Каролайн Линдън
Още по-скандално (13)

Глава 13

Оливия се събуди и за миг се почувства дезориентирана, втори ден подред бе в непозната стая. Обърна глава, на масата до камината забеляза комплекта за писане на Джейми, а когато сведе поглед, видя и него, излегнат на пода, да спи дълбоко.

Бавно седна на ръба на леглото и се наслади на гледката. Лежеше по гръб, с една ръка, отметната над главата. На фона на бялата възглавница косата му изглеждаше тъмнокестенява, но знаеше, че на слънчева светлина се появяват червеникави оттенъци. Ризата му бе разкопчана и й позволяваше да плъзне очи по врата и гърдите му, докъдето се бе свлякло одеялото. Заслушана в равномерното му дишане, тя стисна ръка в юмрук, за да се удържи да не го докосне.

Не се лъжеше: за сърцето й беше опасно да е близо до него. Разговорът им снощи, в интимната тъмнина на спалнята, само възобнови връзката помежду им, съществуваща толкова отдавна.

Години наред бе очаквала тя да изчезне, но тази сутрин разбра, че не се бе случило, отричаше я и избягваше да й обръща внимание, ала тя си бе налице.

Сега вече не съжаляваше за това. Когато й призна, че тя е причината никога да не се ожени, сърцето й щеше да изскочи от гърдите, когато целуна ръката й, бе готова да заплаче. Очевидно той изпитваше към нея същата привързаност, каквато и тя. Не е прекалено късно, нашепна й тъничко гласче.

Съзнаваше невъзможността просто да продължат оттам, докъдето бяха стигнали навремето. Независимо от чувствата, годините на раздяла стояха помежду им. А и нищо чудно да откриеше, че копнежът им се дължи по-скоро на спомени, че всеки от тях е станал друг човек. А и оставаше проблемът с лорд Клери и търсеното от него мистериозно съкровище. Всъщност те се бяха устремили към нещо неизвестно, дори не подозираха какво е, а и нямаше кой да им помогне.

Общо взето моментът не бе подходящ да се занимава със сърдечни въпроси, но не бе в състояние да спре да зяпа Джейми като влюбено момиче, на което му иде да запее на глас.

Скоро усети студа в стаята и си помисли, че ако на нея й е студено, той трябва да е замръзнал на пода. Предпазливо стана от леглото с намерение да запали камината, но още първата дъска под краката й изскърца и той се събуди.

— Какво? — надигна се сепнато той.

— Нищо — прошепна тя. — Студено е…

Посочи изгасналата камина.

Джейми премигна насреща й. Разтърка очи с ръка и отметна одеялото.

— Аз ще се погрижа.

Гласът му още бе дрезгав от съня.

Изправи се бързо, закопча си ризата и обу панталоните. Брадата му бе набола, а кичури коса паднаха върху челото. Обърна се към нея и забеляза втренчения й поглед.

— Добро утро — промълви той.

— Добро утро — едва прошепна тя.

Никой от двамата не помръдна. Само една мисъл се въртеше в главата й: бяха сами, в спалня, тя по тънка нощница, той — полуоблечен… и силно възбуден. Оливия знаеше, че това често се случва на мъжете при събуждане. Докато очите на Джейми я изучаваха, тя напълно забрави, че й е студено, че ги чака важна работа днес…

Той си прочисти гърлото и извърна глава.

— Камината.

— Да, вярно — промълви тя поруменяла и се дръпна от пътя му.

Той се захвана с огъня, а тя взе одеяло от леглото и се наметна, макар да бе късно да мисли за благоприличие сега, когато бяха спали само на метри един от друг, а тя още мислеше за възбудата му. И още по-лошо: самата тя бе силно възбудена.

— Добре ли спа? — поинтересува се той.

— Да — отвърна тя. Отговаряше на истината. Съзнанието, че той е наблизо, й позволи да спи по-добре в сравнение с предходните седмици. — А ти?

