Чарлс Мартин
Планината помежду ни (32)

31.

Говори Кермит. Ашли мисли, че гащите ми имат батерии. Загубих доста килограми и изглеждат твърде големи. Дори ми висят. Не бяха особено красиви преди, а сега още по-малко.

В третия месец „коремчето“ започна да те притеснява. Хващах те да се оглеждаш в огледалото с крайчеца на окото си. Не беше сигурна какво точно да правиш със себе си. Притесняваше се да носиш широки дрехи, но се притесняваше да носиш и тесни дрехи. Ни така, ни иначе. Не беше съвсем бременна, но и не беше не-бременна. Сякаш беше глътнала волейболна топка. Тъкмо беше излязъл филмът „Корабокрушенецът“ с Том Ханкс и започнахме да наричаме бебето Уилсън.

След време стана много буйно. Постоянно се премяташе под ребрата ти. Ти ми пускаше съобщения. А аз ти отговарях от спешното отделение, със синя маска за устата, висяща на едното ми ухо.

— Кажете, госпожо.

— Уилсън иска да разговаря с вас.

— Свържете ме.

Ти поставяше телефона на корема си. Започвах да говоря на нашия син или дъщеря, каквото там щяхме да имаме. После ти се намесваше.

— Ооох, току-що усетих едно ритване. Мисля, че ще излезе футболист. — Или: — Не, нищо. Точно сега спи.

Беше в четвърти месец. Върнах се късно в петък вечер. Ти умираше за пържен мексикански луциан. Затова си бяхме резервирали маса във „Фърст стрийт грил“. Заварих те под душа. Тъкмо изплакваше шампоана от косата си. Не ме забеляза. Облегнах се на рамката на вратата, разхлабих вратовръзката си. Наслаждавах се на гледката. На тази мокра, носеща живот, сияеща картина, която представляваше в този момент… при това моя.

Това бе най-сексапилното, най-красивото нещо, което бях виждал.

Хвана ме, че те наблюдавам.

— Внимавай да не те спипа мъжът ми, че ме зяпаш така.

— Ще прояви разбиране — усмихнах се аз.

— Така ли? За кого се мислиш?

— Аз съм… твоят лекар.

— Нима?

— Да.

— Да ме оправиш ли си дошъл?

— Бих казал, че някой вече е свършил тази работа — ухилих се с вдигнати вежди.

Ти се разсмя и ме дръпна за вратовръзката.

Рейчъл… сега, като се връщам назад, за да търся единствен момент, кулминация на всички хубави наши преживявания, мисля, че беше точно този.

И ако би могло Господ да ми даде шанс да се върна във времето и да изживея един от всички мигове отново, бих избрал този.

Е, и следващият си го биваше.