Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Възмездие (23)

20.

Бяхме отново в колата и пътувахме към центъра на града.

— Естествено, ти се досещаш, че лаптопът на Евелин ще липсва временно — каза Кайли.

— Мислиш, че ще се появи още следващата сряда, веднага след изборите? — попитах аз. — Или Сайкс ще го задържи, докато мине клетвата й за встъпване в длъжност през януари?

— Което и от двете да е, „Специални клиенти“ не могат да чакат. Да се отбием да видим Евелин, може би тя ще може да ни каже нещо. Звънни на Чък Драйдън и го питай дали има нещо против да ме види два пъти за един и същи ден.

— Не мисля, че би имал против дори и ако решиш да се пренесеш при него — отвърнах аз. — Ако блестящият ти полицейски ум още не го е забелязал, трябва да ти кажа, че момчето здраво е хлътнало по теб.

— Оу! — възкликна театрално тя и заметна кичур от русите си коси, имитирайки Мерлин Монро. — Той е толкова умен, а аз съм такава тъпачка, че не мога да си представя какво ли вижда в мен.

— Аз бих предположил, че е запленен от скромността ти — казах аз.

Кабинетът на главния патолог се намира на Източна двадесет и шеста улица, на ъгъла до основния му източник на материали — болница „Белвю“. Както и очаквах, Чък беше повече от щастлив да се види с нас, като под „нас“ нямам предвид себе си. Оставих Кайли да говори.

— Чък, постоянно се натъкваме на пречки и определено имаме нужда от твоята помощ.

Той приглади бялата си престилка с две ръце.

— Насам, моля — каза той и ни въведе в залата за аутопсии, където на масата лежеше тялото на Евелин. — Обикновено не сме толкова бързи — но този случай пререди останалите на опашката. Тъкмо приключихме с нея и я зашихме.

— Ще ни кажете ли какво открихте? — попита Кайли.

— Убийството не е извършено от имитатор. Жертвата е имала коренно различен социален статус от останалите три, но всички те са загинали по един и същ начин. Асфиксия. Най-вероятно са били умъртвени чрез задушаване с найлонова торба върху главата. И четирите жертви са били държани в плен поне седемдесет и два часа преди това. Телата им са натъркани с амоняк и стомашното съдържание и на четирите тела е едно и също — пица. Но не каква да е пица — тестото е едно и също, сосът е един и същ, както и сиренето. Пицата е истинска, домашно приготвена, а не купена от някоя верига, като „Домино“ или „Пица Хът“.

— Можете да познаете дори това? — учуди се Кайли и погледна към мен. — Той е невероятен.

Чък просто прие комплимента, като най-вероятно с всички сили се опитваше да не покаже, че получава ерекция от чутото.

— Ами раните при самозащита? — попита Кайли. — Ожулени кокалчета? Изпочупени нокти? Нещо друго, което не са могли да премахнат с амоняка?

— Нищо — отговори той. — Изглежда, нито една от жертвите не е имала възможност да се съпротивлява.

— Защо устата й е в такъв вид? — попита Кайли и се наведе над масата, за да огледа по-добре лицето на Евелин. — Мислите ли, че убиецът може да е използвал наустник с топка?

— Не, така жертвата е щяла да пази тишина, но каквото и да е използвал при нея, то е причинило много повече увреждания. Зъбите й са счупени, във вътрешността на устата й има охлузвания, а мускулите на челюстта са разкъсани. Наустник не би й причинил това.

— А какво би могло?

— Не искам да се ангажирам с хипотези — отговори Драйдън с полуусмивка.

— Но имате някакво научно предположение, нали? — попита Кайли.

— Не и в официалния доклад. Не включвам нищо в докладите си, ако не е потвърдено на сто процента. Аз работя с факти, а не с предположения.

— Бихте ли споделили някое от предположенията си с мен? — попита Кайли. — Моля ви.

Драйдън се усмихна. Никога преди не го бях виждал да се усмихва така.

— Извън протокола — уточни той.

— Заклевам се — отвърна тя и изписа с пръст невидимо кръстче над лявата гръд.

— Доколко сте запозната със средновековния садомазохизъм? — попита Чък с лек блясък в очите.

— Знам нещичко — отговори тя и го изгледа с още по-голям респект, — но очевидно не чак толкова, колкото вас.