Каролайн Линдън
Още по-скандално (26)

Глава 26

Ричмънд, по Коледа

Трябваше им известно време, за да запалят огън в студа, но Пенелопе Ленъкс, лейди Стратфорд, настоя те да го направят, а не да искат помощ от прислугата. Сестра й Абигейл измете снега от земята на закътано място и изсипа кофата с подпалки, която бяха взели от къщата.

— Защо не ги изгорихме в камината? — попита Джоун, лейди Бърк.

Беше се загърнала в пелерина, гарнирана с лисичи кожи, и седеше на повалено дърво наблизо. Наскоро завърнала се от сватбено пътешествие в Италия, тя рядко сваляше пелерината дори вътре и твърдеше, че Англия е станала по-студена и мрачна през месеците, докато отсъстваше.

— Пенелопе настоява за ритуално жертвоприношение — обясни Абигейл.

— Не исках да ни разкрият — обади се въпросната дама.

— Само на стотина метра сме от Харт Хаус — обърна им внимание Джоун. — Ако градинар види пушека, ще дотича да го загаси. Тогава ще се наложи да обясняваш защо палим огън в гората, когато къщата е пълна с камини.

— Графините не дават обяснения.

Абигейл седна назад върху петите си и вирна вежди.

— О, така ли? Тогава графинята сама да си запали огъня.

Пенелопе отстъпи и нежно постави ръка върху корема си. Бременността започваше да й личи и тя не се колебаеше да я използва като извинение, за да не свърши нещо неприятно.

— Като например да вървиш през снега в гората ли? — не се предаваше Абигейл. — Там рискуваш да се подхлъзнеш и да попаднеш в изоставена пещера…

— Или да те преследват диви животни, или дърво да падне отгоре ти — включи се и Джоун с мрачни нотки. — Да не говорим за възможността да замръзнеш, а няма да е полезно за здравето ти, Пен…

Пенелопе изгледа свирепо и двете.

— Нямате нито въображение, нито отношение към драматизма. Ще преосмисля приятелството си с вас.

— Тогава ще се налага сама да си палиш огъня — подметна Абигейл.

Запали парче хартия от фенера и я доближи до подпалките. За разлика от приятелките си, тя не се омъжи за богат мъж и по необходимост се научи да пали огън.

Кълба пушек започнаха да се вият нагоре и тонът на Пенелопе стана по-ведър.

— Виждате ли? Предупредих ви, че няма да успея, а Аби го запали от първия път. Браво.

Абигейл се изправи и тръсна полата си.

— Твоя задача ще е да го угасиш накрая, след като ни накара всички да дойдем тук.

Пенелопе я изгледа кръвнишки.

— Имаше голямо основание да дойдем! — сопна се тя.

— Продължавам да не разбирам защо не се заключихме в някой салон и там да ги изгорим. С чаша горещ чай в ръка — добави тя навъсено.

— И да се подкрепим със сандвичи и бисквити — подхвърли Абигейл.

Постави още дърва върху появилите се пламъци.

Пенелопе я погледна навъсено. Бременността бе удвоила апетита й.

— Предателка — заяви тя на сестра си. Театрално извади няколко брошури от кошницата, която донесе в гората. — Аз ще започна, защото явно не сте достатъчно смели вие да го направите. — Взе най-горната и я постави над огъня. — Извинявам се на майка си, задето откраднах тази от нея — обяви тя тържествено и се наведе, за да подпали крайчето.

Пламъците жадно обгърнаха брошурата „50 начина да съгрешиш“. Думите изчезнаха, а хартията почерня.

— Хайде, Аби — подкани я Пенелопе.

Абигейл взе следващия брой.

— Още не мога да повярвам, че той го е направил.

Сестра й потрепери.

— Не го споменавай. Не желая да го чувам или да мисля за това.

— Едва ли ще забравим — напомни й Абигейл. Наведе се и запали памфлета в ръката си, после го хвърли в огъня без театралните жестове на Пенелопе. — Признай, че е впечатляващо как е опазил тайната.

