Каролайн Линдън
Още по-скандално (24)

Глава 24

Джейми настървено се хвърли да работи. Пренесе се да пише в спалнята и нареди на прислугата да не го безпокои. Оливия също бързо се научи да не го безпокои. Понякога със свъсени вежди той стоеше час пред прозореца, после грабваше перодръжката и изписваше десетки страници. От време на време ругаеше, смачкваше листа и го хвърляше в камината, друг път зачеркваше дума или абзац и продължаваше да пише, без да прекъсва.

Нощем идваше при нея. Мушкаше се под завивките и я придърпваше към себе си. Скоро къщата на площад „Гроувнър“ се превърна в техен малък личен свят, където понякога Оливия се чувстваше по-омъжена, отколкото по време на брака си с Хенри. С него бе делила дом, но не и съвместен живот. Дори когато Джейми прекарваше часове, потънал в работа в съседната стая, тя го чувстваше близко до себе си.

Отчасти се дължеше, както добре съзнаваше, на съвместната им кауза. Докато Джейми пишеше, Оливия съставяше списъци с навиците, вкусовете и недостатъците на Клери, та Джейми да ги използва в историите си. И двамата искаха бъдещите читатели мигом да го разпознаят.

Понякога я побиваха тръпки на отвращение към мъжа, който я ужасяваше през последната година, ала същевременно си мислеше и за публичното му унижение и презрение именно от неговото общество.

Една вечер Джейми дойде при нея.

— Ето — подаде й той купчина листове.

Заинтригувана, Оливия запали лампата на писалището.

Досега не й бе давал да прочете нищо от написаното.

Той се отпусна на стол, докато тя четеше.

— Констанс изтощи ли те? — пошегува се тя.

Той се засмя, а тя продължи да чете. Беше й връчил не един, а четири от следващите броеве, една трета от оставащите. Изчете всичките на един дъх.

В първата история лорд Бреърли, тъмнокос и властен мъж, с връзки и доходоносен брак, започваше да обръща внимание на Констанс. Тя му отказа ласките, както постъпваше с всички женени мъже.

Във втората Констанс спираше да се разхлади с плуване в закътано езеро, ала съвсем скоро лорд Бреърли я открива. Тя го обвинява, че я преследва, но той отрича. За щастие, в този момент се появява привлекателен джентълмен и Констанс се оставя на ласките му, след като Бреърли си тръгва.

В третата история се описваше съдържанието на писма от лорда, в които той бе опитва да склони Констанс да му стане метреса. Тя не желае да се обвърже с никого и изгаря писмата. Образът на нахалния натрапник — злодей вече придобиваше по-конкретни очертания.

Последната история бе посветена на събитията по време на бал, където Бреърли само съзерцава Констанс. Тя попада в ръцете на всеизвестен женкар, който я отвежда в усамотена спалня. Тръпки от описанието на ястребовите очи, които не се откъсват от желаната Констанс, докато е в балната зала, побиха Оливия.

— Е? — попита Джейми, когато тя остави листовете.

— Хубаво е. — Прочисти си гърлото, за да не говори така дрезгаво. — Даже много хубаво.

— Чудесно. Ела насам, тогава. — Тя се приближи. Джейми обви талията й с ръка. — Не искам да разочаровам преданите си читатели — промърмори той, разголи рамото й и го целуна.

Оливия се усмихна.

Независимо от зловещото присъствие на лорд Бреърли, Констанс за пореден път се отдаваше на еротичните си наслади.

— Като един от тези читатели ти гарантирам, че не го правиш.

— Като най-важния ми читател, твоето мнение ми е най-ценно. Коя история ти хареса най-много?

Тя си пое сепнато дъх, когато той започна да развързва панделката на нощницата. Историята край езерото несъмнено й допадаше най-много, защото пробуждаше стотици спомени.

— Има по нещо хубаво във всичките… — Погледна листовете, все още в ръката й. — Как ти хрумват тези неща?

— Един джентълмен не би споделил.

Тя много искаше точно този джентълмен да сподели, питаше се кое вдъхновява идеите му. Беше подметнал, че понякога Батшеба прави предложения, но Джейми не бе говорил със сестрата на Даниел от дни, седеше затворен в стаята и пишеше. Всичко написано бе плод на неговото въображение. Представяше ли си подобни срещи между него и други жени? Дали връзката им щеше да свърши, когато й се насити?

— Констанс олицетворява ли конкретна жена?

Той спря да целува рамото й, пъхна ръка в деколтето и обгърна едната й гърда.

— Не — промълви той по едно време.

