Каролайн Линдън
Още по-скандално (25)

Глава 25

Зимата завладя Лондон мрачна, сива и сковаващо студена. Оливия виждаше дъха си във всички стаи, освен в най-затоплените. Джейми не спираше да пише. От време на време си слагаше шапка и отиваше на разходка, но иначе дните му минаваха в къщата, наведен над писалището.

Макар част от обществото да отсъстваше през този сезон, все още се провеждаха събирания и балове. Батшеба ги посещаваше и после с писма съобщаваше какво е чула. Първите истории на Констанс с лорд Клери предизвикаха сама леко вълнение, но с появата на всеки следващ брой Батшеба започна да чува все по-ужасни думи по адрес на отвратителния мъж, преследващ Констанс.

— Планът действа! — писа тя в едно от писмата. — Но не толкова бързо, колкото ни се ще. В момента хората не са сигурни дали той представлява истинска заплаха, или е бъдещ любовник. Наистина ще трябват още няколко броя…

Джейми хвърли листа върху писалището.

— Още ли?! Тази жена твърдо е решила да ме влуди.

Оливия се усмихна.

— Не я вини. Брошурата се продава по-добре от всякога.

Така беше. Всички книжарници и магазини в радиус от двадесет километра от Лондон правеха заявки за бройки. Засега Даниел успяваше да задоволява поръчките. Убеди господин Хикс от Грейвзенд да дойде да печата, а Джейми успя някак да увещае Лиъм Макгрегър, издателят на „Интелидженсър“, да стане партньор на Даниел. Новината смая Оливия не по-малко от другите, но на този етап нищо от действията на Джейми не я изненадваше. Макгрегър вземаше една трета от печалбата, ала в замяна им осигуряваше двойно по-голяма продукция.

— Ще се поболея накрая — жалваше се Джейми след настояването на Батшеба.

— Почини си. Пък и ми се ще да ми дадеш и аз да помагам. Седя и по цял ден не правя нищо, а ти ще ослепееш от писане.

— Нищо подобно. Ти играеш най-важната роля — възрази Джейми и я прегърна през талията. — Ти си моето вдъхновение.

Оливия се засмя. Той я придърпа и я целуна страстно.

Нейната роля, както добре знаеха двамата, щеше да настъпи. Всеки капан има нужда от стръв. Клери искаше картината, но щеше да е по-лесно да го извадят на показ, ако виконтът реши, че същевременно ще хване Оливия насаме и неподготвена.

Нямаше нужда Джейми да й го казва. Тя не възнамеряваше да му позволи да я държи скрита в къщата, за да е в безопасност. Клери отне на Оливия всичко скъпо: свободата й, щастието, приятелите й и любовта й. Клери несъмнено възприемаше Джейми като препятствие, именно той го държеше далеч от нея. Така Клери ставаше опасен не само за Оливия, но и за Джейми. Затова се налагаше да се справят с Клери и Оливия знаеше, че на нея се пада да го направи.

* * *

Три седмици бяха необходими на Джейми да напише, а Даниел да напечата единадесет броя от „50 начина да съгрешиш“. Съгласно плана на Джейми Бреърли ставаше все по-застрашителен. Сега Батшеба постоянно пишеше, че мнозина са отвратени от Бреърли и започват да се тревожат за безопасността на Констанс. Оливия рядко излизаше от къщата на площад „Гроувнър“. Джейми подозираше, че Клери наблюдава сградата. Макгрегър, от своя страна, успяваше да разпространява повече клюки благодарение на все още анонимния си репортер. Из града вече се правеха залози кой се крие зад самоличността на Бреърли, а в очите на всички Клери бе субектът.

Късно една студена вечер Джейми се върна от разходка и въз основа на донесените от него новини прецениха, че е време да заложат капана.

— Клери е бесен — съобщи й той, докато отърсваше снега от палтото си. — Най-после е заявил, че според него ти очерняш името му.

— Къде го чу?

Оливия очакваше да се стигне дотук, стига планът им да сработи, но въпреки това сърцето й подскочи.

— В кафене. Срещнах едни бивш бизнес партньор и той потвърди, че Клери сипе огън и жупел по твой адрес. — Джейми подаде палтото и шапката си на лакея, застанал наблизо и мъжът изчезна по коридора. — Това притеснява ли те?

Да. Клери винаги я притесняваше. Оливия се насили да прогони тази мисъл. Имаха план и тя щеше да си изиграе ролята.

— Време е да действаме.