Джоун изсумтя, когато взе следващата брошура от Пенелопе и я хвърли в пламъците.

— И колко находчиво!

— Не го оправдавайте. — Пенелопе взе поредния брой. — Дълбоко съжалявам, че излъгах, за да се сдобия с тази история.

— Не съжаляваше навремето, когато я взе — напомни й Джоун.

— Тогава не знаех, че брат ми ги пише!

— Ако много се постарая, ще забравя този факт — сподели Абигейл и хвърли още един памфлет в огъня.

— Жалко — въздъхна Джоун замислено. — Бяха много популярни. Срамота е да свършат така…

— Констанс намери своето щастие — промълви Абигейл. — След като се убедих в това, не ми е жал да се разделя с брошурите.

— Тя не е истинска — процеди през зъби Пенелопе. Хвърли още два броя. — Плод е на въображението на Джейми.

— А ти постоянно твърдеше, че той няма такова — засмя се Абигейл. — Редно е да му се извиниш.

— Никога няма да му се извиня! По-скоро той трябва да ни се извини на нас, задето е бил толкова… потаен!

— Чакай. — Джоун я погледна строго. — Нали спомена, че Оливия ти го е казала под най-дълбока тайна?

Абигейл пребледня, после се изчерви.

— Пенелопе, да не си казала на Джейми, че знаем?!

Сестра й поруменя.

— Не… Не точно… Споменах, че се досещам какво е направил и не го одобрявам. — Извърна лице и изгори още няколко брошури от „50 начина да съгрешиш“. — Сигурно има повече от една постъпка, от която да се срамува.

— Господи! — простена Джоун и покри лице с ръце. — Довечера няма да мога да го погледна в очите.

Пенелопе изсумтя.

— Няма да се налага. Мама е поканила всички ни на вечеря. Лесно ще го избегнеш, ако въобще се появи.

След шумотевицата около лорд Клери господин и госпожа Уестън прецениха за най-подходящо да останат няколко месеца в Ричмънд. След като Бенедикт посвети толкова време да сортира съдържанието от частната галерия на баща си, сега с радост прие поканата, защото това щеше да го откъсне от Харт Хаус поне за малко. А Джоун и съпругът й бяха поканени след завръщането си от Италия — имаха да им разказват какво се е случило по време на пътуването им, не на последно място бе шокиращата новина за „50 начина да съгрешиш“.

Всички се досещаха, че наближава краят на историите. Растящото напрежение от ужасяващия мъж, който заплашва лейди Констанс, завладя Лондон. През няколко дни излизаше нов брой. Всички говореха единствено за това. Не отне много време читателите да се досетят, че злодеят, преследващ Констанс, е виконт Клери.

Широката публика бе склонна да й съчувства и доста скоро общественото мнение се настрои срещу лорд Клери.

Това бе подсилено от факта, че лейди Клери напусна Лондон и се установи при родителите си без съпруга си. Скоро след това арестуваха Клери, макар да не остана дълго в затвора. „Интелидженсър“ писа, че освободили виконта заради гнойна рана в гърдите. Чу се също, че е отплавал за Източните Индии. Вестникът не пропусна да съобщи и за понижението в чин капитан на по-малкия брат на Клери, вече изпратен в Бенгалския залив.

Абигейл, Пенелопе и Джоун бяха и смаяни, и запленени от разрастващия се скандал подобно на всички. Понеже вече бяха омъжени, разполагаха със свободата да четат каквото искат. С оглед на злощастния инцидент на Пенелопе с Клери, приятелките оцениха завършека на историята с Констанс като брилянтен.

Веднага щом се омъжи за Джейми, Оливия привика новите си зълви.

— Имам да ви кажа нещо — подхвана тя тогава. — Трябва да остане тайна между нас завинаги.

Пенелопе не се съгласи.

— Заклех се никога повече да не крия нищо от Бенедикт.

— Ще искаш да запазиш тази тайна. От нея не е пострадал никой невинен, но… Очаквам да ме разберете, като я споделя.

