Каролайн Линдън
Още по-скандално (15)

Глава 15

Две мисли минаха през ума й, докато си поемаше дълбоко дъх. Първо: господин Пайк определено знае повече, отколкото бе казал досега и несравнимо повече от нея. Второ: той щеше да й помогне. Не бе съвсем сигурна защо, но бе готова да заложи и последния взет на заем паунд.

Затова, вместо учтиво да откаже, тя заяви:

— Благодаря, сър. Много сте мил. Ние с удоволствие ще дойдем.

Той прихна.

— Умница сте. Ние. Добре го измислихте. — Изправи се и й подаде ръка. — Щях да ви предложа своята пелерина, защото на пътеката през скалите е студено, но той ме е изпреварил.

Отново кимна по посока на Джейми.

Оливия се пресегна за шапката си.

— Имам си своя пелерина, господин Пайк. Благодаря. — Погледна Джейми и цялата й царствена поза рухна от умиление. — Да, той отдавна ви е изпреварил.

Старецът отново се засмя и отиде да се облече. Джейми остави няколко монети на масата и й прошепна:

— Приятно ми беше да го чуя.

Тя се обърна с лице към него, докато завързваше панделките на шапката.

— Много отдавна ти го казах.

Никой друг мъж не я изкушаваше така и не караше сърцето й да замира. Единствено на него бе казвала: Обичам те.

Той се приближи още повече.

— Радвам се, Ливи. Никога няма да ми омръзне да го чувам. И ще ми помогне, докато гледам как флиртуваш с новия ни приятел.

— Да флиртувам? — Погледна го смаяно. — Защо?

— Мисля, че ще е добре.

Хвана го под ръка и се обърнаха към вратата.

— Джейми, дали той знае нещо и още по-важно: дали ще ни помогне?

Той погледна към господин Пайк, който се обличаше пред огъня.

— Май да — предположи Джейми. — Или ще ни помогне, или ще ни заведе някъде, където да се отърве от мен, за да те ухажва необезпокояван.

Оливия премигна и се засмя притеснено.

— Стига!

— Не бих се учудил. Пъргав старец е и явно цени красивите смели жени с борбен дух.

Тя се изчерви, защото в този момент господин Пайк й хвърли закачлив поглед.

— Това са небивалици — прошепна тя на Джейми.

Той само се усмихна.

На калдъръмената пътека отвън ги посрещна силен вятър. Дълга каменна стена стигаше чак до скалите, обърнати към морето. Очите на Оливия се насълзиха от студа.

— Ветровито е — отбеляза господин Пайк и метна единия край на пелерината си през рамо. — А и тук, в Танет, са най-тъмните нощи.

Оливия неволно погледна към небето, на чийто фон се очертаваше изящният сърп на луната.

— На вас май не ви е много студено — подметна тя и се опита да спре тракащите си зъби.

Привел рамене, Джейми крачеше до нея.

— Боже, не — отвърна водачът им. — Свикнал съм с морския въздух. Прави кръвта по-гореща.

Тя долови многозначителния му поглед.

— И развързва езика — подхвърли тя.

Той кимна.

— Друго ценно нещо тук, на брега.

Тя се усмихна неволно. Той бе доста уклончив. Измъкна от нея цялата история и истинското й име, а в замяна не каза нищо. Въпреки това охотно излезе с него от кръчмата. Лудост ли бе, или отчаяние? Дори идеите на Джейми се изчерпваха.

— Далеч ли отиваме?

— Не много. — Предложи й ръката си. — Иска ли дамата силна опора? Земята е замръзнала.

Оливия се поколеба, но го хвана под ръка. Господин Пайк мигом я притегли по-близо до себе си.

— Мина много време, откакто за последен път придружавах красива жена по тази пътека. Липсва ми — въздъхна Пайк. — Голям късмет си извадил, момче — подметна към Джейми, без да го погледне.

— Така е.

Оливия се сети за намека на Джейми да пофлиртува и реши да опита.

— И аз имам късмет да съм с двама придружители, такава сигурна защита срещу вятъра.

Пайк се засмя.

— Чакайте само да опитате виното от бъз. Ще прогони всякакъв студ.

Свиха по още по-тясна пътека, отдалечаваща ги от „Трите платна“. Господин Пайк скоро спря пред портата на ниска, каменна къща. Отвори я, направи път на Оливия, изчака и Джейми да влезе. На покрива на къщата отпред се издигаше кула. Домакинът им отключи и се захвана да пали лампите.

— Затвори вратата да не става течение — нареди той на застаналия на прага Джейми. — Аз ще разпаля камината.

Изчезна в съседното помещение.

Оливия си развърза пелерината. В това време Джейми внимателно огледа вратата, преди да я затвори. Вечно преценява обстановката наоколо, помисли си тя, но реши да не се вдълбочава във въпроса. Този път щеше да се довери на инстинкта си. Прекалено често не му бе обръщала внимание и си бе повтаряла колко е глупаво да подозира мъжете в нечестни подбуди. Тогава мъж с положението на Клери нямаше да я тормози, Хенри нямаше да се занимава с престъпни дела, адвокатите Брустър и Арманд нямаше да я лъжат.

