Каролайн Линдън
Още по-скандално (6)

Глава 6

Преди да отпътува от Лондон, Джейми се опита да отговори на три жизненоважни въпроса.

Първият бе свързан с Хенри Таунсенд. Преди години, веднага щом Оливия се омъжи за него, Джейми си даде труда да разпита достатъчно, за да е сигурен, че ще се грижи за Оливия. Увери се в приличните му доходи и не особено опетнената му репутация и спря да разпитва. Изпитваше вина, неспособност, а дори и нежелание, да мисли прекалено дълбоко за живота й с друг мъж.

Този път искаше да стигне до дъното на нещата и се оказа, че има много какво да се научи. Не беше никакъв джентълмен, за какъвто го приемаше Джейми. Таунсенд се движеше в разпусната среда, част от която бе в ползващият се с лоша слава лорд Клери. Виконтът произхождаше от известен и знатен род, баща му бе адмирал, а брат му, удостоен с доста ордени, бе началник на ескадра. След брака си с дъщеря на херцог бе получил достъп до висшите светски среди, където с арогантното си поведение извоюва почтително отношение, но не и много приятели… с изключение на Хенри Таунсенд. А откакто Хенри почина, лорд Клери проявяваше засилено внимание към вдовицата му.

Това постави пред Джейми втория въпрос. Защо Оливия представляваше интерес за Клери? Не се съмняваше в очевидното: да, Оливия бе красива жена, дори по-красива отколкото бе като момиче. Въпреки арогантността си Клери имаше и славата на настойчив и чаровен кавалер, когато реши, и много жени го намираха за привлекателен. От описанията им Джейми обаче по-скоро гледаше на него като на ястреб: изящен, силен и безжалостен. Но Джеймс Уестън не бе склонен да приеме лековерно, че Оливия ще помоли Пенелопе за двеста паунда и ще побегне от Лондон само защото Клери се опитва да я съблазни.

Търсенето на отговора на третия въпрос разкри най-много отрезвяваща информация. След смъртта на Хенри Оливия бе изоставила къщата си в представителната част на Лондон, това той го знаеше. Вероятно, за да се справя по-добре с вдовишката си рента, както предполагаше. Но се оказа, че Оливия почти няма доходи. Годишната й рента, предвидена да й осигури удобен живот, бе анулирана тихомълком скоро след смъртта на възрастния господин Таунсенд, а Хенри загуби цяло състояние на конните надбягвания. Да, Джейми научи за сериозните му загуби, но същевременно Хенри продължаваше да харчи щедро за дрехи, ложи в театъра и изобилие от хубава храна. По грубите сметки на Джейми, Хенри бе изхарчил цялото си наследство за три-четири години, а въпреки това не спираше да живее нашироко, без да трупа големи дългове. Това, само по себе си, беше подозрително. Като се добави и мистерията Клери, картината ставаше още по-мрачна. Джейми не можеше да определи дали Хенри е коравосърдечен, или просто безразсъден, но несъмнено бе оставил съпругата си без пукната пара и на милостта на доста опасен мъж.

По-големият въпрос беше — защо? Благодарение на Атертън Джейми смяташе, че знае отговора, но се нуждаеше от помощта на Оливия, за да го докаже.

— Готова ли си да поговорим за Клери? — попита той предпазливо.

Тя избута стола, изправи се и отиде до камината да провери затоплен ли е паят. Донесе го на масата и доста време посвети да подреди приборите и да налее още чай, макар неговата чаша да бе почти недокосната.

— Няма да те убедя, предполагам, че това не е твой проблем и не си задължен да се намесваш — обяви тя накрая.

— Говориш глупости. — Наведе се към нея. — Той се опита да убие сестра ми. Наистина ли очакваш да се оттегля и да допусна да стори същото и на теб?

При споменаването на опита Клери да убие Пенелопе тя отново трепна. Джеймс не се трогна. Той бе невероятно благодарен, че сестра му и съпругът й са живи и здрави, но не го напускаше предчувствието за коварството на Клери, който не би оставил нещата на случайността, ако Оливия отново попадне в ръцете му. Вероятно бе бутнал Пенелопе през борда импулсивно, разярен от отказа й да отговори на въпросите му. При Оливия обаче… Каквото и да искаше от нея, явно бе готов да рискува всичко, за да го получи.

— Някога ми имаше доверие — продължи той. — Единствената причина да дойда, е да ти помогна, както би постъпил приятел.

— Знам. — Направи пауза сякаш подбираше думите. — Никога обаче няма да си простя, ако нещо се случи с теб, докато се опитваш да ми помогнеш.