Когато Оливия спомена името му, Пенелопе се изсмя. Абигейл я погледна смаяно.

— Сигурна ли си?!

— Напълно — увери ги Оливия, изчервена като роза.

Пенелопе спря да се смее.

— Това е невъзможно. Аби, нали не вярваш на тази глупост?

— Но Оливия никога не лъже — обърна й внимание Абигейл. — Защо ще си измисли подобно нещо? Знае как следяхме всеки брой на „50 начина да съгрешиш“. Ако се окаже, че брат ми ги е писал…

Сестра й издаде звук сякаш се задушава.

— Изключено е! А дори и така да е, защо ни го казваш?! — обърна се тя към Оливия.

— Защото сега сме семейство. Не искам да крия от вас. — Поколеба се, но добави: — Сестрите не бива да имат тайни една от друга.

Абигейл и Пенелопе се спогледаха.

— Значи го заявяват съвсем сериозно? — настоя Абигейл. — Джейми е написал всички броеве?

Оливия кимна.

Пенелопе скочи на крака.

— Щом това е истината, радвам се да я узная. Благодаря, Оливия.

Грабна Абигейл за ръката и я измъкна от стаята. Обяви, че трябва да изгорят всички броеве на „50 начина да съгрешиш“.

Затова сега посред зима се бяха озовали в гората. Съпругът на Джоун, Тристан, бе отишъл да разглежда някакви уреди, предназначени за монтаж в Монтроуз Хил Хаус. Себастиан, съпругът на Абигейл, го бе поканил да се запознае с някои от изобретенията на покойния си баща. Не след дълги колебания Тристан се убеди, че инвестицията си заслужава. Бенедикт отиде до Стратфорд Корт, на другия бряг на реката, за да вземе майка си за вечерята. Очакваше се Джейми и Оливия да пристигнат по-късно същия ден. Така трите приятелки разполагаха само с час през днешния следобед, за да осъществят замисъла си.

— Джоун, мой ред е — подкани я Пенелопе.

Джоун се поколеба.

— Защо да не запазя няколко броя? В края на краищата той не е мой брат…

— Всичките! — нареди Пенелопе властно.

Джоун неохотно извади няколко броя изпод пелерината.

— Този особено много ми хареса, а и на Тристан…

— А как ще реагира, ако разбере кой го е писал? — не се предаваше Пенелопе.

— Тристан ли? — Веждите на Джоун се стрелнаха във въздуха. — Ще реши, че е най-прекрасната шега на света и ще подкани брат ти да прочета памфлета на глас. Да го помоля ли да го направи по време на вечерята?

— Да не си посмяла! — Пенелопе се изчерви дълбоко. — Боже, ще бъде страшно унизително, ако всички знаят.

— Ако всички знаят, че Джейми е осъществил една от най-тайните операции в скорошната история ли? — Абигейл се приближи до Джоун, за да демонстрира подкрепата към приятелката си. — Написаното не само владееше Лондон, но и стана причина един злодей да си получи заслуженото. А и е донесло много пари на автора, както подразбрах.

Гневът на Пенелопе малко понамаля.

— Вярно е — призна тя. — Прогони чудовището Клери от Англия. Е, предпочитах да гние окован в затвора, но сега пък има шанс да умре от малария или да го изядат канибали.

— Дано е малария — обади се нов глас. Оливия идваше към тях. — Не искам дори най-дивите канибали да вкусят плътта на Клери.

— Ти си тук? — Абигейл побърза да прегърне новата си снаха. Погледна зад гърба на Оливия. — Той тук…

— Джейми е в къщата — усмихна се Оливия. — Казах, че и сама ще ви открия.

Наклони глава и с любопитство погледна огъня.

— Пенелопе искаше да запалим огън на открито — обясни Абигейл.

Сестра й се изчерви.

— Добре дошла вкъщи, Оливия. — Усмихна се широко. — Откога чакам да го изрека! Радвам се, че най-после накара Джейми да прояви здрав разум и да се ожени за теб.

