Каролайн Линдън
Още по-скандално (23)

Глава 23

Къщата бе като всички останали на улица „Лотман“: тясна и малко занемарена. Джейми почука и застана до Оливия.

— Даниел доста ще се изненада.

— От плана ти ли? — Сините й очи сияеха. — Според мен е прекрасен. Само ми се иска аз да имах по-голяма роля.

— Сякаш не преживя достатъчно. Позволи ми да превърна глупавата си шега в нещо полезно.

Ухили се и бе възнаграден с усмивка. Сърцето му пееше, като гледаше как Оливия възвръща самоувереността си. Дори само за това, всичко дотук си струваше.

Тефтерът, измъкнат от господин Брустър, се оказа ценен източник на информация. Сутринта пратиха писмо на Бенедикт с молба да дойде в града възможно по-скоро и да доведе адвокатите си. Според Джейми най-добре бе да атакуват Клери на два фронта едновременно: на правния и на обществения. Тефтерът представляваше истинско оръжие и пред Бенедикт, графът на Стратфорд, се откриваха далеч по-добри шансове да спечели. Джейми не се съмняваше, че зет му ще пристигне на площад „Гроувнър“ още утре сутринта.

Не бе обаче наясно как ще реагира Даниел. Дотук бе написал тридесет и осем истории, следователно оставаха само още дванадесет. Навремето Джейми настоя да ги ограничат до петдесет. Първоначално се съмняваше дали ще стигнат и дотам, но когато шегата се превърна в проспериращо начинание, си даде сметка, че историите могат да продължат безкрайно. Преди да състави плана как да унищожат Клери, бе започнал леко да се уморява и повтаряше желанието си да спре в близко време.

Но сега… Ами ако общественото мнение не се обърне така лесно срещу Клери? Вече нарушаваше клетвата си да спре да пише веднага щом се разбере кой е авторът на „50 начина да съгрешиш“. Даниел охотно ще приеме да има повече броеве, Джейми не се съмняваше. Вече бе намеквал, че не е нужно да спрат на петдесет. Това е само заглавие, подхвърляше той, преди Джейми да отпътува от Лондон. Щом на хората им харесва, защо да спираме! Единственият въпрос бе дали Даниел ще одобри намеренията на Джейми относно останалите броеве.

Вратата се отвори.

— Най-после се върна! — възкликна Батшеба. Явно работеше, ако се съди по прибраните й коси и мастилените петна по престилката. Забеляза Оливия. — О, извинете…

— Госпожа Оливия Таунсенд — представи я Джейми. — Оливия, госпожица Батшеба Крофорд. Може ли да влезем?

— Разбира се! — Батшеба се изчерви и отвори по-широко вратата. — Влезте, мадам.

Джейми поведе Оливия надолу по слугинското стълбище. Вместо обаче да се озоват в кухня, помещението приютяваше печатарска преса. Навсякъде имаше опънати канапи, с накачени по тях листове. Оливия огледа любопитно наоколо. И Джейми бе леко изненадан, явно брошурата се продаваше добре, съдейки по броя на съхнещите листове. Пресата скърцаше под ръката на Даниел, но той я спря, щом зърна Джейми.

— Здравей.

Заобиколи пресата и отърка ръка в престилката. Другият ръкав бе запретнат нагоре и захванат с безопасна игла малко под лакътя.

— Даниел — поздрави Джейми на свой ред. — Ще печаташ, виждам.

— Някой трябва да го прави. Решихме да преиздадем стари броеве и започнаха да валят поръчки. Рамото на Батшеба почти изскочи, за да насмогнем.

Погледна към Оливия.

— Оливия, да ти представя приятеля си Даниел Крофорд. Той ме изкуши да се занимавам с порочното писание. А това, Дан, е госпожа Оливия Таунсенд.

Оливия направи реверанс.

— Как сте, сър?

— За мен е удоволствие да се запознаем, госпожо Таунсенд — поздрави Даниел Крофорд.

Поклони се на гостенката. В този момент Батшеба влезе.

Разпусна коса и свали престилката.

— Добре завърнал се, Джейми. Надявам се пътуването ти да е минало успешно.

— Засега да.

Джейми затвори вратата, макар едва ли да имаше друг в къщата. Даниел даваше свободен ден на двамата прислужници, когато печатаха. На всички обясняваше, че печата стихосбирки за частни колекции, за да оправдае огромното количество хартия и мастило. Джейми се питаше дали му вярват на обясненията.

