Каролайн Линдън
Още по-скандално (2)

Глава 2

Оливия навърши четиринадесет, а Джейми — седемнадесет. Той замина за Кеймбридж. По онова време тя прекарваше повече часове в Хаверсток Хаус, отколкото в дома си. В Келан Хол средствата започнаха да не достигат и сър Алфред бе повече от доволен Оливия да учи френски и танци с момичетата Уестън. Господин Уестън плащаше уроците, а вкъщи очакваха тя да учи Дафни. Сестра й не спираше да се оплаква, че няма свой учител по танци, а лейди Хърбърт я утешаваше, като й купуваше несравнимо по-хубави рокли, отколкото на Оливия, независимо от предупрежденията на сър Алфред да правят икономии.

Не след дълго семейство Уестън забелязаха какво всъщност става. Нееднократно госпожа Уестън даваше на Оливия шапка или рокля с обяснението, че я е поръчала, но после е променила решението си или е напълняла и не може да я облече. Умоляваше Оливия да я освободи от тях, а щом тя приемеше, Абигейл и Пенелопе се усмихваха заговорнически и Оливия си даваше сметка, че става въпрос за конспирация. Въпреки това беше благодарна. Нейните рокли й отесняваха и окъсяваха, а шапките й излизаха от мода. От друга страна, подаръците определено бяха по джоба на госпожа Уестън. И без това впечатляващият Хаверсток Хаус постепенно се превърна в най-елегантната и модерна къща в Съсекс. Абигейл спомена за плановете на родителите й да се преместят за постоянно в Лондон, ако намерят подходящ дом. Оливия инстинктивно се досещаше, че не търсят скромна къща, а достатъчно внушителна, за да изкуши господин Уестън — според слуховете вече един от най-богатите мъже в Южна Англия.

Мисълта да загуби приятелите си я плашеше. Семейство Хърбърт не възнамеряваха да се установят в Лондон, независимо че Оливия скоро трябваше да бъде представена на обществото. Лейди Хърбърт говореше за събитието от години и планираше първо дебюта на Оливия, а после и на Дафни. Очакваше, естествено, да попаднат на подходящи ухажори и да сключат достойни за уважение бракове. От време на време сър Алфред възразяваше, но лейди Хърбърт, твърдо решена да осъществи начинанието си, винаги успяваше да наложи своята воля на съпруга си. Единственият проблем сега обаче бе недостигът на необходимите средства.

Лятото, когато Оливия стана на седемнадесет, признаците за непосредственото бедствие бяха очевидни. Кредитори постоянно посещаваха Келан Хол и настояваха да видят сър Алфред, който прекарваше все повече и повече време в кабинета си и винаги залостваше вратата. Лейди Хърбърт престана да ходи да пазарува в града и вместо това прекарваше времето си във въздишки над модни периодични издания. Един по един прислужниците напуснаха или бяха освободени и къщата се опразни. Всички молби на Дафни за нови рокли бяха категорично отхвърляни. И всеки ден Оливия тихо се измъкваше и се отправяше към Хаверсток Хаус, където Джейми се бе върнал от университета, вече съвсем източил се, наедрял и още по-привлекателен отпреди.

Продължаваше обаче да е все така проницателен и прям.

— Какво не е наред у вас, Ливи? — попита той един ден, докато отиваха към града, госпожа Уестън го бе пратила с определена задача.

След нескончаема кавга предишния ден Абигейл и Пенелопе бяха наказани да пишат в стаите си есета за семейната привързаност. Съвсем естествено се отвори възможността Оливия да го придружи. С изключение на кратките ваканции, Джейми бе отсъствал от дома си три години. При цялата й обич към Абигейл и Пенелопе, той много й липсваше. Приятно й бе да върви отново редом с него.

— Защо нещо да не е наред? — престори се на учудена Оливия.

Уестънови никога не я бяха питали и тя не бе споделяла какво става в Келан Хол. Не искаше никой да знае как семейството й затъва. Сигурно бе очевидно за всеки, който се вгледа по-внимателно, но това не го правеше по-малко унизително.

— Дочух разни неща. — Вирна въпросително вежди. — Колко лошо е всъщност?