Лицето на Оливия сияеше от щастие.

— И аз се радвам.

— Помниш Джоун, нали? — смени темата Пенелопе.

— Много добре. Радвам се отново да ви видя, лейди Бърк.

— Честита женитба — поздрави я Джоун сърдечно. — Желая ви огромно щастие, госпожо Уестън.

Оливия се засмя.

— Много, много благодаря.

Най-после стана член на семейство Уестън. Това я изпълваше с невероятно вълнение и й бе изключително драго някой да се обръща към нея с новото й име. Родителите на Джейми я приеха с отворени обятия и отсъдиха, че няма по-добър избор за сина им от нея. Абигейл и Пенелопе реагираха с радостни възгласи и безброй прегръдки. Във всяко отношение бе пълна противоположност на първия й брак. Дори родителите й пратиха поздравително писмо. Оливия го отдаваше на надеждите им да прояви евентуална щедрост, но, независимо от това отговори възпитано. Нямаше да допусне нищо да помрачи щастието й.

— Пратиха ме да ви повикам за вечеря — обяви Оливия. — Приключихте ли с огъня си на открито?

— Да! — скочи на крака Джоун.

— Не! — заяви в същото време Пенелопе. Погледна първо към Джоун, после към Оливия. Колебаеше се. — Почти…

Оливия се обърна към Абигейл и забеляза колко трудно приятелката й прикрива обзелото я веселие.

— Май най-добре да се предадеш, Пен. Нека да е така, както Джоун иска.

— Аби! — Очите на Пенелопе се разшириха от нетърпение. — Ти на чия страна си?!

— На страната на спокойствието и тишината — отвърна сестра й. — Стига да си мълчиш, ще има тишина. Излишно е да разваляш щастието на Джоун.

Оливия се взря в огъня. Сред пепелта все още се забелязваха купчини почернели листове. Не й трябваше много време да се досети какво правят трите.

— Боже, изгорили сте ги — засмя се тя.

— Да, по настояване на Пен — ухили се Абигейл.

— Колко жалко.

— Нали? — Джоун напъха още няколко памфлета под пелерината и побърза да застане до Оливия. — Отиваме ли на вечеря? Съвсем застудя.

— Ако подхраним огъня, ще се стоплим — подхвърли Пенелопе.

— А още по-добре ще е да се приберем. — Джоун се обърна към къщата и прошепна на Оливия: — Няма да има повече, предполагам?

Оливия потисна усмивката си и поклати глава. Джейми се закле, че е приключил, не го интересувало да пише повече истории. Тя му вярваше. Независимо какво удоволствие й доставяше четенето на „50 начина да съгрешиш“, стотици пъти по-хубаво бе да изпитва описаните от Констанс наслади в леглото си с мъжа, когото така силно обичаше.

Джоун въздъхна.

— Така се и опасявах. — Сниши още повече глас. — Кажи му, че са чудесни и вдъхновяващи.

Без да дочака отговор, пое бързо по пътеката. В очите на Абигейл се появиха весели пламъчета. Погледна сестра си, сви рамене и тръгна след приятелката си.

Пенелопе зяпна след тях и измърмори нещо под нос. Хвърли в затихващите пламъци последните брошури, които държеше.

— Предателки…

— А ти нямаше ли да задържиш своите бройки, ако не знаеше кой е авторът?

Оливия й помогна да посипят пръст върху тлеещата жарава. Наскоро бе валяло и нямаше опасност да стане пожар. Така или иначе изгасиха добре огъня. Оливия хвана Пенелопе под ръка и двете поеха към Харт Хаус.

— Не е редно да описва такива истории — заяви Пенелопе по пътя.

— Направил го е, за да помогне на приятел — обясни Оливия. И реши да бъде искрена докрай. — Всичко започнало от облог, сключен пред бутилка алкохол.

Пенелопе изсумтя.

— Естествено. Мъжете и техните пиянски облози.