Две вечери по-късно Оливия облече старата си синя пелерина и излезе на площад „Гроувнър“ по здрач. Беше достатъчно късно, за да горят уличните лампи, но още не беше съвсем тъмно. Лакеят извика файтон, даде на файтонджията адреса на госпожа Хардинг и й помогна да се настани в купето. В обемистия куфар имаше само няколко неща, но тя стискаше здраво дръжката за утеха. Джейми излезе няколко часа по-рано, за да направи последни приготовления. Едва сега Оливия си даде сметка до каква степен е свикнала с присъствието му. На улица „Кларджес“ плати на файтонджията и бързо се изкачи по стълбите. Госпожа Хардинг се появи в коридора.

— Госпожо Таунсенд?

— Да.

Тръгна да се изкачва, без да се обръща.

Госпожа Хардинг я следваше по петите.

— Това не ми допада. Не може да влизате и излизате, когато ви хрумне. Домът ми не е такъв, а и всички господа… Не искам горе да се качват мъже, госпожо Таунсенд.

Оливия спря на горната площадка.

— Госпожо Хардинг — заяви тя тихо, но решително, — след тази вечер ще освободя квартирата. Досещате се защо, ако не се лъжа.

След последното си посещение тук у нея се загнезди подозрението, че или госпожа Хардинг, или някой прислужник съобщава на лорд Клери кога влиза и излиза. Прекалено голямо съвпадение бе виконтът да се появи така внезапно последния път, когато дойде в къщата на „Кларджес“.

Госпожа Хардинг стана морава.

— Представа нямам за какво говорите, но възнамерявам да извикам стражаря. Не одобрявам как се държите.

— Добре — прие веднага Оливия, съвършено наясно, че хазяйката няма да направи нищо подобно, — извикайте стражаря.

Обърна се и отвори вратата към квартирата си.

Стаите изглеждаха същите. Отиде в спалнята да се увери, че всичко е готово, върна се в салона и запали лампите. Извади багажа от куфара, постави кутията на масата, а картината — зад фотьойла до студената камина, за да не се вижда веднага. Свети Георги я гледаше сякаш одобрително. Защити всички ни, помоли го тя мълчаливо.

От потрепването на вратата тя подскочи. Повтаряйки си, че може да е и госпожа Хардинг, но без да го вярва особено, тя отвори.

— Ето те! — възкликна Клери и нахълта, преди тя инстинктивно да се опита да хлопне вратата под носа му.

Оливия отстъпи. Сърцето й биеше толкова учестено, че чак я болеше. Планът бе да го примами тук, но сега, когато той бе в стаята, връщане назад нямаше.

— Моля да напуснете, лорд Клери.

— Още не. Ти и аз имаме недовършена работа.

— Не е вярно — повиши тя тон.

Той затвори вратата след себе си и завъртя ключа. Наблюдаваше я как отстъпва, докато той пъха ключа в джоба.

— Къде е хазяйката? — настоя Оливия. — Не приемам гости.

— Не съм искал разрешение от старата сврака. Както и от теб не искам.

Той започна да пристъпва напред. Оливия забеляза следи от напрежение по лицето му. Под очите имаше тъмни кръгове, а черната му коса не бе добре пригладена както обикновено.

Чудесно.

Нямаше вид на съсипан човек, но пред нея стоеше мъж, за когото нещата излизаха извън контрол. Точно това целяха да постигнат с Джейми, ала това правеше същевременно виконтът изключително опасен.

— Веднъж те попитах — продължи Клери, овладял гнева си, — веднъж те помолих, скъпа, но ти си непокорна и упорита. Не съм мъж, на когото се отказва, и то няколко пъти. — Съблече си палтото и го остави настрана. — Не и този път, Оливия.

Тя навлажни устни.

— Не искам да имам връзка с вас, сър.

Усмивката на Клери я ужаси, пулсът й се ускори.

— Не бях ли ясен? Този път не питам. Първо ми кажи къде е картината. Ще бъда нежен, ако ми кажеш. Ако се наложи да я издирвам… последствията няма да ти харесат.

— Защо? — попита тя с треперещ глас. — Защо ме искате? Не е естествено…

Върху лицето му се изписа учудване.

— Защо? Не съм напълно сигурен, скъпа. По обичайната причина, предполагам. Привлече интереса ми. Не достатъчно силно, за да разваля хубавите ни делови отношения с Хенри, но после, когато той си отиде, не виждах защо да не ти се насладя. Но ти се държа хладно и въздържано. — Цъкна с език. — Такова предизвикателство. Знаех, че не тъгуваш по Хенри. Той не го заслужаваше. Особено след като баща му те купи за него. — Млъкна, защото Оливия видимо трепна. — О, да, всички бяха наясно. Старият господин Таунсенд си въобразяваше, че бракът ще укроти сина му. Хенри извади късмет, че теб тази задача не те интересуваше. Иначе щеше да попречи на заниманията му. Та като стана дума за занимания, кажи ми къде е картината. — Погледът на Клери я изпепеляваше. — У теб е, знам.