— Не съм си представяла, че си живял като монах. Не бих те винила, ако си имал многобройни любовници. Не те виня. Просто съм… любопитна. Знаеш какъв беше животът ми с Хенри, а за твоя аз знам само каквото са споменавали сестрите ти. — Прозвуча ужасно и тя добави бързо: — Няма значение. Не ми дължиш обяснение.

— Имаше други жени, да. Особено през първите години след брака ти. Повече от една жена, но не бих казал „многобройни“. Никак не ми беше приятно да си представям, че си с Хенри. Исках да те изтрия от съзнанието си и да забравя какво е да те държа в прегръдките си. Но нищо не излезе. — Въздъхна. — Всеки път, когато отвеждах друга жена в леглото, ми се щеше да си ти или поне достатъчно да прилича на теб, за да се излъжа поне за една нощ, но никога не се получаваше. Накрая го приех като безнадеждна кауза и се отказах.

— Отказа се?

— Не съм бил с жена от близо две години.

— О! — Усети как сърцето й трепна, но после сбръчка носле. — Само две? Значи през другите осем е имало жени.

— Отне ми време да осъзная истината. — Направи пауза. — С някои изкарах известно време, с други — само по няколко нощи. А като питаш кое вдъхнови образа на Констанс… това беше ти. — Придърпа я по-близо. — Пишейки за нея, мислех за теб.

Оливия се отдръпна.

— Аз никога…

Постави пръст върху устните й.

— Не, не в смисъл на любовните й похождения. Добре те познавам. Ти не си такава. — Плъзна пръст надолу по брадичката й, после по шията. — Представях си жена, готова да изследва най-дълбоките си желания. Питах се какво би направила, ако се освободи от тревогата да не последва скандал.

Сърцето й биеше лудо. Тя не постъпи ли точно така? Откакто обяви пред собственика на странноприемницата, че с Джейми са съпруг и съпруга, Оливия се отдаваше все повече и повече на най-дълбоките си желания. Искаше всичко от него: всяка усмивка, всяка тайна, всеки разтърсващ оргазъм. Искаше той да е наясно, че тя е негова и винаги ще бъде негова.

— Ти доказа, че съм прав — прошепна Джейми и се заигра с меката част на ухото й. — У теб се крие далеч по-чувствена жена, отколкото си представяш, Ливи. Мисълта да я извадя на показ ме влудява. — Ръката му помилва гърдите й. — Кажи, че си съгласна…

— Да — прошепна тя, докато той свличаше надолу ръкава на нощницата. — С теб съм съгласна на всичко…

— Харесва ли ти каквото прави Констанс?

Оливия вече бе разголена до кръста.

— Да…

— А кое най-много ти харесва? Историята с камшика ли? Или с препаската през очите? Искаш ли да ме вържеш, докато правиш любов с мен?

Лицето й пламна.

— Какви ги говориш?!

— Мислила ли си някога да го направиш? Или ти да си вързана? Доста е възбуждащо.

— Вързана… с какво?

Взе ръката й и прокара устни по пулсиращата на китката й вена.

— Ти специално — с копринени панделки. Сини като очите ти и достатъчно меки, да не наранят кожата ти, дори когато те държат безпомощна пред страстното любене на любовник, жаден да те обладава.

— А завързана за какво? — продължи да се интересува тя.

Гризна я по рамото и цялото й тяло настръхна.

— За леглото ми. Напълно разголена, без да криеш каквото и да било, без да ми отказваш нищо…

— Не съм ти отказвала — успя да промълви тя с известно усилие.

— Искам безрезервното ти доверие. Да се оставиш напълно в ръцете на любовника си. Повярвай: удовлетворението ще бъде и за двамата. Или предпочиташ ти да ме вържеш?

Оливия едва дишаше. Едно бе да четеш такива неща, а друго — ти да ги правиш. Но представата Джейми да е вързан и във властта й…

— Не.

Той изръмжа доволно.

— Въобще не, така ли? — Започна да развързва вратовръзката. — Или поне малко?

Оливия гледаше невярващо как бавно изтегля вратовръзката, сякаш да й покаже цялата й дължина. Искаше да я върже и да я обладае или тя да го върже и да го обладае.

Би било редно да е шокирана, а всъщност цялото й тяло пулсираше от желание. Не би трябвало тези образи да я възбуждат, но… бог да й е на помощ, чувстваше се точно така.

За всичко бе виновен Джейми. Оливия съжали за деня, когато започна да чете „50 начина да съгрешиш“. Всички говореха за брошурата. В нея се описваха еротичните приключения на дама, а вдовството… можеше да е толкова самотно. Макар и донякъде смутена от проявения интерес към написаното, тя изчете всички броеве. А сега в съзнанието й се въртяха и други образи, докато Джейми й нашепваше провокиращи подробности. Или, още по-лошо: желаните от него образи, вдъхновени… от нея.