Пътеката сред дърветата ги отведе в градината край къщата. Абигейл и Джоун бяха изчезнали, но двама джентълмени стояха на терасата. Единият махна за поздрав.

— Бен! — възкликна Пенелопе радостно.

Вдигна полите си и забърза към него. Бенедикт я взе в прегръдките си и я притисна за миг, преди да влязат опрели глави един до друг. Оливия се запита дали Пенелопе разказва какво са правили в гората, но после реши, че не е нейна работа.

Джейми излезе да я посрещне. Разпери ръце. Оливия се втурна в прегръдката му, удивена за пореден път, че най-накрая той е неин.

— Къде беше? — попита Джейми, преди да я целуне по шията.

— Пенелопе беше запалила огън на открито.

Той се отдръпна и я погледна слисано.

— Пенелопе?! Как е успяла? Да не би гората да гори, докато говорим?

— Най-вероятно Абигейл го е запалила — поправи се Оливия, — но по желание на Пенелопе. Помогнах й да го загасим, значи гората е в безопасност.

Той присви лешниковите си очи и й даде да разбере, че я чете като отворена книга. Нямаше нищо против, защото не възнамеряваше да има никакви тайни от него.

— Казала си им, нали?

Оливия се засмя леко гузно.

— Как да пазя такава тайна?

— Като не я споделиш с никого. — Поклати привидно разстроен глава. — Дълбоко съм разочарован, госпожо Уестън.

Чула новото си име, сърцето й отново трепна радостно.

— Нима? А няма ли да се зарадваш да чуеш, че според лейди Бърк са чудесни и вдъхновяващи?

— Не.

— Ако ти кажа, че и според мен са такива?

Джейми изсумтя.

— Не очаквах да се занимаваш с подобни глупости.

— Уверявам те, намирам ги за приказни. — Прегърна го през кръста. — Особено историята край езерото. И онази в каретата. И с двамата братя…

Джейми едва се сдържаше да не се засмее, но изведнъж свъси вежди.

— Не!

Тя сви рамене.

— Ти, разбира се, нямаш брат, затова предположих, че идеята е на Батшеба.

Той прихна.

— Така е. Потрепервам, като си представя какво би написала тя.

— Сега, когато ти слизаш от сцената, може и да пропише. — Оливия се замисли. — Доста добре би се справила, предполагам.

— Ако Батшеба иска да наследи Констанс — моля. Давам й благословията си. — Джейми я целуна. — Колкото и да съм длъжник на Констанс, с радост се сбогувам с нея.

— Няма ли да ти липсва поне мъничко?

— Ами… — Престори се на замислен, докато пъхаше ръка под пелерината й. — Правеше ми компания, когато бях сам. И разработи въображението ми. Значи историята край езерото ти харесва, така ли?

— Повече от всички други.

Той я милваше по гърба и предизвикваше тръпки по цялото й тяло.

— И защо точно ти харесва?

Оливия си пое дълбоко въздух.

— Напомня ми за деня, когато разбрах, че съм безнадеждно, необратимо и силно влюбена в теб. Доскоро това бе най-щастливият ден в живота ми.

Джейми я погледна.

— И аз мога да кажа същото. С изключение на това, че за мен ти си мечта далеч преди онзи ден. — Преплете пръсти с нейните и вдигна ръка към устните си. — В онзи далечен ден разбрах, че аз съм мъжът за теб, и затова бе най-щастливият ми ден.

Нямаше причина да спори, всичко отговаряше на истината. Тя се надигна на пръсти и го целуна.

— Обичам те, Джеймс Уестън. Толкова много, че дори бих се сбогувала с Констанс, без ни най-малко да се натъжа.

Той се засмя.

— И аз не изпитвам тъга. Особено след като ти я замести. Ти определено си далеч по-добра във всяко отношение, скъпа.

Оливия засия.

През последните дни усмивката не слизаше от устните й, май щеше да си остане завинаги там.

— Докато съм с теб, и аз изпитвам същото.