— Достатъчно добре. Наложи се да напиша няколко писма. Дано не съм те събудил.

— Не. Писма до кого?

— Приятел в Лондон надава ухо за новини, които биха ни помогнали. Писах му къде да ме намери.

Оливия се загърна по-плътно с одеялото.

— Ясно…

— Имам му пълно доверие — добави Джейми. — Ако Клери предприеме нещо в Лондон или околностите, ще узнаем.

Тя не направи никакъв коментар. Щом Джейми му имаше доверие, и тя щеше да прояви същото, но… Погледът й неволно се насочи към прозореца и пустия път към Лондон.

Джейми явно долови безпокойствието й.

— Ако пътят не е натоварен, ще стигнем в Рамсгейт до довечера. Ще заръчам да приготвят каретата, за да тръгнем възможно най-бързо.

Оливия прилепи лице към прозореца. Всичко беше покрито със сняг, но небето бе ясно.

— Спряло е да вали.

— Обещаващо начало.

— Ще наредя да донесат закуска. Ще успееш ли да се приготвиш?

Тя кимна. Той си облече жакета и излезе.

Стаята й се стори пуста и самотна, дали не се дължеше на отсъствието му? Като в транс се изми и се облече, после си приготви багажа. Нямаше какво друго да предприеме.

Джейми се бе погрижил за своите вещи. Комплектът му за писане и чанта стояха до вратата.

Погледът й попадна на купчината одеяла, върху които бе спал. Странна топлина обля тялото й. Грабна ги и вдиша аромата му, преди да ги подреди върху леглото и да постави възглавницата му до своята. Прокара ръка по нея, за да изглади несъществуваща гънка.

Надяваше се тази вечер… той да спи до нея.

* * *

Качиха се в друга карета. Джейми се стремеше да оставя възможно по-оплетени следи. Новата карета, отворена отпред, му позволяваше да седи до нея, докато я управлява.

Беше студено. Джейми бе увил шала плътно около устата си и това затрудняваше разговорите. Оливия нямаше нищо против. Така й се отдаваше възможност да се наслаждава на близостта на тялото му до своето и да си фантазира какво ги очаква в бъдеще.

Сякаш чул мислите й, Джейми взе ръката й и я стисна. И двамата бяха с ръкавици. Секунди след това се наложи да я пусне, за да овладее конете, но от този негов жест сърцето й започна да ликува. Погледна го, а той й намигна. Лешниковите му очи проблясваха закачливо над шала. Оливия се притисна малко по-плътно към него. Въпреки студения вятър и угрозата Клери да ги преследва, изпитваше щастие, каквото не бе усещала от десетилетие. Съзнателно изхвърли всякакви мисли за виконта от главата си. Беше радостна, пътуваше из Кент и нямаше да му позволи да й открадне този момент.

Благодарение на ненатоварения път стигнаха покрайнините на Рамсгейт в прилично време. Спряха в почтен на вид хан. Спретната табела гласеше: „Трите платна“. В далечината се чуваше прибоят на вълните.

— Наеми стая поне за две вечери и салон за вечеря — помоли я Джейми, докато сваляше багажа им. — Ще отседнем тук, докато издирваме дъщерята на Чартърс и тайнствения капитан П. В този студ не ми се кара и километър повече.

— Веднага ще поръчам горещ чай — обеща тя.

Усети и своите крака вдървени. Горещите тухли, които Джейми й осигуряваше при всяко спиране за подмяна на конете, отдавна бяха изстинали, а ботите й не бяха най-подходящи за зимата в Кент.

Стиснала здраво комплекта за писане, Оливия бързо влезе в хана. Този път не се поколеба да даде ново име на ханджията: господин и госпожа Колинс желаеха стая за две нощи. Ако променяха имената и каретите след всяко спиране, за Клери щеше да е по-трудно да ги открие, разсъждаваше Оливия.