— Затова дойдох да поговорим. Да седнем ли?

Даниел и сестра му си размениха погледи и седнаха.

— Още помощ ли ти е нужна? — осведоми се Крофорд. — Или информация?

— Днес дойдох да говорим за Констанс. — Даниел и Батшеба замръзнаха и хвърлиха тревожен поглед към Оливия. — Тя знае — побърза да добави Джейми.

— О, не! Не сега! — възкликна Батшеба. — Поръчките валят всекидневно. С Дани едва смогваме да отпечатаме достатъчно. Глупаво е да спрем точно сега. Трябва да разберете колко е важно — обърна се тя умолително към Оливия. — Не бива да казвате на никого…

— Няма, разбира се — увери я Оливия.

— Няма да спираме — обади се Джейми. — Остават още дванадесет броя и ги искам всичките. Констанс ще ни помогне да съсипем лорд Клери.

Братът и сестрата Крофорд го зяпнаха.

— Какво… — успя най-после да се обади Даниел.

Джейми погледна Оливия и кимна одобрително. В края на краищата Крофордови знаеха за Клери.

— Живо се интересувам, както ви е известно, къде ходи Клери и какво прави. Причината е, че тормози Оливия. Когато отказала да стане негова метреса, я нападнал. Оказа се също, че съпругът й не е съблюдавал много-много закона. Клери е наясно, защото и той участва в нечистите дела. В момента я заплашва. Когато Оливия се изнесе от града, той се опита да убие сестра ми Пенелопе, защото не му посочила местонахождението на Оливия. Този злодей трябва да попадне в затвора, но има връзки. — Джейми се усмихна мрачно. — И понеже той не възнамерява да играе почтено и аз ще постъпя по същия начин.

— Констанс как ще допринесе за изобличаването му? — попита Батшеба бавно.

— Хората вярват, че Констанс говори истината или нещо близко до нея. Следователно, когато злодей на име… Бреърли, започне да тормози Констанс и дори е готов да я убие…

Джейми сви рамене.

Двамата Крофорд отново размениха погледи.

— Планът включва ли застраховка, която ще ни предпази да не ни съдят? — осведоми се Даниел.

— Да ви съдят?! — Веждите на Джейми се стрелнаха нагоре. — Нима лорд Клери ще признае публично, че в историята той е изнасилвачът, готов на убийство?

— Все пак е лорд — напомни Батшеба. — Лордовете са богати, а и ти спомена за връзките му. Ще ни провали бизнеса, да не говорим за угрозата да попаднем в затвора за нецензурни писания.

— И без това ще приключим с този бизнес след дванадесет броя.

— Откъде да сме сигурни, че хората ще повярват? — попита Даниел. — Ще го опишеш като злодей. Не всички ще го възприемат като такъв.

— Всичко друго ще е същото — увери ги Джейми. — Констанс ще намери мъж и ще получи наслада. Злодеянията ще започнат после.

Батшеба продължаваше да го гледа недоверчиво.

— Констанс няма нужда да я защитават — възрази тя. — Напълно способна е да се грижи за себе си, а ти искаш да я превърнеш в немощна жена, която ще припадне всеки момент. Читателите я харесват, защото е силна и оправна. Не е нужно да я спасяват от зловещ негодник.

— Права е — обади се Оливия. Всички очи се извърнаха към нея. — Не представяй Констанс като слаба жена.

— Доверете ми се — успокои ги Джейми и хвана ръката на Оливия. — Прекалено привързан съм към Констанс, за да допусна да страда. Дотук се е измъквала от всевъзможни сложни ситуации. Но в реалния живот това не е така, знаем го. Изправена пред лицето на бедствие ще я покаже силна, а не безпомощна. Накрая ще възтържествува над злодея.

— Добре, направи го — съгласи се Батшеба.

— Така ще спасим жена от плът и кръв да не пострада — продължи разпалено Джейми. — Нима не е достатъчно?

— Така е — съгласи се Даниел веднага. — Какъв е планът ти?

Подкрепиха го. Джейми изпита огромно облекчение. Бързо очерта пред тях намеренията си. Когато свърши, веждите на Даниел бяха свъсени — знак за задълбочено мислене — а Батшеба се взираше в пода и барабанеше с пръсти по коляното си.

— Колко бързо искаш да ги отпечатаме? — попита тя накрая.

— Веднага след като ги напиша.

Даниел и сестра му си размениха погледи.

