Марк Хименес
Делото срещу Уилям (35)

Глава 34

В неделя Уилям Тъкър ставаше на двадесет и три. Затова вместо да тича петте мили до кея тази сутрин, Франк беше шофирал до Остин. Той беше притеснен за сина си. Уилям се обаждаше редовно, откакто го вкараха в затвора, но тази седмица обажданията бяха спрели. Франк се обади в затвора, но не успя да се свърже със сина си. Остави съобщения, на които Уилям не отговори. Преди това с всеки следващ разговор емоционалното състояние на Уилям сякаш се спускаше спираловидно надолу. Все по-бързо. По време на последния им разговор той заяви, че съдбата му е да умре в затвора.

— Мога да го измъкна оттук — каза Чико.

Дуейн, Чък и Чико бяха дошли заедно. Били Джийн и Беки ги чакаха на площада. Нямаше представители на медиите наоколо. Очевидно комбинацията от тестостерон и глупост даваше лош резултат за професионалния футболист, така че спортните канали от кабелната телевизии се бяха изнесли от Остин в Чикаго. Беки донесе торта — самата тя я беше направила. Франк обеща да запази едно голямо парче за сержанта от охраната, така че той им позволи да внесат тортата в стаята за свиждане. Франк сложи тортата на масата пред стъклената преграда и запали свещите. Синът му щеше да отпразнува рождения си ден в затвора.

— Не се шокирайте от вида му — каза Беки. — Той нито се храни, нито спи, така че е много отслабнал. Има вид на излязъл от ада.

— Че той е в ада — каза Чико.

Те застанаха пред тортата като хористи. Вратата от страната на затворниците се отвори и един пазач пристъпи вътре. Франк започна да пее толкова силно, че Уилям да може да го чуе от своята страна на стъклото. Останалите също запяха.

Честит рожден ден,

честит рожден ден…

Франк се почувства така, сякаш пееше отново на дванадесетгодишния си син.

Рожденикът се появи в стаята за свиждане, едва стъпваше с окованите си крака. На лицето му беше изписана голяма усмивка. Чак гласовете им секнаха от изненада. И от объркване.

Честит рожден ден, скъпи Уилям,

честит рожден ден.

Уилям махна с ръка на всеки един, приличаше на дете, което са изненадали с парти за рождения му ден, после грабна телефона от своята страна. Франк вдигна слушалката от страната за посетители.

— Хей, вие сте се сетили за рождения ми ден. Беки ли направи тази торта?

— Да. Тя я направи.

— Благодари й от мен.

Франк предаде благодарностите на Беки. После каза по телефона:

— Честит рожден ден, синко. Какво става, Уилям?

— Чувствам се страхотно. Тренирах днес — лицеви опори, коремни преси, скокове, клякане. Трябва да вляза във форма. Ще играя професионален футбол догодина.

— Как?

Усмивката му стана по-голяма.

— Няма да повярваш.

— Какво?

— Имам предложение за филм.

— Филм?

— Ще участва във филм? — запита Беки.

Франк кимна към нея.

— Филм за историята на моя живот — каза Уилям в слушалката.

— От затвора? Как така?

— Добре, както каза съдията, моята кариера в колежа приключи, прав ли съм? Сезонът ще свърши, преди процесът да е започнал. И по дяволите, те загубиха всички мачове без мен. Мамка му, загубили са и с „Бейлър“. Както и да е. Аз не се притеснявам, че ще загубя положението си на аматьор. Така че си наех агент.

— Агент ли? Кой?

— Той има агент? — каза Дуейн.

Франк кимна към него.

— Уорън Зиф — каза Уилям. — Той е истински задник, представлява половината начинаещи куотърбекове в НФЛ.

— И как те откри в затвора?

— Всеки в Америка знае, че съм в затвора. ESPN ежедневно актуализират информацията.

— Имаш кабелна телевизия?

— Не. Уорън ми каза. Агентите ме преследват от първата ми година в колежа и се опитват да подпишат договор с мен. Много бяха и тази година, докато не ме арестуваха. Уорън дойде в затвора миналата седмица.

— И?

— Успял да продаде моята история на Холивуд за един милион долара.

— Един милион долара?

— Взел е един милион долара? — удиви се Чък.

Франк кимна отново.