Като се има предвид как побягнаха от Грейвзенд, плюс снега и студеното време, виконтът се намираше поне на два дни път след тях. Не бе изключено при известен късмет господин Арманд да го е насочил в погрешна посока или дори да е отказал да му съобщи каквото и да било. Даже Клери да научи, че са напуснали Грейвзенд, нямаше откъде да разбере накъде са поели.

Студът обаче работеше и срещу тях. При хубаво време Джейми щеше да стигне до Рамсгейт още предишния ден. Вече можеха да са започнали издирването на дъщерята на Чартърс и капитан П., който вероятно държеше ключа към решаване на загадката. Оливия се запита какво ще спечелят от търсения мистериозен предмет. Според Джейми той щеше да провокира Клери да се покаже и така да се стигне до арестуването му. Тя не беше съвсем сигурна. Познаваше виконта по-добре от Джейми и се съмняваше Клери да се хване в подобен капан. Виконтът беше чудовище, но не и идиот. Още преди да започне да я тормози е бил убеден, че има какво да търси. Същевременно нямаше гаранция, че те първи ще успеят да намерят загадъчната вещ.

Джейми влезе и изтръска снега от раменете си.

— Имаме ли стая?

— Да, господин Колинс — отвърна тя високо и ясно.

Той дори не мигна.

— Чудесно, скъпа.

Портиерът пое багажа им, а ханджията, господин Хюз, ги въведе в частен салон, където прислужничката скоро донесе поднос с чай и вечеря.

— Дано това начинание не ти излиза прекалено скъпо — подхвърли Оливия, докато се хранеха. — Да тръгнеш след мен сигурно ти е навлякло много неудобства.

Знаеше колко много пътува той по различни делови задачи. Пенелопе й бе споменавала как брат й се интересува единствено от изкарване на пари. Оливия не допускаше да е точно така, но се терзаеше, задето го отклонява от неговите ангажименти.

— Никога не ми създаваш неудобства — искрено отвърна той и наля още вино. — Съжалявам само, че не бях в града, когато си ме потърсила.

— Да — направи кисела гримаса тя. — Неприятно ми беше да се обърна към Пенелопе.

— Тя те обича като сестра. И Абигейл също.

— Както и аз тях. От деца сме заедно. Но… не исках да я въвличам в тази история. Клери и без това й причини достатъчно неприятности.

— А сестра ми никога нямаше да ти прости, ако беше тръгнала, без да потърсиш помощта й. — Направи пауза. — А какво щеше да поискаш от мен, ако бях там?

Тя сведе глава. Взе назаем пари от Пенелопе, но не й обясни защо. Направи го, за да предпази Пенелопе, не че не я сполетя гневът на Клери.

— Съвет — отвърна тя тихо. — И сигурност.

— А защо не и нещо повече?

— Повече ли? — Погледна го удивена. — Какво повече?!

— Помощ. — Изгледа я изпитателно. — Не искаш ли помощта ми, или не си очаквала да ти я дам?

— Нито едното, нито другото!

— Със съвет и сигурност не се постига много — отбеляза той.

— По онова време нямах нищо. И малкото щеше да ми е ценно.

— Но от мен нямаше да поискаш каквото поиска от Пенелопе ли?

— Пари? Не. Нима щеше да ми дадеш двеста паунда и да ми пожелаеш успех като нея?

— Не, разбира се.

— Затова и нямаше да ти ги поискам.

Дълго време той мълча. На светлината от пламъка в камината виждаше сериозното му изражение.

— Веднъж те подведох. Ужасно, при това. Оттогава съжалявам за постъпката си, Оливия. Много, много извинявай.

Нямаше как да възрази. Като не обяви годежа им, макар и неофициален, той помрачи живота й.

— Не го споменавай. Не обичам да мисля за това.

— Нито пък аз, но бях истински глупак.

Оливия не помръдна.

