Дийн Кунц
Вратата към декември (13)

13

Дан Халдейн грабна две папки от деловодителя в централното управление и ги отнесе до една от масичките край стената. Името, написано върху първата, беше Ърнест Андрю Купър. Отпечатъците от пръстите му го идентифицираха като Джон Доу — жертвата от предната нощ, която откриха заедно с Дилан Маккафри и Уилхем Хофриц в къщата в Студио Сити.

Купър беше трийсет и седем годишен, точно метър и осемдесет висок, тежеше седемдесет и три килограма. Изстрелите бяха в гърба, но това не помагаше никак на Дан, тъй като лицето на жертвата бе превърнато в неразличима кървава маса. Налагаше се да разчита единствено на отпечатъците.

Купър бе живял на Ханкок Парк — улица с къщи по за милион долара. Бил е председател на управителния съвет и притежателят на най-много акции в „Купър Софттек“, преуспяваща фирма за дискети и компютърни програми. Арестуван е бил два пъти в самия Лос Анджелис — и двата пъти за шофиране в нетрезво състояние и без шофьорска книжка. Беше подавал жалби при всяко от задържанията си, беше изправян двукратно пред съда и беше осъждан и глобяван, но не беше влизал в затвора. Задържалите го полицаи бяха отбелязали, че и в двата случая Купър твърдял, че е неморално, а и нарушение на конституционните права, правителството да изисква от човек да носи какъвто и да е документ за самоличност, дори и шофьорска книжка. Младшият патрулиращ полицай бе записал също: „Господин Купър уведоми пишещия тези редове, че той (господин Купър) членува в организация «Свобода сега», която ще накара всички правителства да клекнат, че споменатата организация ще използва ареста му като пробен камък за оспорване на някои закони, че докладващият полицай е неволен инструмент в ръцете на тоталитарни сили. След това задържаният повърна и заспа“.

Дан се усмихна на последната фраза и затвори папката. Погледна етикета на втората папка — Едуард Филип Ринк. Гореше от нетърпение да види съдържанието й, но преди да го направи, отиде до един от трите видеотерминала. Включи компютъра, набра кода си за достъп към програмата и поиска данни за „Свобода сега“.

След кратка пауза информацията започна да се появява на екрана:

Свобода сега

Политическа организация, регистрирана пред федералната изборна комисия и пред данъчните власти.

 

Обърнете внимание!

„Свобода сега“ е законно гражданско сдружение, чиито членове упражняват конституционните си права. Организацията не е обект на разследване от който и да е отдел на полицията, нито би трябвало да бъде разследвана, доколкото се занимава с дейността, заради която е основана и заради която е узаконена от парламента. Данните в настоящия файл са събрани от гражданския печат. Файлът е съставен единствено за разпознаване на законна политическа организация и за разграничаването й от групи с подривна дейност. Съставянето на този файл в никакъв случай не предполага наличието на полицейски интерес към „Свобода сега“.

Лосанджелиската полиция бе претърпяла значителен натиск от страна на Съюза за американски граждански свободи и други организации заради тайното наблюдение, което бе упражнявала върху политически групи, заподозрени в подривна дейност. Полицията все още имаше право да разследва дейността на терористични организации, но й бе строго забранено да се опитва да проникне в законно регистрираните политически групи, освен ако не успее да събере достатъчно доказателства, за да убеди Министерството на правосъдието, че въпросната организация е свързана с други групи или с лица, занимаващи се с терористична дейност.

Забележката под титула на файла бе позната на Дан и той не си направи труда да я чете. Натисна курсора, за да стигне до нещо по-конкретно.

Свобода сега — ръководство:

Президент: Ърнест Андрю Купър, Ханкок Парк

Ковчежник: Уилхем Стивън Хофриц, Уестууд

Секретар: Мери Катрин О’Хара, Бърбанк

 

„Свобода сега“ е регистрирана през 1979 г. с цел да подкрепя либерално ориентираните кандидати, които публично изразяват намерение да работят за премахването на всякакъв вид управление, като запазят само минимален брой служители и се стремят към прекратяване за в бъдеще дейността на всички политически партии.

И Купър, и Хофриц, президентът и ковчежникът, бяха мъртви. А „Свобода сега“ бе регистрирана в годината, когато Маккафри бе изчезнал заедно с дъщеря си, което би могло да е съвпадение, но би могло и да не е.

Интересно беше все пак.

На Дан му трябваха двайсет минути, за да прочете компютърния файл и да си вземе бележки. После изключи модема и измъкна папката с преписката за Нед Ринк.

Вътре имаше много документи и до един интересни. Ринк беше трийсет и девет годишен. На двайсет и една години завършил лосанджелиската полицейска академия, после служил в продължение на четири години в полицията, като междувременно и следвал задочно право. Бил е два пъти обект на вътрешно служебно разследване в резултат на обвинения за проявена грубост, но поради липса на доказателства от това не излязло нищо. Подал молба за постъпване във ФБР, приели го и през следващите пет години работил в Бюрото. Преди девет години бил освободен от ФБР неизвестно защо, макар че имало сигнали за превишаване на правата на агента и проявено прекалено усърдие по време на разпита на един заподозрян.

На Дан този тип му бе познат. Някои хора избираха работата в полицията, защото по този начин чувстваха, че дават нещо на обществото, други се стремяха да подражават на героите от детството си, някои просто се насочваха към професията на бащите си, някои избираха тази професия като сравнително стабилна и с добра пенсия — причините бяха стотици. За хора като Ринк обаче интересна бе единствено властта — те изпитваха особено удоволствие от възможността да заповядват и да упражняват властта си, не защото искат да възтържествува доброто, а защото просто обичат да казват на останалите какво да направят.

Според преписката, преди осем години, след като е бил освободен от ФБР, Ринк е бил арестуван заради нападение с цел убийство. Модифицирали обвинението, като го превърнали в обикновено нападение и успели да го осъдят — прекарал в затвора десет месеца и бил пуснат предварително за примерно поведение. Преди шест години Ринк отново бил арестуван по подозрение в убийство, но уликите не били достатъчно и затова накрая обвинението отпаднало. Оттогава Ринк станал по-внимателен. Градските, щатските и федералните власти били на мнение, че той е наемен убиец, който работи за подземния свят и за всеки, който може да си плати услугите му. Разполагаха с косвени данни, които свързваха името му с девет убийства — а и това навярно беше само върха на айсберга, но в никой участък не бяха успели да съберат достатъчно улики, за да го привлекат под съдебна отговорност.

Халдейн затвори папката, постави я върху досието на Купър и извади от джоба си най-осъвременената си купчина списъци. Порови в тях няколко минути и накрая нещо му хрумна. Попадна на едно име — Мери О’Хара. Човек от ръководството на „Свобода сега“. Името и домашният й номер бяха записани в тефтера до телефона в кабинета на Дилан Маккафри.

Отмести списъците си и се замисли за миг. Господи! Двама доктори по психология, и двамата някогашни научни работници от лосанджелиската университетска клиника — и двамата мъртви. Един милионер и един политически активист — мъртви. Бивше ченге и бивш агент на ФБР — заподозрян като наемен убиец. Зловеща сива стая в обикновена къща от предградията, където малко момиченце между другото е било измъчвано с електрошокове. От собствения си баща. Боже мили! Как ще се хареса този случай на вестниците.

Върна двете преписки в деловодството и се качи с асансьора до отдела за научни анализи.