Каролайн Линдън
Още по-скандално (19)

Глава 19

Пристигнаха в Ричмънд късно на следващия ден. Докато наблюдаваше как кулите от червени тухли на Стратфорд Корт приближават, Оливия тихо се дивеше какво се постига с пари. Отпътува от Лондон сама, с двеста и тридесет паунда — повечето взети назаем — и й трябваха дни, за да стигне до Грейвзенд с дилижанси и преспивания по странноприемници.

Джейми бе успял да намери лодка, която да ги откара от Бродстеърс до кея на Стратфорд Корт. Пътуване, отнело й три дни преди, сега се осъществи за ден.

Вече се намираха в Ричмънд. Господин Пайк им махна от мястото си зад румпела.

Шхуната бе негова и той изглеждаше предоволен отново да плава.

Джейми се отказа от идеята да отидат направо в Лондон. Преди това искаше да се посъветва с лорд Атертън — сега вече Стратфорд — поправи се тя. Нямаше да е лошо да имат граф на своя страна, когато предявят обвинение срещу Клери, а и Оливия съзнаваше необходимостта да даде обяснение на Пенелопе. Заради нея приятелката й и съпругът й едва не се удавиха.

Докато лорд Клери не попадне в най-тъмния лондонски затвор, Оливия щеше да продължава да се тревожи за безопасността — и своята, и на приятелката си.

Без никакви затруднения стъпиха на брега. Покойният граф Стратфорд имаше яхта и затова бе изградил кей към имението си. Господин Пайк стисна ръката на Джейми и сърдечно им пожела всичко най-добро.

— Когато и да наминете в Рамсгейт, да се отбиете да пием по едно вино от бъз.

— Непременно — обеща Джейми. Взе багажа им, а Оливия не се разделяше с картината, сега вече отново надлежно опакована. Стъпиха на кея и махнаха на господин Пайк, готов да поеме обратно.

— Далеч сме от къщата — отбеляза Джейми. — Да не ти дотежи?

— Няма да я оставя и за секунда — увери го тя.

С отдалечаването от реката вятърът утихна.

Икономът съобщи за пристигането им и Пенелопе тичешком прекоси стаята, за да прегърне приятелката си.

— Пострадала ли си? Уби ли онзи ужасен Клери? Къде беше? — започна да задава настойчиво въпроси тя.

Оливия се усмихна.

— Добре съм, благодарение на брат ти. Клери се е опитал да те убие заради мен. Пенелопе, нямах търпение да поискам прошка…

Приятелката й постави пръст върху устните й.

— Стига. Толкова се радвам да те видя отново. А ти, Джейми, успя! Браво. Намери я!

Завъртя се, готова да прегърне брат си.

— Чакай, Пен. — Джейми бе оставил багажа на портиера и сега лично той държеше картината. Намести я така, че ръцете на сестра му да го обгърнат. — Трябва да сме внимателни с това.

— Какво е?

— Бъди спокойна, ще видиш. Съпругът ти наоколо ли е?

— Сигурно е в галерията — кимна Пенелопе. — Той и Грей изчезват там всеки ден.

Новият граф обаче се оказа в кабинета пред галерията.

Оливия забеляза окачени картини навсякъде по стените. Бенедикт, лорд Атертън — сега вече Стратфорд — напомни си тя за пореден път, вдигна поглед, когато Пенелопе ги въведе.

— Върна се! — Скочи и стисна ръката на Джейми. — При това, успешно, както виждам. За мен е удоволствие да ви видя отново, госпожо Таунсенд.

Леко смутена, Оливия му се усмихна. Графът бе доста привлекателен с тъмната си коса и живите сини очи. Единствения път, когато го бе виждала преди, той и Пенелопе бяха готови да мятат ками един по друг и съвсем не си разменяха ласкави погледи, както сега. Пенелопе побърза да застане до съпруга си, а той нежно обви талията й с ръка.

— Намерили са нещо, Бен.

Погледът на Бенедикт се насочи към пакета в ръцете на Джейми.

— Така ли? Грей — провикна се той.

Висок, върлинест млад мъж с разрошени кестеняви коси подаде глава иззад вратата.

— Да?

— Съпругът на сестра ми Саманта, лорд Джордж — Чърчил Грей — представи го Бенедикт. — Художник е и ми помага да съставя каталог на произведенията в частната галерия на баща ми. Грей, това са братът на Пенелопе, господин Джеймс Уестън и потайната госпожа Таунсенд. Намерили са нещо.

Грей влезе в помещението и постави малка картина върху широкото махагоново писалище.

— Какво?

В отговор Джейми също постави пакета върху писалището и започна да го разопакова.

— Според мен лорд Клери търси това.