— Защо замина тогава? — попита тя след доста време.

Джейми пое дълбоко въздух и изправи рамене. Сега бе моментът да й обясни. Нямаше да го оневини, но й го дължеше.

— Всичко в живота ми вървеше добре — подхвана той. — И през ум не ми минаваше, че нещо ще осуети плановете ми. А имах много планове. Първо щях да натрупам състояние със средствата, предоставени ми от татко. След това — да се оженя за теб. Заедно щяхме да пътуваме, да се любим и да правим каквото си искаме. — Прокара ръка по лицето си, даде си сметка колко арогантно звучи и колко арогантно се бе държал. На двайсет си въобразяваше, че всичко на света е негово и само чака да го вземе. — Представях си имение в провинцията, куп деца, компанията на интелигентни и интересни хора…

И теб, добави той мислено. Всичките му мечти включваха Оливия как сбръчква носле, когато я развесели, как му се усмихва насреща, как я люби нощем.

— Не дойде да ми кажеш за заминаването си — напомни му тя и го изтръгна от бляновете.

— Пратих ти бележка — заяви той с пълното съзнание до каква степен това не го извинява. — Нямах търпение да замина. Трябваха ми мои средства, за да издържам жена. Татко за пръв път ме пращаше сам да огледам обект на негова бъдеща инвестиция. Трябваше да докажа, че заслужавам доверието му.

Млъкна. Не помнеше нищо от проклетия канал, в който баща му така и така не инвестира накрая, а това му бе струвало много по-скъпо от уважението на родителя му.

Тя се размърда.

— Разбирам. Разумно е…

— Не — прекъсна я той. — Беше невъзпитано и необмислено.

— Е… — Оливия си прочисти гърлото. — Беше много отдавна.

— Да — промълви той. Преди цял един живот. — И научих много тежък урок.

Тя не откъсваше очи от пръстите си. Стискаше ги и ги разпускаше.

— Вероятно е без значение. Баща ми… Отчаяно му трябваха пари. Едва ли щеше да изчака година, съобразно нашето желание.

Той положи известно усилие да не изсумти презрително. Сър Алфред щеше да каже „да“, независимо с какво високомерие гледаше на новобогаташите Уестън. Джейми бе наясно колко лесно е да бъде купен баронетът и затова го презираше. При най-малко съмнение дали ще получи благословията на сър Алфред, веднага щеше да отиде при него и да настоява да ухажва Оливия. Вместо това се отправи към Уилтшър, напълно сигурен, че сър Алфред ще изчака благоволението му да го посети.

Но докато Джейми бе склонен да признае собствената си вина — а тя никак не беше малка — то той нямаше да прости вината на бащата на Оливия.

— Беше прекалено млада да се омъжиш за мен или за когото и да било. Никой баща не бива да жени дъщеря си на седемнадесет. Трябваше да каже на мен, или на друг ухажор, да изчакаме година.

Дори на оскъдната светлина от камината я видя как поруменява.

— Не бях прекалено млада за брак. Не бях и прекалено млада, за да се любим…

Боже, ето какво засилваше още повече вината му. Нищо не го извиняваше, че я изостави. Та тя можеше да е бременна с детето му, докато той кръстосва из провинцията. След като бе мъж, готов да я люби, трябваше да е мъж и веднага да поиска ръката й от сър Алфред. Беше се държал като пълен негодник. Достави си удоволствието и я остави сама да поеме последствията.

— Няма да се извиня, задето те любих — промълви той толкова тихо, че едва чу собствените си думи.

Страните й поруменяха още по-силно, но тя вдигна глава и срещна очите му.

— Не съм и искала да се извиниш.

Силно потропване на вратата накара и двамата да подскочат. Оливия неволно бутна чинията и приборите изтракаха.

— Влез! — провикна се Джейми.

Избърса виното, с което се поля при почукването. Дори не съзнаваше, че чашата е още в ръката му.