— И ще ни платят ли сега?

Обърна се към Уилям:

— Той е закупил правата и за книга. Ще наема Беки да я напише. Франк, аз съм спасен. Уорън ме свърза с един велик адвокат. Той казва, че може да ме измъкне оттук. Вече е късно за „Хейсман“, но не и за НФЛ. Имам време да вляза във върховна форма отново, майната им на професионалните треньори. Да го духат. Все още мога да стана номер едно.

— Ти си наел друг адвокат?

— Той е наел друг адвокат? — попита Били.

Франк кимна към нея:

— Кой е той?

Уилям посочи зад Франк.

— Него.

Франк се обърна и видя зад себе си Скоти Рейнс. Рейнс беше в средата на четиресетте и имаше голям авторитет в Остин. Беше вторият най-добър адвокат по наказателни дела в Тексас до момента, в който Франк се пропи. Сега Скоти беше най-добрият. Той беше облечен със свежа риза с копчета на яката, спортни панталони с остър ръб и лъскави обувки. Беше в неделното си неофициално облекло. Франк носеше тениска, дънки и спортни обувки. Без чорапи. Скоти го изгледа от горе до долу с вглъбена усмивка.

— Франк.

— Ти представляваш сина ми?

— Да, така е. — Скоти погледна часовника си. Беше „Ролекс“. — И трябва да обсъдя нещо с него, преди да се видя с областния прокурор. Лично е.

Франк погледна към сина си. Той продължаваше да се усмихва със същата голяма усмивка.

Франк се обърна към останалите.

— Беки, момчета, защо не излезете за малко.

— Съжалявам, Франк. Нека спазим правото на конфиденциалност между адвокат и клиент. Ако останеш, нарушаваме конфиденциалността, знаеш това.

— Аз съм също адвокат, Скоти.

— Вече не. Поне не лицензиран адвокат. — Скоти направи жест към Били Джийн. — Нямам нужда и от бивша стриптийзьорка в екипа на защитата.

 

 

— Имам нужда от едно питие — каза Франк.

— Имаш нужда от син, за когото трябва да ти пука — каза Дуейн.

— Аз промених мнението си. Не искам да го изкарвам навън — каза Чико.

Шестимата, заедно с тортата, бяха на една пейка на площада.

— Той направо те уби — каза Беки. — Собственият си баща.

— Уби и мен — каза Били Джийн. — А аз работех без заплащане.

— Така че, момчета, всички ли вече сте извън случая? — попита Беки.

— Да.

— Казах ти, че се е променил, татко. Превърнал се е в звезда. Не му пука за никого, освен за себе си. Ние всички сме просто неговият шибан антураж!

Тя никога не ругаеше. Избърса си очите.

— Не, той прави умен ход. Скоти Рейнс е най-добрият адвокат по наказателни дела. Той има голяма кантора. Те всички са свързани.

— Кои? — попита Били Джийн.

— Областният прокурор и всички съдии.

— Как?

— Чрез пари. Вид подкрепа за предизборните кампании. Ето как работи системата в Тексас. Адвокатите подкрепят предизборните кампании на съдиите, а съдиите връщат услугата.

— И те ни изпращат в затвора — каза Чико.

— Е, и? — рече Били Джийн.

Ето как Скоти може да намали гаранцията му, може дори да го освободи под гаранция. Той може да го измъкне от затвора.

— Но той може ли да го оправдае?

Франк Тъкър явно беше паднал толкова ниско, че собственият му син не искаше той да го представлява. Той отчаяно се нуждаеше от едно питие.

— Какво ще правим сега? — попита Били Джийн.

— Прибираме се вкъщи. И се потапяме в бутилката с уиски.

Скоти Рейнс излезе от Съдебната палата и махна с ръка, докато пресичаше площада. Били Джийн му показа среден пръст.

— Кой иска торта? — попита Франк.

Чък вдигна ръка, но Беки грабна тортата, отиде до една кофа за боклук и я хвърли вътре.

— По дяволите — каза Чък. — Обичам торта.

— Сега ще се върна — каза Дуейн.

Той взе от земята куфарчето с документи на екипа по защитата и тръгна обратно към Съдебната палата.