— Сега ни трябва по цяла седмица, за да отпечатаме един брой — напомни Даниел.

— Тогава ще работим по-бързо — нетърпеливо възрази Джейми. — Искам по два-три броя седмично!

— Три на седмица?! — Батшеба вдигна безпомощно ръце. — Поръчани са ни близо девет хиляди екземпляра от следващата история, а едва смогваме да напечатаме шест хиляди за седмица.

Джейми мълчеше. Огледа съхнещите листове над главата си. Още в началото разработиха ефективна система. Всяка брошура съдържаше не повече от осем страници. Така печатаха едната страна на вестникарската хартия първия ден, а на втория — другата. На третия сгъваха брошурата и тя заминаваше към книжарниците и търговците. Ако и тримата работеха, вадеха по няколко хиляди екземпляра на седмица. Но Батшеба имаше право. Дори да се хванеха тримата — или четиримата — нямаше как да отпечатват по двайсет хиляди бройки всяка седмица.

Батшеба притисна слепоочия с пръсти.

— Може и да не трябват много броеве, за да се промени общественото мнение — оптимистично предположи тя. — Ако е такъв злодей, какъвто го описваш, ще го постигнеш за два-три броя.

— Не — възрази Джейми, макар и кротко. — Искам нещо по-съсипващо. Хората ще започнат да се страхуват за живота на Констанс. Възнамерявам да опиша Клери като чудовището, което е. Това ще продължи през всичките дванадесет броя до края и те трябва да излизат бързо един след друг. Искам цял Лондон да говори за това. Ще ни трябва помощ.

— Помощ? — възкликна Даниел. — Откъде? Ти ни закле да мълчим и да спрем, ако се разбере кой стои зад брошурата.

Сега обаче първостепенната задача на Джейми бе да изобличи лорд Клери.

— Трябват ни партньор — повтори той. — Някой, който разбира колко е важно да се пази тайната и същевременно да предвкусва бъдещия успех. Трябва ни човек, наясно с печатарска машина.

— Вестникарски печатар — предложи Оливия. Тримата я погледнаха смаяно. — Те знаят как да печатат бързо.

— И умеят да пазят тайна — добави Батшеба.

— „Интелидженсър“ имат анонимни репортери — продължи Оливия. — Дамата, автор на скандалната хроника, така и никога не беше идентифицирана.

— Откъде знаеш, че е жена? — озадачено попита Даниел.

Оливия го погледна смаяно.

— О, не е ли ясно на всички? Явно често посещава събирания, за да отразява събитията. Мъжете никога не се вслушват в клюките, както жените…

Джейми вдигна глава. „Интелидженсър“? Знаеше го. Познаваше и издателя. Лиъм Макгрегър, смел и амбициозен шотландец с железни нерви. Думите на Оливия го подсетиха за нещо, дочуто миналата година. Всяка седмица Макгрегър посещаваше банка „Уортън“. И Джейми имаше вземане-даване с нея. Нееднократно бе виждал издателя да пристига и да го въвеждат в частен кабинет. При едно от посещенията си срещата му бе с госпожа Маделин Уайлд — жената, нарочена публично за лейди Констанс само преди няколко месеца.

Докато чакаше чиновникът да донесе необходимите му книжа, Джейми забеляза как, макар и поотделно, въвеждат и двамата в един и същи кабинет. Това не доказваше нищо, но след скандалното обвинение за госпожа Уайлд се носеха всевъзможни предположения. Тя се движеше сред най-изисканите кръгове, ала странеше от всички. Или поне беше така, докато не прие предложението за брак на Дъглас Бенет пред сто и петдесет гости на бала у лейди Картрайт.

На Джейми, запознат с цялата истина, случката се стори невероятно забавна. Госпожа Уайлд видимо не се смути, напротив — изглеждаше блажено щастлива с новия си годеник.

Но Лиъм Макгрегър…

Може да бе и чиста случайност, но ако някой би наел жена репортер, то това бе именно Макгрегър. А и мъжът, обвинил госпожа Уайлд, сигурно е имал основание да я подозира. Тя винаги присъстваше на светските събития, където явно научаваше всички клюки, а Макгрегър бе успял да опази самоличността на списващия скандалната му колонка в пълна тайна.

— Ще намеря човек да върти пресата — отсече той, тонът му не търпеше възражения. — Ще се справим с този натоварен график и лорд Клери ще бъде изобличен пред цял Лондон.