Влезе прислужницата.

— Стаята ви горе е готова, господин Колинс. — Направи реверанс. — Това дойдох да кажа. И да взема нещата от вечерята, ако сте приключили.

Той си погледна часовника и се изненада колко късно е станало.

— Да — кимна той, докато Оливия отместваше стола си, — готови сме.

Последваха момичето. Оливия вървеше отпред, а той я следваше. Загледа се в бедрата й, докато се изкачваха. Не съм и искала да се извиниш. Интересуваше се защо, както и защо не би се обърнала към него за помощ, и защо каза, че разбира причините му да я изостави преди толкова много години, но най-много се интересуваше какво иска тя сега.

Стаята беше просторна и чиста, макар и оскъдно обзаведена. В камината огънят се бе разпалил. Пред нея имаше два стола. Под прозореца бе опряно писалище. До срещуположната стена се намираше широко легло. Джейми остави комплекта за писане върху писалището. Прозорецът гледаше към двора на хана. Бърз поглед го увери, че няма новопристигнали гости. Спусна кепенците и се запита колко ли далеч след тях е Клери.

Вратата се затвори. Обърна се и видя как Оливия го гледа. Изведнъж всички мисли за Клери, контрабандисти и тайнствени ценни предмети изчезнаха от ума му. Виждаше единствено нея и ясните й сини очи, които го гледаха доверчиво.

Не съм и искала да се извиниш.

— Сигурно си изморена. — Обърна се и се залови с лампата на писалището. — Утре рано ще потърсим свещеника. Дано извадим късмет.

— Крайно време е — промълви тя.

Той кимна, но не се обърна. Продължи да се суети с лампата.

— Ще изляза, за да… — прочисти гърло и се опита да не си представя как тя си разкопчава роклята, сваля чорапите… — се приготвиш да спиш.

— Няма нужда — отвърна тя спокойно. — Ще вляза зад паравана.

— Добре.

Опита се да се съсредоточи върху комплекта за писане пред себе си. Докато Оливия отваряше куфара и разпускаше косата си, написа бърза бележка на Даниел Крофорд, за да му съобщи къде е. Не бе получавал нови писма от Лондон, но при това препускане из провинцията не бе изненадан. Сега Джейми планираше да останат поне два дни в Рамсгейт и това осигуряваше време на Даниел да му прати евентуално нови новини. Същевременно си намери извинение да излезе от стаята, докато Оливия се съблича. Слезе и даде указания писмото му да замине за Лондон рано сутринта. Уговори се с ханджията за карета и едва тогава се качи.

Тя седеше пред камината и се решеше. Косата й се спускаше по раменете като коприна. Джейми застана като закован на прага. Не я бе виждал с пуснати коси от години, от онзи ден край езерото, когато прокарваше пръсти през къдриците й и я любеше.

Тя го погледна.

— Писмото ти ще замине ли утре?

Усещаше езика си като мозъка си — парализиран.

— Да — успя да отвърне най-накрая. — Рано сутринта.

— Очакваш ли приятелят ти да има новини?

— Ако има, трябва да знае къде да ми ги прати.

Затвори и залости вратата.

— Ела да седнеш до огъня — предложи тя.

Свали си жакета и седна на стола срещу нея. Опитваше се да не мисли как Оливия вече е по нощница — достатъчно тънка, за да вижда очертанията на тялото й. Опита се и да не обръща внимание на липсата на чакаща го камара одеяла на пода. Сърцето му биеше лудо в гърдите. Наведе се и си събу ботушите. Пръстите не му се подчиняваха, докато развързваше вратовръзка.

Не съм и искала да се извиниш.

— Джейми?

Нима тя възнамеряваше да го пусне да спи в леглото при нея? Не, изключено… Дори Оливия трябва да съзнава в каква степен е прекалено това. Той ще съумее да заспи по-скоро на дървения стол, върху който седи, отколкото…

— Трябва да ти кажа нещо.

