Каролине Бернард
Рандеву в „Кафе дьо Флор“ (43)

Исторически източници

Настоящият роман е за любов и страст, същевременно обаче разказва историята на една жена, участвала във френската съпротива срещу Хитлер и Петен, и засяга исторически комплексна и доста деликатна тема.

За да представя първите месеци от съпротивата след окупацията на Франция от германския Вермахт, се опрях на голям брой свидетелски показания и автобиографични изказвания. Особено важна се оказа книгата на Агнес Хумберт. Тя се е занимавала с история на изкуството и е работила в Музея на човека в Париж, където е бил организиран един от първите центрове на Съпротивата. Периодът от избухването на войната през септември 1939 до окупирането на Франция през юни 1940 година е предаден достоверно в дневника й. Агнес Хумберт е арестувана през 1941 година и прекарва войната в различни концентрационни лагери, но оцелява.

Жените са играли важна роля във френската съпротива. Рядко са оглавявали различните организации или подразделенията им, но са оказвали важна помощ при печатането, размножаването и разнасянето на позиви, при укриването на бегълци и пренасянето на документи, при превеждането на нелегални през границата. Има и жени, които са се борили с оръжие в ръка. Много от участничките в съпротивата са имали деца. Фактът, че са били жени, понякога им е бил от полза: полицията не очаквала жени да вършат криминални престъпления и в началото наказанията за тях били по-леки от тези за мъжете.

Много статистически данни подкрепят научното изследване на Корина Лист „Жените в Съпротивата, 1940-1944“, „Падерборн“ 2010.

Албер Мартин-Кюриел прилича много на Пиер Бросолете (сивия кичур). Той е участвал в Съпротивата от Лондон, после и във Франция. През май 1944 година е арестуван и подложен на изтезания. Един ден пазачите му отиват да обядват и той, въпреки вързаните си ръце, успява да се измъкне през таванското прозорче. Скача върху един балкон на четвъртия етаж на авеню „Фош“ и се хвърля оттам, защото се страхува да не предаде другарите си. През май 2015 година тленните му останки са пренесени в Пантеона.

Робер Доасно наистина е правил снимки в Ботаническата градина през 1942 и 1943 година.

Докато описвах картината „След бала“ и създаването й, пред мен беше „Огледалото“ от английския портретист Франк Маркъм Скипуърт (1854–1929).

Новата сграда на Ботаническия институт, където са събрани фанерогами и криптогами, е била осветена едва през 1935 година, две години по-късно, отколкото в романа. С изключение на една малка експозиция, институтът не е достъпен за посетители, особено горните етажи, където са хербариите. Сърдечно благодаря на мадам Райер, библиотекарката на института, която през май 2016 година ме разведе и ме посвети в тайните на сградата. Минахме дори през вратите, разделящи двете половини.