голям адвокат, нали?

— Да, така е. Искаш ли да станеш адвокат като баща си, когато пораснеш?

Уилям посочи към телевизора.

— Не. Искам да бъда професионален защитник.

— Има ли някой от Академията, който да е станал защитник в НФЛ?

Той се засмя.

— Шегуваш ли се? Е, това вероятно е само мечта. Ти мислиш ли, че не съм достатъчно добър?

— Мисля, че би могъл да бъдеш. Ако следваш указанията на треньора.

— Какъв треньор?

— Един треньор от колежа дойде, за да гледа един от вашите мачове тази година. Той говори с баща ти, даде му някои съвети.

— Като например?

— Че трябва да имаш личен треньор и диетолог, че трябва да те изпратим на училище за куотърбекове, и че трябва да се прехвърлиш в голямо държавно училище, така че да може да играеш на по-високо ниво. Да развиеш уменията си.

— Държавно училище? Ти каза, че само бедняците от караваните ходят в държавните училища.

— Ако той ще ходи в държавно училище, искам и аз! — Беки изрече това, застанала на вратата. — Моят отбор по волейбол е толкова гаден, колкото и отборът по футбол.

— Има ли професионални отбори по волейбол? — попита майка му.

— Не.

— Тогава ти няма да ходиш в държавното училище заедно с бедняците. Оставаш в Академията.

— Не е честно! Ако той ще ходи на училище с бедняците, защо да не мога и аз?

— Трябва ли да напусна училището си? — попита Уилям. — А приятелите си? Рей?

Въпреки че неговият отбор губеше всеки мач, той обичаше училището и приятелите си.

— Не, скъпи, разбира се, че не е нужно да го правиш. Можеш да останеш в Академията.

— Добре.

— Освен ако не искаш да станеш звезда в спорта.

Проблемът беше, че мама искаше звезда в семейството. Беше се надявала тя самата да бъде звезда, но не се беше получило. Беки също не беше звезда, тя искаше да стане писателка. Татко беше един вид звезда сред адвокатите. Но адвокатите не са големи звезди като спортистите. Следователно в семейството нямаха звезда.

— Какво мисли татко?

— Той смята, че трябва да станеш адвокат.