— Значи разбираш какво чувствам — отвърна той. — Нима очакваш да отстъпя и да те оставя да поемеш такъв риск? Как ще си простя, ако не предприема нищо, а Клери те нарани? Никога! Освен това… — намигна й в опит да намали напрежението — … Атертън ми довери неща, които ще ни помогнат да сложим примката на врата на Клери. Не забравяй: не ти предлагам само мъжката си сила, но и завидната ми интелигентност.

Тя бавно се усмихна. Както винаги ставаше, той искаше да й отговори със същото. Лицето на Оливия се променяше, щом се усмихне, вероятно от шеговитите пламъчета в очите й или поради свиването на лявото крайче на устните, или от начина, по който леко свеждаше брадичка. Каквато и да бе причината, тя го бе омаяла преди почти двадесет години и продължаваше да му въздейства така.

— Как да устоя на подобно предложение?

— Няма начин, естествено — съгласи се той със сериозно изражение. — Никой не би могъл да го направи.

Тя наведе глава и бодна пая с вилицата, усмивката й се задържа.

— Какво да ти кажа? Вероятно знаеш повече от мен.

— Какво иска Клери от теб?

— Нямам представа. — Едната вежда на Джейми се стрелна нагоре и тя се изчерви. — Е, мислех, че съм наясно. Поне в началото. След смъртта на Хенри лорд Клери беше много мил. Предложи да ми помогне да приведем в ред делата на Хенри, да се погрижим за дълговете му и така нататък. Ползвах се от услугите на господин Брустър, лондонският адвокат на Хенри, затова обясних на лорд Клери, че ще оставя нещата в опитните ръце на юриста.

Остави вилицата и скръсти ръце в скута.

— После Негова Светост ми предложи други неща: ложата си в театъра, каретата си, при необходимост. — Поколеба се. — Когато реши, Клери е много чаровен и завладяващ. Но постепенно сигурно му омръзна да предлага това-онова, а аз да му отказвам. Един ден се отби и направо заяви желанието си да му стана метреса. Обеща ми къща на „Сейнт Джонс Уд“, множество прислужници, кредит в най-скъпите магазини…

Джейми се вторачи в пистолета си, но се въздържа да отвори уста. Защо Оливия не беше казала на никого за тормоза на Клери?

— Отказах любезно. — Очите й заблестяха гневно. — Той не повярва на ушите си. Как беше възможно жена в моето положение да не го иска? Подозирам, че Клери винаги получава каквото пожелае и ме бе взел за свенлива или лукава. Обеща ми всичко на света, само и само да го приема… Но го направи някак заплашително. Дотогава не се плашех от него, но в онзи ден ме хвана страх и той го видя. Опитвах се да го избягвам, ала от време на време той се появяваше и ме заварваше неподготвена. Никога повече не предложи да стана негова метреса…

Слава богу, помисли си Джейми.

— … но направи нещо по-лошо. Обяви, че Хенри му дължал голяма сума пари и понеже не сме постигнали приятелско споразумение — едва процеди думите, — изходът бил да си ги поиска обратно. Не разполагах, естествено, с въпросните пари, но той не ми повярва. След всичките ми откази да приема издръжка от него, вероятно е помислил, че ползвам скрит частен фонд.

Или е искал да те ужаси още повече.

— Представи ли доказателство за дълга на Хенри?

Тя се изсмя подигравателно.

— Не, естествено! Помолих да престане да ме навестява и да уреди нещата чрез господин Брустър. Съгласи се да го направи, ако му дам документите на Хенри. — Млъкна и го погледна за пръв път, откакто я попита какво иска Клери от нея. — Защо са му на лорд Клери документите на Хенри? Хенри почти не боравеше с документи. Господин Брустър се грижеше за плащането на всички сметки. Кореспонденцията на Хенри беше оскъдна. Липсваше му търпение да седи зад писалището и да пише писма. Не съм го виждала да чете друго, освен спортен вестник или резултатите от конните надбягвания.

Умен мъж. Джейми се досещаше какви ги е вършил Хенри и да остави куп писма щеше да е опасно.

— Лорд Клери не ми повярва и за това. — Погледна недокоснатата си вечеря. — Продължавам да не съм наясно какво иска, но се опасявам, че ще ме преследва, докато умра.

— Пенелопе ми разказа за спречкване между теб и лорд Клери в Лондон.

Внимателно подбра думите и го изрече нежно, но Оливия трепна.

