Клаудия Циглер
Мадам дьо Помпадур (13)

12

Кехлибарената течност се оказа точно толкова прекрасна, колкото му обещаваха. Маркиз Дьо Пюизиол примлясна доволно и отпи голяма глътка коняк. Лицето му, винаги леко подуто от пиене, порозовя. Доволен, той остави чашата на масата и прие менителницата, която домакинът Пари дьо Монмартел му подаде през масата. Намираха се в синия салон на двореца „Брюноа“.

— Принцеса Дьо Конти ви дължи благодарност! — Маркизът удостои придворния банкер и брат му Пари Дюверни с любезна усмивка. — Тя, разбира се, е убедена, че случилото се ще бъде запазено в най-строга тайна.

— Но това е естествено, маркизе — увери го Пари дьо Монмартел.

— Е, как върви животът във „Версай“ след смъртта на херцогиня Дьо Шатору? — попита небрежно Пари Дюверни.

Маркизът махна пренебрежително.

— Ужасно. Кралят се е обкръжил с клирици, които му обясняват, че метресата му е починала заради общите им грехове. Негово Величество отново е нападнат от старите си депресии. — Дьо Пюизиол отпи голяма глътка коняк и въздъхна сърцераздирателно. — Отменени са всички забавления. Придворните се надяват сватбата на престолонаследника да върне краля към живота, но кой знае…

— О, баловете по случай венчавката на дофина със сигурност ще успеят да отклонят вниманието на краля от преживяното през последните седмици — подхвърли Пари дьо Монмартел.

Дьо Пюизиол остави празната чаша.

— Намеквате да ви предоставя покана за бала с маски ли? Няма да се уреди лесно.

Придворният банкер се засмя тихо.

— Ние изцяло разчитаме на вас, уважаеми маркизе. Сигурен съм, че ще направите всичко възможно.

Пари дьо Монмартел не се съмняваше, че ще получат желаната покана. Маркизът знаеше какво им дължи.

— Още една глътка коняк, мосю Дьо Пюизиол?

* * *

Жан, коленичила на пода, следеше с усмивка как дъщеря й енергично се опитва да се опре на ръце, за да вдигне главичката и гърдите си.

— Много добре се справяш, съкровище!

Александрин се засмя. Вече беше на шест месеца и се завърташе от гръб на корем с учудваща бързина.

— Още малко и ще започне да пълзи — заяви уверено кърмачката.

Жан кимна. Часовете, прекарвани с Александрин, бяха най-ценните в живота й. Малкото момиче, което с всеки ден ставаше все по-красиво, беше цялата й гордост.

Най-после тя се възстанови от тежкото раждане и от няколко седмици се опитваше да живее предишния си живот. Участваше в театрални представления, канеше гости в салона си, даваше вечери, организираше празненства, прекарваше по няколко дни седмично в Париж, за да ходи на покупки и при модистката и да участва в светския живот. Въпреки разнообразните развлечения беше създала в живота си известен ритъм и се стараеше да го спазва.

Вече знаеше за смъртта на херцогиня Дьо Шатору през декември. Цял Париж говореше за края на красивата, високомерна метреса. Това стана повод Жан да си спомни отново срещата с краля.

Тя остана много изненадана, когато Льо Норман дьо Турнем и Пари дьо Монмартел се явиха в „Етиол“ и й връчиха покана за бал с маски във „Версай“.

Жан загуби ума и дума от щастие. Всеки в Париж мечтаеше да присъства на този бал — едно от малкото забавления, където допускаха не само придворната аристокрация, но и хора от буржоазията. Изпълнена с радост, тя помилва поканата.

— Нима ще отида във „Версай“? И ще танцувам на бала с маски? — Лицето й грейна. — Наистина ли поканата е за мен?

Двамата й посетители кимнаха усмихнати.

В следващия миг радостта на Жан се изпари. Тя остави поканата на масата и сведе глава.

— Шарл никога няма да ми разреши да отида — пошепна нещастно тя.

— Спокойно, скъпа, той няма да е тук. Още днес тръгва за Прованс. Има да урежда важни сделки — отговори с необичайна бързина Льо Норман дьо Турнем.

Жан го погледна объркано. Шарл се бе върнал едва преди три дни. Премести поглед към кръстника си и подозрението й се засили.

— Как така тъкмо на мен бе оказана честта да получа покана? — попита тихо тя.

Двамата мъже си размениха бързи погледи. Пари дьо Монмартел стана, затвори вратата на салона, обърна се към Жан и се покашля. Сложи ръка на рамото й и заговори с бащински тон:

— Настъпи време да си поговорим на спокойствие, дете мое. Мила Жан, вие сте вече на 23 години и за нас не остава скрито, че не сте твърде щастлива със съпруга си…

Жан се учуди безкрайно. Определено смяташе, че кръстникът й не се интересува особено от личното й щастие.

— И така — продължи настойчиво Пари дьо Монмартел, — издействахме поканата, защото се надяваме на бала да получите възможност повторно да се срещнете с краля. Предвид вашите значителни… предимства той сигурно ще остане очарован от вас. — На лицето му се появи подкупваща усмивка.

— С което няма да навредите на нашите интереси, даже напротив — допълни спокойно Льо Норман дьо Турнем.

Жан отново премести поглед от единия към другия, изумена от чутото, и се отпусна на най-близкия стол. Тези двама мъже се надяваха кралят да й обърне внимание? Сигурно са полудели. Изведнъж усети горчив вкус в устата си.

Тя сведе глава, но много скоро се изправи и застана пред пастрока си.

— Наистина ли искате да изневеря на съпруга си? На вашия племенник? И да стана кралска курва?