Долови леко напрежение в тона й. Мигом застана нащрек.

— Какво? Видя ли нещо? Спомни ли си нещо?

Усмихна му се смутено.

— Не, не. Няма нищо общо с Клери. — Играеше си с ресните на плътния сив шал, метнат на раменете й. — Десет години те виня, че ме изостави.

Усети думите й като удар в корема. Джейми потрепери от предстоящото потвърждение, от което толкова дълго се страхуваше.

— Ливи…

Чувстваше се напълно смазан.

— Остави ме да довърша. — Имаше вид на човек, който се мобилизира, за да си даде сили да продължи. — Не бях права.

Той я зяпна.

— Не говори така…

— Е, поне отчасти не бях права — поправи се тя. Погледна го с укор, задето я прекъсва. — Виновен беше баща ми и господин Таунсенд. Търсеше кой да укроти сина му. И Хенри имаше вина, защото знаеше, че след женитбата баща му ще си развърже кесията, а това го устройваше. Но най-сърдита бях на теб. Лесно бе да те коря, задето не говори с баща ми, преди да заминеш, макар вече да не съм сигурна дали щеше да има някакво значение.

Всяка дума му действаше като камшичен удар. Джейми седеше вдървено на стола и си повтаряше, че напълно заслужава упреците. Изключено е да възобновят отношенията си.

— Но — продължи Оливия — мислех и за други неща, които ми каза през последните няколко дни. Те ме накараха да видя своята роля. Когато татко обяви решението си да се омъжа за Хенри, отидох в стаята си и плаках. Пенелопе по-скоро би избягала при пиратите, както твърдиш ти, отколкото да се омъжи за човек, когото не иска. А аз влязох в църквата с пълното съзнание какво ме чака. Можех да избягам, да се скрия, а не предприех нищо.

— Недей така. Беше много млада…

— А ти бе само три години по-голям.

— Различно е — свъси вежди Джейми.

— Нима? Защото си мъж ли? Защото имаше пари? Защото твоите желания бяха по-важни от моите? Ставаше въпрос за моя живот, за моята личност. Защо да очаквам ти да ме спасиш? Снощи ме нарече силна. Силна съм, щом признавам, че сгреших, нали?

Така беше.

— Глупаво е да мислиш, че е трябвало да избягаш. Както ми обърна внимание, аз бях достатъчно голям да те любя и ако бях постъпил по-отговорно, никога нямаше да се омъжиш за Хенри и да попаднеш в бедата, в която си днес.

— Баща ми ме застави да се омъжа за Хенри, не ти. Заради неумението си да живее според средствата си или заради нежеланието си да се съобрази с дъщеря си ме принуди да го направя. Държеше на парите, не на мен. Винаги е било така. — Сведе глава и лъскавата й коса скри изражението й. — Ти си най-важният човек за мен, това е истината. Никога не съм обичала друг, както обичам теб. Не бих понесла да те загубя.

Думите сякаш отекнаха многократно в тихата стая. Никога не съм обичала друг, както обичам теб.

Обичам. В сегашно време, а не в минало.

Тя се изправи и шалът се свлече от раменете й. Кръвта му закипя.

— Ще ми простиш ли, Джейми?

— Да ти… — поклати невярващо глава. — Ливи, не аз трябва да прощавам.

— Аз ти прощавам. Ти можеш ли? Ще ми простиш ли, задето почти не ти проговорих всичките тези години. Като те държах на разстояние вероятно съм унищожила всякакъв шанс да ме желаеш още…

Да не я желае?!

Притегли я силно към себе си.

— Никога дори не си помисляй, че не те желая.

Не устоя и я целуна. Възнамеряваше целувката да е кратка, защото имаха да си кажат още толкова много неща, но тя обгърна лицето му с ръце, а след като прилепи и устни към неговите, сърцето му почти спря.

Разговорите щяха да почакат.