Оливия само поклати глава.

— Кажи ми! Ходи чак до Танет и се върна. Хенри държеше делата си там в тайна. Понякога се питах дали от недоверие към мен. Осведомен съм обаче, че стоката е разтоварена в Рамсгейт, а ти се насочи направо натам. Но да отидеш там със съучастник не беше добър ход. Какво като си легнала с него? Това не намалява желанието ми да те притежавам. — Пристъпи рязко напред и я бутна. Оливия ахна. — Кажи ми къде е картината! Не разполагам с цяла вечер да се занимавам с нея. Щом приключим въпроса, ще последва нещо приятно и за двамата, уверявам те.

Свали си жакета и започна да разкопчава жилетката.

— Там. — Оливия отстъпи и посочи с треперещ пръст фотьойла. — Вземете я и ме оставете на мира.

Чул думите й, Клери се обърна. Картината не се виждаше веднага, но единият й край се подаваше издайнически над страничната облегалка. Той го забеляза и се хвърли натам.

— Боже, тя е…

— Вземете я — повтори Оливия. — Вземете я и ме оставете на мира.

На лицето на виконта се появи познатата ледена усмивка.

— Още не. Много пакости извърши напоследък и ще си платиш.

Клери остави картината на фотьойла. Змеят изглеждаше сякаш всеки момент щеше да атакува.

— Не — отсече Оливия.

— Не ли? Прекалено често го чувам от теб.

Тръгна към нея.

Оливия вдигна пистолета. Докато Клери се втурна към картината, тя отвори кутията върху масичката, прикривана от куфара, и извади един от двата заредени пистолета. Бяха по-малки от пистолетите на Джейми, но той ги купи специално за нея.

— Спрете, сър.

Той се изсмя.

— Няма да ме застреляш.

Направи още крачка напред и Оливия натисна спусъка.

Клери извика и постави длан върху гърдите си. С невярващо изражение си отметна жилетката. Под едното му рамо течеше кръв. Обърна се към нея с убийствен поглед.

— Това подписа съдбата ти! — изрева той и се втурна към нея.

Оливия побягна, стиснала втория пистолет с две ръце. Клери хвана края на полата й, ала младата жена успя да се отскубне. Натисна бравата, но той бе заключил вратата. Опря се с гръб на стената и насочи пистолета.

Клери застина на място. За пръв път нещо като страх пробягна по лицето му. Оливия насочи пистолета към картината.

— Искаш я, нали? Чух, че съпругата ти те е изоставила, а баща ти те е оставил без средства. От тях двамата предимно идваха доходите ти, нали? Особено сега, когато Хенри не ти плаща за внесените контрабандно произведения на изкуството.

— Свали пистолета — нареди Клери.

— В Лондон името ти е опозорено. Картината ти трябва, за да избягаш от града и да я продадеш отвъд океана, на някого, който не подозира, че е крадена. Не е ли така?

— Оливия, за бога, свали пистолета. Може да гръмне.

— Картината е твоето спасение, но не пожела да я вземеш и да си тръгнеш. Желаеш мен, след като отблъснах всичките ти задирвания. Преследва ме, нападна ме и се опита да убиеш приятелката ми Пенелопе…

— Онази лъжлива никаквица не биваше да ми се опъва така. Същото важи и за теб. Няма да повтарям, Оливия. Дай ми пистолета.

При последните си думи се втурна и Оливия натисна спусъка. Откатът я отблъсна назад и едва не изтърва оръжието. Клери се извърна към картината. Куршумът бе пронизал главата на змея. Сега там зееше дупка.

— Не… Не… — срина се той. — Унищожи безценен шедьовър!

Предугадила, че ще се хвърли върху нея, Оливия запокити пистолета. Той уцели рамката на картината и я разби на няколко парчета. Клери изкрещя неистово. За да избегне хватката му, Оливия хукна към спалнята и се озова право в ръцете на Джейми.

— Ще съжаляваш… — извика следващият я по петите Клери.

Джейми бутна Оливия зад гърба си. Бенедикт, лорд Стратфорд, стоеше до него. Зад тях трима мъже се изправиха на крака. В очакване на драматични събития, Джейми бе поканил съдия, та в тъмнината на спалнята на Оливия да станат свидетели на действията на виконта. Бенедикт не позволи и дума да се издума и се присъедини още преди Джейми да го покани да го придружи. Грей направи същото. Дори привика баща си, херцог Роуланд — последната „капка“, склонила съдията да се съгласи на тази крачка. И четиримата се промъкнаха в спалнята преди време, докато Джейми омайваше госпожа Хардинг долу в салона.

