Каролайн Линдън
Още по-скандално (27)

Епилог

От месеци в къщата на улица „Тотман“ не бе толкова тихо. Батшеба Крофорд се спусна на най-долния етаж, където бе прекарала в работа дълги часове: редеше букви, намастиляваше плаки, въртеше пресата, режеше и сгъваше брошурите. Сега вече нищо от това нямаше да го има. От пресата не се чуваше шум и нито един лист хартия не съхнеше на вървите. Отново бе заприличало на обща стая за прислугата.

Съзнаваше, че „50 начина да съгрешиш“ пожъна небивал успех. Даже в момента Даниел вечеряше с Лиъм Макгрегър и обсъждаха следващи съвместни начинания. По време на трескавото отпечатване на последните броеве Макгрегър сам идваше да върти пресата и в рамките на няколко дни той и Даниел доста се сприятелиха. Батшеба бе много доволна да види брат си почти такъв, какъвто беше някога, преди да си загуби ръката. Отново стана целеустремен, самоуверен и взискателен към работата. А за всичко това получаваха и приличен доход.

За пръв път от години разполагаха с предостатъчно пари за въглища, храна и нови дрехи, последното бе особено благоприятно, защото се налагаше да подменят повечето си дрехи, съсипани от мастилата. Батшеба съзнаваше колко са задължени с брат й на Джейми Уестън. Той не пожела да вземе и пени от приходите. Но и не пожела описването на памфлета да продължи. Батшеба бе сигурна, че мнозина в Лондон, а и из цялата страна щяха да продължават да купуват броеве и много след като станат петдесет. Та за Констанс оставаха още толкова много неща, които да направи…

А имаше и още много неща, които Батшеба искаше да извърши…

Върна се горе в чистия и подреден салон. Сега, когато не печатаха денонощно, отново разполагаха с прислуга и къщата бе несравнимо по-спретната. Писалището на Даниел бе там и тя отвори капака. Отделенията, пълни с изостанали и неплатени сметки само допреди месеци, бяха празни и гледката радваше окото. Почти разсеяно изтегли лист хартия и завъртя паче перо между пръстите си. Така ли бе започнал Джейми? Как му хрумват на човек идеите за историите?

Батшеба извади нож и подостри перото. Погледна критично празната страница. Имаше живо въображение, макар животът й да бе сравнително монотонен и дори скучен. Неведнъж именно тя бе подсказвала бъдещи приключения за Констанс. Джейми използва някои от тях, но не всичките. Преди да се усети отвори мастилницата и потопи перото. Констанс се сбогува, но не преди да омае цял Лондон с авантюрите си. Читателите вероятно с радост щяха да прочетат сходна история…

Щеше да я пише за лично удовлетворение, реши тя. Не се налага никой да я чете, в края на краищата. Дори може да изгори листата и никой няма да разбере, че ги е писала. Приближи перото до листа и внимателно започна да пише:

Скъпи приятелю,

Наскоро някой подхвърли, че дори бурен живот не представлява интерес за когото и да било, ако не бъде оставено свидетелство. Никога не съм смятала да описвам най-бурните си младежки преживявания, но размислих и се захващам да споделя най-напред с теб първото си и най-необичайно приключение — нощта, когато спасих живота на графа на Д. и бях възнаградена със страст, която завинаги се запечата в паметта ми…