 

 

Дуейн каза на охраната, че трябва да се срещне с Уилям Тъкър. Влезе в стаята за посещения и зачака. Когато надзирателите доведоха обратно Уилям, Дуейн вдигна телефонната слушалка. Уилям направи същото.

— Какво искаш? — запита Уилям.

Дуейн отвори куфарчето и извади оттам вестници и списания със снимката на Уилям Тъкър. Хвърли ги върху масата пред стъклената преграда. Започна да чете заглавията: „Още един О Джей“, „Американски психопат“, „Номер едно сред осъдените на смърт“.

— Те всички мислят, че ти си виновен. По дяволите, и аз мисля, че си виновен. Само един човек на този свят вярва в теб, синко, и това е твоят старец. Той мисли, че си невинен. Надявам се заради него да е така. Ако не беше син на Франк, щях да съм щастлив да те видя да изгниеш в затвора. Или да ти вкарат иглата. Един егоист по-малко, разглезен спортист, който си мисли, че светът се върти около него. Къде са всичките ти фенове в момента? Треньорите и съотборниците ти? Съучениците ти от колежа? Кой те подкрепя сега? Само баща ти. Той е най-добрият човек и адвокат, когото някога съм познавал, независимо дали е пиян, или трезвен. Той е един добър човек, премазан от валяка на живота. Сега ти премаза него. Ако това е начинът, по който синовете се отнасят с бащите си, мамка му, радвам се, че не съм имал син. Ти може да си невинен за убийството, но си виновен, че си един, съжалявам — шибан задник, а не син. Ти наясно ли си, че не всеки, който те познава, може да те понася? По дяволите, аз дори не те познавам, а не мога да те понасям. Не разполагаш и с едно шибано доказателство в твоя полза.

— Но това си е моят живот. Скоти Рейнс може да ме спаси.

— Той може да те изкара от затвора, синко, но не си струва да спасява живота ти.

* * *

Само тридесет и двама мъже в света са достатъчно специални, за да играят като начинаещ куотърбек в Националната футболна лига. По-голямата част от хората имат качества да бъдат президент на Съединените американски щати, да бъдат начело на свободния свят, но не и да бъдат начело на професионален футболен отбор. Факт е, че да си президент е адски по-лесна работа. А я се опитай да направиш тържествено обръщение към нацията, докато 140-килограмов кучи син те натиска с лице към земята в Конгреса на САЩ. Това е положението на един куотърбек в Националната футболна лига.

Той действа в едно поле от пет квадратни фута, оформено от огромния офанзивен играч, който отблъсква също толкова големия дефанзивен играч, един лайнбекър или бек, за по-добро съотношение. И в това малко пространство от футболното поле в рамките на три секунди куотърбекът трябва да прецени защитата, да избере свободния ресийвър и да направи силно и точно хвърляне, без да обръща внимание на огромните ръце, крака и тела около него, които го удрят отвсякъде и се опитват да му натрият лицето в тревата. Един куотърбек от НФЛ трябва да притежава физическите умения да може да хвърли топката на разстояние 30 ярда и да уцели отвор с размерите на консервена кутия с такава прецизност, че топката и ресийвърът да пристигнат едновременно на същото място на игрището. Той трябва да е уверен и да направи пет пресечени паса в първото полувреме и пас за тъчдаун в последните секунди, за да спечели играта. Той трябва да бъде достатъчно здрав физически, за да издържи на боя, и достатъчно здрав психически, за да издържи на натиска. Той трябваше да бъде много специален спортист. А всичко това означаваше, че Дуейн не беше прав.

Уилям Тъкър беше специален.

И животът на Уилям Тъкър си струваше да бъде спасен. Защото той беше много специален спортист, което ще рече, специално човешко същество. Той беше доказал това в гимназията, беше го доказал в колежа и щеше да го докаже в НФЛ. През следващия сезон той щеше да бъде един от тези тридесет и двама изгряващи куотърбекове.

 

 

— Участие във филм? За един милион долара? Кой, по дяволите, си ти?

Говореше гангстерът от съседната килия.

— Аз съм Уилям Тъкър.

— Кой е Уилям Тъкър, мамка му?

— Най-добрият футболист на Америка.

— Без майтап? Какво, мамка му, правиш тук?

— Излизам, това правя. Няма да съм тук утре вечер. Аз съм Уилям Тъкър. И аз съм специален.