При появата на свети Георги се възцари мълчание. Змеят изскочи изпод предпазното платно и Грей смаяно си пое въздух. Захласнат посочи картината и Джейми отстъпи, за да остави художника да завърши разопаковането.

— Определено е от стар майстор — обади се Бенедикт след малко. — Дори аз мога да го различа.

— Тициан — промълви Грей с благоговение. Отнесе картината до масата пред прозореца и бавно коленичи. — Какви линии, светлини, ракурси. Къде попаднахте на нея?!

— Близо до Рамсгейт. — Джейми погледна към Бенедикт. — Баща ти би ли я купил?

— Би дал мило и драго — отвърна без колебание Бенедикт. — Притежава четири картини от Рафаел, но само един Тициан. Грей почти приключва работата по каталога. Тази картина позната ли ти е?

Все още погълнат от картината, Грей бавно кимна.

— Тициан обикновено не е рисувал такива малки формати. Тази е рядкост. Сигурно е била за подарък на негов покровител. Виждал съм само скица. Познавам един на „Странд“. Копира всеки Тициан, който намери. Прекара години в Италия да ги издирва, защото страшно се възхищава на стила му. Пазеше скиците си и ми ги показа. Добре помня змея.

— Как я взе, Оливия? — попита Пенелопе озадачена. — Как я откри?

— Дълга история.

— По-важно е какво да правим с нея — обади се Джейми. Обърна се към Бенедикт. — Ти, впрочем, се оказа прав за контрабандата.

— С всеки изминат ден се убеждавах все повече — кимна домакинът мрачно. — Донесли сте я обратно. Намислили сте какво да правите с нея, предполагам.

— По-скоро как да го осъществим. — Джейми погледна Оливия. — Останалото наистина е прекалено дълга история.

— След като ще слушаме дълга история, най-добре да седнем и да хапнем — предложи Пенелопе. Хвана приятелката си за ръка и я поведе по коридора към обширен салон. Мъжете ги последваха. Най-отзад вървеше Грей с картината. — Чай — нареди Пенелопе на прислужника, появил се почти веднага, щом тя звънна със звънчето. — А също сандвичи и пасти.

Докато сервират храната, в салона дойдоха сестрата на Бенедикт, Саманта, и майка му. Оливия знаеше всичко за семейство Стратфорд от вечерта преди няколко месеца, когато Уестънови бяха поканени на вечеря в Стратфорд Корт. Тогава Пенелопе нарече графинята красива, но студена жена, а Саманта описа като тиха и резервирана. Днес и двете въобще не изглеждаха такива. При влизането в салона Саманта се смееше, а майка й се усмихваше на шегата, която си бяха разменили.

И двете се спряха, щом видяха гостите. Пенелопе скочи на крака.

— Саманта, лейди Стратфорд, това е брат ми Джеймс Уестън и скъпата ми приятелка Оливия Таунсенд.

— Добре дошли в Стратфорд Корт — поздрави лейди Стратфорд.

Оливия направи реверанс, а Джейми се поклони.

— Радвам се да се запознаем най-после — обърна се Саманта към Оливия. — Пенелопе ни е разказвала толкова много за вас.

— Носят новини, мамо — обади се Бенедикт. Взе ръката на графинята и я отведе при картината. — Подозирам, че татко е търсил това, когато умря.

Графинята, загледана в свети Георги, пребледня.

— Боже, за това ли застраши живота на Пенелопе? Скъпа, дълбоко съжалявам…

Пенелопе побърза да застане до нея.

— Според брат ми картината ще ни помогне да пратим лорд Клери в затвора. Нали така, Джейми?

— Много бих искал — съгласи се брат й.

— Дано успеете — обади се Саманта разпалено. — Той се опита да убие Пенелопе. Аз лично бих му поставила веригите.

— На мен повече ми допада да го предадем в ръцете на палача — обади се Бенедикт и погледна съпругата си. — Но къде я намерихте? И как?

Джейми срещна погледа на Оливия. След всички усилия да прикрие подозренията си към делата на Хенри и последвалото поведение на лорд Клери, той не бе сигурен колко от истината е готова да сподели в момента.

Оливия знаеше, че ако притеснението й проличи, Джейми ще й помогне да запази тайната.

Но тя бе приключила с това. Нямаше как да унищожат лорд Клери, без да разкрият незаконните действия на Хенри. Оливия не искаше да петни името на покойния си съпруг, но той сам си го навлече. Сега дългът й повеляваше да прояви преданост към хората в салона, те бяха истинското й семейство. Тя кимна решително.

— Картината е внесена контрабандно в Англия — подхвана Джейми. — Най-вероятно идва от Франция, от музея на Бонапарт, пълен с плячкосани съкровища. Според нас лорд Клери е намирал купувачи за незаконно внесените произведения на изкуството.

— Включително и баща ни — промълви Саманта.

Джеймс кимна.