Клери погледна ужасен как съдията пристъпва към него.

— Виконт Клери, налага се да дойдете с мен, сър.

— Тази жена стреля по мен! — посочи той Оливия и й хвърли убийствен поглед.

— Така е и се чувствам задължен да я поздравя за точното попадение — заяви съдията. — Канехте се да я насилите и не мога да виня овдовяла жена, заради опита си да се защити.

Клери отказа да изрече и дума повече. Съдията го принуди да му даде ключа и повика госпожа Хардинг да се погрижи за раната на виконта. Спотаилите се наблизо стражари пристигнаха след броени минути и отведоха лорд Клери.

— Благодаря за търпението — обърна се Джейми към съдията.

— Изпълнявах дълга си, нищо повече. Ще желаете ли още нещо тази вечер, Ваша Светлост?

— Не днес — отвърна херцогът на Роуланд. — Надявам се такъв инцидент да не се повтори.

Съдията се поклони.

— И аз, сър. Лека нощ.

След тези думи представителят на закона си тръгна.

На лицето на Бенедикт се изписа победоносна усмивка.

— Хванахме го! Няма да се измъкне.

— Така е — съгласи се херцогът. Наведе се и взе парче от унищожената рамка. — Ти ли я нарисува, Джордж?

Джордж Чърчил-Грей погледна над рамото на баща си.

— Да.

— Много добро копие.

— Благодаря. Но не разполагах с време да възпроизведа съвсем точно всички светлосенки. Не са съвсем както трябва и…

Роуланд се засмя.

— Следващия път ще успееш. В колекцията на Ашби има чудесен портрет на Купидон. Би ли могъл…

Изражението на Грей подсказваше, че и друг път са водили този разговор.

— Не обичам да копирам картини, татко.

— Но майка ти много я харесва, а Ашби и дума не дава да се изрече за продажба — оплака се херцогът — Само веднъж? Заради майка си?

Грей поклати глава и излезе. Баща му го последва, като не спря да го увещава.

Бенедикт понечи да ги последва, но спря.

— Разрешавате ли да разкажа на Пенелопе какво се случи? Сигурно не ви се ще, но няма да ме остави на мира. Едва я убедих да остане вкъщи на Маргарет стрийт.

Оливия се засмя.

— Може да й кажеш. — Постави ръка върху неговата. — Лорд Стратфорд, благодаря ти.

Бенедикт погледна към Джейми.

— Нито идеята, нито усилията да осъществим всичко това бяха мои. Само твоята храброст, мадам, доведе да желания от нас успех.

— И въпреки това ти благодаря — повтори Оливия.

Той се усмихна и последва Грей и Роуланд.

Тя остана насаме с Джейми.

— Това наистина ли е краят за Клери? — попита тя колебливо. — Направихме ли достатъчно?

— Съдията чу всичко изречено от него. С двата тефтера на Хенри и оригиналния Тициан, виконтът ще постои дълго в затвора.

— Надявам се…

Той я прегърна и я увери:

— Ще стане.

— Не мога да повярвам, че успяхме…

Първоначално й се стори най-налудничавият план, който бе чувала, но Джейми го осъществи бляскаво. Не само съдия, но херцог бе чул признанията на Клери.

— Сега ни остава само едно неотложно нещо — придърпа я Джейми към себе си. — Оливия, скъпа, ще се омъжиш ли за мен?

Очите й се разшириха.

— След всичко случило се?!

Той се усмихна леко.

— Веднъж прие предложението ми. Надявам се отново да постъпиш така. Копнея завинаги да се отърва от образите на другите жени. Ако не беше Констанс, щях да накарам свещеника в Рамсгейт да ни венчае. Сега обаче стоя пред теб като свободен мъж, влюбен дълбоко в теб. Винаги ще бъда до теб, когато имаш нужда от мен. Кажи ми, че ме приемаш, любов моя.

Оливия го погали по бузата. Усмивката й стана още по-широка.

— Не ме разбра правилно — промълви тя нежно. — Имах предвид дали след всичко случило се още трябва да питаш?! Сърцето ми ти принадлежи откакто бях на десет.

— Значи казваш „да“?!

— Никога не съм ти казвала „не“. — Обгърна го през врата и вдигна лице към него. — Да. До края на живота си ще бъда с теб, да.