Марк Хименес
Делото срещу Уилям (8)

Глава 7

Затворът в Травис Каунти се намираше на Десета улица в центъра на Остин. Там пребиваваха няколкостотин души. Няколко хиляди повече бяха обитателите в сградата на затвора за дългосрочни присъди в южната част на града. Те имаха обвинения според Тексаския наказателен кодекс. Физическо насилие. Обири. Изнасилвания. Убийства. Някои не можеха да си платят гаранцията. Други имаха отказ за освобождаване под гаранция.

Всички отчаяно искаха да излязат на свобода.

Брадли Тод беше един от тях. Седнал зад преградата от плексиглас в стаята за свиждане, той нямаше вид на изнасилвач или убиец. Приличаше на много висок мисионер от сектата на мормоните. Но не беше мисионер. Беше на двайсет години — звездата на баскетболния отбор на Университета в Тексас.

Треньорът Били Хейс поклати отчаяно глава:

— Най-накрая намерих бяло момче, което може да играе първокласен баскетбол, а той да вземе да направи това.

— Така ли? — каза Франк. — Направил ли го е?

— Изнасилването и убийството ли? Не. Имам предвид това, че го арестуваха.

Скутър Макнайт въздъхна.

През последните години голям брой играчи на Тексаския университет бяха арестувани за различни нарушения на закона.

— Той е играч — каза Били.

— Истински стрелец. Той можеше да е професионалист, но иска да стане лекар. Можеш ли да повярваш? А погрешно обвинение като това може да съсипе живота му. Той е религиозен и е републиканец. Републиканците не изнасилват и не убиват състудентките си от колежа. Господи, Франк, той ходи на неделно училище. Кой баскетболист прави това в наши дни? Тези момичета сами се хвърлят в ръцете на спортните звезди. Трудно е да кажеш „не“, когато всичко, което трябва да направиш, е да кажеш „да“. След това момичетата твърдят, че е имало изнасилване.

— Колко са тези, които твърдят, че става въпрос за убийство?

Треньорът погледна Франк.

— Знаеш какво имам предвид. Само го погледни.

Те говореха тихичко. Франк, Били и Скутър бяха застанали от другата страна на преградата. Родителите на Брадли стояха зад тях. Те наистина бяха милиардерите Тод от Хайланд Парк. Техният син стоеше там, висок шест фута и осем инча. С късо подстригана коса. Без видими татуировки и пиърсинг. Сгоден за добро момиче. Бял. Щеше ли Франк да изпитва същото към него, ако беше черен и обвинен в изнасилване и убийство на бяло момиче? Ако имаше татуировки и носеше панталоните си провиснали под задника? Ако името му беше Ди’Марцел или Ла’Майкъл? Ако родителите му бяха бедни?

— Те могат да платят за всичко, Франк — каза Скутър. — Те живеят в Хайланд Парк.

Милиардерите в Далас живееха в Хайланд Парк, точно както в Хюстън бяха в Ривър Оукс.

— Ти само посочи цената си, те ще платят. Искат да те наемат.

— Защо?

— Приятели са със сенатор Рамзи. Тя им казала да наемат теб.

— Знаеш правилото ми, Скутър.

— Той е невинен, Франк.

— По телевизията шефът на полицията каза, че разполагат с негова ДНК — Били въздъхна и кимна, — спермата… Тези момичета сами се натискат на играчите.

Франк изучаваше Брадли Тод. Дали беше брутален изнасилвач и убиец или несправедливо обвинен, невинен млад човек? Подобно на тримата играчи от отбора по лакрос на университета „Дюк“, които бяха направили грешката да отидат на парти, където работеше стриптийзьорка на име Кристъл Гейл Мангъм. След като партито беше излязло извън контрол, тя обвини тримата играчи в изнасилване. Университетът, преподавателите, студентите, полицията, местните власти (на които предстоеше преизбиране) приеха, че са виновни. Феминистките и преподавателите организираха протести в студентския кампус и настояваха играчите да бъдат изключени. Така и стана. Съдът обвини играчите в изнасилване и отвличане. За тяхно щастие родителите им имаха пари. Те платиха три милиона долара, за да докажат невинността на синовете си. Главният прокурор на Северна Каролина обяви, че тримата играчи са били несправедливо обвинени и разкри, че окръжният прокурор Майк Найфонг е скрил оневиняващи доказателства. По-късно той беше осъден за неправомерно поведение и престъпно пренебрежение и прекара един ден в затвора.

Играчите осъдиха университета „Дюк“, с който имаха договор и се записаха в други колежи. Стриптийзьорката Мангъм написа мемоари, а след време беше осъдена за убийство на гаджето си. Тримата невинни млади мъже биха били все още в затвора, ако адвокатът не бе повярвал в тях.

— Трябва да говоря с него — каза Франк. — Насаме.

— Защо? — попита Били.

— Привилегията за опазване на тайната между адвокат и клиент не се прилага, ако трети лица са осведомени за нея. Вас може да ви призоват да дадете показания.

— Но аз съм треньорът му.

— Съжалявам, Били. Няма никаква юридическа привилегия за баскетболни треньори.

— Това е справедливо.

Франк повтори искането си към родителите на Брадли.

