Каролайн Линдън
Още по-скандално (18)

Глава 18

Оливия подреждаше вещите си. Единствено честите погледи, които хвърляше към облегнатата на писалището картина на Тициан, й помагаха да се владее. Намасленото платно се бе смъкнало и изображението се виждаше. Докато картината е при тях, повтаряше си тя, Клери не ги е победил. Изненада ги неприятно, но нищо повече.

Ръцете й обаче потрепериха, когато вдигна блуза с избродирани от нея розови цветя. Сега беше разкъсана. Както и две други рокли и нощницата. Разполагаше само с дрехите на гърба си.

— Това май е всичко — съобщи тя на Джейми.

Той стоеше, вторачил поглед в отворената в ръцете му тетрадка. При думите й рязко вдигна глава. Върху лицето му бе изписано нещо, наподобяващо… ужас.

— Добре.

— Какво има? — разтревожи се тя. — Клери да не е написал още нещо?

— Не. Откраднал е мои записки… Бележки с бизнес предложение до един приятел. — Прибра тетрадката и затвори куфара. — Няма значение. Стой тук. Трябва да говоря с господин Хюз и да видя дали стражарят е пристигнал.

Стомахът й се сви от напрежение.

— Нека да дойда с теб…

— Някой трябва да остане тук — заяви той и погледна към картината на Тициан. — Залости вратата след мен и не отваряй на никого, освен на мен. И дръж пистолета под ръка.

Тя си навлажни устните.

— Така и не ми показа как се използва.

Той трепна, сякаш го е зашлевила.

— Права си. Нямаше обаче да те оставям, ако смятах, че ще се наложи да го използваш. Само го насочи и натисни спусъка. Шумът ще привлече някой на помощ.

— Добре.

Не намери какво друго да каже. Пъхна другия пистолет в джоба и излезе. Тя пренесе багажа им до вратата. Мушна кутията за пистолети на Джейми в своя куфар, сега почти празен, но остави пистолета отвън.

Придърпа стол и седна. Свети Георги отново попадна в полезрението й. Готов за атака, светецът имаше благородно, но настървено изражение. Картината наистина бе поразителна. Запита се кой ли е истинският собственик. Едва ли някога щеше да разбере. Но това не бе нейна грижа. Оливия си разтърка челото. Възнамеряваше да я предаде на Уелингтън или на друго официално лице, наясно как да постъпи и да му съобщи колко настойчиво я издирва Клери. Тогава, ако извади късмет, виконтът ще бъде арестуван, подведен под отговорност и пратен в затвора. Няма да се наложи някога да го видят отново.

Преди това обаче предстоеше да се върнат в Лондон и да опазят картината невредима. Сега, когато виконтът се намираше в Рамсгейт и им дишаше във врата, това се оказа далеч по-трудно, отколкото изглеждаше сутринта.

Погледът й се спря върху заплашителната бележка на Клери.

— Щом толкова те бива да убиваш змейове, тогава пронижи с меча си сърцето на лорд Клери — прошепна Оливия тихо на светеца.

* * *

Джейми се появи в общото помещение долу. Господин Хюз вече бе извикал стражаря. Очевидно знаеше къде блюстителят на реда обича да си пие бирата и бързаше първи да представи своята версия за случилото се. Джейми сложи край на намеренията му.

— Искам да подам оплакване срещу господин Хюз, задето е пуснал човек с престъпни намерения в стаята ми.

— Нищо подобно не съм направил!

— Мъж, проявил нездрав и опасен интерес към съпругата ми. Мъжът е разкъсал дрехите й и е ровил в личните ми книжа, с намерението да злоупотреби с информацията. Господин Хюз явно толкова малко държи на репутацията на хана си, че е допуснал мъж, посегнал да убие сестра ми, графинята на Стратфорд, в стаята ми.

— Убиец ли?! — Очите на господин Хюз щяха да изскочат. — Той беше джентълмен, проявяваше загриженост за сестра си!

Стражарят се надигна.

— Стига, стига, господа. Да се разберем. Дамата заплашена ли е в момента?

— Не — отвърна Джейми. — Казах й да залости вратата след мен.

— Добре. — Обърна се към ханджията. — Допуснал ли си мъж в стаята на този джентълмен в негово отсъствие?

Господин Хюз въздъхна тежко.

— Да.

— Не се прави така, Том. — Обърна се към Джейми: — Нещо откраднато ли е, сър?

— Липсват мои книжа и всички дрехи на съпругата ми са разкъсани. В момента разполага само с тези на гърба си.

— Много лошо, Том. Ще се наложи, опасявам се, да покриеш загубата на дамата. — Стражарят погледна строго ханджията и той кимна. — А вие, сър, знаете ли кой е този мъж?

— Да. — Джейми погледна към затворената врата, но все пак понижи глас. — Оставил е бележка до съпругата ми, с която потвърждава, че я познава. Казва се виконт Клери. От месеци тормози жена ми. Господин Хюз ще потвърди, че тя е благоприлична дама. Преди няколко седмици лорд Клери бутна сестра ми, графинята на Стратфорд в Темза. Ако проверите в комисариата в Лондон, ще установите, че зет ми, графът на Стратфорд, е подал жалба срещу лорд Клери за опит за убийство.

— Убийство?! Граф?! Виконт?! — господин Хюз се свлече безпомощно на пейката. — Не е за вярване…

— Сериозни нарушения, сър. Но докато пратя запитване в Лондон, най-вероятно мъжът ще изчезне.

— Арестувайте го за кражба или за нанесени щети — предложи Джейми. Бе готов на всичко, само и само да държи Клери далеч от Оливия. — Навярно е отседнал някъде наблизо.

След още приказки — стражарят се оказа словоохотлив човек — се споразумяха да пратят двама души да търсят Клери. Господин Хюз, от своя страна, обеща да набави до вечерта още един кат дрехи за Оливия. Добави обаче и друго:

— Тази нощ ще бъдете в пълна безопасност тук. Лично ще се погрижа негодникът да не прекрачи повече прага ми. Ще възложа на прислугата да бди цяла нощ. Никой няма да припари до вас или жена ви, кълна се.

Джейми изпитваше известни съмнения, но понеже не знаеше къде се намира Клери, не му се стори подходящо да се местят.

— Добре — прие той. — Но непременно искаме друга стая.

Господин Хюз веднага се съгласи и Джейми се качи, за да разкаже всичко на Оливия. Настаниха ги в нова, по-голяма стая, и той й съобщи, че пак ще излезе. Този път нае кон и с него се отправи към „Котвата“. Чарли Пайк седеше на обичайното си място до огъня. Изгледа го изненадано, когато Джейми спря пред него.

— Налага се да ви поискам още една услуга, капитан Пайк — обърна се той за пръв път така към мъжа. — Този път е от делови характер.

Пайк се поколеба, после върху лицето му се появи широка усмивка.

— Вземете стол, млади господине.