— Направи го — насърчи я той и пусна вратовръзката в скута й. — Завържи ме.

Бавно разкопча маншетите на ризата, нави ръкавите и оголи китките си.

Тя бавно взе вратовръзката и направи примка около едната китка. Очите на Джейми блестяха жадно. Той не промълви и дума.

Преметна вратовръзката още веднъж.

Мой си, помисли си тя. Мой да те съблазня, да те държа, да те обичам. Сърцето й биеше лудо. В нея бушуваха всевъзможни страсти и тя се чувстваше много силна. Той вдигна другата си ръка, постави я до първата и я подкани да завърже двете ръце една към друга. Тя обаче я отблъсна.

— Ще го направим така — прошепна тя.

Преплете пръсти с неговите. Очите на Джейми се разшириха, но той се подчини и завърза нейната ръка към своята. Не можеше да направи възел с една ръка и затова подпъхна края на вратовръзката в примката.

— А сега какво? — попита той гърлено.

Тя плъзна свободната си ръка по гърдите му и така му подсказа да се облегне изцяло върху тапицирания гръб на стола.

— Мой си — съобщи му тя и се захвана с копчетата на панталона му.

— Винаги съм бил, Ливи…

Отне й доста време, защото използваше само едната си ръка, но най-накрая извади пешовете на ризата му. Прокара ръка по плоския му корем, а пръстите й обгърнаха главата на възбудения му член. Джейми изруга под нос, но не помръдна.

Тя наведе глава.

— Мой — повтори Оливия.

Той трепна силно, когато тя плъзна език по дължината на ерекцията му. После обви члена му с устни. Дивеше се на начина, по който реагира тялото му. Беше чувала за подобно обладаване, преди да го прочете в „50 начина да съгрешиш“, но не си представяше колко е интимно всъщност. Застанала на колене, тя му осигуряваше наслада, но същевременно си даваше сметка, че цялото същество на Джейми е съсредоточено върху нея.

С рязко движение я придърпа нагоре и я завъртя така, че да седне в скута му. Целуна я страстно по шията. Със свободната си ръка свали нощницата й и Оливия остана гола в ръцете му.

— Не… Искам да ти доставя наслада…

— Правиш го, скъпа. А сега разтвори крака, за да си доставим взаимно наслада…

Тя отвори леко очи и видя, че седят срещу огледалото. Изчерви се, като видя отражението си там: очите й блестяха, косата й бе разчорлена, силната ръка на Джейми я държеше здраво през кръста и я подтикваше да разтвори още по-широко крака. Наблюдаваше всяко нейно изражение с вдигната над рамото й глава.

— Джейми — изпищя тя, когато той пъхна ръка между бедрата й.

Оливия простена и започна да се вие като тръстика. Така добре знаеше точно къде да я докосне… Но тя искаше и той да изпита същата сладостна болка. Тя заби пети в килима и повдигна бедра. Надигна се малко и все така с гръб към него, го възседна. Джейми затаи дъх, а после проникна в нея.

Тя разтвори още по-широко крака. Усети как Джейми потрепери. Вързаната му към нейната ръка се стегна. Оливия плъзна свободната си ръка по корема си, а после и още по-надолу, където пръстите й се преплетоха в неговите. Започна да гали малката чувствителна пъпка между краката си.

Оливия отлично знаеше как да си доставя удоволствие. През последните години от брака й това бяха единствените й оргазми, а и след смъртта на Хенри леглото й стоеше все така празно. Никога обаче не се бе докосвала така открито, така смело и определено никога с мъжки член, проникнал дълбоко в нея. Въртеше пръст в кръг и търсеше ритъма, който ще я отпрати в забрава.

Джейми я притисна още по-силно през кръста и в следващия миг застина.

Дълго време и двамата не помръднаха. Джейми бе облегнал чело на рамото й. Пълна със задоволство усмивка се появи на лицето й. Току-що преживяното бе толкова прелестно.

— Ливи — промълви Джейми, — обичам те. Ще те обичам, докато умра.

Същото чувство бушуваше и в нейните гърди. Целуна го. Сърцето й преливаше от чувства и й бе невъзможно да говори. Знаеше, че я обича, така както тя го обичаше и винаги щеше да го обича.

Ала той не каза нищо повече. По-късно, докато спеше до нея в леглото, а изцапаната му с мастило ръка я бе обгърнала през талията, Оливия неволно се запита дали пропускът да добави още нещо не беше случаен.