— Не говорете така, скъпа. — Пари дьо Монмартел поклати глава. — Ще станете курва, ако му предлагате единствено леглото. Във вашия случай може да се говори по-скоро за официална любовница или метреса.

Льо Норман дьо Турнем кимна.

— Това е почетна позиция и вие с вашето възпитание и образование, за което немалко допринесохме и ние през годините, напълно я заслужавате. — Усмивката му издаваше задоволство. — Надявахме се да се обвържете с някой високопоставен придворен. Не се осмелявахме да се надяваме самият крал да ви обърне внимание.

Жан разбра какво бъдеще й бяха готвили през всичките тази години и загуби дар слово. В сърцето й се надигна безсилен гняв. Значи те бяха инвестирали в нея, все едно беше рискована финансова операция. Правили са планове за бъдещето й от години. Добрите учители, обучението и възпитанието й, дори женитбата с Шарл са били само стъпки към целта да я хвърлят в ръцете на някой влиятелен аристократ. За да се обогатяват за нейна сметка.

Тя изпъна гръб. Очите й потъмняха от гняв.

— Несъмнено кралят е забележителен, привлекателен мъж — подхвана хладно тя. — Но даже да ме хареса, никога няма да стана нещо повече от незначителна любовница, която ще е принуден да крие. Вие по-добре от мен знаете, че без благородническа титла няма да имам достъп до Двора. А сега моля да ме извините — добави бързо тя и избяга от салона, без да удостои двамата мъже с поглед.

Льо Норман дьо Турнем я проследи със загрижено изражение.

— Дано се успокои…

— За съжаление нашата Жан има право — кимна замислено Пари дьо Монмартел. — Никога досега кралят не е имал метреса, произхождаща от буржоазията.

* * *

Жан седеше в леглото си, подпряла брадичка на коленете си, и се взираше навън, където светлият сърп на луната се издигаше в небето. От гърдите й се отрони тиха въздишка. Ще отиде на бала, разбира се. Поне веднъж да види блясъка и разкоша на Версайския двор. А и никога не би посмяла да се противопостави на желанията на Льо Норман дьо Турнем и Пари дьо Монмартел.

Начинът, по който двамата мъже й разкриха плановете си за бъдещето й, я нарани дълбоко. Как пресметливо смятаха да я използват за целите си… Нищо, че имаха право — тя не беше щастлива с Шарл. Перспективата да прекара остатъка от живота си с него я изпълваше с отвращение.

Жан стана, загърна се в халата и отиде до прозореца. Отдавна не се беше чувствала така самотна. Представи си болната си майка и потръпна от ужас. В тялото й расте тумор, обясняваха безпомощно лекарите и изразяваха съжаление за неспособността си да направят нищо, та да облекчат мъките й.

В очите на Жан пареха сълзи. Тя си наля чаша вода от обкованата със сребро гарафа и отпи голяма глътка.

Как ли изглежда кралят сега? Не бе забравила срещата им край езерото. Помнеше начина, по който я гледаше. При мисълта да го види отново на бала с маски я обзе странно вълнение. Той надали ще си спомни за мен, каза си сърдито Жан. Но ако все пак… Какво лошо има да си помечтае как танцува с краля? Не! Жан разтърси глава и си заповяда да не губи здравия си разум. Пари дьо Монмартел и Льо Норман дьо Турнем положително надценяваха възможностите й. Но кой знае какво може да се случи по време на бал с маски?

* * *

Пари дьо Монмартел и Льо Норман дьо Турнем повикаха специален шивач от „Версай“, за да ушие костюма на Жан.

— В момента на мода са горски нимфи и овчарки — обясни с носовия си глас мосю Фишу и й показа рисунките си.

Това означава, че поне трийсетина дами ще се явят на бала в костюми на горски нимфи и овчарки, помисли си раздразнено Жан, но все пак разгледа скиците. Ако искаше кралят да я забележи, по-добре беше да се облече различно от другите.

— Не желая да се обличам нито като нимфа, нито като овчарка — заяви решително тя и остави скиците.

Мосю Фишу се ококори смаяно.

— Но изборът на такъв костюм ще покаже, че мадам има вкус и е осведомена какво е на мода в момента!

Жан се постара да пренебрегне скритата в думите му обида.

— Ще се облека, както аз смятам за най-добре. Ще отида на бала като Диана, богинята на лова.

Настъпи вечерта на бала. Жан се огледа доволно в огледалото и се поздрави за решението си. Роклята с цвят на шампанско, с втъкани златни нишки и обшита с перлички, й стоеше отлично. Тясната горна част подчертаваше дълбокото деколте и крехката й талия. На лявото рамо носеше изящен златен лък и колчан със стрели. Косата й, украсена с перлени нанизи и лунен сърп, беше посипана със златна пудра, а тясното домино кокетно криеше очите й.

Обзета от възхищение, Мари я загърна в топла наметка. Каретата вече я очакваше. Когато Жан слезе в залата по витата стълба, Льо Норман дьо Турнем и Пари дьо Монмартел онемяха от почуда. Един поглед към лицата им й показа, че не е сгрешила в избора си.

Жан никога нямаше да забрави този миг. Пари дьо Монмартел се поклони почтително и й целуна ръка, а Льо Норман дьо Турнем я прегърна с гордостта на баща.

— Майка ти ме помоли да ти пожелая щастие — пошепна в ухото й той.

Пак й говореше на ти, както преди сватбата й. Като видя лицето му, потъмняло от болка поради неизлечимата болест на майка й, Жан му прости студената пресметливост.

— Благодаря ти — отвърна съвсем тихо тя.