Вероятно и господин Пайк криеше нещо, но се надяваше то да й е от полза този път. Докато идваха насам, й хрумна, че и домакинът им може да е бил или все още да е контрабандист. Бе израснал на брега, умело ги заприказва, макар да бяха непознати, измъкна историята им, без да разкрие нищо за себе си.

Е, на този етап нямаше какво да губи. Закачи пелерината си и последва Джейми в салона.

Господин Пайк, с ръжен в ръка, точно беше разпалил огъня. Изправи се и посочи портрет над камината: светлокоса млада жена, с прям поглед и решително свити устни. Беше облечена с дрехи на мода преди няколко десетилетия.

— Моята Мери — обяви той гордо. — Много привлекателна беше. И умееше да стреля точно с пистолет.

— Завиждам й — промълви Оливия.

Щеше да е добре да е опитен стрелец, когато лорд Клери я заплашваше.

— Всяка жена трябва да знае как се борави с оръжие — подхвърли Пайк. — С радост ще ви покажа, ако вашият човек вече не го е направил.

Джейми прочисти гърло. Оливия се усмихна, доловила шеговитите пламъчета в очите на домакина им.

— Господин Пайк, вашата Мери трябва да е била славна жена, щом е успявала да ви държи изкъсо.

Той се разсмя. После ги покани:

— Настанявайте се пред огъня. Ще донеса виното, а вие си помислете за предложението ми относно пистолета.

Намигна и излезе.

Оливия се обърна към Джейми.

— Нали няма да се върне с пушка и да ни застреля?!

Джейми се усмихна, макар да продължаваше да държи вратата под око.

— Това не ме притеснява. — Плъзна ръка по палтото си и посочи очертанията на пистолет в джоба. — Надявам се обаче да не ни държи тук цяла вечер, преди да ни даде полезна информация.

— Питах се дали не е бил контрабандист — прошепна тя.

— Не бих се изненадал.

В този момент господин Пайк се върна — носеше поднос с бутилка и три чаши.

— За да ви сгрее — наля той и подаде виното на Оливия.

Отпи предпазливо. Виното бе плътно и ароматно.

— Много е вкусно.

— Мое производство — засия той. — Майсторлъкът е да го смесиш с хубаво бордо.

Тя отново отпи.

— Нямаше да се досетя.

Господин Пайк се наведе напред.

— Това ще е наша тайна, госпожо Таунсенд. Амос Хардинг от години се мъчи да разгадае метода ми. Неговото вино от бъз е тънко и слабо в сравнение с моето.

Оливия вирна вежди и се усмихна.

— Тайна, а? За мен е чест, задето ми я доверявате.

— Само да зърне лицето ви, и всеки мъж би признал и най-големия си грях, предполагам. — Погледна Джейми. — Прав ли съм?

— Напълно — потвърди той.

— Но се притеснявам, че разпитвате за местните негодници и мошеници — продължи Пайк. — Не е безопасно да се задават такива въпроси, госпожо Таунсенд. Мнозина не биха го приели така джентълменски като мен.

Тя предпазливо остави чашата си на масичката до стола.

— Наясно съм — промълви тя. — Но нямах избор.

— И още по-лошо: не знаете какво точно търсите. Неблагонадеждни хора биха се изкушили да ви разправят врели-некипели в опит да се възползват.

— Налага се да поема такъв риск. — Погледна го открито и честно. — Но според мен вие няма да ме излъжете. Дори някак ще ми помогнете.

Той се усмихна, ала нито потвърди, нито отрече.

— Защо стар глупак като мен да знае нещо полезно?

Оливия не се поколеба.

— Защото не сте никакъв глупак. Подозирам, че сте наясно със заниманията на съпруга ми, дори да не сте знаели името му. Вие сте в течение на почти всичко, което става тук, не се съмнявам. — Погледна портрета, от който хубавата Мери я гледаше гордо. — Такава жена не би приела глупак за съпруг. Тя е искала най-дръзкия и храбър мъж в Бродстеърс.

Пайк я изгледа мълчаливо и изпитателно. През цялото време се усмихваше мило, но с известно съжаление.

— Някои биха се засегнали от подобни приказки. Не е тайна, че преди години в Бродстеърс имаше доста „свободни търговци“. Сред тях не липсваха и някои опасни мъже.

— Но споменахте, че тя би се опълчила на цял полк.

— Така е — съгласи се Пайк.

— Надявам се да е била също толкова нетърпима към злото. Едва ли ще иска мъж да тормози и заплашва друга жена, особено ако е толкова опасен, колкото е онзи, дето ме преследва. Всячески би го възпрепятствала, не се съмнявам.

— Така е — каза той тихо, почти на себе си.