— Ти пък къде можеш да чуеш нещо, Джеймс Уестън? — попита тя раздразнено. — В Съсекс си едва от две седмици!

Той прескочи една ограда и й подаде ръка, за да й помогне и тя да я преодолее.

— Не е тайна, че сър Алфред е длъжник на всички търговци в града. Родителите ми се тревожат за теб.

— Нима? Не съм чула.

Той цъкна с език и поклати глава.

— Не си добра лъжкиня.

— Невъзпитано е да наречеш някого лъжец в лицето.

Той не се засмя, както тя очакваше.

— Надявам се мен да не ме лъжеш.

Тонът му я накара да направи пауза. Наистина никога не го лъжеше. А и беше невъзможно, защото улавяше всеки неин опит.

— Не — промълви тя. — Не мога. Затова предпочитам да не ме питаш какво става вкъщи.

Той я погледна изучаващо.

— Толкова ли е лошо?

Оливия затвори очи и кимна.

— Добре тогава — хвана я той за ръката. — Редно е да се позабавляваме.

— А поръчката на майка ти? — възрази тя, когато той я отклони от пътеката и я поведе към гората.

Той махна пренебрежително и отсече:

— Това е по-важно.

Вървяха през гората, минаха край водопада и поточето, стигнаха до малкото езеро насред поляната, където често ловяха риба и плуваха, преди той да замине. Но днес не носеха въдици и стръв.

— А сега какво? — попита тя, като предпазваше очи от блясъка на водата.

Той свали единия си ботуш.

— Да поплуваме.

— Не!

— Защо? — Свали и другия ботуш и се захвана с жакета. — От години плуваме тук.

— Беше много отдавна.

Шокирана, Оливия наблюдаваше как съблече жакета и се насочи към вратовръзката. Думите му отговаряха на истината, но въпреки това… Беше по-различно, когато бяха малки. Сега всички бяха пораснали. Докато го наблюдаваше как сваля дрехите си, нямаше начин да не отбележи по-специално колко много бе пораснал той.

— Да не си забравила как се плува? — попита той, захвърляйки ризата.

Оливия отстъпи крачка назад. Бог да й е на помощ, страшно много й се плуваше с него, но едновременно изпитваше непреодолимо желание да го прегърне. Не успяваше да откъсне поглед от голите му рамене, а гигантска ръка сякаш стискаше гърдите й. Навремето Джейми бе хубав юноша, а сега бе дяволски привлекателен млад мъж.

— Не.

— Бъзла ли си?

— Не съм — отвърна тя инстинктивно.

Човек бързо научаваше, че в семейство Уестън не приемат страхливците.

— Тогава, облечена или съблечена, влизай във водата!

Тя изпищя и се отдръпна, за да не я хване той. После си свали роклята и фустите. Закачи ги на близкото дърво и се захвана с обувките и чорапите. Джейми вече си бе съблякъл панталона и само по долни гащи се гмурна с главата напред в езерото. Оливия навлезе предпазливо и скоро по-дълбоките води я обгърнаха. Смееха се и плуваха, тя се опита да сложи лилия на главата му, а Джейми, в желанието си да й отмъсти, я подгони и се закани да я метне в дълбокото.

Накрая я стигна, хвана я и притисна силно гърба й към гърдите си. Оливия изпищя и започна да се съпротивлява.

Той извика, защото тя напръска и двамата, и я обгърна и с другата си ръка.

— Хванах те! — възтържествува той. — Победих!

Тя се смееше толкова силно, че сълзи потекоха по скулите й.

— Измами ме!

Отново се опита да се измъкне от хватката му, но съзнаваше, че е невъзможно: той я притискаше още по-силно и ръката му се плъзна по гърдата й.

И двамата застинаха; дишаха тежко след гоненицата. Пръстите му внимателно и нежно се плъзнаха по кожата й. При допира на палеца му зърното й се втвърди и щръкна. Оливия потрепери.

— Ливи — прошепна той някак задавено, а после я целуна по тила.

Дъхът й секна. Откъде да знае, че устните на момче върху шията й ще предизвикат толкова вълнуващо усещане? Изви гръб и сведе глава напред. Заглуши гласчето в главата си, което й нашепваше, че подобно поведение не подобава на дъщеря на баронет и се отдаде на тръпката да се почувства желана.

