Марк Хименес
Делото срещу Уилям (38)

Глава 37

На следващата сутрин Уилям Тъкър влезе в самостоятелната стая за свиждане, като тътреше краката си, оковани във вериги. Там го чакаха адвокатът и агентът му. Той седна на масата срещу тях.

— Защо не съм в общото помещение за свиждания? — попита Уилям.

— Защото напредваме — каза Скоти.

— Но не достатъчно, за да ме измъкнеш оттук.

Адвокатът му сви рамене като ресийвър, който е изпуснал тъчдаун.

— Някои съдии просто не искат да бъдат купени. Какво мога да кажа?

— Ще умра тук.

— Не, Уилям, няма. Мога да гарантирам това.

Уилям усети как духът му се повдига.

— Как?

— Сключих сделка.

— Сделка? Каква сделка?

— Сделка за признаване на вина.

— Да призная вина?

— Признаваш се за виновен в извършване на непредумишлено убийство по невнимание и може да получиш от две до пет години. При добро поведение, ще излезеш максимум на втората година.

— Искаш да се призная за виновен?

— Ще бъдеш само на двадесет и пет, има много години да играеш футбол.

— Ще бъда бивш затворник.

Уорън, агентът, сви рамене.

— И Майкъл Вик е такъв. А печели по 13 милиона. Има живот и след затвора, Уилям, ако си звезда в спорта.

— Вик е малтретирал кучета, а аз ще съм осъден за убийство.

— Но не за умишлено. Виж, ще опитам да уредя да работиш в услуга на обществото, да полагаш общественополезен труд с децата в училищата, да им говориш да не пият, защото ако това се е случило на теб, може да се случи и на тях. Обществото обича да вижда как някой изкупува вината си. Аз мога да организирам това.

Уилям се обърна към Скоти:

— Аз си мислех, че ще ме защитаваш.

— Точно това правя.

— Като казваш на цял свят, че аз съм я убил?

— Не е било умишлено. И двамата сте били пияни, правили сте секс, нещата са загрубели, излезли са извън контрол.

— Но аз не бях пиян, не съм правил секс с нея и не съм я убил.

— Виж, Уилям, кръвта ти е била по тялото й. Нейната снимка и телефонният й номер бяха в мобилния ти телефон. Записите от видеонаблюдението на общежитието показват, че си се върнал в 1 часа и 38 минути, което е след часа на смъртта й. Видели са ви онази нощ в заведението „Дизи Рустър“ да се държите като разгонени тийнейджъри. Съквартирантката й ви е видяла двамата да се отправяте към задната врата на бара. Тялото на жертвата беше открито в алеята отзад. Ако отидеш в съда с всички тези доказателства срещу теб, отсега още си осъден на смърт. Гарантирам ти го.

— Ако може да ме забие с всичко това, защо му е на областния прокурор да сключва сделка с мен?

Скоти се усмихна.

— Ние изровихме много мръсотия за момичето. Тя си е проправяла пътя в спортния отдел на „Тексас Тек“ основно чрез секс. Близките й умоляват областния прокурор да приеме сделката, така че дъщеря им да не бъде очернена по време на делото.

— От кого?

— От мен.

— Ти би ли направил това?

— Това правят адвокатите, Уилям. Подлагаш жертвата на изпитание, показваш, че смъртта й не е била чак такава загуба за обществото, освен ако не си колежанин, който обича да се чука с мажоретки.

— Баща ми никога не е правил това.

— Не се е чукал с мажоретки?

— Не е очернял жертвите.

— Е, той е пияница, не помниш ли?

— Ами съдията? Той защо се съгласява на тази сделка?

— Той все още не се е съгласил. Но ще се съгласи. Защото ми е длъжник. Имам принос към кампанията му. Съдиите са преизбирани благодарение на подкрепата от страна на адвокатите, както политиците се преизбират благодарение на специални интереси. Съдията иска да остане на съдийското място, а областният прокурор иска да стане губернатор. Аз съм с връзки, Уилям, ето защо мога да уредя тази страхотна сделка за теб.

— Страхотна? Да призная престъпление, което не съм извършил? Аз съм невинен.

Адвокатът и агентът се спогледаха.

— Ти не ми вярваш, нали?

— Няма значение на какво вярвам аз, Уилям.

— За мен има значение. Кажи ми.

— Честен ли си? Не ти вярвам.

— Мислиш, че съм виновен, но продължаваш да ме представляваш.

Адвокатът му се засмя, сякаш Уилям беше казал нещо смешно.

— Ако не представлявах клиенти, които са виновни, тогава трябваше да остана без клиенти.

— Баща ми представляваше само невинни клиенти.

— Не всички негови клиентите бяха невинни, нали?

— Баща ми ми вярва.

— Съдебните заседатели няма да ти повярват. Те няма да се вържат на версията на защитата за амнезия вследствие на сътресение на мозъка. Ще те осъдят на смърт, Уилям. Аз също мога да ти го гарантирам.

Уилям Тъкър искаше отново да е дванадесетгодишно момче, да подава топката на баща си в задния двор на къщата. Искаше баща му да го закриля. Да го защитава. Да го спаси. Но баща му не можеше да спаси себе си. Тогава как би могъл да спаси Уилям?

 

 

— Собственият ми адвокат не ми вярва — каза Уилям на гангстера от съседната килия.

— Адвокатите лъжат и си мислят, че всички други лъжат.

— Ти лъжеш ли твоя адвокат?

— О, да. Но аз съм черен. Те и без това никога не ни вярват. Майка ми е единственият човек в целия свят, който вярва, че съм невинен.

— Но ти не си.

— И въпреки това искам майка ми да вярва, че съм. Е, ще пледираш ли „невинен“?

— Не знам. Скоти Рейнс каза, че няма да получа смъртно наказание, ако се призная за виновен.

— Аха, разбирам как стават нещата. Бялото момче си наема известен адвокат, мисли, че той ще го измъкне и ще отърве иглата. Не залагай на това, момче.

Уилям Тъкър лежеше и плачеше на леглото в затворническата си килия в отделението със строг режим. Сега единственият му приятел на света беше гангстерът от съседната килия.

— Какво искаш да кажеш?

— Това, което искам да кажа, е, че съдията не е длъжен да приеме сделката.

— Виж, Уилям, адвокатът ти прави сделка с областния прокурор, не със съдията. Областният прокурор не може да промени мнението си, но съдията може да направи каквото си иска. Ти не можеш да влезеш в сделка със съдията. Съдията решава каква да е сделката. Защото веднъж като се признаеш за виновен, той те притежава. Той може да каже: „Ти направи признание, че си убил това момиче. Библията казва «око за око», така че ще трябва да умреш. Ще трябва да поемеш иглата. Ще трябва да се изправиш пред гнева господен“. Такива са шибаните съдии в Тексас, те дрънкат подобни глупости. Да се обзаложим с теб, момче: пет на две, че отиваш при осъдените на смърт. Това е съдбата ти, приятел. И твоето име е написано на иглата, Уилям Тъкър.