Взе я на ръце и я отнесе до леглото. Тя го обгърна през врата и се вкопчи в него. Сложи я върху леглото и се настани до нея.

— Кажи ми да спра — едва прошепна той, докато дърпаше панделката на нощницата й, — ако не искаш да те любя. Кажи ми…

— Никога не спирай — насърчи го тя със сияещи сини очи. — Никога вече!

Времето сякаш спря. Светът му се залюля и той я прегърна силно, за да не потъне в ширналата се пред него бездна. Искаше да се наслади на всеки миг, да я докара до влудяваща страст.

— Точно това искам — промълви тя и постави ръка върху гърдите му. — Никога не съм искала друг мъж, освен теб.

Той бавно прокара пръст по шията й и разтвори деколтето на нощницата, за да види зърното на едната й налята гърда. Оливия затаи дъх.

Някъде дълбоко в съзнанието си Джейми си припомни как се любеха за първи път. Колкото и силно да я бе желал, знаеше, че не се бе представил най-добре. Всъщност и двамата не знаеха какво точно се прави. Всички други жени след това бяха по-опитни, но нищо не можеше да се сравни с насладата да държи в прегръдките си любимото момиче и да го докара до оргазъм. Дори като самонадеян двадесетгодишен млад мъж любенето на Оливия бе един от най-щастливите моменти в живота му. Сега му се предоставяше възможност да се представи далеч по-добре и той не възнамеряваше да я пропилява.

Оливия забеляза вълнението в очите на Джейми, докато я гледаше съсредоточено. За какво ли мисли, запита се тя. Дано не е за миналото, тя приключи с миналото. Инстинктивно обгърна врата му с ръка.

— Люби ме — прошепна тя.

— От години чакам да чуя тези думи отново…

Тя се усмихна. Той се наведе и я целуна, а ръката му се плъзна в деколтето и намери гърдата й. И допирът, и целувката му бяха нежни, деликатни, носещи наслада. Оливия започна да разкопчава жакета му. Искаше да почувства кожата му. Джейми прекъсна целувката, изправи се и бързо се разсъблече.

През това време, с разтуптяно сърце, Оливия свали нощницата си. От хладния въздух кожата й настръхна, но не изпитваше студ, когато Джейми съзерцаваше така гърдите й.

— Сега си още по-красива — промълви той.

Никой не я бе карал да се чувства красива по начина, по който той го правеше. От думите му по тялото й пробягаха тръпки на желание. Без свян наблюдаваше голите му рамене, сега вече още по-мускулести.

— Ела насам.

Тя охотно се подчини и го възкачи. Ръцете му обгърнаха дупето й и леко го стиснаха. Оливия усети ерекцията му и тихо простена, когато той я приближи до интимните й части. За да запази равновесие, се хвана за раменете му и изви гръб — членът му щръкна между широко отворените й крака.

— Изкусителка — прошепна той и плъзна ръце през шията, за да я привлече към себе си. — Сирена…

С устни върху неговите Оливия леко се засмя. Обгърна кръста му с крака.

— Любовник…

Ръцете му шареха по голата й кожа, придърпваха я още по-плътно. Дланите му се плъзнаха по бедрата й, а когато пръстите му докоснаха овлажнелите къдрави косъмчета над срамните й устни, нещо горещо се надигна у нея.

— Искам те… Вътре в мен…

— Няма да издържа и ще свърша — процеди той през зъби.

— Джейми…

Отметна косата си, за да го вижда по-добре. Забеляза руменината по лицето и врата му. Очите му блестяха. Ако не беше гола в ръцете му, изцяло усещайки възбудата му, щеше да си помисли, че го тресе треска.

— Разполагаме с цяла нощ — замечтано промълви тя.

Той я погледна жадно и се ухили дяволито.

— Така е.

Оливия хвана члена му и го насочи между краката си.

Той рязко си пое въздух.