Устните му се движеха по кожата й.

— Не е редно да те целувам, знам — прошепна той в ухото й. — Но не съм в състояние да се спра, Ливи…

Тя се обърна в прегръдката му.

— Не спирай…

Обгърна врата му и устните му се впиха в нейните, преди да е довършил изречението. Беше точно каквато трябва да е първата целувка на момиче: нежна, сладка и в отговор на момче, което обича.

Ръцете му помръднаха и я вдигнаха по-високо. Тя се разсмя, а той отново я целуна. Подпомагани от водата, краката й се вдигнаха и тя обгърна с тях кръста му. Той изправи рамене, а ръцете му хванаха бедрата й и я придърпаха по-плътно към него. Оливия посрещна този допир с известно смайване. Спря да го целува и вдигна глава. Срещна погледа на Джейми. Бе стиснал устни и дишането му определено бе затруднено.

— Да излезем от езерото — предложи той някак гърлено и сподавено.

В такъв случай мократа й долна риза щеше да прилепне към тялото й. И без това вече усещаше кожата му под тънката материя. Той бе топъл, солиден и не помръдваше, докато я притискаше така, сякаш се страхуваше да не я изпусне. Позата им определено бе неприлична, достойна за упрек, но тя само кимна безмълвно.

Той започна да пори водата с дълги, внимателни стъпки. Сърцето на Оливия подскочи и тя потрепери от досега на бриза по мократа й кожа. Джейми забеляза реакцията, но нито й се присмя, нито дори се пошегува. Щом стигна до високата трева на няколко метра от водата, се отпусна на колене, като продължаваше да я държи в прегръдката си.

— Ливи — прошепна той, докато лешниковите му очи я изпиваха, — ако искаш да си облечеш роклята, трябва да отидеш и да я вземеш.

— А ако не го направя?

Той преглътна.

— Тогава ще те обсипя с целувки.

Върху лицето й разцъфна усмивка.

— Искам да го направиш. — Той премигна, а тя поруменя. — Моля те.

Той се подчини. Лежаха върху стоплената от слънцето трева и се изследваха един друг с нежни докосвания и ласки, които постепенно ставаха все по-смели. Караше я да се смее, а тя него — да потреперва. В топлия ден дрехите им бързо изсъхнаха. Долната й риза се набра нагоре, а ръката му попадна върху оголеното й коляно.

— Ливи… — Допирът до кожата й го опияняваше. Пръстите му не преставаха да галят в кръг коляното й. — Ливи, наясно ли си какво е да се любиш?

— Ами… — подхвана тя неловко. Елизабет Милър, само година по-голяма от Оливия, но вече омъжена, бе въвела някои от младите дами в града в тайнствата на брачния живот. — Малко… Ти… Ти правил ли си го…

Усети как поруменява при задаването на въпроса.

Джейми също се изчерви чак до врата.

— Не. — Прокара нежно ръка по бедрото й и вдигна ризата й още по-нагоре. — През цялото време обаче си мисля как го правя с теб. Станала си толкова красива.

Сърцето й се изпълни с щастие. Никой вкъщи не я смяташе за красива, такава беше Дафни, златното момиче. И й казваше, че е красива не кой да е, а Джейми, когото обичаше от десетгодишна.

— Обичам те, Джейми — най-неочаквано изрече тя.

Той я погледна, но не смаян, а доволен.

— И аз те обичам. Винаги съм те обичал.

Тя ахна, а после радостно се засмя.

— Нима?

— Не знаеш ли? — попита той засегнат.

— Никога не си ми го казвал.

Ухили се, гледаше я с лешниковите си очи изпод все още влажната си коса.

— Току-що го направих. — Усмивката му изчезна. — Не съм спирал да мисля за теб. През цялото време, докато ме нямаше, Ливи. Липсваше ми.

— Любенето не е ли нещо, което само женените правят? — попита тя притеснено.

Разказите на Елизабет за насладата и шокиращите усещания отекваха в ума й. Беше изкусително — толкова изкусително — но и плашещо.