— Да — отвърна тя дрезгаво. — Беше по-скоро уговорена среща. Лорд Клери настойчиво повтаряше, че ще ме съди заради дълга и ще попадна в затвора. Загатваше за мои ценни притежания, върху които неприкрито предявяваше претенции. Но аз нямам нищо такова! Накрая приех да се видим една вечер и веднъж завинаги да му обясня, той обаче го прие като отстъпление от моя страна… — Отчаяно наведе глава и кичур скри лицето й. — Всъщност… отговаряше донякъде на истината. Надявах се това да го усмири и да разбере, че не представлявам интерес за него и не ме желае истински. В този момент… Пенелопе отвори вратата. Като пълна страхливка избягах и чак по-късно си дадох сметка, че тя не ме е последвала. Клери не й бе позволил да се измъкне. Изоставих я на гнева му и…

Направи й знак да спре.

— Пенелопе не те вини.

Оливия затвори очи, изглеждаше сякаш изпитва силна физическа болка.

— Само защото лорд Атертън е бил там и я е спасил.

— Всички имаме нужда някой да ни спаси понякога — отбеляза той нежно.

Колебливо, почти изплашено, тя вдигна очи. Джейми посрещна въпросителния й поглед уверено и с надежда тя да му повярва.

— Какво направи Клери, за да побегнеш в Кент? — попита той.

Дълбоките сини очи на Оливия не се откъснаха от неговите.

— Не предприе нищо директно. Неочаквано получих доста странна пратка от господин Арманд, адвокат в Грейвзенд. Наскоро бил наследил практиката на друг адвокат, вече покойник, и докато подреждал делата му, открил дневник на Хенри. Е, тъкмо него ми изпращаше. Изненадах се, защото не бях чувала Хенри да споменава друг адвокат. Бащата на Хенри бе наел господин Брустър и той уреждаше всичко, за което знаех. Семейство Таунсенд обаче са от Кент и е възможно покойният адвокат, господин Чартърс, да е движил нещата им в провинцията. Но дневникът се оказа много странен. Въобще не бе в стила на Хенри да води дневник, а и не съдържаше обичайните неща, каквито един джентълмен би описвал. Господин Брустър бе заминал на почивка във вилата си извън Лондон, но понеже изгарях от любопитство, го навестих там. По неговите думи не знаел нищо, но не съм сигурна дали беше докрай искрен. — Стисна устни. — Затова пропуснах сватбата на Пенелопе, а на всичко отгоре не научих нищо.

— Дневникът още у теб ли е?

Тя кимна.

— Когато не узнах нищо от господин Брустър, реших да навестя господин Арманд. Най-малкото да прибера документите на Хенри и евентуално от тях да науча нещо. Пък и си правех сметки… да избягам за известно време от погледа на лорд Клери. — Тонът й стана суховат. — Но адвокатът не само ми каза, че бил изгорил всичко, а настоя и да му върна тефтера! Бил ми го пратил по погрешка. — Свъси вежди. — Господин Чартърс оставил изрични указания как да се процедира с документите на клиентите му след смъртта му, а Хенри бил съгласен да се унищожи всичко. Нямаше навика да ми обяснява постъпките си, но не допускам да е възнамерявал да ме остави на милостта на лорд Клери и без пукната пара на мое име!

Джейми протегна крака. Подозираше, че Хенри Таунсенд не се е замислял особено за положението на Оливия. Две седмици упорито събираше всякакви мълви, клюки и публични тайни, до които успя да се добере. Сестра му Пенелопе и особено съпругът й го въоръжиха с много добра отправна точка и всичко научено по-късно само потвърждаваха първоначалните сведения. Нищо от думите на Оливия тази вечер не влизаше в противоречие със събраните досега факта.

Онова, което предстоеше да й каже, нямаше да подобри мнението й за покойния й съпруг и засега се колебаеше доколко ще й помогне да се отърве от Клери. Единствено бе сигурен, че заедно с Оливия ще съумеят да решат загадката.

— Добре си постъпила, като си споделила с Пенелопе тревогите си — подхвана той. — Също е голям късмет, че тя се омъжи за сина на Стратфорд. След смъртта на графа Атертън изведнъж получи достъп до всички тайни на баща си и за разлика от Хенри, графът на Стратфорд е трупал документи. Атертън едва е започнал да ги сортира, но вече му е ясно, че Клери до голяма степен е помагал на баща му да се сдобие с голямо количество ценни предмети на изкуството, ала по съмнителен начин. Като се има предвид интереса на Клери към теб след кончината на Хенри, подозирам, че покойният ти съпруг е част от операцията.

Върху лицето на Оливия се изписа дълбоко объркване.

— Каква операция?

Джейми се усмихна тъжно.

— Хенри е бил контрабандист.