Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Възмездие (81)

78.

През десетте минути, в които Кейси и Бел прекараха в кабинета на капитан Кейтс, Мат Смит успя да инсталира джипиес проследяващо устройство и два бръмбара в колата им. След това приложи малко от компютърната си магия, така че двамата с Кайли да можем да следим движението им и да слушаме разговора им на айпад.

Тридесет минути преди това Кейтс беше свикала екип за бързо реагиране от дванадесет души и беше ангажирала полицейски хеликоптер, чиито обозначителни знаци на Нюйоркската полиция бяха закрити с лепенки на Ей Би Си „Новини от мястото на събитието“. Това беше и идеалното прикритие за един полицейски хеликоптер в напечена ситуация.

Цялата операция се координираше чрез най-новата система за антитерористична защита на града — „Монитор“, — представляваща електронен команден център, свързан с повече от сто хиляди очи и уши, разположени из петте предградия, на стойност двадесет милиона долара. Беше нещо като Биг Брадър, но на стероиди.

И всички тези средства бяха вложени в спасяването само на една жена — млада майка, чиято престъпна небрежност беше довела до смъртта на невинната й петгодишна дъщеря и която само два дни по-рано не беше успяла да убеди града да й осигури двама полицаи за охрана, които да я отведат на сигурно място.

Това обаче беше минало. Сега Рейчъл О’Кийф се беше превърнала от никому неизвестен флеботомист със заплата петнадесет долара на час в един от най-важните граждани на Ню Йорк. А фактът, че задникът на кмета също беше в залога, никак не накърняваше интересите й.

Двамата с Кайли облякохме защитни жилетки и якета с надпис „Градска полиция на Ню Йорк“ и в секундата, в която джипът на Кейси и Бел потегли от управлението, ние хукнахме към нашата кола. Кайли се настани зад волана, а шестте автомобила на спецчастите, които до момента бяха чакали скрити в съседна пресечка, се появиха откъм Шейсет и седма улица и ни последваха.

Потеглихме по следите на Кейси и Бел, като се стараехме да сме достатъчно близо, но и винаги да сме далеч от полезрението им.

Както се очакваше, джипът им тръгна към Куинс и от словесната битка, която водеха, беше ясно, че сме открили нашите убийци Хазмат.

Събрахме погледите на всички, когато тежковъоръженият ни конвой се понесе в южна посока по Второ авеню.

— Трябва да сме благодарни на Кейтс, че успя да концентрира такава огнева мощ за отрицателно време — отбелязах аз.

— Ако питаш мен, това е прекалено — каза Кайли по средата на разстоянието по моста „Ед Кох“, — особено палячовската кола, която върви най-отзад.

Под палячовци имаше предвид детективите Донован и Бойл. Необяснимо защо, но Кейтс беше извикала и тях да участват в операцията. Кайли не беше никак доволна от този факт, но беше наясно, че не трябва да оспорва преценката на Кейтс.

— Ти какво би предпочела да направиш? — попитах аз. — Да щурмуваш замъка, облечена в дизайнерската си камуфлажна униформа с по един автомат във всяка ръка и двайсетсантиметров военен нож между зъбите ли?

И в този момент оранжева огнена топка освети небето.

Върволицата автомобили пред нас започна да спира с примигващи червени стопове, а Кайли наби спирачки, за да не се надъним в белия бус отпред.

Свързах се по радиостанцията с Биг Брадър.

— Експлозия на моста „Ед Кох“ в посока Куинс — докладвах аз. — Какво става?

— Знаем. Алармите се включиха и при нас. Изчакайте, сега ще ви превключа към сигнал от пътнотранспортните камери пред вас. Имаме ситуация десет-петдесет и три. Изглежда, автобус от градския транспорт се е сблъскал с тежкотоварен камион. От удара се е взривил резервоарът за горивото на камиона. От автобуса излизат хора, шофьорите наоколо изоставят колите си.

Проверих джипиеса, Кейси и Бел бяха вече от другата страна на катастрофата. Те току-що преминаваха през „Куинсбъроу Плаза“, движейки се бързо към целта си.

И тогава чух Гидън да казва: „Нямаме избор. Трябва да я убием“.

— Монитор, тук е Червен водач — казах аз. — Спрели сме. Можем ли да се измъкнем оттук, или не?

— Не. Всичко е задръстено. Изчакайте… можете да подминете мястото на инцидента, ако сте пеша.

Сега вече ние нямахме друг избор.

— Червен екип, говори Червен водач — казах аз. — Оставете колите и тръгвайте. Веднага! Монитор, не можем да проследяваме мишените, докато тичаме. Изпращайте ми информация.

С Кайли изскочихме от форда и хукнахме напред по стоманения мост. Спецекипът ни следваше по петите в пълно бойно снаряжение. Неколцина от шофьорите наоколо свалиха стъклата на прозорците си и започнаха да ни подвикват да тичаме по-бързо и да раздвижим проклетия трафик. Човек няма как да не обича Ню Йорк! Все се намира по някой, който да ти дава съвети как да си вършиш работата.

— Червен водач, мишените току-що завиха от булевард „Джаксън“ по Крейн Стрийт. Тя е сляпа улица, така че може би това е мястото, където държат заложницата.

— На какво разстояние е от мястото, където се намираме ние?

— Около два километра и сто метра. Можете ли да шофирате, след като преминете покрай катастрофата?

— В момента се приближаваме към нея — отвърнах. — Тук е пълен хаос. Никой още не се е отзовал, но този участък от пътя е бил в ремонт и има работници с пожарогасители, които помагат. Чуваме сирените на пожарните коли, които идват насам, но няма да успеем да се доберем до превозно средство, Монитор. Дори и от другата страна да ни очаква бронетранспортьор, задръстването е блокирало целия булевард „Куинс“. Това е най-бързият път. Предполагам, че ще ни трябват от десет до дванадесет минути, за да стигне целият ни екип до Крейн Стрийт.

— Червен водач, не знам дали успяхте да чуете последния предаден от тях сигнал. Планират да убият заложницата и да избягат. Не мисля, че разполагате с десет минути.

— Значи трябва по някакъв начин да спечелим време — казах аз.

Изведнъж спрях рязко. Издигнатата на нивото на земята станция от метрото на „Куинсбъроу Плаза“ беше точно пред нас. Облегнах се на един от покритите с графити и облицовани с телена мрежа стоманени стълбове, извадих мобилния си телефон и позвъних.

Дейв Кейси отговори още на първото иззвъняване.

— Зак, какво става? Намерихте ли я вече?

— Не — казах аз, опитвайки се да потисна задъханото си дишане, което можеше да ме издаде. — Но портиерът в сградата на Рейчъл — Калвин Видмар, току-що си е признал за убийството на Кими О’Кийф. Намерихме неопровержими доказателства в апартамента му. Мислех, че вие двамата с Бел трябва да узнаете. Рейчъл О’Кийф е невинна.

Той не каза нищо.

— Дейв, чуваш ли ме? Разбра ли какво казах?

— Да… чух те. Чух те много добре. Благодаря, че ни се обади.

Той затвори, а аз отново се затичах. Кайли и специалният екип бяха вече далече пред мен.