— Предполагам — съгласи се той.

— А аз съм сигурен — обади се Грей. — Покойният лорд Стратфорд е записвал дати, на които е давал значителни суми на лорд Клери, но без обяснения защо. Датите съвпадат с появата на някои от картините в частната му галерия.

— Контрабандистите са стоварвали стоката си в Кент — продължи Джейми. — Плащали на местни хора да укриват произведенията, докато се намери купувач. После пренасяли стоката в Лондон или я доставяли някъде из страната. Много ни помогна с информация джентълмен от Бродстеърс, както и фактът, че по-малкия брат на лорд Клери е началник на ескадрата в Кале.

— Ти как се забърка в това? — обърна се Пенелопе към приятелката си.

Оливия си пое дълбоко въздух.

— Хенри е оглавявал престъпната мрежа. — Пенелопе я зяпна. — С помощта на Клери е уреждал всичко. Аз дори не подозирах. Но това обяснява защо лорд Клери бе толкова настойчив в… проявяваното към мен внимание. Знаел е, че тази картина е пристигнала в Англия, но така и не била доставена на купувача, и я иска.

— Уелингтън нареди всяко задигнато произведение на изкуството да бъде върнато — обади се Грей.

— Да — съгласи се Джейми. — Но независимо от заповедта му много картини изчезнаха. Някои колекционери, смело твърдя, не биха се поколебали да притежават картина като тази, чийто произход не може да бъде проследен.

— Да, би имало и такива — принуди се да признае Грей. — Но ако я предадете на Уелингтън… Нали това е планът ви? — Погледна Джейми, който кимна. — То ще доведе до международен инцидент. Не една, а няколко редки и безценни картини са били откраднати и пренесени контрабандно в Англия с помощта на офицер от Кралския флот.

— Мен ме интересува единствено Клери да понесе последствията си — отбеляза Джейми навъсено.

— И мен — подкрепи ме Бенедикт.

— Това може да ни помогне — продължи Грей. — Но Уелингтън има други грижи сега. Едва ли му е до произведения на изкуството. По-големият ми брат работи в Министерството на вътрешните работи и там са претрупани с работа. Съмнявам се дали ще се занимава с някакъв контрабандист.

Джейми не каза нищо, но Оливия забеляза угриженото му изражение. И нейното сърце се сви. Изведнъж вече престана да се чувства така уверена, че са намерили изход от ситуацията.

* * *

Успя да говори с него едва късно вечерта. По време на вечерята Джейми мълча, докато Грей и Бенедикт спореха как е най-добре да постъпят. Не я погледна, когато дамите напуснаха трапезарията, а когато по-късно се присъединиха отново към господата, той не бе сред тях. Оливия промърмори някакво извинение на Пенелопе и тръгна да го търси.

Намери го в малко помещение близо до кабинета на графа. Вратата беше отворена. Картината на Тициан стоеше облегната на стената. Светлината от лампата обливаше змея в златисти нюанси, но свети Георги се губеше в сенките. Джейми бе придърпал стол и подпрял лакти на коленете, съзерцаваше картината замислено. Оливия предпазливо почука на вратата.

Джейми погледна през рамо.

— Влизай.

— Реших, че с намирането й всичките ни проблеми се решават — въздъхна тя. — Колко съм наивна.

— Не си.

Оливия също се загледа в картината. Ако чрез Уелингтън нямаше да се възцари правдата, както се надяваха, какво предстоеше? Какво да правят с това безценно произведение на изкуството?

— Защо направо не я натрошим на парчета и така да я доставим на лорд Клери?

Той изсумтя.

— Така само ще го разстроим. Не искам на Клери да му се размине. Трябва да получи възмездие. — Взе ръката й и я докосна с устни. Реши да смени темата. — Май тази вечер не бива да споделям постелята ти — промърмори той.

— Няма ли…

Гласът и потрепери, защото Джейми продължаваше да обсипва ръката й с ласки.

— Сестра ми не умее да пази тайна. Ако ме види да се вмъквам в стаята ти, до сутринта всички ще го разберат.

Не искаше никой да знае, че са любовници. Оливия се замисли за нощите — и сутрините — прекарани прегърнати, голи и необезпокоявани. Тогава той не проявяваше колебание. Но сега се притесняваше някой да не научи.

Прогони тази мисъл от ума си. Тайно или явно тя го обичаше, желаеше го.

— Кой казва, че трябва да делим легло? И на този стол ще се справим чудесно.

Джейми бавно се усмихна. Блесналите му очи предизвикаха тръпки по тялото й.

— Права си. Заключи вратата.

* * *

Земята под краката им бе замръзнала.

— Натам — посочи Джейми към сечище в гората.

Двамата слуги на семейство Стратфорд, въоръжени с пушки, се отдалечиха, за да ги оставят сами.