Той обаче ни най-малко не изглеждаше изплашен.

— Винаги съм бил наясно, че един ден ще се оженим. Ти си най-доброто момиче в Англия, Ливи.

Оливия го зяпна.

— Ти… Ти искаш да се ожениш за мен?!

Джейми й намигна.

— Разбира се! — В отговор на свъсените й вежди той се опита да заличи самоуверената си усмивка. — Редно беше да ти поискам ръката с по-голям замах. Или с поезия. Вие, момичетата, обичате поезията, нали? „Омъжи се за мен и ще сме щастливи ний“. — Оливия прихна. Той я притегли по-близо. — „Кажеш ли «да», аз ще те съблека“. — Отново плъзна пръст по бедрото й и тя се престори, че ахва от негодувание. Същевременно изпитваше някакво диво, пулсиращо вълнение. — „Гърди прекрасни имаш ти и, моля те, дай ми ги“.

— Прозвуча ужасно! — прихна отново Оливия.

— Дано да говориш за римата, а не за чувствата ми.

Тя се опита да се измъкне, ала той я задържа. После започна да плъзга ръка все по-нагоре и по-нагоре. Оливия се вцепени. Ударите на сърцето й ехтяха в ушите й. Пръстите му се озоваха върху едно много интимно място и от допира им дъхът й секна.

Джейми също бе застинал. Бавно и нежно галеше вътрешната страна на бедрото й и се промъкваше нагоре, но спря. Цялото тяло на Оливия се напрегна, когато плъзна пръсти надолу. Придърпа ризата й.

— Извинявай, Ливи… — подхвана той сподавено.

— Не. — Извърна се с лице към него. — И аз искам да се омъжа за теб. — Постави ръка върху голите му гърди. — Да, Джейми. Да.

Той отметна глава и изръмжа възторжено, преди отново да я притегли към себе си, тя не преставаше да се смее. Не спря да целува шията и лицето й и накрая се наложи тя да го заудря с юмруци по раменете.

— Спри! — молеше го, без да смогне да си поеме дъх от смях. — Спри!

Той се подчини, а тя затаи дъх. Беше толкова привлекателен с разрошената си коса и голи гърди, никога не се бе чувствала така щастлива.

— Люби ме…

Изгледа я изпитателно.

— Наистина ли?

Тя кимна, а сърцето й преливаше от обич. Баща й щеше да разреши. Ако не друго, богатството на семейство Уестън щеше да го склони, а тя ще стане част от тях, Джейми ще я разсмива и ще я целува до припадък и ще задоволява новопоявилите се копнежи в тялото й.

— Искам да ме любиш.

— Не съм човек, който би отказал на дама. — Дръпна връзката на долната й риза. — Момчетата в университета твърдят, че ти е нужен опит, за да го направиш както трябва.

— Ако не си наясно как става…

Той я прекъсна, като се настани върху нея и покри устните й със своите. От усещането на тялото му до нейното тя забрави всякакви пораждащи се възражения.

— Бързо се уча — увери я той.

Впусна се веднага да й го доказва, старателно изследвайки кое предизвиква смеха й и кое — да се вие и да въздиша с копнеж. Свали ризата й, после — бельото и под яркото слънце на Съсекс започна да я люби. Беше изживяване, пълно с наслада, макар и малко неловко и болезнено отначало. Държеше я в обятията си с неописуема нежност, а тя, вкопчена в него, не помръдна, докато той не извика и не отметна екзалтирано глава. Скоро обаче си даде сметка, че тя не е стигнала до същото освобождаване. Залови се наново да изследва всеки сантиметър от тялото й, за да открие тайната как да я докара до прималяване и да се разтрепери, напълно замаяна от любов към младия мъж, който я държи.

— Боже… — сподавено промълви тя, когато той се отпусна на земята до нея. — Боже, Джейми, беше…

— Превъзходно? — Отвори леко очи и я дари с победоносна, ликуваща усмивка. — Съгласен съм. Чакай да видиш какво ще е усещането, когато натрупаме малко опит.