— Оливия…

Тя потрепери, когато той проникна в нея. Усети как всичките му мускули се стягат. Едната му ръка се плъзна към мястото, където телата им се срещаха. Цялата изгаряше от желание. Той докосна малката й интимна чувствена пъпка, а тя започна да го язди с бързи движения.

Точно когато щеше да потъне в море от наслада, Джейми я отмести от себе си и я положи да легне по гръб. Намести се отгоре й и отново проникна в нея. Подхвана ритъм, който я опияняваше.

Оливия обгърна с крак кръста му, а другия сви в коляното и го заби в дюшека, за да има опора, и да успява да поеме тласъците му. Леглото скърцаше, лицето на Джейми лъщеше от пот. Очите на Оливия се замъглиха — оргазмът бе започнал да се надига в нея, а сърцето й щеше да се пръсне от любов.

Тя стигна връхната точка на насладата, без да издаде звук. Над нея Джейми стоеше с блажено изражение, достигнал собствена забрава.

— Ливи — проговори той с известно затруднение, — обичам те, скъпа.

Тя го прегърна. Да, и той й бе скъп. Нещо повече: той бе всичко за нея.

След няколко минути той се претърколи и легна по гръб, притегляйки я към себе си. Тя облегна глава на гърдите му.

— Прощаваш ли ми? — повтори тя дрезгаво въпроса си.

— Да — обяви той след време. — Нищо не мога да ти откажа.

Устните му се плъзнаха по слепоочието й. Тя затвори очи. Никога не се бе чувствала така щастлива и радостна.

Оливия заспа в прегръдките му. Джейми я наблюдаваше. Долавяше всяко потреперване на миглите й, всяко повдигане и спускане на гърдите. Устните й бяха леко разтворени, страните й — обагрени с прелестна руменина. Нежно отмести копринен кичур от челото й, ала тя не помръдна.

Преди искаше да я защитава, сега бе готов да се бори с ламя за нея. Тя му прости и помоли и него за прошка.

Въздъхна. Най-силното му желание бе да я отнесе при най-близкия свещеник, за да направи онова, което трябваше да стори първия път, когато му каза, че го обича. Но този път не само нехайството на младостта го спираше.

След женитбата на Оливия и Хенри, Джейми не разчиташе повече на никакви шансове за нормален, щастлив живот. Воден от гняв и с напълно разбито сърце, той не се придържаше към типичните задължения на джентълмен със значително богатство. Баща му, все още мъж в силата си, управляваше умело и парите, и имотите си. Това спестяваше на Джейми задължението да се грижи за семейството. Не разполагаше с титла или древно имение и не се налагаше да се ожени, за да се сдобие с наследник. Това той прие като знак, че е свободен да прави каквото си иска, да се впуска във всякакви забавления и — пожелае ли — да рискува. И постъпваше точно така, докато сестра му Пенелопе не му писа, че Оливия е в беда.

Оливия го познаваше прекалено добре: той наистина не бе говорил със семейството си и за половината от заниманията си, не бе споделил със семейството си и половината от онова, с което се занимаваше напоследък. Не само за обичайните за млади мъже с пари забави — залагания, пиене и компания на леки жени — а начинания, които щяха да шокират всичките му познати. Този път се забърка в каша, наистина застрашаваща да го унищожи. Оливия вече бе преживяла един съпруг, твърде далеч от представите й за глава на семейство. Хенри я изложи на опасност и я грозеше евентуален грандиозен скандал, ако истината се разчуе. Джейми не възнамеряваше да постъпва по същия начин. Преди да се реши да обвърже съдбата си с нейната, се налагаше да си подреди живота.

— Скъпа Оливия — прошепна той, макар тя да спеше дълбоко, — кажи ми, че още ме обичаш, че ще ме приемеш. Този път няма да те пусна. — Уви кичур от косата й около пръста си. — И този път ще съм достоен за доверието ти.