— Непременно ли трябва да го направим днес?

Оливия разтърка ръце, за да прогони студа. Беше се загърнала с плътна пелерина, поръбена с кожа по краищата, дебели вълнени чорапи и яки боти. Пенелопе отвори гардероба си и настоя Оливия да вземе всичко необходимо, за да е топло облечена. Джейми щеше да я учи да стреля.

— Трябваше да го направя отдавна. Още когато прибягна до употребата на лопата, за да се защитиш.

— Радвам се, задето тогава не разполагах с пистолет — отвърна тя. — Щях да те застрелям.

— Надявам се никога да не ти се наложи да го употребиш, но е редно да знаеш как се използва. Ела насам.

Тя неохотно го последва.

— Искам да застрелям единствено Клери.

— Тогава ще е добре да го уцелиш. — Хвана я за брадичката и я целуна. На Оливия й мина през ума, че не бива да му позволява да го прави. След като я целуне винаги й бе трудно да му противоречи за каквото и да било. — Предпочитам, естествено, никога да не го срещнеш отново, но ще съм по-спокоен, ако знам, че можеш да се защитиш.

В продължение на час я учи как се зарежда пистолет, как се насочва и взема на мушка. Накара я да го направи многократно. През това време слугите направиха чучело — натъпкаха старо палто със слама и го нанизаха на кол, дори му сложиха шапка.

— Стреляй! — нареди й Джейми.

Оливия стисна дръжката, присви очи и дръпна спусъка. Пистолетът гръмна, а тя залитна назад от отката.

— Зареди го — продължи да дава указания Джейми.

— Уцелих ли? — поинтересува се Оливия.

— Не.

— Ако се науча да стрелям, това ще промени ли намеренията ни какво ще правим с Клери?

— Какво искаш да кажеш?

Тя отново застана на позиция и се прицели в чучелото.

— Няма ли да приложим новопридобитите ми умения? — Натисна спусъка и този път ръкава на палтото се разклати. Свали пистолета с доволна усмивка. — Ударих го!

— По ръкава! Зареди отново.

— Целех се в ръкава — възрази тя.

— Цели се тук. — Той посочи средата на гръдния си кош. — Сериозно, Ливи, там се цели. Дори да пропуснеш, все ще го нараниш. Ако си взела на мушка ръката, може и да не уцелиш и ще си беззащитна. — Той се приближи и й подаде втория пистолет. — Това е причината мъжете да пътуват с два пистолета. Нямаш време да спреш и да презаредиш. Ако Клери е пред теб, ще иска да те нарани. Цели се в центъра.

Тя вдигна пистолета, прицели се, но го отпусна.

— Как?

Той застана зад нея и я обгърна с ръце. Бузата му се долепи до нейната.

— Представи си как бута Пенелопе в ледените води на реката — насърчи я той и насочи ръцете й. — Представи си, че се появява ненадейно. Какво ще е изписано върху лицето му? — Ръцете на Оливия започнаха да треперят от появилия се в съзнанието й образ. — Сега си представи, че идва към теб. — Пръстът й напипа спусъка и тя го натисна. Този път чучелото залитна настрана. — По-добре — похвали я Джейми.

Оливия стоеше все така, с пистолета в ръка. Образът на Клери не излизаше от ума й.

— Защо не му устроим капан? — попита тя.

Джейми не каза нищо. Тя се обърна и го погледна в очите. Той въздъхна.

— Какъв капан?

— Картината все още е у нас — напомни тя.

Той извърна поглед.

— Не е достатъчно, опасявам се. Според Бенедикт Уелингтън ще побеснее. Вероятно е прав, но и Грей има право, че Негова Светлост едва ли ще се захване с изолиран случай. Без твърдата намеса на Уелингтън, успехът ни не е сигурен. Клери разполага с големи връзки. Не желая да рискувам и той да остане на свобода.

— Но ако дадем картината на Уелингтън… — подхвана тя.

— Клери ще се разбеснее още повече, защото тогава никога няма да се добере до нея. И ще продължи да е на свобода. Това означава едно: капанът ни трябва да е толкова сигурен, та той да няма начин да се измъкне. Картината ще изиграе своята роля. Ти също ще имаш роля. Но останалото не съм го измислил.

Кое би гарантирало осъждането на Клери? Отговорът й хрумна бързо: другият тефтер на Хенри, онзи с вписаните приходи. Бележките му за контрабандистите не бяха кодирани, а отбелязани с инициали. Ако намерят другия тефтер, ще разберат кой е давал пари на Хенри за откраднатите произведения на изкуството. Там трябва да са нанесени и комисионите за помощта на Клери. Това би убедило Уелингтън и той нямаше да се поколебае да преследва злодея.

А тя знаеше кой държи този тефтер.