По-късно я изпрати до дома й, вървяха хванати за ръка. Разказваше й за плановете си, както винаги Джейми си бе съставил план, този път — грандиозен. Доста бе научил от баща си и искаше да направи свои инвестиции. Господин Уестън му бе обещал щедри капитали и Джейми бе уверен, че до година ще е в състояние да издържа съпруга. Поруменяла, Оливия се съгласи да изчакат, но се питаше как ли ще издържи без великолепното любене. След страстна целувка на алеята към Келан Хол той я остави. Оливия бе на седмото небе от щастие: беше влюбена, сгодена и животът беше прекрасен.

При влизането й вкъщи я пресрещна майка й.

— Оливия Хърбърт, какво е станало с роклята ти?

Оливия се изчерви. Дрехата бе прекарала следобеда, окачена на клон на дърво, и й личеше.

— А и косата! — Майка й се взря изпитателно в лицето й. — Какви си ги вършила в Хаверсток Хаус?

— Ами… — Прочисти гърло. — Пратиха Джейми в града и го съпроводих…

— А защо имаш вид все едно си се въргаляла в тревата? — възмутено възкликна лейди Хърбърт. В следващи миг млъкна. Отвори широко очи, а устните й се извиха в безмълвно „О“. Преди Оливия да обясни каквото и да било, майка й я сграбчи за ръката и я въведе бързо в най-близкия салон. Затвори вратата след тях. — Онова момче да не си е позволило волности с теб? Не ме лъжи!

По вените й все още течеше щастлива приповдигнатост. Омъжи ли се за Джейми, няма да се налага да живее повече при родителите си и да слуша как майка й непрекъснато изтъква красотата на Дафни, а нея определено пренебрегва, или да слуша оплакванията на баща си колко е скъпо да отглеждаш две дъщери. Щеше да има дом с човек, който я обича — цяло семейство, което я обича — и няма да се налага никога да се връща в Келан Хол.

— Влюбена съм, мамо — заяви тя смело. — И той ме обича.

Лейди Хърбърт я стисна свирепо за ръката.

— Въргаля ли се с него?! Определено имаш такъв вид.

Оливия усети как лицето й пламва. Издърпа се от хватката на майка си.

— Иска да се ожени за мен.

— А, значи иска?

— Да. Татко, знам, няма да възрази, защото господин Уестън е обещал на Джейми много прилична сума сега, когато е приключил университетското си образование. — Лейди Хърбърт отстъпи назад и премигна. Оливия се чувстваше непобедима. — Сгодени сме, мамо, и аз го умолявах да ме люби. Съзнавам, не е виконтът, за когото мечтаеше да ме омъжиш, но все още разполагаш с Дафни. Господин Уестън навярно ще прояви щедрост при брачния договор и ще можеш да я заведеш в Лондон за Сезона, който винаги си се надявала да й устроиш.

Вместо да се развика или да я нахока, лейди Хърбърт плесна с ръце.

— Оливия — сподавено подхвана тя, — скъпа моя. Ти си нашето спасение.

Хвърли се и прегърна дъщеря си.

През следващите няколко дни беше любимото дете на родителите си. Лейди Хърбърт я държеше вкъщи, защото било редно младият мъж да дойде при нея. Дафни, на която вече бяха обещали Сезон в резултат на предстоящата сватба на Оливия, се държеше сговорчиво и мило. Дори баща й я притегляше в обятията си и я наричаше „скъпо дете“ и обещаваше да е вкъщи всеки ден, докато Джейми дойде да му поиска ръката й.

В Келан Хол обаче дойде единствено бележка. Сърцето на Оливия трепна, когато я отвори и видя познатия почерк на Джейми. Беше малко нечетлив от бързината, с която бе писал… как заминава за няколко седмици в Уилтшър да види някакъв канал, защото баща му възнамерява да инвестира. Завършваше бележката с обичайното си сбогуване и ако не бе изписал „О“-то на името й като подобие на сърце, бележката можеше да е от всеки бегъл познат. Но тя му имаше доверие и запази писмото. На въпроса на родителите си защо той още не идва, тя им каза истината. Истината, защото от дете я учеха, че тя е белег за добродетелност и послушните деца никога не лъжат родителите си.

Скоро обаче Оливия си даде сметка каква огромна грешка всъщност е допуснала.