Марк Хименес
Делото срещу Уилям (46)

Глава 45

В осем на следващата сутрин, петък, бяха паркирали точно срещу дома на Бо в изискан квартал на Омаха. Приличаше на старата къща на Тъкър в Ривър Оукс, което означаваше, че не подхождаше на Бо Кантрел.

— Ще ни види — каза Чък.

— Това искаме — отвърна Дуейн. — Това не е тайно наблюдение, а преследване.

— Каква е разликата?

— При наблюдението се стараеш да си потаен, за да не те забележат, а при преследването искаш да знаят, че ги преследваш.

— Аха. Това звучи по-опасно.

— Ето го.

Бо Кантрел излезе от дома си в девет. Забеляза ги и отпраши с пикапа. Проследиха го до клуба на „Ренглърс“. Видяха го да влиза вътре. На вратата той се обърна да ги погледне.

— Кой иска кафе? — попита Чико.

— „Старбъкс“? — каза Дуейн.

— Разбира се.

— Безкофеиново мока фрапучино с натрошени бисквитки и допълнително бита сметана — каза Чък. — Едно.

— Еспресо?

— Уиски?

— Голямо тиквено лате и една поничка — каза Дуейн. — Винаги ядях понички по време на смяна.

— Какви?

— Марка уиски?

— Понички?

— От онези с пудра захар.

— И аз искам поничка — каза Чък.

— Една кифличка — каза Франк. — Нормално дълго кафе без уиски.

— Обадете се, ако Бо излезе — каза Чико. — Ще се върна до десет минути.

Бо излезе в три следобед. Франк му помаха. Той не отвърна на поздрава. Отиде до магазин за алкохол.

— В момента ни дразни — каза Чико.

А после и до стриптийз бар.

— А сега ни се подиграва — каза Чък.

Не влязоха вътре. Бо може да има приятели отрепки. Чакаха. И чакаха. След няколко часа той излезе от бара със стриптийзьорка.

— Имало е паричен трансфер — каза Чико!

Проследиха го обратно до дома му. Той влезе с момичето, но го видяха да наднича през прозореца.

— Добро следене, момчета — каза Дуейн.