— Тогава, убедена съм, щеше да ми помогне. Аз щях, ако друга жена се обърне за помощ към мен. И бих очаквала същото от съпруг, който ме обича.

Оливия не смееше да диша и не откъсваше очи от него. Изражението на господин Пайк бе неразгадаемо, сякаш обмисляше нещо. Моля те, моля те да не съм попаднала на поредната безполезна следа…

— Може би. — Пайк се перна по коляното силно и тя подскочи. — Късно е. Сигурно сте уморена, госпожо Таунсенд. Виното хареса ли ви?

— Да… Много — съвзе се тя. — Необикновено пивко е.

— Чудесно! — Той се усмихна широко. — Тогава защо не минете утре на чаша чай?

Оливия го зяпна смаяна и объркана.

— Ще е прекрасно — намеси се застаналият до нея Джейми и леко я побутна. — Благодаря, сър.

— Удоволствието е за мен — засия той.

Оливия се надигна бавно, несигурна какво точно се бе случило, а той продължи да се усмихва широко, докато слагаше пелерината си.

— До утре. — Взе ръката на Оливия и я целуна. — Но наемете по-затворена карета, млади господине. И утре няма да е топло, а вятърът не бива да брули дълго красавица като тази.

— Благодаря, господин Пайк.

Нищо полезно не й съобщи, но пък ги покани отново. Сигурно означаваше нещо. Какво ли?

Изчака тя и Джейми да се отдалечат от къщата и едва тогава зададе изгарящия я въпрос:

— Още ли вярваш, че ще ни помогне.

— Определено.

— Как? — попита тя нетърпеливо.

— Това не знам. Но каквото и да е, го дължим на теб. Беше превъзходна, Ливи.

Тя въздъхна, прекалено напрегната, за да оцени комплимента.

— Дано ни каже нещо важно.

— Той ни каза много неща — подчерта Джейми. — Оженил се е за сурова жена, която би се опълчила, и вероятно го е правила, на кралски войници. Така би постъпила съпругата на контрабандист. Харесва те. Даже малко прекалено. Прави се на стар глупак, но не е. Нито веднъж не отрече приказките за контрабандата и че не знае нищо за нея. Сякаш те подлагаше на изпит да разбере дали знаеш нещо, или просто задаваш въпроси. В края на краищата минаха почти две години от смъртта на Хенри и явно никой не е разпитвал за дейността му оттогава. И аз щях да съм предпазлив, ако изведнъж се появи някой и започне да любопитства.

Връщаха се към „Котвата“, където ги чакаше каретата. Вървяха бързо, почти подтичваха. Вятърът се бе развилнял и тя стоеше възможно най-близо до Джейми, като усилено се стараеше да не изостава.

— А поканата за чай?

— Ако няма какво да ни каже, защо би я отправил?

— Защото търси внимание.

— Възможно е — съгласи се Джейми. — Но в момента той е основната ни надежда.

Да, така беше. Обектите им за издирване намаляваха драстично. Ако господин Пайк си играеше с тях, нямаше накъде да продължат.

Джейми явно долови мислите й. Спря рязко и я обърна към себе си.

— Каквото и да се окаже, това не е краят. — Погали бузата й с облечената си в ръкавица ръка. — Дори да ни отнеме известно време да предприемем нещо ново, няма да се отчайваме.

Притисна се към дланта му и вятърът сякаш спря.

— Толкова си уверен…

Зъбите му проблеснаха в тъмнината. Целуна я по устата.

— И ти трябва да си. Ако сме заедно, лорд Клери няма да ни надхитри. Нито пък капитан Пайк.

* * *

Джейми бе предприемал много рискове в живота, ала никога такъв, където всичко зависеше от развръзката.

От една страна, бе доволен, защото хрумването му в хана даде резултат. Точно Чарли Пайк бе човекът, когото се надяваше да предизвика и бе готов да се обзаложи, че знае за заниманията на Хенри далеч повече, отколкото бе подсказал досега.

От друга страна, имаше колебания дали старецът ще сподели информацията си. След като размисли, допусна вероятността Пайк да се изплъзне с оправданието, че след смъртта на Хенри всичко е замряло, пък дори и да не отговаряше на истината. Или да им подхвърли нова следа, нова идея какво да предприемат. Проследяването обаче щеше да отнеме време, а те не разполагаха с такова. Или Пайк просто ги предупреди да не мътят повече водата? Тогава Джейми не знаеше накъде да се насочат.

Не сподели нищо от опасенията си с нея. Докато се върнаха в странноприемницата, Оливия вече не се съмняваше, че ще получат помощ от Пайк. Е, стига толкова за един ден. Тази вечер ще се посветят един на друг. Толкова добре прилягаше в обятията му. Реагираше на целувките му сякаш изминалите години не съществуваха. Прости му. Отново му вярваше. Джейми я държеше в тъмнината и усещаше как сърцето му се свива при мисълта, че отново ще се окаже недостоен за обичта й.