Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Възмездие (20)

17.

Полицейският „Форд Интерсептор“ беше паркиран пред участъка и Кайли се настани зад волана. Едва успях да затворя вратата, когато тя потегли и отпраши с бясна скорост на запад по Източна шейсет и седма улица. Тя включи сирените и светлините и прелетя през „Лексингтън“, след което сви рязко вдясно по Парк Авеню и се насочи към сърцето на града.

— Код три ли имаме? — извиках аз в опит да надвикам воя на сирената.

Код три е за спешни случаи, свързани със заплаха за живота. Полицията не трябва изцяло да забравя за законите за движение по пътищата, но имаме право да си пробиваме път напред. Код две обозначава важни случаи без спешен елемент. Тогава сме длъжни да спазваме закона за движение по пътищата.

— Код две и половина. Ще се опитам да не убия някого — отвърна Кайли.

— Тогава намали.

Тя не натисна спирачката, а само вдигна крака си от газта.

— Е, кажи ми сега къде отиваме и защо да сме идиоти? — попитах аз.

— Каква беше най-голямата… не, каква беше единствената грижа на кмета Спелман?

— Да арестуваме убиеца преди следващия четвъртък, защото в противен случай вече ще е бившият кмет Спелман.

— Именно — отбеляза Кайли. — Ако го направим през мандата на Спелман, той ще обере овациите и ще покаже на целия свят, че най-коравият с престъпността кмет вече е на власт. Ако не успеем да го хванем до момента, в който гласоподавателите ще влязат при урните, Сайкс ще изобличи кмета за това, че е слаб и безсилен. Е, какво мислиш, че иска тя от нас?

— Мамка му — казах аз. — Иска да не го хванем.

— Бинго! В неин интерес е да ни забави и може би е намерила начин как да го направи. В централния изборен щаб на кампанията й тази сутрин е имало взлом и познай какво? Бил е откраднат компютърът на Евелин.

— Ти беше права. Ние наистина сме идиоти. Бяхме толкова заети да се правим на ченгета, че не ни остана време да хвърлим поглед на по-голямата картина. Всичко е политика.

Кайли изпревари едно такси, което беше или твърде бавно, или твърде арогантно, за да не се отмести от пътя й, и колата ни се понесе през Осемдесет и шеста улица.

— Чакай малко. Централният щаб е на Петдесет и пета улица. Къде отиваме?

— На ъгъла на Деветдесет и четвърта и Парк Авеню. Там е апартаментът на Евелин Паркър-Стийл, мястото, където е убила Синтия Притчард преди две години.

— И какво има там?

— Мюриъл Сайкс е там. И мога да се обзаложа на едногодишната си заплата какво няма да бъде там — каза Кайли. — Личният компютър на Евелин.

— Мамка му! — извиках аз и ударих с юмрук предното табло. — Майната му на код две! Натисни газта до ламарината.