— Аз оставам — каза бащата. — Искам да чуя каквото имате да му казвате. Аз ви плащам.

— Само ако река да поема неговия случай. Ще знам това, след като говоря със сина ви, господин Тод. Насаме.

Бащата изгледа втренчено Франк, после се предаде.

— Съдията отхвърли гаранцията. Каза, че той е заплаха за обществото. Ако поемете случая, можете ли да го измъкнете оттук?

— Мога.

— Той е невинен, Франк.

Господин Тод излезе от стаята за свиждане. Жена му го последва. Скутър и Били излязоха след нея.

Франк седна на стола с лице към Брадли Тод. Той имаше изражение като на елен, заслепен от фарове на кола, малко преди да бъде прегазен. Такова беше чувството на всеки американски гражданин при арест.

Когато полицаите се появят, белезниците щракнат, прочетат му правата, замъкнат го към затвора, вземат му пръстови отпечатъци и проба за ДНК анализ, човек го обзема страх от Бога. Страх, че ще загуби свободата си. Страх от затвора.

Брадли Тод беше изпълнен с всички тези страхове. Франк вдигна телефона от неговата страна и даде знак на Брадли да направи същото.

— Брадли, моето име е Франк Тъкър. Аз съм адвокат по наказателно право. Обикновено представлявам подсъдими с бели якички, а не обвинени в изнасилване и убийство. Така че, ако ще те представлявам, трябва да ми кажеш истината, цялата истина и нищо друго освен истината. Разбираш ли?

— Да, сър.

— Ти ли изнасили и уби Рейчъл Труит?

Рейчъл Труит беше осемнадесетгодишна първокурсничка в Университета Тексас в Остин. Тя беше брутално изнасилена и след това удушена зад един бар на Шеста улица.

— Не, сър, господин Тъкър. Не съм я изнасилил. Не съм я убил.

— Полицията откри твоя ДНК по тялото й. Семенна течност. Прави ли секс с нея?

Брадли сведе поглед.

— Да, сър.

— В същия ден, в който е била убита?

— Да, сър.

— Къде?

— В баскетболната зала, след мача.

— В залата? Къде?

— В женската съблекалня. Беше свободна.

— Мислех, че си сгоден за друго момиче?

— Да. За Сара Барнс. Тя също е второкурсничка.

— Но си правил секс с Рейчъл?

— Опитвам се да не се поддавам, но те са толкова настоятелни. Аз съм само на двайсет, господин Тъкър. Никога не съм имал момиче в гимназията. Но в колежа, ако си звезда в спорта, все едно си филмова звезда.

— И не сте ползвали презерватив?

— Никой не ползва.

— Не си ли чувал за СПИН? За болести, предавани по полов път?

— Не ни пука за тези работи.

— Може да навлечеш нещо на годеницата си.

— Няма.

— Кога я срещна за първи път?

— Годеницата ми ли?

— Рейчъл.

— Десет минути преди да правим секс. Аз дори не знаех името й, докато не прочетох за нея във вестника.

— И какво стана? Тя дойде при теб след мача и десет минути по-късно правихте секс с нея в женската съблекалня?

— Да, сър. Аз я забелязах по време на мача. Тя ми се усмихна. Чакаше ме след мача.

— Това нормално ли е?

— О, да, сър. И не само за мен.

— По кое време стана това?

— Може би към пет часа.

— Тялото й е намерено в полунощ. На Шеста улица. Ти къде беше тази нощ?

— С годеницата ми. В апартамента й.

— И тя ще го потвърди?

— Да, сър.

— Ще се подложиш ли на детектора на лъжата?

— Да, сър. Да, господин Тъкър. Абсолютно.

 

 

— Пое ли случая?

Окръжният прокурор Дик Доркин седеше в кабинета на съдията в непосредствена близост до Франк. Съдия Харолд Рууни беше на бюрото си срещу тях. Беше същият следобед. Харолд беше дошъл в събота, защото Франк го беше помолил. Окръжният прокурор беше дошъл, защото нямаше семейство, с което да прекара съботния ден.

— Той е виновен, Франк, а ти не представляваш клиенти, които са виновни — каза окръжният прокурор. — Спомняш ли си?

— Невинен е.

— Откъде знаеш?

— Погледнах го в очите и го попитах дали той е изнасилил и убил Рейчъл Труит. Той каза, че не го е направил.

— Той лъже.

— Никое двадесетгодишно момче не може да излъже добре за такова нещо.

Окръжният прокурор се обърна към съдията:

— Харолд, не може да пуснеш Тод от затвора. Той е виновен и е заплаха за обществото. Той е за смъртно наказание, за бога.

— Франк — каза съдията, — аз можех да му определя гаранция от пет милиона долара, но баща му може да плати това с кредитната си карта.

— Така че какъв е смисълът? Затова питам за освобождаването му под персонална гаранция.

— Персонална гаранция? — запита окръжният прокурор. — За обвинен в изнасилване и убийство? Харолд, не можеш да направиш това.

Съдията въздъхна.

— Франк, всички знаем за твоята репутация, за твоето правило. Но аз разчитам на теб. Не ме карай да изглеждам като глупак.

— Няма, Харолд.

— Ще искам персонална гаранция — реши съдията.