Чарлс Мартин
Планината помежду ни (21)

20.

Утрото почти настъпи. След няколко минути потегляме. Или поне ще се опитаме. Не знам докъде ще стигнем, но висенето тук няма да ни донесе нищо.

Опаковах каквото можах. Нямам представа къде ще се озовем, но съм сигурен, че и най-малката неравност по пътя ще бъде изпитание за Ашли. Мразя, че трябва да я местя, но не мога да я оставя тук. Нямам представа колко време ще отсъствам, ако тръгна сам. И съм напълно сигурен, че когато се върна, ще я заваря мъртва. Надеждата е голям стимул за оцеляване. Ако не съм тук, опасявам се, че ще я изгуби. Колкото по-дълго съм до нея, толкова по-голям е шансът й да оцелее.

Гроувър почива на добро място. Ще може да наблюдава изгрева и залеза, а това сигурно ще му хареса. Опитах се да кажа няколко хубави думи на гроба му. Макар че той заслужава повече. Но пък ти най-добре знаеш, че словесното общуване не е силната ми страна. Обещах му да се срещна с жена му, ако се измъкнем оттук. Мисля, че Господ трябва да го назначи за ангел. От него ще излезе добър ангел. Обича да лети и ще може да наглежда съпругата си. Тя има нужда от него.

Миналата нощ дълго гледах компаса. Знам, че няма нужда да ти обяснявам какво би ни струвала грешната посока. Наясно съм, че се намираме насред приблизително стотина километра пустош. Може би сме на около петдесет километра от най-близкия град, но петдесет километра по пряка линия са нещо различно от петдесет километра нагоре-надолу по хълмовете, докато влачиш ранена жена. Едното е възможно. Другото — не.

Предполагам, че ако се приближим и забележим пушек от комин или крушка някъде в далечината, бих могъл да продължа сам и да доведе помощ, но всеки път, като си го помисля, се сещам за филма „Английският пациент“, който гледахме с теб. Ти не спря да клатиш глава и насочила пръст към екрана, да повтаряш: „Не я оставяй. Не я оставяй. Ще съжаляваш“. И се оказа права. Двамата платиха висока цена. Разбира се, щяха много да патят заради прелюбодеянието си. Но да зарежеш момичето си… това никога не води до добър край.

Най-добре да тръгвам. Слънцето вече се подава на хоризонта. Предстои дълъг ден. Ще говорим пак довечера, надявам се.